№ 13016
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110104812 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А.Б“ АД срещу
„Застрахователно акционерно дружество А“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.12.2021 г. около 14:15 ч. в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” за автомобил „М.К“, рег. № СВ **** РК, е реализирано застрахователно
събитие - ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Р С“,
рег. № СА **** БК. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил
„Р С“, рег. № СА **** БК – Л. И., който при движение по ул. Монтевидео,
предприемайки маневра за паркиране удря в леви задна и предна врати паркирания
автомобил „М.К“, рег. № СВ **** РК. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП
са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2969,76 лв., както и че е направил
ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на лек
автомобил „Р С“, рег. № СА **** БК към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 2984,76 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане.
1
Ищецът сочи, че предвид липсата на извършено доброволно плащане, ответникът
дължи и лихва. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до
му заплати посочените по-горе суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът – ЗАД „А“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената
връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. Сочи, че претендираното обезщетение е в завишен
размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства:
че на 24.12.2021 г., около 14:15 ч. в гр. София, на ул. „Монтевидео“ е реализирано ПТП
между лек автомобил „М.К“, рег. № СВ **** РК, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ и лек автомобил „Р С“, рег. № СА **** БК, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил „М.К“, рег.
№ СВ **** РК към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието
на покрит риск по застраховка „Каско“; че ищецът е извършил плащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на собственика на застрахования
автомобил в размер на 2 969,76 лв.; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и водача на увреждащия лек автомобил „Р С“, рег. № СА **** БК към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „Р С“, с рег. № СА **** НК, който при маневра за паркиране,
не осигурява безопасна странична дистанция, вследствие на което настъпва
съприкосновение с лек автомобил „М.К“ с рег. № СВ **** РК, който в този момент е с
отворена задна лява врата. Вредите по лек автомобил „М.К“ с рег. № СВ **** РК,
които са в причинна връзка с процесното ПТП съответстват на тези, посочени от ищеца
в описа по щетата. Стойността, необходима за възстановяването на автомобила,
изчислена на база пазарни цени в състоянието преди събитието е 2969,76 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 2528,58 лв.
2
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
От разпита са свидетеля Л. И., водач на лек автомобил „Р С“, рег. № СА **** БК
се установява, че процесното ПТП се е състояло през месец декември 2021 г.
Свидетелят твърди, че в момента, в който той започнал извършването на маневра
паркиране, водачът на лек автомобил „М.К“, който бил спрял, отворил вратата, при
което автомобилът, управляван от свидетеля, ударил лек автомобил „М.К“, чийто
водач по това време поставял багаж в багажника на автомобила. Свидетелят не видял
момента на отварянето на вратата на автомобила, забелязал, че същата е отворена в
момента на паркирането. Свидетелят твърди, че уврежданията по автомобил „М.К“ се
изразявали в огъване на задната врата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. като логични, отразяващи
непосредствените му впечетления и непротиворечиви, с изключение на показанията в
частта, с която свидетелят твърди, че в момента, в който той започнал извършването на
маневрата паркиране, водачът на лекия автомобил „М.К“ отворил вратата на
автомобила. В тази част показанията на свидетеля противоречат на показанията му, че
при удара между двата автомобила водачът на лек автомобил „М.К“ поставял багаж в
багажника, тъй като между осъществяването на тези две действия във времето
обективно са необходими поне няколко секунди. Съдът не кредитира и показанията на
свидетеля в частта, в която твърди, че уврежданията по автомобил „М.К“ се изразявали
в огъване на задната врата. В тази част показанията противоречат на съставения
двустранен констативен протокол, в който е отразено, че видимите щети по
автомобила са на леви предна и задна врати. Ето защо, в тази част съдът оценява
показанията на свидетеля И. като такива, които не могат да служат като достоверна
основа за изграждане на фактическите констатации на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
3
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
респективно погасяване на процесното вземане.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорно по делото е обстоятелството относно наличието на противоправно
поведение. Противоправното поведение на водача на застрахования при ответника лек
автомобил съдът приема за установено въз основа на изслушаните по делото
свидетелски показания и заключението на САТЕ, съгласно които ударът между
процесните ППС е настъпил в момент, в който водачът на лек автомобил „Р С“е
започнал извършването на маневра паркиране без да осигури безопасна странична
дистанция, вследствие на което настъпва съприкосновение с лек автомобил „М.К“,
който е бил с отворена задна лява врата. С това свое поведение, водачът на лек
автомобил „Р С“ – Л. И. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
пътни превозни средства или да влезе между тях, да се отклони наляво или надясно по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, пред него или минават покрай него, и да
извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
4
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база пазарни цени (цени в официален сервиз) са били необходими 2969,76 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база средни
пазарни цени е 2528,58 лв. Съдът намира, че релевантна за определяне размера на
регресното вземане за платено застрахователно обезщетение е стойността, изчислена
на база цени в официален сервиз, тъй като видно от съдържанието на полицата „Каско“
(л.6-7), ищецът като застраховател и собственикът на увредения автомобил са уговорил
отремонтиране на щетите в официален сервиз.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На ищеца
следва да бъдат присъдени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Върху главницата от 2984,76 лв. се дължи законната лихва, считано от
30.01.2023 г. до окончателното плащане.
По възражението за съпричиняване:
Ответното дружество в законоустановения преклузивен срок е релевирало
възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно сочената
разпоредба, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на размера
им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието
на установено по делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е
създал предпоставки за собственото си увреждане си и обективно е допринесъл за
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно
необходима е причинно-следствена връзка между това действие или бездействие и
настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и
доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да почива на
предположения.
Предвид некредитирането на показанията на свидетеля И. в частта относно
внезапното отваряне на вратата от водача на лекия автомобил „М.К“ като
противоречащи на неговите собствени показания относно обстоятелството, че в
момента на удара между двете превозни средства водачът е поставял багаж в
багажника на автомобила, по делото не е установено наличието на противоправно
поведение на водача на лек автомобил „М.К“, рег. № СВ **** РК, което да е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. С оглед горното съдът намира за неоснователно
релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен
в пълния заявен размер.
5
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
По делото не е представена изпратена от ищеца до ответното дружество покана
за изпълнение на възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на
заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В
производството обаче като писмено доказателство е прието изходящо от отвeтника
писмо, в което е посочено, че се съставя в отговор на претенция за възстановяване на
застрахователно обезщетение на ЗАД „А“. В съдържанието на това писмо е включено
изявление на представител на ответника за признаване на обстоятелството, че
ищцовото дружество е отправило до него покана за доброволно изпълнение на
задължението му по чл. 411 КЗ, възникнало във връзка с процесното застрахователно
събитие, както и че тя е получена от него. Признатите в това извънсъдебно изявление
факти са неизгодни за ответника в процеса, поради което това признание се ползва с
доказателствена сила по отношение на тях и съдът ги счита за установени от него.
Предвид липсата на други доказателства, установяващи по-ранна дата на получаване
на поканата от длъжника, следва да се приеме, че тази покана е получена от ЗАД "А“
АД на датата, на която е съставено цитираното писмо, а именно на 31.03.2022 г.
Ответникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху регресното
задължение от деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, който
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ е 30 дни от уведомяването, т. е. от 04.05.2022 г. /срокът за
доброволно изпълнение изтича на 03.05.2022 г., тъй като 01.05.2022 г. и 02.05.2022 г.
са неработни дни/.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл.162 ГПК чрез използване
на онлайн калкулатора на НАП върху главницата от 2984,76 лв. за периода от
04.05.2022 г. до датата на предявяване на иска – 27.01.2023 г., възлиза на сумата от
226,22 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част и за
периода 31.03.2022 г. – 03.05.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира разноски в
размер на 1118,09 лв. (169,39 лв. държавна такса, 200 лв., депозит за съдебно-
техническа експертиза и 748,70 лв. адвокатско възнаграждение). Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за ниоснователно, доколкото претендираният размер съответства на
минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1108,36 лв., представляваща направени в производството
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски в размер на 40 лв. депозит за свидетел, 200 лв.
депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо разноските на ответника
са в размер на 340 лв. лв., представляваща разноски по делото. Ищецът следва да бъде
осъден да плати на ответника сумата от 2,96 лв., представляваща разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С. К.“ № 2, да заплати на ЗАД „А.Б“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „С“ № 16 по иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ сумата от 2984,76 лв., представляваща регресното вземане с включени
ликвидационни разноски за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.12.2021 г. в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното плащане,
и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 226,22 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.05.2022 г. до 27.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 226,22 лв. до пълния предявен размер
от 254,41 лв. и за периода 31.03.2022 г. – 03.05.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „А“ АД, ЕИК: *****, да заплати
на ЗАД „А.Б“ АД, ЕИК: **** сумата от 1108,36 лв., представляваща разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.Б“ АД, ЕИК: **** да заплати
на ЗАД „А“ АД, ЕИК: *****, сумата от 2,96 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7