№ 18472
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110102328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на ответника „К. Й.“ ООД с искане за
изменение на Решение № 10893/06.06.2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските,
чрез намаляване на размера на присъдените в полза на ищеца разноски за платено
адвокатско възнаграждение с оглед на ниския материален интерес по делото и липсата на
фактическа и правна сложност на същото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за
неоснователност на направеното искане.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията
на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна по следните
съображения:
С Решение № 10893/06.06.2024 г. по гр. д. № 2328/2023 г. на СРС, 29 състав, са уважени
предявените от А. Г. А., ЕГН **********, срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК , обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 8 от сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски к.т №
/26.08.2022 г., и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 131,92 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сторените в производството разноски за платена държавна такса в размер
на 100,00 лева, платен депозит за ССчЕ в размер на 350,00 лева и платен адвокатски хонорар
1
в размер на 500,00 лева /след редукция на същия по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за ревизиране на
становище му в частта за разноските, като мотивите за това са следните:
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия.
Като взе предвид конкретиката на разглеждания казус, обусловена от вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство – обективно съединени искове за
нищожност на клауза в договор за потребителски к.т и паричен иск при материален интерес
от 131,92 лева, наличието на трайна практика по спорния предмет на делото, липсата на
фактическа и правна сложност на спора, и конкретно извършените от процесуалния
представител действия по делото, съдът намира, че присъденият с решението размер от
500,00 лева – разноски за адвокатски хонорар, е прекомерен и непропорционален спрямо
извършената работа /така и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по
описа на ВКС, I т.о., в производството по което е определено адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като е
прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда./ Отчитайки
горепосочените обстоятелства, както и съобразявайки практиката на СЕС, настоящият
съдебен състав намира, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар
следва да се редуцират до сумата от 300,00 лева.
Предвид посочените мотиви, първоинстанционното решение следва да се измени в
частта за разноските по следния начин:
По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски в производството, същите
следва да бъдат намалени на сумата от 750,00 лева.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 29 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 10893/06.06.2024 г. по гр. д. № 2328/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 29 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №
, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. , ет., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 750,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за платена
държавна такса, платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и платен
адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3