№ 3963
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100508687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е постъпила въззивна жалба на ответника Т. С. Д., действащ чрез
упълномощения представител – адв. Н. К. от САК срещу решение № ІІІ -139- 20032631 от
28.04.2022г., постановено по гр. дело № 13603/2021 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 139-ти състав, в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. ****, както и в частта относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Милен С..
С въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение,
в обжалваните части, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Въззивникът твърди, че основните грижи за децата си Васил и Милен са
полагани от него, затова той е по-пригодния родител, който да упражнява родителските
права по отношение на Милен. Възразява семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на Я. Б., тъй като именно ответникът е този, който е заплащал разходите по
жилището. Претендира разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ищца Я. Б., е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. В отговора не са направени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа
1
въззивната жалба само в частта за ползването на семейното жилище.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си, поддържа
отговора на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2023 г., съдът е
прекратил въззивното производство по въззивно гр. д. № 8687/2022 г., СГС, ГО, III въззивен
брачен състав, в частта по въззивната жалба на Т. С. Д. срещу решение № ІІІ -139- 20032631
от 28.04.2022г., постановено по гр. дело № 13603/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, относно упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Милен Д., поради оттегляне на въззивната жалба в тази й част.
Определението е влязло в сила на 03.07.2023 г., като необжалвано.
Във въззивното производство са представени и приложени по делото два социални
доклада от Д"СП" – Слатина - от 09.12.2022 г. и от 22.02.2023г., в чиято заключителна част
се сочи, че при извършеното социално проучване е установено, че непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на петгодишния Давид и деветгодишния Милен се полагат
от тяхната майка Я. Б..
Пред въззивната инстанция е изслушана само въззиваемата страна по делото (чл. 59,
ал. 6 от СК), тъй като въззивникът е десезирал съда от спора за упражняване на родителски
права по отношение на детето Милен след развода.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
С решение № ІІІ -139- 20032631 от 28.04.2022г., постановено по гр. дело №
13603/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, съдът е прекратил с
развод гражданския брак между Я. В. Б. и Т. С. Д., като дълбоко и непоправимо разстроен,
по вина и на двамата съпрузи; постановил е след прекратяването на брака съпругата да
възстанови своето предбрачно фамилно име Б., предоставил е упражняването на
родителските права върху родените от брака деца – малолетните деца Милен Т.ов С. и Давид
Т.ов С. и на майката Я. В. Б., при когото децата ще живеят; определил е режим на лични
отношения между бащата и децата; осъдил е Т. С. Д. да заплаща на всяко от двете си деца
месечна издръжка в размер от по 170 лева, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане. Съдът е
предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете –
непълнолетния Васил Т.ов Дмитров и е определил местоживеенето му при бащата Т. С. Д.,
като е определил режим на лични отношения между майката и детето Васил; осъдил е Я. В.
Б. да заплаща за детето си месечна издръжка в размер от 250 лева, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й
2
изплащане.
С решението си в обжалваната част, първостепенният съд е отредил ползването на
семейното жилище, предоставено под наем на семейството със Заповед от 05.07.2017г. на
Столична община съгласно условията на Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, находящо се в град
гр. София, ж.к. ****, на майката и децата Милен Д. и Давид Д., до навършване на
пълнолетие от децата. Осъдил е всяка от страните да заплати на СРС по 25 лева – държавна
такса за прекратяване на брака, и държавната такса за присъдената издръжка за децата.
За да постанови решението си в обжалваната част, първостепенният съд е приел, че
отношенията между родителите са силно влошени, а жилището не позволява да се ползва
съвместно от родителите и децата и защитавайки интереса на децата е предоставил
ползването му на двете по-малки деца и майката, който ще упражнява родителските права
до навършване на пълнолетие от децата Милен и Давид.
Въззивната жалба е подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна, допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
По спора за ползването на семейното жилище въззивният съдебен състав приема
следното:
Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс, "семейно жилище" е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
В случая безспорно е установено по делото, че семейното жилище, обитавано от
бившите съпрузи – страни във въззивното производство, е с административен адрес: гр.
София, ж.к. **** и се състои от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със
застроена площ от 78,91 кв.м. и жилищна площ от 46,74 кв.м. и прилежащо мазе. жилищна
дневна, кухня и други сервизни помещения.
3
При постановяване на Решението относно семейното жилище първоинстанционният
съд правилно е съобразил § 1 от Допълнителни разпоредби на CK и възприетото с
Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС относно ползването на семейното
жилище след развода. По смисъла на цитираната разпоредба семейно жилище е жилището,
което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Така
семейното жилище е предназначено да задоволява битовите нужди на цялото семейство.
Въззивният съд намира, че в процесния случай приложение следва да намери нормата на чл.
56, ал. 5 СК, по силата на която, когато съпрузите имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства. Изброяването е неизчерпателно, като водещ е интересът на децата, чиято
пълноценна закрила предполага израстването им при подходящи битови и социални
условия. В процесния случай потребностите на по – малките деца се удовлетворяват от
майката посредством лични и финансови усилия, като е необходимо да се подсигурят и
подходящи жилищни условия. Възприето е с цитираното ППВС № 12/28.11.1971 г., че
семейно е и жилището, в което семейството е настанено от органите по жилищно
настаняване. В тази връзка от приети по делото надлежни писмени доказателства се
установи, че до фактическата им раздяла съпрузите са живели заедно с родените от брака им
деца в общинско жилище, предоставено им по надлежния ред, находящо се в град София,
ж.к. ****, което е напуснато от въззиваемата - ищца предвид разстроените съпружески
отношения. На следващо място преценката за това на кого от съпрузите да бъде
предоставено семейното жилище предполага заявена претенция за това и съответният
съпруг да има жилищна нужда, в съответствие с чл. 56, ал. 1 СК. Освен това, като
предпоставка за предоставяне на ползването на въпросното семейно жилище са и
родителските права, по арг. чл. 56, ал. 5 СК. Следователно, освен жилищната нужда, каквато
доказано по делото има въззиваемат страна, на нея са предоставени и родителските права по
отношение малолетните деца от брака. Настоящата инстанция счита за нужно да посочи, че
обстоятелството, че въззивницата - ищца е приютена от своите близки и то при условията на
самосгъстяване (тъй като по делото безспорно е установено, че дели жилището на
родителите си, освен с тях, с двете си деца), това не обосновава извод, че ищцата се е
устроила жилищно. Още повече, че последната пребивава временно в жилището на
родителите си, а процесното общинско жилище е било предоставено при първоначално
определените привременни мерки на съпруга Д.. За да предостави ползването на семейното
жилище на единия от съпрузите след прекратяването на брака, следва са изпълнени и двете
кумулативни предпоставки: 1 двамата съпрузи да имат жилищна нужда и 2 семейното
жилище да не може да се ползва поотделно от тях (арг. от чл. 56, ал. 1 от СК). Съдът
преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното
жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното
жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите -
търпими или нетърпими. В случая, с оглед броя на децата и площта на семейното жилище
не може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия
4
съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия съпруг
(заедно с детето, върху което той упражнява родителски права), а други помещения да
останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако
отношенията между съпрузите са търпими (Решение № 64 от 08.03.2013 г. по гр. д. №
396/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК).
Поради липсата на двете кумулативни предпоставки, ръководейки се от критериите
по чл. 56, ал. 5 от СК, съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на
единия съпруг. Поредността на изброяването не е с оглед на тяхната значимост с
изключение критерия интереси на децата (в този смисъл е т. 11 от Постановление № 12 от
28.11.1971 г., на Пленума на ВС). Водещ принцип, за който съдът е длъжен да следи
служебно, е интересът на децата, т. е. първостепенен критерий за преценката на кого от
страните да бъде предоставено ползването на семейното жилище е интересът на децата.
В съответствие с влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение, че
родителските права по отношение на малолетните деца на страните – Давид и Милен, се
упражняват от майката, при която децата живеят, то правилно първоинстанционният съд е
предоставил на нея ползването на жилщето. По делото са събрани доказателства, от които се
установи, че детето Милен страда от астма с преобладаващ алергичен компонент
здравословно състояние, но последното, което предполага по – големи нужди от обичайните
за неговото отглеждане. Въззивният състав съобрази, че не се спори от страните, че
семейното жилище не може да се обособи на самостоятелни реални части, а същевременно
се установи, че отношенията между страните са нетърпими.
При предоставено право да упражнява родителските права по отношение на двете
по – малки деца на страните, едното от които е в невръстна възраст от майката, то следва на
нея да бъде предоставено и ползването на семейното жилище. От друга страна въззивникът
в жалбата си твърди, че е по-финансово стабилен от съпругата си и разполага с достатъчно
парични средства да посрещне всички нужди по отглеждането на децата си, като може и да
разчита и на подкрепата на родителите си. Още повече видно от социалния доклад, Д. сам е
заявил пред социалния работник трудово възнаграждение в размер от 1600 лева, което
прави неговия доход двойно по-голям от този на въззиваемата страна (800лева.)
Поради съвпадането на изводите на първата и въззивната съдебна инстанции, решението в
частта за предоставяне ползването на семейното жилище е правилно и като такова следва да
се потвърди.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право на разноски, съдът е назначил по искане на страната за допускане на правна помощ за
безплатно процесуално представителство адв. С., същият обаче не е направил искане да му
бъде заплатено адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да бъде
заплатено.
РЕШИ:
5
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № ІІІ -139- 20032631 от 28.04.2022г., постановено по
гр. дело № 13603/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, в
обжалваната част, с която е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. София, ж.к. **** на Я. В. Б., ЕГН **********;
В останалата част Решение № ІІІ -139- 20032631 от 28.04.2022г., постановено по гр.
дело № 13603/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав е влязло в
сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съобразно ограничението на чл.
280, ал. 2, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6