Решение по дело №387/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 234
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20194520200387
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

……………

гр.Русе,  10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на ….. десети април ……. две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря Елка Горанова  и прокурора ……………...Диана Неева……………………….…………,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 387/2019 г., съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обв. Ц.Д.Ж., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, неженен, ЕГН ********** за

НЕВИНЕН в това на 05.07.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво”, модел „V40”, с рег.МР2889ВС в следствие на нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.37, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост да е причинил на М.М.Д.от гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го

ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Окръжен съд - Русе, считано от днес.

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXVІІІ от НПК.

Районна прокуратура - Русе е обвинила Ц.Д.Ж. *** в това, че на 05.07.2016г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство — лек автомобил марка „Волво”, модел „V40”, с рег.МР2889ВС нарушил правилата а движение по пътищата - чл.37, ал. 1 от ЗДвП — При завиване наляво за навлизане друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като не е пропуснал движещото се в насрещното платно моторно превозно средство — мотоциклет марка „Кавазаки” с рег.№Р0600Х, управляван от М.М.Д.от Русе, вследствие на което по непредпазливост причинил на М.М.Д.от гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ж. е роден на *** ***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен и не е осъждан. Обвиняемият е правоспособен водач на МПС, категория “С”.

 Обв. Ж. *** със свид. Т.С., която работи в гр. Русе. Ползва лек автомобил „Волво“ с рег. № Р 2889 ВС, собственост на Т.С..

На 05.07.2016 г. вечерта обв. Ж. привежда в движение лекия автомобил и го управлява по улиците на гр. Русе. Времето е ясно,все още е светло и видимостта е добра. Пътната настилка е суха. Движи се по ул. „Борисова“, посока кръстовището с бул. „Неофит Бозвели” и на това кръстовище има намерение да извърши маневра завиване на ляво за да навлезе в бул. „Неофит Бозвели”. В автомобила седнала на предна дясна седалка пътува и свид. С.. Ж. се пристроява в лява лента по посока на своето движение. Докато приближава кръстовището светва разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба и без да намаля скоростта си на движение Ж. предприема маневра завой на ляво.Навлиза в кръстовището. Пресича средата на пътното платно и лявата от пътните ленти за движение по посока обратна на неговата и малко след като пресича разделителната ивица между двете ленти за движение посока центъра намалява скоростта и спира да изчака пешеходците пресичащи бул. „Неофит Бозвели“.  

По същото време по ул. „Борисова“ в посока центъра на града – обратна на движението на обвиняемия се движи свид. М. Д. управлявайки мотоциклет „Кавазаки” с рег. № Р 0600 Х.  Д. се движи точно по средата между двете ленти за движение посока центъра на града със скорост по-висока от 68.4 км.ч. и има намерение на кръстовището да продължи направо. В момента, в който обвиняемият навлиза в кръстовището, Д. се намира на 34м. от стоп линията на кръстовището.

Преди да навлезе в кръстовището Ж.  не възприема мотоциклета като превозно средство, което да пресича същото кръстовище и да е с предимство спрямо него поради голямото отстояние на мотоциклета от кръстовището и без да предполага, че се движи с по-висока скорост от максимално разрешената . Както се отбеляза по-горе Ж. навлиза в кръстовището,завива на ляво. В момента на пресичане на средата на пътното платно на ул.Борисова и навлизане в лентите на движение на мотоциклета последният се намира на 18.15м. от кръстовището. Малко след пресичане на средата на кръстовището на Ж. се налага да спре за да пропусне пешеходци пресичащи бул. „ Неофит Бозвели“.Поради забавяне на движението на лекия автомобил и високата скорост на мотоциклета траекториите им на движение се пресичат.В момент в който Д. разбира,че няма да може да се размине с автомобила успява само да намали скоростта до 68.4км.ч. като използва за това двигателя при което мотоциклетът издава силен шум, като не успява да използва спирачки. Между двете МПС настъпва удар при който с предната си гума мотоциклета удря косо странично автомобила в предния край на предна дясна врата и се приплъзва странично оставяйки следи от огъване по цялата врата.Мотоциклетист и мотоциклет изхвърчат на около десет метра от мястото на удара.

Подсъдимият излиза от автомобила и след като се убеждава,че спътницата му не е пострадала се насочва към мотоциклетиста. Помага му да свали каската и разбира, че има само разкъсно контузна рана на брадичката. Д. сам се качва в линейката и след преглед в МБАЛ се установява, че няма нанесени средни телесни повреди и е освободен за домашно лечение. Срещу Ж. е съставен АУАН № 16-1085-001052/06.07.2016 г., въз основа на който е издадено и наказателно постановление.

При повторен преглед месец и половина след произшествието се установява, че вследствие на настъпилото ПТП М. Д. е получил счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Приетата за установена фактическа обстановка се установява от следните доказателства: събраните в хода на досъдебното производство показания на свидетелите М. Д., Т.С., А.К., С.М., В.Б., Д.В., Д. П., Б.Т., Т.К., Д. Ч. Г.Р., Ц.П., М.М., В. Д., както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография.Факти от предмета на доказване се установяват и от заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза и три авто-технически експертизи.

Свидетелството за съдимост и автобиографията установяват съдебното минало и социалния статус на обвиняемия.

Времето и мястото се установяват от обясненията на обвиняемия,показанията на всички свидетели. Посоките на движение и степента на видимост се установяват от същите доказателствени средства.От тях и протокола за оглед се установява моторните превозни средства участващи в произшествието и техните водачи.

Съдебно медицинската експертиза дава отговор на въпроса за телесните увреждания получени от Д. и обстоятелството, че счупванията са били видими и към момента на първоначалния преглед, но не са били констатирани.

Начинът на възникване на произшествието и обстоятелствата свързани с него – скорост на движение, отстояния и опасни зони се установяват от заключенията на автотехническата експертизи.

От заключението на всички автотехнически експертизи се установява безспорно, че скоростта на движение на мотоциклета към момента на удара е била 68,4км.ч. и че при тази скорост е изминавал 19м. за една секунда

От показанията на свид.С. и обясненията на обвиняемия се установява, че непосредствено преди удара се е чул силен шум от двигателя на мотоциклета характерен за намаляване на скоростта посредством двигател.

От заключението на първата допълнителна автотехническа експертиза се установява обстоятелството, че към момента на пресичане на разделителната ивица по средата на кръстовището от лекия автомобил мотоциклетът се е намирал на не по малко от 18,15м. от стоп линията и на 36.67м. от мястото на удара.От изчисленията в това заключение  може да се направи несъмнения извод,че в момента в който обвиняемият е навлизал в кръстовището мотоциклетистът се е намирал на 34м. от началото на кръстовището /стоп линията/ и на около 53м. от мястото на удара.

От последното заключение на автотехническата експертиза се установява, че е съществувала техническата възможност за мотоциклетиста да спре преди мястото на удара ако се движеше с максимално разрешената скорост от 50 км.ч.

          Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да направи единствените и несъмнени изводи относно деяние и вина:

          Обв. Ж. не е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като не се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 05.07.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво”, модел „V40”, с рег.МР2889ВС е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.37, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал движещото се в насрещното платно моторно превозно средство - мотоциклет марка „Кавазаки” с рег.№Р0600Х, управляван от М.М.Д.от Русе и в следствие на това нарушение по непредпазливост да е причинил на М.М.Д.от гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Безспорно при спазени всички правила за движение включително и от двамата водачи участници в произшествието предимство за преминаване на кръстовището образуващо се при пресичането на ул.“Борисова“ и бул.“Неофит Бозвели“ е имал свид.Д.. Това предимство в случая е обусловено единствено от правилата на чл.37 ал.1 от ЗДвП, но не и от обстоятелствата свързани с поведението на двамата водачи преди възникване на произшествието. Ноторно ,а и служебно известен на съда факт е,че движещите се направо превозни средства по ул.“Борисова“ са с предимство при преминаването през всички кръстовища от единия до другия край на улицата. Това,че се е движил по път с предимство не е освободил свид.Д. от задължението му по чл.47 от ЗДвП при приближаване на кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство и още по-вече не го освобождава от абсолютното задължение по чл.20 ал.2 от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението още по-вече,че движението се извършва в населено място в час предполагащ движението на множество пешеходци в това число и деца. Предимството не е самоцел.То не освобождава носителят на правото му от спазване на останалите правила за движение. Правилото за предимство при преминаване през кръстовище не дава право на водача с предимство да нарушава другите правила за движение. Безспорно се установява,че при приближаване към кръстовището свид.Д. се е движил с превишена скорост при приближаване към кръстовището.Вместо с максимално разрешената от 50км.ч. и с по-ниска предвид изискването на чл.47 от ЗДвП,свид.Д. се е движил със скорост по-висока от 68,4км.ч. като се има предвид обстоятелството,че това е скоростта към момента на удара,а има доказателства, че тя е намалена преди удара. Движението с превишена скорост при приближаване към регулирано кръстовище не му е дала възможност да извърши обективна предварителна преценка на пътната обстановка в кръстовището и по-специално дали на входа на кръстовището или извън него не се намира или не приближава пътно превозно средство и във връзка с това да извърши оценка на преминаването през кръстовището съобразена с конкретната пътна обстановка и правилата за предимство. От друга страна движението с превишена скорост е попречило на другите участници в движението за правилна преценка на пътната ситуация. Приближаването на кръстовището обхваща такъв участък на пътя и такова време на движение, които нормално пътните превозни средства изминават до навлизането им в кръстовището с оглед на обективни преценки за разстояние и скорост, извършвани от водачите във всекидневната им практика. В конкретната пътна ситуация в момент в който обвиняемият е навлизал в кръстовището, свид.Д. се е намирал на по-вече от 34м. от началото на кръстовището и житейски нормално е да не бъде третиран от другите участници като водач на превозно средство, който е носител на право за предимство при преминаване през кръстовището и с който трябва да съобразят поведението си и съответно възприет от обвиняемия като водач на когото следва да се окаже предимство. Още по-вече, в момент в който обвиняемият е навлизал в кръстовището и е трябвало да извърши преценка на конкретната пътна ситуация и да съобрази движението си с нея и правилата за предимство, мотоциклетистът се е намирал на по-вече от 53м. от мястото на пресичане на траекториите на двете ППС,което основателно е дало възможност на обвиняемия да прецени , че може да извърши маневрата си без да наруши предимството на мотоциклета. Тази негова субективна представа е била изградена въз основа на обективна преценка за разстояние на което мотоциклетът се е намирал към момента на преценката за предимство. Тази преценка се оказва обективна и предвид заключението на автотехническата експертиза според което ако мотоциклетът се е движил със скорост до 50км.ч. то би могъл да предотвративъзникване на произшествие чрез намаляване на скоростта и спиране. Обвиняемият не е бил длъжен да предполага,че мотоциклетът се движи с превишена скорост и ще достигне по-бързо и до кръстовището и до мястото на удара.

При приближаване към нерегулирано кръстовище водачът на нерелсовото превозно средство е задължен да го управлява със скорост, която му позволява да спре и да даде предимство на другите участници в движението, които имат предимство. Този нормативно предвиден начин на движение към нерегулирано кръстовище съставлява съдържанието на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

 Приближаването към нерегулирано кръстовище трябва да се извършва с едно плавно предшествуващо намаляване на скоростта на движението, за да може водачът на превозното средство да възприеме елементите на конкретната пътна обстановка на това място, да прецени налице ли е правото му да премине през кръстовището, или да се въздържи и съответно да вземе решение за движение или спиране. Основното правило на чл. 23, ал. 1 ЗДвП преследва целта да се гарантира осъществяване изцяло на принципа на предимството на такива места, където пътищата на две пътни превозни средства се пресичат на едно и също място на платното за движение, единият водач да премине пред друг. Ако водачът на пътното превозно средство не осигури една подходяща за такова място скорост, която му позволява спиране, той не би имал време да се ориентира пред кръстовището за пътната обстановка и най-важното намират ли се пред кръстовището, или приближават ли към него превозни средства, от местоположението на които зависи дали той ще стане обладател правото на предимство, или пък ще възникне задължението му да отстъпи пътя. Придобиване правото на предимство за преминаване представлява един кратковременен процес, който се осъществява във времето на ориентиране в пътната обстановка и вземане решение за продължаване или преустановяване на движението.Движейки се с превишена скорост свид.Д. сам се е поставил в положение да не може да възприеме и се ориентира в обстановката на кръстовището и в правото на предимство. Сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникнала опасност за движението чрез намаляване на скоростта и спиране пред предвидимо препятствие. Следва да се приеме, че ако водачът с предимство възприеме, че пътят му се пресича неправомерно от друг водач, който навлиза в кръстовището възниква една опасност, на която той трябва да реагира съответно с намаляване скоростта или спиране, което е било обективно възможно както се установява от заключението на автотехническата експертиза. В такъв случай нарушението което стои в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат е не нарушението на правилото за предимство, а нарушенията на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на чл.47 от ЗДвП които е допуснал свид.Д..

Поради изложеното съдът намира,че обв. Ж. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като се установява,че извършеното от него нарушение на правилата за движение не стои в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат и получените от свид.Д. средни телесни повреди не се дължат на неправомерно поведение на обвиняемия.

           Мотивиран така и на основание чл. 378 ал.4 от НПК съдът постанови решението си.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :