РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, ..................2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 10549 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
от П.Ф.Е. против „З.”Л.и.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ./отм/. Ищецът
твърди, че на 04.09.2010г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а „Фолксваген голф” с рег. №***- Г.А..Ц., чиято отговорност била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество.
Вследствие на ПТП на ищеца били причинени телесни повреди, от които претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. За претърпените
неимуществени вреди му било присъдено обезщетение с решение по гр.д.№
380/2013г. на СГС, ГО, 13 състав, но настъпили усложнения в здравословното му
състояние, които не били взети предвид от съда при постановяване на решението. Усложненията
се изразили в затрудняване на дишането, задушаване и тръпнене на ходилата,
което наложило допълнително лечение в Клиника по съдова хирургия при М. ”Н.к.б.”ЕАД,
***. При изследването на посочените симптоми било установено, че ищецът е
получил вследствие на телесните повреди високостепенни стенози на каротидните
артерии двустранно /стенози на двете сънни артерии/. Това заболяване
наложило на 27.02.2013г. да бъде извършена незабавна оперативна интервенция.
Ищецът бил изписан на 01.03.2013г. и около 6 месеца след операцията продължило
медикаментозното му лечение в домашни условия, по време на което не могъл да се
движи и обслужва сам. Въпреки проведеното лечение, състоянието му продължило да
се влошава и на 04.07.2013г. отново бил приет в Клиниката по съдова хирургия
при „Национална кардиологична болница”ЕАД с диагноза „оклузия и и стеноза на кародитната
артерия”. Отново бил опериран по спешност на 04.07.2013г. След изписването му
от болницата на 06.07.2013г. лечението му продължило в домашни условия.
Състоянието му било тежко и опасно за живота и здравето - засегнати били
жизнено важни органи – двете сънни артерии. Въпреки проведеното лечение, неговите
кръвоносни съдове продължили да се стесняват, което криело риск от настъпване
на инфаркт или инсулт. Предстояла нова операция на артериите. На 08.12.2014г.
постъпил в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ”Св.София”АД за
премахване на металната остеосинтеза в тибията на левия крак, тъй като иглата
се извадила от костта. Предприета била спешна операция на 09.12.2014г.
Лечението в болницата продължило до 12.07.2014г., след което бил изписан за
домашно лечение. Претърпял нови болки и страдания. След свалянето на конците,
лекарите установили, че липсва парче от
костта. Походката му била силно затруднена, можел да се придвижва единствено с
бастун. Предстояла нова операция за подмяна на колянната става. От оперативните
интервенции претърпял болки и страдания, които не били взети предвид от
гражданския съд при постановяване на решението по гр.д. №380/2013г. на СГС, ГО,
13 състав, поради което моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилия ексцес на здравословното му състояние в
размер на 80 000лв., ведно със законната лихва от 27.02.2013г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва да е настъпило влошаване
на здравословното състояние на ищеца след постановяване на решението по гр.д. гр.д.№
380/2013г. на СГС, ГО, 13 състав; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и посоченото от ищеца заболяване „оклузия и стеноза на
кародитната артерия”; посоченото от ищеца заболяване било последица от
артериална хипертония, от която ищецът страдал още през 2010г.; оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от оперативната
интервенция по изваждане на металната
остеосинтеза, тъй като тази интервенция била съобразена от гражданския съд при
определяне на обезщетението по гр.д. № 380/2013г. на СГС; прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За
да бъде уважен предявеният иск следва да е доказан следният фактически състав:1/ на
ищеца да е присъдено обезщетение или чрез спогодба да е определено обезщетение
за вреди от телесни повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие от
водач на моторно превозно средство, чиято отговорност е застрахована от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; 2/да се установи влошаване на здравословното
състояние на ищеца/ексцес/, което да е в причинно-следствена връзка с уврежданията
при пътно-транспортното произшествие; 3/да са претърпени неимуществени вреди от
влошаването на здравословното състояние; 4/влошаването на здравословното
състояние да не е било предвидено при определяне на първоначалното
обезщетение; 5/да се установи размера на иска. С влязло в сила решение
по гр.д. №380/2013г. на СГС, І ГО, 13 състав,
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.226, ал.1 от КЗ,
сумата от 42 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при пътно-транспортно произшествие на 04.09.2010г. от водача на л.а „Фолксваген Голф” с рег. № ****Г.А.Ц., чиято
отговорност е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2010г. до окончателното изплащане. От
мотивите към приетите по делото решения става ясно, че обезщетението е
присъдено за неимуществени вреди от следните телесни повреди: „многофрагментно
счупване на костите на лява подбедрица”, „счупване на големия туберкул на дясната
раменна кост с изкълчване на дясна раменна става” и „флеботромбоза на левия
долен крайник”./решение от 28.06.2013г. по гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав и решение от 11.03.2014г. по гр.д. № 4749/2013г. на
САС, ГО, 8 състав/. Конкретните телесни повреди не са описани в диспозитива на
решенията, но са обсъдени от първоинстанционния и въззивния съд при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдебните състави са отчели,
че на ищеца е извършена оперативна интервенция по наместване на счупването на
костите и поставяне на метална остеосинтеза, както и че след пътно-транспортното
произшествие походката на ищеца е увредена, придвижва се трудно с бастун,
движението на дясната раменна става е ограничено. /мотиви към решението по
гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав/. Наред с това е
отчетено усложнение в здравословното състояние на ищеца след кръвната репозиция,
изразило се във флеботромбоза на левия крайник, както и пожизнения характер на
увреждането на долния крайник и инвалидизирането на ищеца при пожизнено определена
трайна нетрудоспособност от 74%./мотиви към решение по гр.д. № 4749/2013г. на
САС, ГО, 8 състав/.
Спорен въпрос по делото е дали е настъпило
усложнение в здравословното състояние на ищеца, респ. дали му се дължи
обезщетение за нови болки и страдания от настъпилия ексцес.
Ищецът в ИМ сочи няколко усложнения на здравословното си състояние: 1/„високостепенни
стенози на каротидните артерии двустранно/стенози на двете сънни артерии/”,
което заболяване наложило операция на 27.02.2013г.; 2/”оклузия и стеноза на на
кародитната артерия”, което заболяване наложило операция на 04.07.2013г. и
3/оперативно премахване на металната остеосинтеза в тибията на левия крак на 09.12.2014г.,
при която операция било установено, че липсва парче от костта. По
отношение на всяко от посочените усложнения ищецът следва да докаже, че се
намира в причинно-следствена връзка с телесните повреди, получени при пътно-транспортното
произшествие. Първите
две от болестните състояния – „високостепенни стенози на каротидните артерии
двустранно/стенози на двете сънни артерии/” и ”оклузия и стеноза на на
кародитната артерия” не се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, което се установява от назначените по делото комплексна медицинска
експертиза и единична експертиза, изготвена от вещо лице – хирург. В състава на
комплексната медицинска експертиза участват вещо лице - специалист по вътрешни
болести и кардиоревматология, вещо лице - специалист по хирургия и вещо лице –
специалист по неврохирургия. Експертите от комплексната медицинска експертиза
не са отговорили на всички поставени им въпроси, поради което е допусната
единичната експертиза, изготвена от вещо лице - хирург. Съдът приема и двете
заключения. От заключението на комплексната медицинска експертиза се
установява, че болестното състояние „високостепенни стенози на каротидните
артерии двустранно/стенози на двете сънни артерии/” не е в причинно-следствена
връзка с причинените при пътно-транспортното произшествие телесни повреди.
Наред с това вещите лица от комплексната медицинска експертиза са посочили, че
нито един от описаните от ищеца в ИМ симптоми – затруднение в дишането, задушаване
и тръпнене на ходилата не е в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. Обсъдили са и други болестни състояния на ищеца - хронична
артериална недостатъчност на крайниците, хронична тромбоза на външната хълбочна
артерия в дясно и ляво и артериална недостатъчност на лявата повърхностна
бедрена артерия. По отношение на тези болестни състояния експертите също са приели,
че не се намират в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. В заключението е отразено, че ищецът страда от илио-феморална
флеботромбоза на левия крак, която е в причинно-следствена връзка с
претърпяното на 04.09.2010г. пътно-транспортно
произшествие. Наред с това вещите лица са посочили, че в резултат на поставянето
на металната остеосинтеза се е появила мускулна херния в долния край на оперативния
белег. От констативната част на заключението става ясно, че мускулната херния е
установена от вещото лице Й. при преглед на ищеца на 16.01.2017г. Видно от назначената единичина експертиза, изготвена от вещо лице
– хирург, нито една от проведените на
27.02.2013г и 04.07.2013г. операции не е
в причинно-следствена връзка с получените при пътно-транспортното произшествие
телесни повреди. Заболяванията, които са лекувани с тези операции –
„високостепенни стенози на каротидните артерии двустранно/стенози на двете
сънни артерии/” и ”оклузия и стеноза на на кародитната артерия” не са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Те са резултат от мозъчно съдова болест. Рискови
фактори за тази болест са високото артериално налягане, тютюнопушене,
затлъстяване и повишен холестерол, периферна артериална болест, стрес.
Най-честата причина за нея е артеросклерозата. Тя не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По отношение на илио-феморалната флеботромбоза на левия крак,
която са коментирали експертите от комплексната медицинска експертиза, следва
да се отбележи, че ищецът в ИМ не твърди тази тромбоза да представлява
усложнение, което да е настъпило след постановяване на решението по гр.д. №
380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав. В ИМ е посочено, че
вследствие на ПТП и на тази установена
вече тромбоза е настъпило усложнение „високостепенни стенози на каротидните
артерии двустранно/стенози на двете сънни артерии/”. В този смисъл ищецът не е
твърдял, че илио-феморалната флеботромбоза на левия крак е усложнение, което е
настъпило след постановяване на решението по гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав. Дори
и да не се възприемат доводите на съда и да се приеме, че ищецът сочи това
заболяване, като ексцес, то от решенията гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав, и по гр.д. № 4749/2013г. на САС, ГО, 8 състав, се
установява, че „флеботромбозата на левия крак” е била установена от
медицинската експертиза в хода на гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав, и е била обсъждана от съдебните състави при
определяне на първоначалното обезщетение на ищеца. По отношение на третото
усложнение, посочено от ищеца – „оперативно премахване на металната
остеосинтеза в тибията на левия крак”, от заключението на назначената по делото
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- травматолог, се установява, че
тази операция е в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. Според вещото лице, в епикризата, издадена от МБАЛ ”Света София”,
където е извършена операцията, не са описани патологични отклонения в областта
на счупването на лявата подбедрица. От рентгеновите снимки е установена
миграция на К-иглата и разхлабване на два от винтовете, с които е прикрепена
плаката към костта, което е наложило отстраняването на остеосинтезата. В
оперативния протокол не е описан дефект на голямопищялната кост на лявата
подбедрица. Възстановителният период при такъв вид операция е един месец. При
прегледа на ищеца вещото лице е установило ограничени и болезнени движения в лява
тазобедрена и лява колянна става/становище в съдебно заседание от 22.02.2017г./,
наличие на оперативен белег по външната страна на лява колянна става и
подбедрица с дължина 20 см. При счупване от вида на счупването на ищеца се
нарушава хрущяла на ставните повърхности, което довежда до по-бързо износване
на ставата и може да наложи извършването на операция на лявата колянна става.
По време на лечението си ищецът е търпял болки и страдания, които в първите две
седмици след оперативното лечение са били с по-интензивен характер. Операцията
по изваждане на остеосинтезните средства при ищеца е средна планова операция с
локална анестезия. Обичайно причините за отстраняване на металната остеосинтеза
са два вида:1/по медицински показания – при непоносимост към метала,
възпаланение на костта, разхлабване на синтезата, и 2/по желание на пациента.
При обичайно протичане на лечебния процес остеосинтезните материали се
отстраняват след една до две години след операцията, в зависимост от
счупването. При ищеца има разхлабване на синтезата и миграция на част от
синтезните средства. Цялостният лечебен процес при такъв вид увреждане се
състои от оперативно лечение на увреждането, възстановителен период и отстраняване
на металната остеосинтеза. Процесната операция се намира в причинно-следствена
връзка с уврежданията при ПТП. Операцията
е била извършена, поради преместване на фиксиращата К – игла и развиване на два
от винтовете на поставената плака. Вещото лице е посочило, че преместването на
фиксиращата К – игла и развиването на два от винтовете на поставената плака,
според него, представлява влошаване на
здравословното състояние на ищцата. В съдебно заседание от 22.02.2017г.
експертът заявява, че няма допълнителни последици от отстраняването на
металната остеосинтеза, нито операцията се е отразила на походката на ищеца,
тъй като костта е зарастнала напълно.
Заключението на вещото лице
- травматолог установява, че операцията от 09.12.2014г. е в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, но този факт сам по себе си не е досататъчен, за да се
приеме, че е на лице ексцес в здравословното състояние на ищеца, за който да се
дължи ново обезщетение. Съгласно т.10 от Постановление №4 от 30.10.1975г. на Пленума
на Върховния съд, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното състояние, само ако то се намира в причинна връзка с увреждането
и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено от
съда. Според
заключението на вещото лице-травматолог, изваждането на металната остеосинтеза
е част от лечението, което се провежда при счупвания от вида на процесното
счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Процесът на лечение
включва оперативно лечение на увреждането, възстановителен период и отстраняване
на металната остеосинтеза. При обичайно протичане на лечебния процес
осестосинтезният материал се отстранява след една или две години след
операцията. При ищеца металната остеосинтеза е поставена през 2010г. и е
отстранена на 09.12.2014г., но конкретната причина за операцията е миграция на
К-иглата и разхлабване на два от винтовете.
Вещото
лице е посочило в заключението, че операцията е предизвикана от влошаване на
здравословното състояние на ищеца, поради преместването на фиксиращата К-игла и
развиване на два от винтовете на поставената плака. Същевременно твърди, че при
операцията не са установени патологични отклонения в областта на лява подбедрица,
а в съдебно заседание заявява, че костта е напълно зарастнала. Тъй като
отстраняването на металната остеосинтеза е част от лечебния процес и към датата
на провеждането й – 09.12.2014г., вече е настъпил моментът за отстраняването й,
при нормален ход на лечението/изтекли са повече от две години от поставянето
й/, не се касае до усложняване на здравословното състояние на ищеца, което да
не е било предвидено при определяне на първоначалното обезщетение. Без значение
е конкретният повод за извършване на операцията – миграция на К-иглата и
развинтване на болтовете, тъй като те не са довели до ексцес на здравословното
състояние, който да не е предвиден и обсъден от съда при определяне на първоначалното
обезщетение. Не е настъпило отклонение при зарастване на счупването, нито е
установено да липсва парче от костта, отстранена е единствено остеосинтеза, а
тази интервенция е трябвало да бъде извършена две години след поставянето на
остеосинтезата, т.е в конкретния случай е закъсняла във времето. Тъй като
нито едно от посочените от ищеца в ИМ усложнения на здравословното му състояние
не представлява ексцес – първите две състояния(„високостепенни
стенози на каротидните артерии двустранно/стенози на двете сънни артерии/” и
”оклузия и стеноза на кародитната
артерия”) не са в причинно
–следствена връзка с процесното ПТП, а операцията от 09.12.2014г. за
отстраняване на остеосинтезата е част от лечението на ищеца при счупване на
лявата подбедрица и е предвидена при определяне на първоначалното обезщетение
по гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13
състав,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По
отношение на установената от тройната експертиза мускулна херния, ищецът не е
посочил това състояние в ИМ, като усложнение на здравословното му състояние,
нито е изложил твърдения да търпи неимуществени вреди от мускулната херния,
респ. не е искал и не са събирани доказателства в тази насока. От тройната
експертиза се установява, че мускулната херния е настъпила в резултат на първата
операция на ищеца, при която е поставена металната остеосинтеза. От констативната
част на заключението на вещото лице-травматолог се установява, че тази операция
е проведена на 08.09.2010г. Липсват доказателства за конкретната дата, на която
се е проявила мускулната херния. Както вече бе посочено, самият ищец не я
описва в ИМ, като усложнение на здравословното му състояние, поради което съдът
приема, че по делото не се твърди, нито е установено същата да представлява
усложенние на здравословното състояние, което да е настъпило след приключване
на производството по гр.д. № 380/2013г. на СГС, I ГО, 13 състав. По
разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на аснование чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 700лв. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ф.Е., ЕГН **********,***, против „З.К.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на сумата от 80 000лв. – допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на влошаване на
здравословното състояние на П.Ф.Е., вследствие на телесни повреди, причинени
при пътно-транспортно произшествие от 04.09.2010г., което влошаване на здравословното състояние се е
изразило в следните болестни състояния: 1/„високостепенни стенози на каротидните артерии двустранно/стенози на
двете сънни артерии/” и е наложило операция на 27.02.2013г., 2/”оклузия и
стеноза на на кародитната артерия” и е наложило операция на 04.07.2013г. и
3/оперативно премахване на металната остеосинтеза в тибията на левия крак на
09.12.2014г., при която е установено, че липсва парче от костта, ведно със
законната лихва от 27.02.2013г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Ф.Е. да заплати на „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 700лв..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: