Р Е Ш Е Н И Е
№1070
Гр. Перник, 03.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04905/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу Е.В.М. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 000 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит № 238258 от 13.03.2015 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 119,90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.04.2015 г. до 09.09.2015 г.,
сумата от 400 лв., представляваща административна такса за извънсъдебно събиране
на задължението, сумата от 556,99 лв.,
представляваща такса за предоставена гаранция за периода от 13.03.2015 г. до
09.09.2015 г. по договор за гаранция от 13.03.2015 г. и сумата от 27,61 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 10.09.2015 г. до 22.03.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 02050/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 1563 от 29.03.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД твърди, че между ответника Е.В.М., в качеството му на заемател
и третото за процеса лице „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на
заемодател, бил сключен договор за кредит от разстояние № 238258 от 13.03.2015
г., с който на ответника бил предоставен паричен заем в размер на сумата от
1 000 лв., в съответствие с разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за
електронния документ и електронния подпис. Същата следвало да бъде върната от
заемополучателя заедно с възнаградителна лихва в размер от 119,90 лв. за срок
от 180 дни – до 09.09.2015 г. Твърди се, че по предложение на ответника,
одобрено от „Фератум България“ ЕООД, на 13.03.2015 г. между Е.М. и „Фератум
Банк“ ЕООД бил сключен договор за гаранция № 238258, по силата на който
дружеството – гарант се е задължило да гарантира пред заемодателя изпълнението
на задълженията на ответника, в качеството му на заемател, по договора за
кредит, при условията на солидарна отговорност помежду им, срещу насрещното
задължение на М. да заплати такса за предоставената гаранция в размер на сумата
от 556,99 лв. Посочва се, че поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му да върне заемната сума с договорната лихва в уговорения срок,
заемодателят е поискал изпълнение от дружеството – гарант, което я погасило в
пълен размер. От този момент същото е встъпило в правата на заемодателя по
договора за кредит срещу ответника. Поддържа се, че поради допусната забава от ответника
с повече от 20 дни била начислена административна такса за събиране на
задълженията в размер на сумата от 400 лв. за изпращане на напомнителни писма,
обаждания по телефона. Посочва се, че процесните вземания били прехвърлени от „Фератум Банк“ ЕООД на ищцовото
дружество с договор за покупко – продажба от 01.12.2017 г. и Приложение Г
от 01.12.2017 г. към него, за което М. бил уведомен от цедента на 14.12.2017 г.
Намира, че като действие по уведомяването следва да се счита и връчването на
уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Поради допуснатата
забава била начислена и лихва в размер на сумата от 27,61 лв., дължима за
периода от 10.09.2015 г. до 22.03.2018 г. С тези доводи ищецът отправя искане
за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.В.М.
не е подал писмен отговор. В хода на производството по ч. гр. дело № 02050/2018
г. по описа на Районен съд – Перник от същия не е депозирано писмено възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от
заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 02050/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като
съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника и дружеството –
заемодател по договор за предоставяне на кредит от разстояние, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на връщане на заемната сума
и настъпването му; наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с договорна лихва и нейния размер, уговорена валидна
клауза за заплащането на такса за извънсъдебно събиране на задълженията,
настъпването на основанието за нейното заплащане – забава на заемополучателя,
предприети действия от заемодателя по извънсъдебно събиране на вземанията си и
нейния размер; 2). наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и третото за процеса лице – „Фератум Банк“ ООД, по силата на което
срещу представено обезпечение в полза на дружеството е възникнало правото да
получи от ответника такса за предоставяне на гаранция и нейния размер и, че 3).
ищецът е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор
за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията.
В
настоящия случай ищецът претендира установяване
съществуването в негова полза на вземания срещу ответника, произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
разпоредбата на
чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги
от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че
правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.
8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и
електронния подпис /в действащата редакция/.
В конкретната
хипотеза за установяване на възникналото между дружеството – заемодател и ответника правоотношение от ищеца е представена единствено
неподписана информация за заявка за кредит, съдържаща данни за номера на
кредита, кредитополучателя, размер на кредита и на допълнителните плащания по
него, дата на подаване на заявката и на нейното потвърждаване, крайният срок за
връщане на сумата. Съдът намира, че от последната не може да се направи извод
за възникнало между „Фератум България“ ЕООД и Е.М. облигационно правоотношение,
породено именно от сключен между тези страни договор за кредит № 238258 от
13.03.2015 г. с твърдяното съдържание относно основните му реквизити – размер
на заемната сума, срокът и начинът за връщането ѝ, дължимата
възнаградителна лихва, ГПР, ГЛП, други допълнителни плащания. Представената в
писмен вид информация е неподписан документ, който единствено обобщава
информация, но не доказва реалното сключване на договора по описания от ищеца
ред – чрез предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Въпреки
разпределената доказателствена тежест и изричните указания с проекта за доклад
по делото, обективиран в определението от 03.12.2018 г. и обявен за окончателен
такъв, предвид липсата на възражения от страните, че не сочи доказателства за
тези обстоятелства, ищецът не ангажира такива, от които, пълно и главно, да се
установи сключването на процесния договор за
кредит от разстояние от 13.03.2015 г. чрез насрещни волеизявления на двете
страни – „Фератум България“ ЕООД и ответника Е.М. със обективирано съгласие в
писмен вид или чрез електронни изявления по съществените клаузи на тази сделка.
По делото не са представени самият договор за кредит, нито на хартиен, нито на
електронен носител, заявката на ответника с искане за отпускане на кредита,
нито други доказателства, от които да се направи извод за сключването на
договора.
Ето
защо, съдът намира, че исковите претенции се явяват недоказани по своето
основание – с оглед липсата на установено реално възникнало договорно
правоотношение между дружеството – заемодател и ответника, в качеството му на заемател,
и следва да бъдат отхвърлени.
Този
извод не се опровергава от събраните по делото данни за предоставяне на Е.М. на
сумата от 1 000 лв. на 13.03.2015 г., следващи от заключението по
допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза. В последната е
отразено, че е изготвена въз основа на материалите по делото и представени от
ищеца погасителен план, разписка за извършено плащане от „Фератум България“
ЕООД и справка за дължими суми към АКПЗ ЕООД. При анализ на писмените
доказателства вещото лице достига до извод, че сумата в размер от 1 000
лв. е предоставена на ответника чрез системата „Easy Pay“
съгласно разписка за извършено плащане с вписана сума по кредита, № 235253,
ЕГН, име и лична карта на Е.М.. Няма данни последният да е извършвал плащания за
погасяване на дължимите суми по договора за кредит и за гарант, нито към
„Фератум България“ ЕООД, нито към „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД.
Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано изготвено, въз
основа на материалите по делото и след допълнителна проверка при ищцовото
дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от
страните.
Установените
чрез експертизата данни обаче доказват единствено, че соченото като заемодател дружество
„Фератум България“ ЕООД е превело на лицето Е.В.М. с ЕГН, съответстващ на настоящия
ответник, сума в размер на 1 000 лв. Този факт не е от естество да
установи нито възникването на договорното правоотношение между страните чрез
постигане на съгласие за това, намиращо израз в сключването на договор за
кредит, нито неговите клаузи, нито реалното получаване на сумата от заемателя,
с оглед реалния характер на договора за заем. По делото не са представени
доказателства, че ответникът Е.М. е получил преведената сума, но дори и при
наличието на такива, същите не могат да обосноват извод за съществуваща
облигационна връзка, породена от сочения от ищеца правопораждащ факт – договор
за кредит № 238258 от 13.03.2015 г. Предвид това и с оглед липсата на извънпроцесуално
поведение на ответника, което да се приеме като форма на признание, съдът
намира за недоказано, че в правната сфера на „Фератум България“ ЕООД са
възникнали вземания срещу Е.М., представляващи суми за неплатена главница,
договорна лихва и административна такса за извънсъдебно
събиране на задължението, а оттук и на лихва за забава /с оглед акцесорния
характер на вземането и обусловеността му от съществуването на неизпълнен в
срок главен дълг/, на соченото основание – договор за кредит.
Доколкото
по делото не установи соченото за негов праводател дружество „Фератум България“
ЕООД да е станало носител на процесните парични притезания, то и
правоприемникът – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не би
могъл да придобие права, каквито праводателят му не притежава, поради което и
не се явява активно материалноправно легитимиран носител на същите.
Изясни
се, че ищцовото дружество претендира и сумата от 556,99 лв. под формата на
такса за предоставена гаранция за периода от 13.03.2015 г. до 09.09.2015 г. с
твърдение, че между ответника Е.М. и „Фератум Банк“ ЕООД бил сключен договор за
гаранция № 238258, по силата на който дружеството – гарант се е задължило да
гарантира пред заемодателя „Фератум България“ ЕООД изпълнението на задълженията
на ответника, в качеството му на заемател, по договора за кредит, при условията
на солидарна отговорност помежду им, срещу насрещното задължение на М. да
заплати такса за предоставената гаранция. Доколкото по делото не се установи
сключването на договора за заем № 238258 от 13.03.2015 г. и възникването в
полза на „Фератум България“ ЕООД на вземания срещу ответника, то и последващият
договор между последния и „Фератум Банк“ ЕООД е без основание – поради липсата
на задължения, чието изпълнение дружеството – гарант да обезпечава, поради
което искът с предмет цената на предоставената гаранция също следва да бъде
отхвърлен.
В
допълнение, по отношение на това притезание, съдът намира за необходимо да
отбележи и следното:
С
оглед изложените от ищеца твърдения в
исковата молба и в депозираната уточнителна такава съдът намира, че по своята
правна същност описаната договорна обвързаност между ответника и третото за
процеса лице – „Фератум Банк“ ООД има характера на встъпване в дълг по см. на
чл. 101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора „Фератум
България“ ЕООД, тъй като по силата на този договор за гаранция /независимо от
начина, по който е наименован същественото за определяне на характера на
правоотношението са уговорените права и задължения между страните/ между
дружеството – гарант и ответника възниква солидарна отговорност спрямо
заемодателя по договора за заем за изпълнение на задълженията по него.
Съдът
счита за недоказано твърдението на ищеца, че този солидарен длъжник реално е
изпълнил задължения на ответника към заемодателя „Фератум България“ ЕООД, за да
може същият да стане носител на вземанията на това дружество срещу заемателя. Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и изричните указания на съда, дадени
на ищеца с проекто – доклада от 03.12.2018 г., че същият не сочи доказателства твърденият
негов праводател „Фератум Банк“ ООД да е платил в полза на заемодателя дължимите
суми по твърдения договор за заем от разстояние, такива не са ангажирани,
поради което и праводателят му не е встъпил в правата на заемодателя. Ето защо,
това дружество не е станало носител на описаните вземания, поради което същото
не е могло и да ги прехвърли в полза на ищеца. Това обстоятелство представлява
допълнително основание за отхвърляне на тази искова претенция, дори и да се
приеме, че договорът за гаранция е произвел действие.
Всичко
изложено дотук обуславя извода за неоснователност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответникът, както за тези, сторени в настоящото исково производство,
така и поначало за тези, направени в хода на заповедното производство по ч. гр.
дело № 02050/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същият не е
претендирал такива, а и по делото не са представени доказателства за
извършването им, поради което не следва да му бъдат присъждани. Сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Е.В.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:*** обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е.В.М. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
сумата от 1 000 лв., представляваща
непогасена главница по договор за кредит № 238258 от 13.03.2015 г., сключен с
„Фератум България“ ЕООД, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 119,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.04.2015
г. до 09.09.2015 г., сумата от 400 лв.,
представляваща административна такса за извънсъдебно събиране на задължението,
сумата от 556,99 лв., представляваща
такса за предоставена гаранция за периода от 13.03.2015 г. до 09.09.2015 г. по
договор за гаранция от 13.03.2015 г. и сумата от 27,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.09.2015
г. до 22.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02050/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 1563 от 29.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02050/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, с приложен към същото заверен препис от
настоящия акт, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: