№ 5
гр. Перник, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720103853 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 16980/14.08.2023г.
предявена от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********, срещу Н. А. М., по
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена в производството по ч.гр.д. № 378/2023 г. по описа на ПРС за сумата от общо
1055.63 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия в общ размер от 2111.26 лева, за имот – апартамент №
21, находящ се в гр. ****, от които главница в размер на 923.94 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. / ½ част от общата главница в размер на 1847.88 лева/
и 131.69 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 11.05.2022 г. вкл. /
½ част от общото обезщетението за забава в размер на 263.38 лева/, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 02.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата. В исковата молба се
твърди, че между топлофикационното дружество и титулярът на партидата съществува
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че въпреки това
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита,
1
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С оглед горните твърдения прави искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответникът, чрез адв. М. К. – назначен особен
представител, са постъпили отговори на исковата молба с вх. № 23091/06.11.2023 г. и
вх. № 23225/07.11.2023 г., с които оспорва исковите претенции по основание и размер.
Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото
нямало доказателства ответникът да е собственик, нито ползвател на имота на вещно
правно или облигационно правно основание. Обръща се внимание, че дори ответникът
не бил ползвател на имота, след като в полза на това твърдение не са ангажирани други
доказателства. Напротив имотът се ползвал от бившата му съпруга съгласно съдебното
решение. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно.
Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия и количеството доставяна
топлинна енергия. Твърди се, че исковата молба била неясна. Оспорва се и
представеното извлечение от сметка. Поддържа се и че ищецът е нарушил
приложимите общи условия. Поддържа се, че няма доказателства имотът да се намира
в сграда етажна собственост. Поддържа се и че претендираното от ответника като
потребено количество топлоенергия било начислено в нарушение на т. 6.5 от
методиката към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването. Твърди се, че ако няма
сключен договор между дружеството и ФДР, а дори да има такъв, то същият не
обвързвал ответника. Оспорват се като неотносими към предмета на спора,
представените с исковата молба доказателства. Посочва се и че не бил посочен делът
от енергията за сградата, претендиран от ответника. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът в качеството му на
потребител му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по издадени
фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни.
При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват,
правоизключват или унищожават.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ, в качеството му на потребител на
топлинна енегрия – като не представя доказателства ответникът да е съсобственик на
процесния имот, респективно ползвател на вещно правно или облигационно правно
основание през процесния период за топлоснабден имот, представляващ Апартамент
№ 21, находящ се в гр. ****.
По делото са изслушана и приета комплексна съдебна технико -икономическа
експертиза.
Представени са копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от
2
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
и копие от Решение № 674/05.12.2008 г. по гр.д. № 4035/2008 г. на РС Перник.
Приложеното за послужване частно гр. дело № 378/2023 год. по описа на ПРС, от
което се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 01.02.2023г. срещу ответника за посочените суми, която заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания
за предявяване на установителен иск за установяване вземанията по заповедта.
Предвид нормата на чл.153, ал.1ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на
параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съобразно която потребител на топлинна енергия за
битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В това исково
производство задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си
срещу вземането. В случая се претендира съществуване на задължение за заплащане на
топлинна енергия за отопление и за битово -горещо водоснабдяване за посочения в
исковата молба период и имот.
Въз основа на събраните по делото доказателствен материал не се доказва по
безспорен и категоричен начин ответникът да е бил собственик или ползвател на
процесния недвижим имот през процесния период. От представеното по делото
Решение № 674/05.12.2008 г. по гр.д. № 4035/2008 г. на РС Перник се е видно, че е
допуснат развод между Захария Стефанова М. и Н. А. М., като е прекратен бракът им,
сключен на 24.03.1984 г., а семейното жилище, идентично с процесния имот е
предоставено за ползване на Захария Стефанова М.. Не са представени никакви
доказателства относно собствеността на процесния имот и дали същия е бил
собственост на бившите съпрузи, и съответно ако е бил дали е бил придобит по време
на брака им. Дали е била налице съсобственост между тях и кога е възникнала,
съответно дали са били собственици или ползватели на процесния недвижим имот. В
тази връзка настоящият състав намира, че не са представени никакви доказателства, от
които да бъде установено наличието на облигационни отношение между ищеца и
ответника за процесния имот и период. Не е представен никакъв документ, от който да
бъдат установени твърденията на ищеца, относно пасивната легитимация на ответника
през процесния период.
С оглед изложеното в настоящето производство не се доказа по безспорен и
категоричен начин през процесния период ответникът да е бил собственик и/или
ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което не е доказано да се явява
клиенти на топлинна енергия и не би могъл да носи задължението за заплащането на
такава към ищцовото дружество. Следва да се има предвид, че съдебното решение не
може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че не се доказа по безспорен и
категоричен начин ответникът да са страна по твърдяното облигационнно
правоотношение за процесния период и имот с „Топлофикация- Перник” АД,
произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния недвижим имот, поради
което не е материалноправно легитимиран да отговарят по така предявените искове с
правно чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, поради което същият се явява изцяло
3
неоснователни и следва да се отхвърли.
На отхвърляне подлежи и иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с оглед
неоснователността на главния иск и акцесорния му характер.
При този изход на спора на осв.чл.78, ал.3 ГПК на ответникът се дължат
сторените по делото разноски, но оглед обстоятелството, че същият е представляван от
особен представител, назначен на разноски на ищеца, съответно не са реализирани
разноски от страна на ответника то съдът не присъжда.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********,
със седалищеи адрес на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
представляван от Чавдар Кирилов Стойнев – Изпълнителен директор, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Н. А. М., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, за установяване дължимостта на
сумата от общо 1055.63 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ размер от 2111.26 лева, за имот –
апартамент № 21, находящ се в гр. ****, от които главница в размер на 923.94 лева
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. / ½ част от общата главница в размер
на 1847.88 лева/ и 131.69 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до
11.05.2022 г. вкл. / ½ част от общото обезщетението за забава в размер на 263.38 лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми
в производството по ч.гр.д. № 378/2023 г. по описа на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4