Присъда по дело №827/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 17
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20211320200827
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Видин, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
и прокурора ЕМ. МЛ.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Наказателно дело от общ
характер № 20211320200827 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Г. - роден на 19.10.1970 г. в гр.
Съединение, обл. Пловдив, живущ в гр. Видин, ул. „П.Р. Славейков“ № 45,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен
неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 20.04.2021г. в гр.
Видин, пред състав на Районен съд Видин, по Наказателно Частен характер
дело № 1124/2020г. по описа на Районен съд Видин, образувано по тъжба на
Венелин Цветанов Петров от с. Капитановци, обл. Видин срещу Мариела
Любенова Генова от гр. Видин, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил
неистина, като заявил следното „… на 05.05.2017г. не съм прострелял
тъжителя пред входа на Мариела Любенова Генова с газов пистолет пред блок
„Васил Левски“ № 5, не е имало престъпление“ – престъпление по чл. 290,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т.1 от
НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Видин
в петнадесетдневен срок, считано от обявяването й.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17/20.04.2022 Г. ПО НОХД №827/20.04.2022 Г. ПО
ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимият НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ГУЛЕВ - роден на
19.10.1970 г. в гр. Съединение, обл. Пловдив, живущ в гр. Видин, ул. „П.Р. Славейков“ №
45, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен неосъждан, с
ЕГН ********** в това, че на 20.04.2021г. в гр. Видин, пред състав на Районен съд Видин,
по Наказателно Частен характер дело № 1124/2020г. по описа на Районен съд Видин,
образувано по тъжба на Венелин Цветанов Петров от с. Капитановци, обл. Видин срещу
Мариела Любенова Генова от гр. Видин, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил
неистина, като заявил следното „… на 05.05.2017г. не съм прострелял тъжителя пред входа
на Мариела Любенова Генова с газов пистолет пред блок „Васил Левски“ № 5, не е имало
престъпление“ – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато
с обвинителния акт.
Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не е признава за виновен по така
повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:Свид. Венелин
Петров и подсъдимият Николай Гулев от няколко години са в конфликтни отношения и
повод за възникването им била интимната връзка между свд. Петров и свд. Мариела Генова.
По жалба на свд. Петров срещу свд. Генова в Районен съд - Видин било образувано НЧХД
№ 1124/2020 г.
В съдебно заседание от 20.04.2021 г. на Районен съд - Видин по същото дело, в качеството
на свидетел бил призован Николай Гулев. В показанията, които дал в качеството на
свидетел пред съда, Гулев заявил, следното: „.На 05.05.2017 г. не съм прострелял тъжителя
пред входа на Мариела Генова с газов пистолет пред бл. „Васил Левски" №5, не е имало
престъпление". Това изявление на Гулев било в отговор на зададен му в съдебното заседание
от свд. Петров въпрос, дали на дата 05.05.2017 г. го е прострелял пред входа на блока в
който живеела свид. Мариела Генова. По делото на PC - Видин свд. Мариела Генова била
призована в качеството си на подсъдима. Същата заявила, че не била чула въпроса, зададен
от свд. Петров към Гулев и не може да каже какви отговори е дал и какво е заявил
последният в съдебното заседание, тъй като била притеснена и не обърнала внимание.
Приложено е копие от протокола на ВРС от съдебното заседание, като в протокола било
отразено изявлението, направено от подсъдимия Гулев пред съда: „На 05.05.2017 г. не съм
прострелял тъжителя пред входа на Мариела Генова с газов пистолет пред бл. „Васил
Левски" №5, не е имало престъпление". По делото е приложено постановление на ОП -
Видин за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 394 / 2017 г. по
описа на РУ - Видин, по пр.преписка с Вх.№ 1795/2017 г. по описа на ОП - Видин. Същата
била образувана за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. По образуваното
наказателно производство било установено, че на 05.05.2017 г. в гр. Видин, пред бл.5 в ж.к.
„Васил Левски", на който адрес живеела свд. Генова, между Гулев и свд. Петров имало
сбиване, при което Гулев прострелял с газов пистолет Петров. От заключението на
изготвената по делото балистическа експертиза било установено, че използваният от Гулев
газов пистолет бил преработен и представлявал огнестрелно оръжие.Във връзка с
извършеното Гулев бил привлечен по въпросното ДП в качеството си на обвиняем за
извършено престъпление по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. След приключване на
1
разследването наблюдаващият прокурор е изготвил горецитираното постановление, като е
прекратил воденото срещу Гулев НП, кто е приел, че следва да бъде приложен института на
чл. 12, ал.3 от НК т.е. Гулев е действал в условията на неизбежна отбрана, като извършеното
деяние не е общественоопасно. Постановлението, с което е прекратено наказателното
производство срещу Гулев е потвърдено изцяло по реда на съдебния контрол от ОС - Видин
и АС - София. По образуваното ДП първоначално Гулев бил разпитван в качеството си на
свидетел, а впоследствие и привлечен като обвиняем, като към онзи момент не отрекъл, че е
стрелял с пистолет по свд. Венелин Петров, като дал подробни обяснения по случая. В тази
насока са и останалите доказателства, събрани в хода на проведеното разследване по ДП №
394/2017 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите,
както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът
ги кредитира.
Съдът , за да се произнесе, взе предвид следното:
За да е осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл.290 ал.1 от НК е
необходимо потвърдената неистина или затаена истина да касае обстоятелства, които са
свързани с предмета на доказване по конкретното дело. Други обстоятелства, който стоят
извън правния спор, дори да са възпроизведени от свидетеля невярно, не могат да формират
правно основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. В този
смисъл предметът на обвинението по НЧХД № 1124/2020г. по описа на ВРС, по което
Гулев е дал показания като свидетел, не е предполагал изясняване на въпроса дали Гулев е
стрелял по Петров, респ. не попада в предмета на доказване по това дело, очертан в чл. 102
НПК.
При снемане на самоличността на Гулев при проведения на 20.04.2021г. разпит пред ВРС по
НЧХД № 1124/2020г. по описа на ВРС е отразил в протокола, че е предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, но не е бил предупреден за правата си по
чл.121 НПК. Липсата на такова предупреждение от страна на разпитващия орган- ВРС, е
пречка според настоящия съдебен състав да се приеме, че същият е осъществил състава на
престъплението по чл. 290 от НК. И това е така, както защото Гулев е бил разпитван за
пръв път /тя не е била разпитвана по досъдебното производство по това дело, атъй като по
дела по частна тъжба не се провежса досъдебно производство/, така и защото на същия не
му е била ясна възможността да откаже да свидетелства. Липсата на разяснение на
свидетеля, че може да откаже да свидетелства не го лишава от качеството на свидетел, но
препятства възможността същият да бъде преследван за престъпление по чл. 290 от НК- в
идентичен смисъл и Р-156-15- II НО.
В този аспект следва да се отбележи, че всяко лице, което е възприело определени факти от
действителността, имащи значение за определено производство, е длъжно, след като е
призовано пред компетентен орган, да говори истината. Законът въвежда изключения за
ограничен кръг лица, посочени в чл.119 от НПК, които могат да откажат да бъдат свидетели
при наличие на определени родствени и фактически връзки с подсъдимия. Тогава отказа за
свидетелстване би бил правомерен. А единственото отклонение от общото задължение да се
говори истината от свидетел в определено производство е защитената от чл.121 НПК и
намерила отражение в материално-правната норма на чл. 292, ал.1 НК принципна
постановка, че свидетелят не е длъжен да говори истината, ако би обвинил себе си, а в
случаите на чл.121 НПК и своите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или
лице, с което се намира във фактическо съжителство, както и във връзка с обстоятелства,
поверени на свидетеля като защитник или повереник. При това, правото по чл.121 от НПК
на свидетеля да откаже да свидетелства, не се приравнява на предоставена му от закона
възможност да заявява неистински обстоятелства, а единствено възможност да не отговаря
2
на определена категория въпроси.
Следователно, за да се извърши преценка дали деецът е упражнил правото си да откаже да
се свидетелства, включително и срещу себе си, е необходимо на първо място да се установи
дали на същия са били разяснени правата му по чл.119 НПК и чл.121 НПК и чак след това
да се изследва други обстоятелства /дали фактите, които се установяват от разпита му като
свидетел са включени в предмета на доказване по конкретното производство; дали тези
факти касаят негово или на негови близки противоправно поведение, носещо
характеристиките на престъпление; чрез какви точно конкретизирани по съдържание и обем
действия е осъществено изпълнителното деяние/.
Затова и законът в чл. 139, ал.1- 4 от НПК е въвел като изискване преди започване на
разпита на свидетеля да се извършат редица процесуални действия от страна на
разпитващия орган- освен да се изяснят връзките на свидетеля с обвиняемия, респ.
подсъдимия; същият да бъде предупреден от разпитващия орган както за наказателната
отговорност, която носи при лъжесвидетелстване, така и за възможността за отказ от
свидетелстване /ал.4/, както и да се разяснят правата му по чл.121 НПК /ал.2/. След като
едно лице е приело да свидетелства по съответното дело, за него възниква безусловното
задължение да говори истината - т.е да заявява пред съответния орган, възприетите от него
факти, така както ги е възприел - максимално точно, обективно и съответстващо на
действителността. Това задължение за него се отнася и в случаите по чл.119 НПК- когато
свидетелят притежава определени връзки с подсъдимия, разяснено му е било правото да
откаже на свидетелства, но въпреки това не е отказал, а е приел да свидетелства, както и по
чл. 121 от НПК, както е в настоящия случай. След като не се е възползвал от това си право,
той е длъжен да говори истината и на общо основание носи наказателна отговорност при
реализиране на формите на изпълнителното деяние по чл. 290 от НК- Р- 284-79- I НО.
За да се ангажира наказателната отговорност на свидетеля в производство по чл.290 от НК е
било необходимо тези му права да са му разяснени. При липсата на такова разясняване,
каквато е настоящата хипотеза предвид неотразяването в съдебния протокол на това
обстоятелство /който протокол е доказателствено средство за установяване на реда на
осъществяването на разпита/, очевидно наказателната отговорност на Гулев за
лъжесвидетелстване не може да бъде ангажирана. С неразясняване на възможността за
отказ от свидетелстване в протокола е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при провеждане на разпита и показанията на свидетеля Гулев по НЧХД №
1124/2020г. по описа на ВРС не могат да се ползват, респ. не може да се твърди, че същият е
лъжесвидетелствал пред този състав на ВРС /в този смисъл и Р- 226-90-II НО/.
Разясняването на лицата, посочени в чл. 94 НПК да откажат да свидетелстват и тяхното
изявление дали ще дават показания като свидетели, следва да бъдат изрично отразени в
съдебния протокол.
В настоящия случай срещу Гулев е повдигнато обвинение по първата форма на деянието-
потвърждаване на неистина, което може да се изрази само чрез действие. При тази форма
деецът казва нещо, което не е настъпило, не се е случило в действителността или съобщава
факти, които не е възприел или е възприел по начин, различен от действителния. При
положение, че разпита му пред ВРС от 20.04.2021 г. е проведен в нарушение на чл.139, ал.4
НПК, респ. липсва отбелязване на правото му по чл.119, съответно чл.121 НПК,
депозираните от него показания пред този състав на ВРС не могат да се ползват в
настоящето производство и да му се търси наказателна отговорност за престъпление по
чл.290 от НК.
Съгласно изложеното в Решение № 251 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 177/2010 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Кети Маркова:“… не може да се иска (и очаква) от свидетеля да
дава показания, чрез които би се уличил в извършване на престъпление - чл. 121, ал. 1 НПК.
Друг е въпросът, че при провеждане на разпита на свидетел, съдът е длъжен да му разясни
3
това му право, на основание чл. 139, ал. 2 НПК.“
След анализ на доказателствата отделно и в съвкупност, съдът счита, че не се събраха
доказателства относно съставомерността на извършеното деяние от страна на подсъдимия
Николай Гулев.
От обективна страна, за да бъдат осъществени всички признаци на престъплението по
чл.290, ал.1 от НК, е необходимо пред надлежен орган на властта, извършителят, който
притежава качеството свидетел, устно и съзнателно да потвърди неистина, за което не се
събраха доказателства по делото.
От субективна страна не се събраха доказателства, обуславящи вината на подсъдимия
Николай Гулев.
От субективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК
е необходимо извършителят да действа при форма на вината – пряк умисъл. В настоящото
производство не се наведоха доказателства относно умисъла на подсъдимия да потвърди
неистина.
В случая е налице хипотезата на чл.292, ал.1, т.1 от НК, според която наказуемостта отпада
когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление. Според константната
съдебна практика приложението на разпоредбата на чл.292, ал.1, т.1 от НК се отнася, не
само до конкретното престъпление, обект на разследване, а и до всяко друго престъпление в
което разпитваното като свидетел лице би се самоуличило. В тази връзка Р 181-2009 – 1 Н.о.
и Р 602 -2014 -1 Н.о.
Поради тези съображения съдът намира, че деянието, извършено от подсъдимия не е
престъпление и не поражда наказателна отговорност за него.
Съгласно чл. 303 от НПК : „(1) Присъдата не може да почива на предположения.(2) Съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.“
Според чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление.
С оглед така установеното от фактическа страна и въз основа на направените изводи съдът
намира, че подсъдимият Гулев , следва да бъде признат за невинен по така повдигнатото
обвинение в престъпление по чл.290, ал.1 от НК, тъй като деянието не е съставомерно с
оглед липсата на обективна и субективна страна на престъпния състав.
Въз основа на изложеното съдът счита, че подсъдимият НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ГУЛЕВ -
роден на 19.10.1970 г. в гр. Съединение, обл. Пловдив, живущ в гр. Видин, ул. „П.Р.
Славейков“ № 45, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
безработен неосъждан, с ЕГН ********** следва да се признае за НЕВИНЕН в това, че на
20.04.2021г. в гр. Видин, пред състав на Районен съд Видин, по Наказателно Частен
характер дело № 1124/2020г. по описа на Районен съд Видин, образувано по тъжба на
Венелин Цветанов Петров от с. Капитановци, обл. Видин срещу Мариела Любенова Генова
от гр. Видин, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина, като заявил следното
„… на 05.05.2017г. не съм прострелял тъжителя пред входа на Мариела Любенова Генова с
газов пистолет пред блок „Васил Левски“ № 5, не е имало престъпление“ – престъпление по
чл. 290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т.1 от НПК и
следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.



4
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :
5
Съобщи за изтекли лични данни