№ 1037
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503072 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ОЗК -Застраховане”АД чрез
пълномощник ю.к. Х. против решение от 13.05.2020г. по гр.дело № 16 938/2017г на СГС, І-
20 с-в в осъдителните му части, в които дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на
А. С. С., В. С. С. и М. А. С. сумите от по 60 000лв на всеки от тях, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на С. Ц. С. при ПТП на
13.07.2017г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му
осъдителни части с подробно развити доводи и съображения, че са грешни фактически и
правни изводи на съда относно основният спорен въпрос имало ли е съприкосновение
между автобуса и пешеходеца и съответно противоправно и виновно поведение на водача
на автобуса. Твърди се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради
процесуални нарушения на съда, който отказал да допусне автотехническа експертиза в
разширен състав, независимо от оспорване заключението на повторната еднолична
експертиза и наличието на противоречие между нея и основното заключение. Поддържат се
още доводи за необоснованост на решението поради неправилна интерпретация на събрания
доказателствен материал. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя, а евентуално, че определеният в стойностно изражение
принос на пострадалия е занижен, а присъдените обезщетения на ищците завишени и не
съответстващи на съдебната практика по аналогични случаи. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му части и вместо това отхвърляне на исковете за присъдените размери, респ.
1
намаляване на обезщетенията.
Подадена е въззивна жалба от С. А. С. – ТЛП на позицията на ответника против
решението в осъдителните му части с подробно изложени доводи против изводите на съда за
наличие на противоправно поведение в причинна връзка с настъпилите вреди. Конкретните
доводи и съображения са аналогични с тези на ответника и се изразяват в неправилна
интерпретация на събраните доказателства и приключване на делото при неизяснена
фактическа обстановка поради процесуално нарушение на съда.
В срок са постъпили отговори на жалбите от въззиваемите ищци, с които се излагат
подробни доводи и съображения против оплакванията, акцентиращи на доказателствата по
делото, потвърждаващи противоправно поведение на водача в причинна връзка с
настъпилите вреди и на данните по делото, поставящи под съмнение твърденията за липсата
на съприкосновение между увреждащото ППС и пострадалия.
САС в настоящия си състав, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите в
отговорите на страните, както и събраните по делото доказателства, приема следното:
По фактите не е било спорно и от представените пред първата инстанция писмени
доказателства е установено, че на 13.07.2017г. около 09.55ч в гр.София на кръстовище,
образувано от бул. Цар Борис III и ул. Софийски герой автобус Мерцедес, модел 0405, ДК
№ ******** с водач С. С. /конституиран като ТЛП/ е преминал през кръстовището в
непосредстевна близост до пресичащия пешеходец С. С. /на 70години/, както и че
възрастният човек е загубил равновесие и в резултат на падането върху пътната настилка е
получил травматични увреди. От неоспорената пред първата инстанция медицинска
експертиза на в.л. Г., изготвена въз основа на медицинската документация, се установява, че
при постъпването си в болнично заведение на същата дата пострадалият е имал счупване
под главичката на шийката на дясна бедрена кост, данни за контузия на гръден кош и за
сътресение на главен мозък. Според констатациите на в.л. Г. с категоричност може да се
приеме, че травмата на дясна тазобедрена става е причинена от въздействие със значителна
травмираща сила, която фрактура може да се причини при падане върху трохантерния масив
/горна външна част на бедрената кост/ или по механизъм на рязка външна ротация на
крайника. Тази травма е определена като много честа при възрастни хора с оглед
остеопоротичните промени в костите и може да настъпи с или без придадена на падащото
тяло допълнителна кинетична енергия от удара. Обобщени са и изводите на
медицинската експертиза, че няма обективни данни за директно съприкосновение с
травмиращо въздействие между автобус и пешеходец, както и че липсват описани данни за
тангенциален контакт с преминаващ автобус – в противен случай при отхвърляне с падане и
удар в терена би следвало да са налице травми от контузии в съчетание с охлузвания от
приплъзване на тялото по терена, каквито липсват описани в документацията.
Медицинската експертиза изключва наличието на обективни данни за
съприкосновение между пешеходеца и автобуса, защото не може с категоричност да
потвърди или отхвърли удар от преминаващо превозно средство, предизвикало
извеждане от равновесие или падане от собствен ръст и без да има контакт.
2
Въз основа на данните от протокол за аутопсия и оглед вещото лице – медик е
посочило, че смъртта на пешеходеца месец по-късно е настъпила в резултат на дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност на база мастна емболия, доказана в съдовете на бял дроб.
Като условие за развитие на мастната емболия /пренасяне чрез кръвния поток на липидни
капки и запушване на съдовата система/ са посочени различни причини, но съществено за
случая е възможността да възникне при механична обструкция. В обобщение медицинската
експертиза приема, че хипотетично е възможно появата на мастната емболия да е в
причинна връзка с фрактурата на бедрената кост и оперативната интервенция, но не се
ангажира с категоричен отговор, заради невъзможността да се стигне до медицински
обоснован извод, че травмата на тазобедрената става се дължи на съприкосновение и
травмиращото въздействие на удар с ППС. Проследена на следващо място е медицинската
документация и потвърдени доводите за диагностицирана исхемична болест на сърцето,
мозъчно –съдова болест и нарушена рефракция и акомудация. Тези хронични заболявания
на дихателната и сърдечно-съдова система са определени като фактор за отслабване на
организма и благоприятстващ процесите, довели до смъртен изход.
Във връзка с основния спорен въпрос пред първата инстанция са изслушани основна и
допълнителна автотехнически експертизи, които са достигнали до противоположни изводи.
От заключението на в.л. И. Т. се изяснява, че автобусът се е движел с приблизителна скорост
около 35км/ч при ограничение от 50км/ч, а пешеходецът с 3,2 км/ч с оглед на възрастта му и
данните за спокоен ход, при които данни са изчислени отстоянието и ОпЗ /л.268/ и
достигнато до извод, че ударът за водача е бил предотвратим при своевременно задействане
на спирачната уредба. От техническа гледна точка за причини за ПТП са посочени
субективните действия и на двамата участници – водачът на автобуса, който не е задействал
своевременно спирачната уредба и пешеходецът – реализирал пресичане в момент, когато
автобусът е приближавал от лявата му страна.
Противоположни са изводите на другия съдебен експерт в.л. В.П., който по-детайлно е
обсъдил наличните по делото данни и дал конкретно описание на пътния участък, където е
настъпил инцидента /л.300/. При идентични изходни стойности за движение на автобуса и
пешеходеца, допълнителната експертиза изключва вариант, при който между тях да е имало
съприкосновение. Според вещото лице П. по –вероятният механизъм е пострадалият да е
отстъпил назад и така да е загубил равновесие и съответно травмирал долен крайник в
тазобедрената става.
Пред първата инстанция е бил разпитан и свидетелят очевидец И.Т., според
показанията на когото с пострадалия са пресичали процесното кръстовище едновременно от
двете му противоположни посоки – свидетелят откъм трамвайна спирка Лагера, а
пострадалият откъм пешеходната алея. Потеглил на жълт сигнал на светофара, направил
няколко крачки и превключил зелен светлинен сигнал. Според свидетеля на кръстовището
няма отделен светофар за пешеходци и пътни средства. Тръгнал да пресича, но видял
автобуса и спрял, а пострадалият продължил и бил ударен от автобуса, който продължил.
На допълнителни уточняващи въпроси свидетелят е отговорил, че всъщност не е видял
3
самия удар, защото автобусът закрил пострадалия, а и той самият затворил очи, но счита, че
не сам е паднал, а е бил блъснат странично с предната си част. Когато рейсът преминал
човекът бил паднал на земята.
При преразпита си във въззивната инстанция св.Т. вече поддържа различни твърдения
относно възприятията си, а именно, че са тръгнали да пресичат на зелен светлинен сигнал и
видял как автобусът отнесъл пострадалия.
Пред въззивната инстанция е релевиран и приет за основателен доводът в жалбите за
процесуални нарушения на съда по чл.266 ал.3 ГПК, последица от които е неизясняване на
фактите по делото заради отказа да се изслуша повторна експертиза в разширен състав,
въпреки диаметрално противоположните изводи в становищата на автотехническите
експертизи.
В тази връзка е изслушана разширена автотехническа експертиза на вещите лица
проф. К., доц. д-р А. и инж.Д., на които са поставени и допълнителни задачи да изследват и
съобразят циклограмата на светофарната уредба на процесното кръстовище. Въз основа на
всички данни по делото включително изводите на медицинската експертиза и показанията
на свидетеля очевидец Т., вещите лица са достигнали като констатации до същите
приблизителни скорости на движение на участниците – около 35км/ч за автобуса и 3,2км/ч
за пешеходеца. От данните в свидетелските показания, че пешеходецът е направил няколко
крачки преди да бъде ударен от автобуса, вещите лица приемат, че изминатото от него
разстояние от навлизането му на платното за движение до удара е около 2метра от дясно на
ляво спрямо посоката на движение на автобуса. Разгледани и визуализирани са няколко
възможни хипотези:
1./ вариант – при удар между предна част на автобуса и пешеходеца без прегазване на
тялото. При този вариант според вещите лица би се стигнало до усукване на десния крак на
пострадалия около глезена и таза и изнасяне на тялото напред, завъртане и достигане с лява
част на главата и рамото до стъклото на предна врата на автобуса, след което бива отхвърлен
и пада на пътната настилка;
2./ вариант – при удар между предна дясна част на автобуса след предприето спиране и
скорост от 5км/ч, при който би се наблюдавало усукване десния крак на пострадалия около
глезена и таза и изнасяне на тялото напред, завъртане и достигане с лява част на главата и
рамото до стъклото на предна врата на автобуса, след което тялото бива отхвърлено и пада
на пътната настилка. При този вариант е пояснено, че заради по-малката скорост е възможно
да настъпи и прегазване на десния крак на пешеходеца в областта на гледена от дясна гума
на автобуса;
3./ вариант – падане на пешеходеца без съприкосновение с автобуса, при който е
възможно автобусът възприемайки го да е отклонил в ляво и така да е избегнат удар.
Вещите лица са категорични, че обстойният анализ на всички налични данни,
включително извършените симулации на пътната ситуация, като и становището на
медицинската експертиза, дава основание да се приеме за технически обоснован третият
4
вариант, при който не е имало съприкосновение между пешеходеца и автобуса.
При анализираната пътна ситуация и след извършване на изчисления е даден отговор и
на следващия въпрос, че от момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното патно,
водачът не е имал техническа възможност да спре и пропусне пред себе си пресичащия
пешеходец.
Във връзка с разминаването в показанията на свидетеля на какъв светлинен сигнал е
предприето пресичането, вещите лица са обследвали видимостта на свидетеля към мястото,
на което се е намирал преди да предприеме пресичане. Според неговите показания е тръгнал
да пресича на разделителния остров, отделящ трамвайното трасе от платното за движение на
бул.Цар Борис. Автобусът се е движел по направелние 3Н, а свидетелят и пострадалия по
направление ЗП и според това си позициониране, свидетелят е имал възможност да
наблюдава светлините на светофарите по направления 2Н, 1П и 3П, от които тези по
направления 1Пи 3П са пешеходни и нямат секция, светеща с жълт цвят. Този светофар,
който е имал жълта секция и към който свидетелят е имал видимост е по направление 2Н
/л.117/. Разяснено в тази връзка с оглед свидетелските показания и приложената циклограма
е, че за направление 2Н се подава едновременно червен и жълт сигнал за време от две
секунди. В този момент при подаване на едновременно червен и жълт сигнал за направление
2Н за направлението на движение на автобуса -ЗН, две секунди преди това е подаден червен
сигнал. За направлението на движение на пешеходците ЗП в този момент сигнала е червен.
След изминаването на двете секунди с едновременно подаване червен и жълт сигнал за
направление 2Н се подава едновременно зелен сигнал за направленията 2Н, ЗП и 1П.
От този анализ са обосновали и отговор, че при навлизане на пешеходците на платното
на жълт сигнал подаден за направление 2Н за тях по направление ЗП сигналът е червен и
след две секунди е станал зелен, докато за автобуса към момента на навлизане на
кръстовището е имало червен сигнал на светофарната уредба.
В обобщение на констативната и аналитичната си част вещите лица обосновават и най-
вероятният механизъм: Автобусът се е движел по бул. Цар Борис II“ в посока от бул. Иван
Ев. Гешов към бул. Гоце Д. със скорост около 35 км/ч., когато е достигнал района на
кръстовището на бул. Цар Борис II“ с ул.Софийски герой и ул. Мъглен е навлязъл в същото
на червен за него сигнал на светофарната уредба. В същия момент пострадалият пешеходец
е предприел пресичане на платното за движение на бул.Цар Борис II“ от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автобуса със скорост от порядъка на 3,2 км/ч., като при
възприемане на автобуса е загубил равновесие и паднал на пътната настилка върху дясната
си страна, получавайки описана в медицинската експертиза травма.
Събраните пред двете инстанции доказателства потвърждават от правна страна извода,
че поведението на водача на автобуса е противоправно, поради навлизането му в
кръстовището на червен светлинен сигнал /чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП/, но за да се осъществи
фактическият състав на деликтната отговорност следва да е налице пряка причинна връзка
между това поведение и настъпилия резултат. При съобразяване на изяснения механизъм
следва да се придаде решаваща доказателствена стойност на становището на тримата
5
експерти по депозираната пред въззивната инстанция АТЕ, които последователно са
защитили тезата си относно най-вероятния вариант на инцидента, при който травмирането
на пешеходеца е станало при загубата на равновесие и падане на платното без да е имало
реализирано съприкосновение между него и автобуса. Този вариант като най-вероятен е
подробно обоснован чрез анализ на всички обективни данни по делото и обсъждане на
относимите доказателства – скорост на движение на участниците, видимостта им един към
друг, включително и на свидетеля за изясняване на светлинния сигнал на светофара, при
който участниците са навлезли в кръстовището. Решаващият извод на тримата експерти за
липса на съприкосновение между автобуса и тялото на пострадалия се подкрепя и от
констатациите в този смисъл на медицинската експертиза, според която няма данни за
директен удар с травмиращо въздействие, нито за тангенциален контакт с преминаващия
автобус, доколкото при такъв би следвало да има и други съчетани травми от приплъзването
на тялото, каквито не са установени. Показанията на свидетеля Т. от една страна са
противоречиви – при разпита пред първата инстанция е заявил, че не е видял самия удар,
защото автобусът е закрил пешеходеца, докато пред въззивната инстанция е съвсем
категоричен по този въпрос. Обективността на тези показания и по-точно на моментното
възприятие на свидетеля се опровергава от становището на вещите лица пред въззивната
инстанция, включително и от заключението на в.л.П., както и от медицинската експертиза,
която също е поставила под съмнение наличието на директен удар или контакт. И тримата
автоексперти са безспорно доказани специалисти със значителен опит в областта на
автотехническите експертизи и академичните среди. Техните изводи са направени след
подробен анализ на всички обективни данни и няма основание да се дискредитират като
доказателство, което категорично изключва съприкосновение между автобуса и пешеходеца.
От друга страна предвид ниската скорост на движение на автобуса около 35км/ч се
изключва и възможността пешеходецът да е загубил равновесие в резултат на т.нар.
въздушна струя и в този смисъл да се приеме, че поведението на водача е елемент от
причинния процес създал условия за настъпване на вредата.
Действително в протокола за оглед /както се твърди в отговора на ищците/ се съдържат
констатации, че в предната си част автобусът не е имал пръски или забърсвания, за разлика
от страничната и задна част. Изводите на експертите обаче са обосновани след съвкупна
преценка на всички обективни данни и не почиват само на липсата на деформации или
следи по автобуса в твърдяната зона на контакт.
Следователно констатираното нарушение на правилата за движение би могло да бъде
основание за административнонаказателна отговорност, но не се явява в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат и не обосновава деликтна отговорност, защото в разгледания
най-вероятен вариант травмирането на пострадалия не е поставено в зависимост, нито е
задължително следствие на конкретното действие или бездействие на водача.
В обобщение на обсъденото като краен резултат не се установява пряка причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди като задължителен елемент
от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, което изключва наличието
6
на основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Поради несъвпадане в
изводите на двете инстанции решението в обжалваните му осъдителни части ще подлежи на
отмяна и вместо това се постанови ново по същество, с което се отхвърлят преките искове
по чл.432 ал.1 КЗ за присъдените размери. В отхвърлителните си части решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора ще подлежи на отмяна и решението в частта за разноските на
ищците К. и А. С.и, присъдени в тежест на ответника в общ размер от 1300лв., както и
присъденото в негова тежест възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв на процесуалния им
представител адв. О. от 5 412лв. Няма също и основание ответникът да понесе държавната
такса пред първата инстанция от 8300лв, поради освобождаване на ищците по чл.83 ал.2
ГПК. При този изход /отхвърляне изцяло на исковете/ ще са дължими на ответника и всички
сторени в процеса разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и определено ю.к.
възнаграждение от 150лв или допълнително ще му се следва сумата от 194лв,
представляваща разликата между сторените 710лв и присъдени разноски в размер на 516лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само застрлахователят- ответник,
който е претендирал и доказал разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК от
6150лв /с ю.к. възнаграждение определено в размер на 150лв/, които ще се възложат по
равно на ищците.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 13.05.2020г. по гр.дело № 16 938/2017г на СГС, І-20 с-в в
обжалваните му осъдителните му части, в които „ОЗК Застраховане“АД е осъдено да
заплати на А. С. С., В. С. С., К. С. С. и М. А. С. сумите от по 60 000лв на всеки от тях,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на С. Ц.
С. при ПТП на 13.07.2017г., в частта за разноските на ищците А. и К.С.и от 1300лв,
възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв на адв. О. от 5412лв и държавната такса от 8300лв,
присъдени в тежест на „ОЗК Застраховане“АД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. С. ЕГН **********, А. С. С. ЕГН **********, В. С.
С. ЕГН ********** и М. А. С. ЕГН **********, всички с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл.** ет.*
ап.* против „ОЗК Застраховане“АД ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.432 ал.1 КЗ,търпени в резултат смъртта на С. Ц. С. при ПТП на
7
13.03.2017г за присъдените размери от по 60 000лв на всеки от ищците, ведно със законната
лихва от 29.12.2017г.
ОСЪЖДА А. С. С., В. С. С. и М. А. С. да заплатят на „ОЗК Застраховане“АД ЕИК
********* сумите от 194лв – допълнителни разноски пред първата инстанция и 6150лв –
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчване преписи
на страните с касационна жалба при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8