Р Е Ш Е Н И Е №
260005
21.03.2023 г., град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Седми граждански състав, на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и трета година, в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Христина Жисова
Секретар:
Цветелина Станчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Христина Жисова,
гр.
дело № 666 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ЕТ "Канини - С. К.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.
„Г.С.Раковски" № 26 вх.А ет.1 против Етажната собственост /ЕС/ с адрес в
гр. ********************, представлявана от председателя на Управителния й
съвет /УС/ Р. П. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ за отмяна на
решенията на Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. ************, обективирани в протокол № 17 от 18.02.2020 г., или при
условие на евентуалност – за прогласяване на тяхната нищожност.
Исковата
молба е изпратена по пощата на 26.03.2020 г., с вх.рег. № 5688/26.03.2020г.
Ищецът
твърди, че е член на посочената ЕС, като собственик на няколко самостоятелни
обекта в сградата /СОС/ в режим на ЕС, видно от нотариален акт за
покупко-продажба № 12 том II peг. № 974 дело № 249 от
03.07.2000 г. на нотариус с peг. № 353. Твърдяло се,
че на 18.02.2020 г. е проведено общо събрание /ОС/ на собствениците в ЕС, обективирано в протокол № 17/18.02.2020 г., свикано с
решение № 8 на УС на ЕС от заседание, обективирано в
протокол № 57/03.02.2020 г.
Протоколът от това ОС на ЕС бил обявен със съобщение от 24.02.2020 г. Решенията на същото ОС били
незаконосъобразни, т.к. такова ОС въобще не се е състояло и провеждало и
решенията по протокол № 17/18.02.2020 г. не били изобщо вземани. Същите били и
нищожни/незаконосъобразни, извън правомощията на ОСЕС съгласно ЗУЕС, взети при
нарушаване на императивно установените процедурни правила за свикването и
провеждането на ОСЕС, както и на други императивни правни норми на ЗУЕС; което
водело до тяхната отмяна в настоящото производство. Нарушени били
инициативата и редът за свикване на ОС по чл.12 и чл.13 от ЗУЕС, както и чл.14,
чл.15 и чл.16 относно провеждането му. ОС било свикано от УС, чийто мандат
изтекъл на 15.11.2019 г., при което нарушен бил чл.12 ал.1 т.1 от ЗУЕС. УС на ЕС в състав: инж. Р. Г., инж. Г. Р. и Н. С. се твърдяло да е заседавал в пълен
състав на 03.02.2020 г. и да е взел решения, обективирани
в горния протокол, за съставянето на който било поставено съобщение от
10.02.2020 г., 17:30 часа. Този състав на УС бил нелегитимен и не можел да
взема законосъобразни решения, при което решенията, обективирани
в протокол № 17/18.02.2020 г. на процесно ОС, свикано
от този състав на УС на ЕС, следвало да бъдат отменени. Посоченият състав на УС
бил избран с протокол № 9 от ОС на ЕС на 15.11.2017 г. - решение № 5. Председател на УС въз основа на протокол № 31/21.11.2017 г., бил изп. директор на "МАРСА Р" АД - инж. Р. П. Г., която обаче считано от 27.11.2017
г. вече не била изпълнителен директор на дружеството, в каквото именно качество
тя била избрана за член на УС на EC. След
посочената дата, изпълнителният директор и законен представител на същото била П.
Д. - дъщеря на Р. Г.. Така проведеното заседание на УС на ЕС на
03.02.2020 г. можело да вземе законосъобразни решения само от предишния си
състав, предвид чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗУЕС.
Ищецът
сочи, че във връзка с решенията на УС на ЕС, обективирани
в протокол № 57/ 03.02.2020 г. било образувано гр.дело № 495/2020 г. по описа
на Районен съд – Хасково, по което било допуснато обезпечение, чрез спиране на
изпълнението на така взетите решения. Съгласно решение № 8 по протокол № 57/03.02.2020 г., УС
на ЕС
взел решение „Да се свика ОС на ЕС за приемане отчета за
приходите и разходите и избор на УС на ЕС", а в поканата от 10.02.2020
г. за свикване на процесното ОС дневният ред бил
различен от посочения, при което ОС било свикано, без за това да е било взето
решение на УС на ЕС, което водело до незаконосъобразност на взетите от ОСЕС
решения, поради нарушена процедура по свикването му. Същевременно, поканата за
ОС не била поставена
на видно и общо достъпно
място на сградата 7 дни преди датата на събранието и съдържанието й не
отговаряло на императивните изисквания на чл.13 ал.1 от ЗУЕС. Тя не била
поставена на таблото на 10.02.2020 г. в 17:30 часа, както било описано в
протокола за поставянето й. Посочените дата и час били същите, както и в протокола за залепване на
съобщението за изготвения протокол № 57/03.02.2020 г. на УС, т.е. и двата
протокола били поставени едновременно. В протокола за поставяне на поканата за
свидетел се сочела З.
К., в качеството й на обитател в сградата, но не бил посочен обектът й, като тя
не се била и подписала. Същата обаче подписала съобщението за изготвения
протокол от същата дата и час. Това доказвало, че залепено било само последното
съобщение. Така поканата за процесното ОСЕС била
поставена след 10.02.2020 г., 17:30 часа, с което не бил спазен 7-дневният срок
по чл.13 ал.1 от ЗУЕС, а и не бил налице неотложен случай по смисъла на ЗУЕС.
Това било достатъчно основание за отмяната на взетите решения, обективирани в протокол № 17/ 18.02.2020 г.
На
следващо място, ищецът възразява, че ОС не се е провело на посоченото място,
дата и час в поканата за ОС - офис 519, на 18.02.2020 г. от 17:30 часа. Не бил
налице необходимият кворум за провеждането му и за вземане на съответните
решения съгласно ЗУЕС, не присъствали всички лица, посочени в присъствения лист
и никой от собствениците не бил представляван от пълномощник, ОС не могло да
взема решения. Твърдяло
се, че ОС е проведено на посочената дата и офис, но в неясен час и на неясен
адрес,
без да е бил налице изискуемият кворум от най-малко 67% от ид.ч.
от общите части на сградата, съгласно чл.15 ал.1 ЗУЕС. Това било видно от
протокола и от списъка на собствениците и пълномощниците,
присъствали на ОС; и доказвало, че такова ОС въобще не се е провело. Не всички
лица по списъка в графа 2
били собственици на СОС,
а и не били включени всички собственици, като посочените лица не притежавали
посочения размер на % собственост в графа 4 и не било ясно, на кои СОС се
твърди да са собственици. Липсата на подобно вписване лишавала от възможност
съда, да прецени законосъобразно ли е формиран кворумът за вземане на
решенията, което ги опорочавало.
Нарушена била и императивната разпоредба на чл.16
ал.5 от ЗУЕС за съдържанието на протокола от ОСЕС, т.к. не съдържал номер на СОС, не
били записани същността на изявленията и направените предложения, част от
описаното било непълно и избирателно вписано, съдържало бланкетни
изрази. Затова ОС не било провеждано и решения не били вземани или взети без
изискуемите кворум и мнозинство по чл.15 и чл.17 от ЗУЕС.
Нарушена
била разпоредбата на чл.16 ал.5 от ЗУЕС за съдържанието на протокола от процесното ОСЕС за данни за явилите се лица, идеалните
части, които те притежават, номера на всеки СОС и начина, по който са
гласували, техните подпис и изявления. Така препятствана била възможността,
съдът да упражни контрол по въпроса, как по същество са били разпределени
гласовете при гласуванията. Неверни били посочените в списъка на присъстващите
на ОС собственици ид. части от общите части на
сградата относно собствениците „Марса Р" АД, А. Д., П. Д. и П. Б.,
доколкото техните ид.части били посочени различно в
таблица 3 от 03.02.2020 г. и таблица 7 от 03.02.2020 г., двете подписани от
членовете на УС на ЕС.
Нарушени
били и императивните разпоредби относно представителството на процесното ОСЕС - чл.14 от ЗУЕС. За посочения
собственик на обекти на ет.7 С. С., подпис бил положен от г-жа С., без да е
посочено качеството й и да е представено пълномощно за това. Така от записаните
представени 69,16 % ид. ч. от общите части на
сградата не били представени тези за ет.7 - С. С., възлизащи на 2,63 % ид.ч., при което представените идеални части били под
императивно изискуемия кворум от 67%. Д. К.- обитател в сградата, присъствал на
18.02.2020 г. в 17:30 ч., в офис 519- офиса на „Марса
Р" АД в сградата, но ОСЕС не се е провеждало. Представен бил присъствен
лист за подпис, като никой от присъствалите Р. Г., А. Д., Г. Р., З. К. и Д. К.
не се легитимирал като пълномощник. След като К. не се подписал, бил повдигнат
въпросът за неговото присъствие, по което се взело решение по протокол №
17/18.02.2020 г. Същото обаче не било взето с пълно мнозинство, както се
сочело, т.к. Н. С. всъщност не присъствала при това гласуване, която напуснала
офис 519 преди това. Същата не участвала и във вземането на останалите решения
на ОСЕС. ОСЕС нямало компетентност по чл.11 от ЗУЕС да вземе такова решение и
препятствало присъствието на К., при което решението било нищожно и
противозаконно. Р. Г. не представила на това ОСЕС пълномощни от „Марса Р" АД и П. Б. и не била извършена проверка на
същите, т.е. тя не упражнила твърдяната в протокола и присъствения лист
представителна власт по отношение на тези лица. Същевременно, на ОС не били
представени и ид.части на тези лица, при което не бил
налице и необходимият кворум от минимум 67% ид. ч. и
събранието не могло да взема решения и да се проведе. Това водело до
незаконосъобразност на всички взети решения и те следвало да се отменят.
Нарушен бил и чл.16 ал.1, вр.чл.13 ал.7 от ЗУЕС, т.к.
според поканата за ОСЕС, същото следвало да се проведе в офис 519, без да било
указано, къде се намира, а съгласно процесния
протокол мястото за провеждането на ОС на ЕС бил в офис 519, отново без да е
указан адрес. Така се ограничавал достъпът до ОС и се възпрепятствала
възможността на всеки, който желае, да присъства. Нарушена била и разпоредбата
на чл.16 ал.5 от ЗУЕС. ОСЕС взело решения извън компетентността си по чл.11 ЗУЕС, което водело до
тяхната нищожност и отмяна, а именно- всички взети решения, обективирани
в протокол №17 на ОСЕС от 18.02.2020 г. Решенията били взети не с посочения в
протокола процент идеални части от общите части на сградата и присъствения
лист, респ. и с необходимия кворум. Решенията по т.1-6 от дневния ред на процесното ОС следвало да се отменят като
незаконосъобразни, предвид опорочените решения на УС на ЕС, взети с протокол №
57/03.02.2020 г., предвид на което не били налице валидни и законосъобразни
отчети и проектобюджет на УС на ЕС, които да бъдат представени на процесното ОС на ЕС. Ищецът оспорва тези решения и по
същество относно размерите на възприетите с тях суми, както и тяхната дължимост от ЕС и извършеното прихващане и разпределение.
Така ищецът бил ощетен, като вменени му били суми, които не дължи или дължи, но
не в посочения размер. УС и ОС взели решения, които не били част от тяхната
компетентност, т.к. решавали един имуществен спор и разпределяли суми и вменявали
задължения по партидите на собствениците в касата на ЕС. Тази каса в
предходен период била водена от двама касиери - С. К. и „Марса Р" АД - Р. Г., като ревизия не
й била извършвана и не била ясна наличността й към 31.12.2019 г. и към
31.12.2020 г.
С
решение № 5 процесното ОС приемало проектобюджет на
УС на ЕС, отразен в таблица 5 от 03.02.2020 г. и приет от УС на ЕС, но
описаните дейности били неясни, не касаели общи части за всички етажни
собственици на процесната ЕС, следователно следвало
да се поемат от етажния собственик, за чиито инсталации- ел. табло или част от ВиК се отнасят. По т.1 се оспорва конкретната дейност да е
за обща част на сградата - общо ел. табло за всички собственици в ЕС. Ищцата не
била запозната с резултата от проучването и проекта за защитни съоръжения на
ГРТ в размер на 100 лева, посочен в т.2 на таблица 1 от 03.02.2020г. на УС на
ЕС, приета с решение № 1 на процесното ОС на ЕС. ЕС и
ищцата нямали предписание от доставчика на ел. енергия за необходимостта от
дейността по т.1, ако тя касае общо ел. табло за всички етажни собственици.
Посочените дейности в проекто-бюджета в таблица 5 на
УС на ЕС касаели частна собственост на отделни етажни собственици, които
следвало да поемат така описаните суми. Ищецът оспорва, описаните в графа „вид
дейности" да са за общи части за всички собственици в ЕС и да следва да се
извършат с приоритет по чл.48 ал.2 от ЗУЕС или да са необходими за ЕС, или да е
налице хипотезата на чл.48 ал.4 от ЗУЕС.
Процесното ОС на ЕС взело
решения извън компетентността си съгласно ЗУЕС и извън предварително обявения
дневен ред, с което бил нарушен чл.16 ал.3 от ЗУЕС, като нямало данни за
неотложен случай, който да налага конкретно решение във връзка с ползването и
стопанисването на общите части. Така решенията по т.7 и 8 от дневния ред били
взети в ущърб на интересите на останалите етажни собственици и в интерес на
отделни собственици, извършили противозаконни строежи по смисъла на ЗУТ - между
които с най-големи нарушения бил собственикът „Марса
Р" АД, като били завзети общи части и бил ограничен противозаконно
достъпът до тях. По този повод ищцата подала молба в общината за изграденото
незаконно строителство, за което били дадени указания с писмо с peг. индекс 53 К-23-2№1/07.11.2019 г. на Р. Г., поради
което се правел опит за законосъобразно свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС. Решенията по т.7 от дневния ред
касаели вземане на решения от ОС на ЕС за учредяване право на ползване на
конкретни собственици, без да било ясно, защо точно в тяхна полза следва да се
учреди то, право на строеж в полза на собственика изградил незаконните строежи
по съответните етажи и промяна на предназначение на общи части, извършени без законоустановеното съгласие на останалите етажни
собственици; за които се изисквало квалифицирано мнозинство от 100% ид.ч. от общите части на сградата, което не било налице на процесното ОС на ЕС. Коридорите, фоайетата и тоалетните,
предмет на решение 8.1, обслужвали и били обща част за всички собственици,
ползватели, обитатели и посетители на сградата и било противозаконно
ограничаването на достъпа до същите в полза на конкретен етажен собственик като
не било ясно и защо този собственик („Марса Р"
АД) да се ползва с приоритет пред останалите и държи ключовете за
противозаконно изградените прегради в ОС на ЕС. Стаите с вход към стълбището,
предмет на решение 8.2, били незаконно преустроени в тоалетни без решение на ОС
на ЕС- с това решение се искала промяна на предназначение на обща част,
ключовете за които се държали от същия собственик, а останалите били с
ограничен достъп до тях. За това решение, както и за решения 8.3., 8.4. и 8.5.,
не бил налице отново необходимият кворум по чл.17 ал.2 т.1 от ЗУЕС. Решение
8.6. било извън компетентността на ОС на ЕС съгласно ЗУЕС, както и било взето
при злоупотреба с права тъй като ограничавало правата и било против интересите
на останалите собственици, ползватели и обитатели в сградата и ги поставяло в
риск и ги принуждавало да търпят вреди от вандалски прояви с неизвестен
извършител върху общи части на сградата и целяло да обслужи интересите на УС на
ЕС, чиито противозаконни действия да бъдели по- трудно доказуеми- например при
свикване на ОС на ЕС - при двете хипотези същото следвало да се отмени като
противозаконно.
Решенията
по т.8 - Промените в правилника за вътрешния ред в ЕС, които били инициирани с
така взетите решения, не кореспондирали с взетите решения от ОС на ЕС,
следователно такива изменения не можели да бъдат правени и следвало всички
решения по т.8 да се отменят. Не било допустимо да се ограничава изборът на конрольор с промяна в правилника, още повече, че било
очевидно, че ЕС имала нужда от такъв- предвид неясния размер на сумата в касата
на ЕС и по партидите на отделните собственици. По този начин не можело да се
възпрепятства правомощието на ОС на ЕС да избере контрольор/ контролен съвет на
ЕС, съгласно правомощията си по ЗУЕС, както и императивните изисквания относно
лицата, които могат да бъдат касиери – чл.24 ал.7 от ЗУЕС. Това правело
противозаконни решение 9.1., 9.2. и 9.3. Последното не било взето и с
необходимия квалифициран кворум. Отделно от гореизложеното, точки 7 и 8 от
дневния ред били прекалено общо формулирани, което не позволявало на членовете
на ОС на ЕС да се подготвят за вземане на конкретни решения във връзка с
ползването на общите части в интерес на всички собственици, а не на конкретни
етажни собственици, извършили незаконно ограничаване на достъпа до общи части и
инсталации (водомер-ВиК в сутерена) на сградата с цел
да „узаконят" тези си действия. На практика тези решения били взети при
злоупотреба с права от свързани лица - Р. Г., А. Д., П. Д. имали роднинска
връзка и били акционери в „Марса Р" АД, който
собственик притежавал най-голям процент ид. части, а
лицата Р. Г., Г. Р. и Н. С. били членовете на УС на
ЕС. С решение № 10 - същият състав на УС на ЕС се самоизбрал,
след като направил всичко възможно да изгони единственото лице, което по
никакъв начин не било свързано нито с „Марса Р"
АД, нито с някой от членовете на УС на ЕС- Д. К.-обитател. Този състав не бил
избран с необходимия кворум, което го правел противозаконен. Не било посочено и
в какво качеството са избрани тези лица от ОС, за да може да се прецени налице
ли е необходимият кворум, предвид качеството на лицата, а и чий глас не
следвало да се зачита в гласуването. Лицата, които били предложени за членове
на УС ако имали право на глас, то не следвало същите да гласуват за собствената
си кандидатура, още повече следвало да се вземе предвид тежестта на всеки глас
предвид ид. части, които съответстват на този
собственик. С това решение се сочел за избран от ОСЕС състав на УС, както
следва: инж. Р. Г., инж. Г. Р. и Н. С.; който с протокол № 58 от 21.02.2020 г.
избирал за свой председател - инж. Р. П. Г. - собственик на обособен обект с кадастрален
номер № 77195.712.6.2.15, а не като представител на „Марса
Р" АД, както било до тогава. Съставът на така избрания УС на ЕС бил
незаконосъобразен, тъй като не всички членове отговаряли на чл.19 ал.5 от ЗУЕС
и решението не било взето с необходимия кворум съгласно ЗУЕС. Налице бил
конфликт на интереси и тези лица не можели да са членове на УС на ЕС, т.к.
техни закононарушения следвало да са предмет на проверка и ревизия.
Дори
да се приемело, че е бил налице съответно изискуемият кворум за съответните
решения и те са в компетентността на ОС, то същите били взети при злоупотреба с
право от страна на всички гласували, заобикаляйки закона, ощетявайки и
незачитайки интересите на останалите собственици, ползватели и обитатели и
накърнявайки същите, като целели да обслужат само и единствено личните си
интереси и да „узаконят" противозаконните им действия - завземайки общи
части, ограничавайки неправомерно достъпа на останалите етажни собственици,
премахвайки възможността за всякакъв контрол над действията им относно
разходването на средства от касата на етажната собственост, като не се избирал
контрольор например и застрашавайки сигурността и имуществото на останалите
етажни собственици като са бездействали несвиквайки по време на мандата си ОС
за вземане окончателно решение за видеонаблюдение, от
което се опитвали да се възползват, за да се премахнат инсталираните камери във
фоайето.
Решение
11 било взето извън обявения дневен ред, с което била нарушена императивната разпоредба на чл.16 ал.3 от ЗУЕС, като не бил ясен и кворумът му. Не бил налице и неотложен случая, по
смисъла на §1 т.16 ДРЗУЕС. Решението за касиер въобще не било подложено на
гласуване следователно и не било взето. Решения № 11 и № 9.1 били
незаконосъобразни, т.к. противоречали на императивната разпоредба на чл.24 ал.7
от ЗУЕС, която не допускала, възлагане на функциите на касиера на трето
лице-несобственик или обитател, като не била налице и хипотезата на избор на
фирма на професионален домоуправител. Не било ясно, кой е точно касиерът и къде
ще се съхраняват средствата, които следва да събира.
Предвид
гореизложеното, налице били допуснати множество нарушения във връзка със
свикването и провеждането на общото събрание на 18.02.2020 г., както и по
същество взетите решения от това ОСЕС били незаконосъобразни/нищожни и следвало
да бъдат отменени. Ето защо, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което
да отмени решенията на Общо събрание на Етажната собственост с адрес гр. ***************,
обективирани в протокол № 17 от 18.02.2020 г., или
при условие на евентуалност - при неуважаване на иска за отмяна – да прогласи
нищожността на същите решения.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощници
в лицето на адв. И. Н. и адв.
А.К., двамата от АК – Пловдив, които поддържат заявените претенции, а доводите
си развиват подробно в писмени бележки. Претендират разноски, за което е
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения
за това срок по чл.131 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло. Предмет на
съдебен контрол били взетите решения на ОС на ЕС, проведено на 18.02.2020 г.,
като в обстоятелствената част на исковата молбата се сочели следните допуснати
нарушения по свикване и провеждане на ОС:
2.1.
нарушен ред относно инициативата за свикване на процесното
ОС, в нарушение на чл.12 ал.1 т.1 от ЗУЕС, защото:
2.1.1. ОС било свикано от УС, на който мандатът изтекъл на
15.11.2019 г. и същият бил нелегитимен и нямал правомощия да свиква ОС с дневен
ред, различен от този за избор на нов УС.
2.1.2.
В поканата от 10.02.2020 г. за свикване на ОС на 18.02.2020 г. бил посочен
дневен ред, различен от този, посочен в решението на УС от 03.02.2020 г. за
свикване на събранието.
2.1.3.
Процедурата за свикване на ОС не била спазена, съгласно предвидения в чл.13 от ЗУЕС ред.
Относно
т. 2.1.1:
С
решение на ЕС от 15.11.2017 г. бил избран УС на ЕС, който на 21.11.2017 г. от
своя състав избрал председател. Към датата на избора Р. Г. била представител на
Марса - Р АД, но видно от протокола на проведеното
ОС, тя била предложена като член на УС в лично качество, а не в качеството й на
представител на дружеството. Към тази датата, тя освен, че представлявала
дружеството - собственик на обекти в ЕС, била и собственик на обект в ЕС,
придобит от нея като ФЛ- обект с кадастрален № 77195.712.6.2.15, придобит с нот. акт № 142/ 2015 г. С оглед на това и чл.19 ал.3 от ЗУЕС, по-късното заличаване на Г. като представител на Марса-Р
АД, не се отразявало на законността на УС и в частност на неговия председател.
Твърденията, че поради изтекъл мандат на УС на ЕС, той нямал правомощия да
свиква ОС по въпроси различни от избора на нов УС, били неоснователни и не
намирали опора в ЗУЕС. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗУЕС, избор на нов УС се
провеждал не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл.19 ал.2.
Съгласно ал.2 на чл.21 ЗУЕС, УС продължавал да изпълнява функциите си до избора
на нов, което давало правомощия на УС да свика ОС, проведено на 15.12.2019 г. Разпоредбата
на чл.12 ал.2 от ЗУЕС предвидила правна възможност, ОС на ЕС да се свика и по
писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата. Тази възможност била предвидена в ЗУЕС, в случай на
нежелание на УС да свика събрание за избор на нови органи на управление, и тя
не била използвана от ищеца или от друг собственик на обект в ЕС, което
означавало, че етажните собственици, са приели възможността, предвидена в чл.21
ал.2 ЗУЕС, УС да продължава да изпълнява функциите си до избора на нов.
Относно
т.2.1.2.:
Твърденията,
че в поканата от 10.02.2020 г. за свикване на ОС на 18.02.2020 г., бил посочен
дневен ред, различен от този, посочен в решението на УС от 03.02.2020 г. за
свикване на събранието, били неоснователни и ирелевантни
за преценка законността на свиканото ОС. Точно бил спазен редът по чл.13 ал.1
изр.1 от ЗУЕС, като поканата съдържала дневен ред и подписи на членовете на УС.
Разпоредбата на закона не изисквала като задължително условие, преди поставяне
на поканата за ОС на видно място, да е проведено заседание на УС, на което да е
свикано ОС и да е определен дневния ред. Подписаната покана от всички членове
на УС, юридически изпълвала съдържанието на свикване на ОС, така както то било
уредено в цитираната норма. Същевременно, прочитът на съдържанието на протокола
от заседание на УС, проведено на 03.02.2020 г., и поканата за свикване на ОС
показвал, че нямало разлика в обявения дневен ред.
Относно
т. 2.1.3.:
Твърденията
за нарушение на реда по чл.13 ЗУЕС, тъй като липсвал подпис на лицето З. К.
върху протокола за поставяне на поканата, били несъстоятелни. Разпоредбата на
закона не поставяла изискване, протоколът за поставяне на поканата да бъде
подписан от няколко човека. Достатъчен бил и един подпис (а процесният
протокол бил подписан от двама членове на УС), тъй като самата покана била
подписана от всички членове на УС.
2.2. Неоснователни били и ищцовите
възражения за нарушения, допуснати при провеждането на събранието, тъй като:
2.2.1. ОС не било проведено на посоченото място, дата и час в
поканата за ОС - офис 519 от 17.30 часа;
2.2.2. не бил налице необходимият кворум за провеждане на
събранието за вземане на съответните решения;
2.2.3 не присъствали всички лица, посочени в присъствения
лист, и никой от собствениците не бил представляван от пълномощник;
2.2.4 ОС не могло да взема решения;
2.2.5 ОС не било проведено, а ако действително е било
проведено, то налице била липса на кворум за провеждането му и същото било
незаконно проведено, което имало за последица - незаконосъобразност на всички
взети решения.
Според
ответника, съгласно ЗУЕС и трайната съдебна практика, протоколът от проведеното
ОС имал задължителна доказателствена сила, при
условие, че не е оспорен по реда на чл.16 ал.9 ЗУЕС. Следователно, по отношение
на факта, че ОС е проведено на 18.02.2019 г. в офис 519, както и че са
присъствали, лицата подписали присъствения списък към протокола, отразеното в
протокола имало задължителна сила, тъй като никой от етажните собственици не
оспорил съдържанието на протокола в 7-дневен срок от съобщението по ал.7 на чл.
16 ЗУЕС. По отношение на твърдението, че в протокола не бил посочен часът на
проведеното ОС, на първо място, съгласно чл.16 ал.5 в протокола се отбелязвали
датата и мястото на провеждане на ОС (без изрично изискване за посочване на
часа), а на второ място, събранието се провело в посочения в поканата час,
което можело да бъде доказано в хода на делото, с разпит на присъствалите
собственици. Неоснователно било възражението, че ОС е проведено на неясен адрес
и мястото на провеждане на събранието било неподходящо за провеждане на общо
събрание, поради ограничен достъп до него. Законодателят не определял
конкретно, на кое място следва да се проведе ОС. Думата „подходящо",
предполагала такова, на което има условия за водене на протокол и за нормално
протичане на събранието. Това не можело да стане във фоайе, в коридор или пред
входа на сградата на ЕС, поради което ЕС създала практика, да провежда
събранията си в офис 519 - собственост на Марса - Р
АД, до който достъпът бил винаги свободен, което щяло да се установи от
свидетел, и в който имало подходящи условия за провеждане на събранието -
достатъчно място и столове, за сядане на всички собственици (представители),
бюро, на което протоколистът да води протокола.
Неоснователно
било възражението, че събранието е проведено при липса на кворум, тъй като не
били ясни идеалните части, които всеки един съсобственик притежава. Общите
части на ЕС били приети от ОС, проведено на 09.10.2007 г., по вариант 6, според
решението по т.2, представляващ „Обобщена справка за участие на съсобствениците
в поддръжката на Общите части". Това приложение към т.3 посочвало поименно
собствеността на всеки един от собствениците в ЕС и припадащите се части от
общите части на сградата, подписано от всички собственици към датата на
приемането му, в т.ч. и от ищеца. От тогава и до сега били извършвани продажби
на обекти от ЕС на трети лица, като изготвяна била нова обобщена справка с
изчисления по приетите в т.2 от протокола за ОС от 09.07.2007 г. коефициенти.
Така след последната покупка на обекти от ЕС, от П. Б. Петков (през 2019 г.)
била съставена нова справка за идеалните части - по собственици, обекти,
документ за собственост и идеални части, в която с идеалната част изчислена по
т.2 от протокола от 09.07.2007 г. за закупените обекти от Боянов се намалявала
идеалната част на продавачите Марса - Р АД и на А. Д.. Макар че сградата съдържала много
самостоятелни обекти, те били собственост на 12 физически и юридически лица, от
които 5-ма притежавали повече от един обект. Това дало основание, в
присъствените списъците, изготвяни за всяко едно от провежданите ОС, да се
посочват собствениците и общите идеални части, които те притежават от общите
части. Така липсата на номерата на самостоятелния обект в присъствения списък,
не опорочавала провеждането на ОС, тъй като макар и без тези номера, посочените
идеални части от общите части на сградата за всеки един от съсобствениците,
отговаряли на притежаваните от тях обекти ЕС. Неоснователно било и твърдението,
че е налице противоречие между отразените идеални части в Таблица № 3,
разгледана на ОС, и присъствения лист на собствениците, оформен за събранието
на 18.02.2020 г. На първо място, нямало разлика в процента на жалбоподателя; а
на второ място, в колона 3 от таблица 3 бил посочен процентът идеални части на
собствениците, към 30.04.2019 г., т.к. в колона 4 било отразено разпределението
на остатъка от събраните средства към тази датата. Към 30.04.2019 г.
разпределението на идеалните части било такова, каквото е посочено в колона 3,
тъй като сделките в полза на П. Б. от Марса Р АД и А.
Д. били след тази датата и промяната в идеалните части, засягала само тези три
собственика.
3.
В жалбата се твърдяло, че взетите решения на ОС, проведено на 18.02.2020 г.,
били незаконосъобразни, поради това, че противоречали на императивни норми на
ЗУЕС, както и като взети извън компетентността по чл.11 ЗУЕС. Ищецът не бил
съгласен с посочените разходи за ремонт (Таблица 1) и сумите, посочени за всеки
собственик, не следвало да се дължат. Но според ответника, разходите били
направени, въз основа на приет бюджет за 2019 г., т.е. те били планирани и
приети на заседание на УС. Разходите били извършени за поддържане и ремонт на
общи части, поради което участие в тях следвало да имат всички собственици, в
размер на процентното им притежание на общи части. Ответникът оспорва ищцовата теза, че ищецът е предал средствата, които е
събирал, като касиер на ЕС, поради което нямал задължения за неотчетени пари.
Сочи че с влязло в сила решение от 17.07.2017 г. и приложените към него отчети
за приходи и разходи за периода 01.03.2008 - 28.02.2017 г., подписани от ищеца,
ОСЕС приело, че в касата на ищеца има 568.16 лева. Едва на 15.05.2019 г. ищецът
възстановил част от дължимата сума 217.08 лева, която по решение на УС
била отнесена по партидата на Славейко
Стоянов. Остатъкът от 351.08 лева не бил възстановен от ищеца в касата на УС и
същият намерил отражение в задължението му. Неоснователни били възраженията за
противоречие със закона на взетото решение № 6, защото направените от ЕС
разходи за съдебните дела, предизвикани от ищеца, следвало да бъдат
разпределени в тежест на всички етажни собственици, съобразно участието им в
ЕС. Неоснователни били възраженията за незаконност на решение № 5 - приемане на
проектобюджет за 2020 г. Съгласно чл.11 т.8, в правомощията на ОС било да
приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други
дейности в общите части на сградата. Посочените три ремонтни дейности се
отнасяли за общи части на ЕС, поради което решението било законосъобразно и то
не се позовавало на разпоредбата на чл.48 ал.4 ЗУЕС, както сочел ищецът.
Неоснователно било възражението за незаконосъобразност на решенията по т.7 от
дневния ред, които касаели стопанисване на прилежащи коридори, тоалетни и част
от фоайета от отделни собственици в ЕС. Тези решения не били извън
компетентността на ОС и не противоречали на закона, защото съгласно чл.11 ал.1
т.10 б.„б" в компетентността на ОС било да вземе решение за отдаване под
наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при
спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност. Решението се вземало с
мнозинство 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната
собственост (чл.17 ал.3 ЗУЕС), като в случая не била приложима хипотезата на
чл.17 ал.7 т.6 ЗУЕС. Неоснователно било възражението, че решенията по т. 8 от
дневния ред са незаконосъобразни. Взетите решения за изменение на Правилника на
вътрешния ред в ЕС били от компетентността на ОС, съгласно чл.11 ал.1 т.1 ЗУЕС,
включително и решението да не се избира контролен съвет /контрольор (чл.11 ал.1
т.16 ЗУЕС).
Предвид
изложеното, ответникът счита, че взетите решения на ОС, проведено на 18.02.2020
г., са законосъобразни и съдът следва да отхвърли искането за отмяната.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от председателя на Управителния
съвет на ЕС- Р. П. Г., както и от надлежно овластен
процесуален представител в лицето на адв. М. Г. от АК
– Хасково. Оспорват предявения иск като излагат допълнителни съображения в
писмени бележки. Претендират направените по делото разноски, за което представят
списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не
се спори по делото, а и видно от представения от ищеца нотариален акт № 12 том
II рег. № 974 дело № 249/2000 г. за покупко-продажба на недвижим имот от
03.07.2000 г. на нотариус с рег. № 353, същият е собственик на няколко
самостоятелни обекта в сградата на адрес: гр. *******************.
Приложени
по делото от ищеца са и Протокол № 31 от 21.11.2017г. от проведено заседание на
Управителния съвет на ЕС, според който, за Председател на УС е избрана инж.
Радка Пенчева Г., за която е посочено,
че е изпълнителен директор на „Марса Р”АД, както и Протокол
№ 9/15.11.2017г. от проведено Общо събрание на всички етажни собственици на
самостоятелни обекти в сграда, намираща се в гр. ******************.
Според
приложената разпечатка от ТР, касаеща актуалното
състояние на „Марса – Р“ АД, считано от 27.11.2017 г.
представител на акционерното дружество е П. Б. Д..
За
свикване на процесното ОС на ЕС е изготвена покана от
10.02.2020 г. до собствениците на имоти в сграда на бул. *****************,
приложена към делото. Същата се сочи да е отправена от УС на ЕС в състав - инж. Р.Г., инж. Г.Р. и Н.С., на основание
чл.13 ал.1 ЗУЕС, като ОС е свикано на 18.02.2020 г. от 17,30 ч. в офис 519, при
следния дневен ред:
1.Разглеждане
отчета за разходите за ремонти и дейности на ЕС за периода от 01.05 до 31.12.2019
г., отразени в Таблица № 1;
2.
Разглеждане отчета за приходите на ЕС за периода от 01.05 до 31.12.2019 г.,
отразени в Таблица № 2;
3.
Разглеждане отчета за разходите за ремонти и дейности и приходите за периода от
01.05 до 31.12.2019 г. /рекапитулация/ по собственици, отразени в Таблица № 3;
4.
Разглеждане отчета за разходите и приходите по ежемесечни справки /Приложение 6
– ЕРПСФП/ за поддръжка и почистване, отнасящи се за „вътрешни собственици за
периода м.12.2018 г. до м.11.2019 г. и отразени в Таблица № 4;
5.Обсъждане
приектобюджета за 2020 г. – Таблица № 5;
6.
Разглеждане отчета за разходите по съдебни дела, водени от ЕТ „Канини – Ст.К.“ през 2019 г. против етажната собственост, отразени
в Таблица 6 и разпределението им по собственици според % собственост – Таблица
№ 7;
7.
Организационни въпроси по ползване, стопанисване и опазване общи части от
сградата;
8.
Предложения за промени и допълнения в приетия на ОС на ЕС от 18.06.2010 г.
Правилник за вътрешния ред в етажната собственост;
9.
Избор на Управителен съвет на етажната собственост.
Собствениците
са помолени са носят със себе си документите от Протокол № 57/03.02.2020 г. на
УС на ЕС.
За
поставянето на тази покана е съставен протокол от посочените членове на УС, а
именно за поставянето й на 10.02.2020 г. в 17,30 ч. – на таблото със съобщения
във фоайето на западния вход. Поканата е подписана от инж.Р.Г. и инж.Г.Р..
Решението
за свикване на това ОС е взето по протокол № 57/03.02.2020 г. от заседанието на
УС на ЕС, в състав – инж. Р. Г., инж. Г. Р. и Н. С. и е обективирано
под № 8 от цитирания протокол. На това заседание на УС на ЕС са били взети още
седем решения, а именно: приети са отчета за разходите за ремонти и дейности на
ЕС за периода от 01.05 до 31.12.2019 г., отразени в Таблица № 1; отчета за
приходите на ЕС за периода от 01.05 до 31.12.2019 г., отразени в Таблица № 2; рекапитулация
за разходите за ремонти и дейности и приходите за периода от 01.05 до
31.12.2019 г. и салдото /остатъка от средства по собственици, респ. недостиг,
отразени в Таблица № 3; отчета за разходите и приходите по ежемесечните справки
/Приложение 6 – ЕРПСФП/ за поддръжка и почистване, отнасящи се за „вътрешни
собственици за периода м.12.2018 г. до м.11.2019 г. и отразени в Таблица № 4;
приет е проектобюджета на ЕС за 2020 г. на обща стойност 1600 лв., отразен в Таблица
№ 5; приети са разходите по съдебни дела, водени от ЕТ „Канини
– Ст.К.“ през 2019 г. против ЕС и отразени в Таблица 6 и разпределението им по собственици,
отразено в Таблица 7; задължен е ЕТ „Канини – Ст.К.“
да внесе в каса ЕС „Марса Р“ недостигащите й средства
по разходите за ремонти и дейности в размер на 419,60 лв.; взето е решение да
се се свика ОС на ЕС за приемане отчета за приходите
и разходите и за избор на УС на ЕС. Към описания протокол са приложени и седем броя
таблици, отнасящи се за различните решения. След проведеното заседание на УС и
взетите от него решения, същият е разгласил обстоятелствата, отнасящи се до
всички етажни собственици, а именно, че от проведеното заседание на
03.02.2020г. има изготвен протокол. В съобщението си УС указва на всички етажни
собственици, че могат да се запознаят с неговото съдържание, както и да получат
копие, с надлежна заверка за вярно с оригинала. В съобщението е посочено също
къде точно етажните собственици могат да се запознаят с неговото съдържание и
да получат съответен препис в офис № 519, като се представи и доказателство за
залепеното Съобщение за изготвения
протокол на информационното табло във входа на ЕС с административен адрес – гр.*********.
Законосъобразността
на взетите решения от УС на ЕС е била съдебно оспорена като с влязло в сила
Решение № 260120/23.02.2021 г., постановено по гр. дело № 495 по описа за 2020
г. на РС – Хасково, съдът е отхвърлил предявения от ищеца и в настоящото
производство, против ответника, иск с правно основание чл.43, ал.1 ЗУЕС за
отмяна на решения на Управителния съвет
на етажната собственост с адрес -гр.*************, взети с Протокол №
57/03.02.2020г., като е оставен в сила акта на Управителния съвет - Решения, обективирани в Протокол № 57 от проведеното на 03.02.2020г. заседание на
Управителния съвет.
Към доказателствения материал по делото е приобщен и протокол №
17/18.02.2020 г. от ОС на ЕС на собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост с адрес: *************.
Видно от него, ОС е било при дневен ред – описаните по-горе в поканата общо 9
точки. Приети са общо 17 решения, а именно:
Решение
№ 1 – приема отчета за разходите за ремонти и дейности на ЕС за периода от
01.05 до 31.12.2019 г. на обща стойност 1145,56 лв., отразени в Таблица 1,
приет от УС на ЕС Прот. № 57 от 03.02.2020 г.
Решение
№ 2 – приема отчета за приходите на ЕС за периода от 01.05 до 31.12.2019 г. на
обща стойност 567,63 лв., отразени в Таблица 2, приет от УС на ЕС Прот. № 57 от 03.02.2020 г. Приходите от отчета на каса ЕС
„Канини“ от 15.09.2019 г. в размер на 217,08 лв. се заприхождават като приход на С. С..
Решение
№ 3 – приема рекапитулацията за разходите за ремонти и приходите за периода от
01.05 до 31.12.2019 г. и салдото /остатъка от средства по собственици,
респективно недостиг, отразени в Таблица 3, приета от УС на ЕС Прот. № 57 от 03.02.2020 г. Приканва ЕТ „Канини – Ст. К.“ да внесе в каса ЕС дължимите 419,60 лв.
Решение
№ 4 - Приема отчета за разходите и приходите по ежемесечни справки /Приложение
6 – ЕРПСФП/ отнасящи се за „вътрешни собственици за периода м.12.2018 г. до
м.11.2019 г. и отразени в Таблица 4, приет от УС на ЕС Прот.
№ 57 от 03.02.2020 г.
Решение
№ 5 – приема проектобюджета на ЕС за 2020 г. на обща стойност 1600 лв., отразен
в Таблица 5, приет от УС на ЕС Прот. № 57 от
03.02.2020 г.
Решение
№ 6 – приема разходите за съдебни дела, водени от ЕТ „Канини
– Ст.К.“ през 2019 г. против ЕС и отразени в Таблица 6, приети от УС на ЕС Прот. № 57 от 03.02.2020 г. и разпределението им по
собственици, отразено в Таблица 7. Средставата да се
удържат от партидата на собствениците в каса ЕС. В следващо заседание на УС,
движението на средствата ще бъде показано в таблична форма.
По т.7
от дневния ред са взети следните решения:
Решение
№ 8.1 – Прилежащите коридори, тоалетни и фоайетата на отделни собственици,
чиито имоти обслужват тези части се почистват, стопанисват, ремонтират и
заплащат консумативите от съответните собственици. Същите имат право да
заключват вратите или решетките на коридорите с цел опазването им, защита от
външни лица и съгласно спазване правилата за противопожарна безпопасност
на основание чл.9, ал.2, т.6 от Наредба № 81213-647 за правила и норми за
пожарна безопасност при ескплоатация на обектите
/Заповед № 6/05.11.2019 г. / Вратите се заключват в извънработно време като
всички ползватели на помещения в тези пространства се снабдяват с ключове.
Резервни ключове се съхраняват в помещението за портиерна
на партерния етаж. /Ако друг собственик желае да има ключове за тези части, ще
носи отговорност за безопасността на цитираните общи части и ще участва в
стопанисването, заплащането на консумативи и ремонтирането им./
Решение
№ 8.2 – ОС на ЕС приема общите помещения на стълбището на първи и трети етажи
да се ползват като тоалетни съответно за „Марса Р“ АД
на първи етаж и СКГГ на трети етаж. Телефонните разклонителни кутии в тези
помещения се запазват. На втори, четвърти, пети и шести етажи освен етажните
телефонни раклонителни кутии, ще се съхраняват
преносимите етажни пожарогасители и ще се ползват от чистачките, почистващи
общи части. Грижата за ремонта, консумативите и поддръжката им се осъществяват
от „Марса Р“ АД, където се съхраняват ключове за заключване
на помещенията. Ако друг собственик желае да има ключове от тези помещения,
следва да сподели солидарно разходите за тях. Резервни ключове се съхраняват в портиерната.
Решение
№ 8.3 – ОС на ЕС приема заграждането с талашитени плоскости на шести етаж, във
фоайето до стая 617А с площ 6 кв.м. да остане, за да се ползва за съхранение на
препарати и уреди на чистачките, почистващи общите части на сградата.
Решените
№ 8.4 – ОС на ЕС приема общото помещение на седми етаж да се ползва от С. С. като
се осигури достъп на останалите собственици и асансьорните
техници до покрива.
Решение
№ 8.5 – ОС на ЕС приема, на собственик, който желае да се запозначе
с показанията на водомерите, да се осигури достъп с отключване на помещението
от страна на служителите на „Марса Р“ АД. Резервен
ключ се съхранява в портиерната.
Решение
№ 8.6 – ЕТ“Канини – Ст.К.“ да демонтира двете камери
в западното входно фоайе със срок до 29.02.2020 г. Ако не спази срока, УС на ЕС
ще организира демонтирането им за сметка на ЕТ“Канини
– Ст.К.“.
По точка
8 от дневния ред са взети следните решения:
Решение
№ 9.1 – ОС на ЕС приема в ППЗУЕС от 18.06.2010 г. да отпадне чл.4, т.3 думата
„контрольор“, а също да отпадне и чл.9 с текст „Контрольорът се избира за срок
от две години и притежава правомощията, посочени в чл.24 на ЗУЕС“. Чл.4, т.3 да
се замени с думата „касиер“. Касиерът може да не е собственик“.
Решение
№ 9.2 – ОС не може да откаже приемане на разходи, направени по предписания на
контролни органи и органи на местната и държавна власт, както и разходи за
съдебни дела, водени срещу ЕС.
Решение
№ 9.3 - ОС на ЕС приема в ППЗУЕС от 18.06.2010 г. да се прибави нов член 32а
със следния текст: С цел опазване на собствеността и недопускане на външни лица
в извънработно време е позволено монтиране на заключващи се врати и решетки в
коридорите.
Всички
посочени дотук решения са взети с мнозинство 100 % от присъстващите.
По точка
9 от дневния ред е взето решение /Решение № 10/ като е избран за следващия
двугодишен мандат, считано от 18.02.2020 г., УС на ЕС в следния състав – инж. Р.
Г., инж. Г. Р. и Н. С.. Последната е гласувала като въздържала се по отношение
на собствената си кандидатура. В срок до 10 дни е указано УС на ЕС да избере от
своя състав председател на УС на основание чл.19, ал.4 ЗУЕС.
Взето е
и Решение № 11 – избира за касиер на ЕС З. К. – обитател в сградата.
Приложен
към протокола е списък на собствениците и пълномощниците
присъствали на ОС на ЕС на 18.02.2020 г. Видно от съобщение за изготвен
протокол от ОС на собствениците, проведено на 18.02.2020 г., ведно с протокол
от 24.02.2020 г., на същата дата – 24.02.2020 г. съобщението за изготвения
протокол е било поставено на информационното табло във входа на ЕС. В списък на
получилите протокол на ОС на ЕС № 17 от 18.02.2020 г. Д. К. се е подписал под №
4 на 26.02.2020 г. Приложено по делото е и копие от товарителница, видно от
която исковата молба от ищеца е изпратена в РС - Хасково на 25.03.2020 г.
От
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 94 №
007108 от 10.05.1997г., издадено от Общински народен съвет Хасково, се
установява, че С. С. С. и Н. П. С. са сключили граждански брак на 10.05.1997г.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том I, рег.№ 835,
дело № 81/2004г. от 28.01.2004г. на Нотариус К. В., вписан в Служба по
вписванията-Хасково под акт № 180, том I, дело № 210/2004г., вх.рег.№ 273 от
28.01.2004г., С. С., по време на брака си е придобил в режим на СИО самостоятелен
обект в сградата на адрес: гр. **************.
От
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 №
195717 от 10.09.2000г., издадено от Община Хасково, се установява, че А. Т. Д.
и П. Б. Г. са сключили граждански брак на **.**.**** г.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том I, рег.№ 129, дело №
9/2017г. от 24.01.2017г. на Нотариус Н. Т., вписан в Служба по
вписванията-Хасково под акт № 110, том I, дело № 74/2017г., вх.рег.№ 261, дв.вх.рег.№ 246 от 24.01.2017г., П. Б. Д., по време на
брака си е придобила в режим на СИО два самостоятелни обекти в сградата на
адрес: гр. ******************.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 893, том IV, рег.№ 6400, дело №
697/2011г. от 08.12.2011г. на Нотариус Х. К., вписан в Служба по
вписванията-Хасково под акт № 145, том 19, дело № 3434/2011г., вх.рег.№ 6638 от
08.12.2011г., П. Б. Д. по време на брака си е придобила в режим на СИО самостоятелен
обект в сградата на адрес: гр. ***************.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том I, рег.№ 945, дело №
64/2019г. от 24.04.2019г. на Нотариус Н. Т., вписан в Служба по
вписванията-Хасково под акт № 134, том VII, дело № 1089/2019г., вх.рег.№ 2277, дв.вх.рег.№ 2272 от 24.04.2019г. П. Б. Д. и А. Т. Д.
продават на П. Б. Петков самостоятелен обект в сградата на адрес: гр. *************.;
В
хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателства от страните по
делото, като по делото са разпитани свидетелите Д. П. К., З. К. К., Г. Й. Р. и Н.
П. С..
От
показанията и на четиримата разпитани свидетели се установява, че на 18.02.2020
г. на ет.5, стая 519 в сградата в гр. ************ се е провело Общо събрание, на
което не е бил допуснат да присъства свид. Д. П. К.
поради липса на основание за това, а именно пълномощно от ЕТ“Канини – С. К.“. Установява се още, че поканата за свикване
на това Общо събрание, както и съобщението от 10.02.2020 г. са подписани от свид. Р., а също и обстоятелството, че свид.
Н. П. С. е гласувала за отстраняване на свид. К. от
събранието, че го е напуснала за кратко, след което отново се е върнала и е
гласувала във връзка с останалите взети решения.
Показанията
на разпитаните свидетели съдът кредитира във всичките им части с изключение на
твърдението на свид. Д. К., че свид.
Н. С. не е гласувала за отстраняването му от събранието, доколкото това
обстоятелство се опровергава от останалите събрани по делото гласни
доказателства. В останалите им части показанията на разпитаните по делото
четирима свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, а и съответстват в пълнота
с писмените доказателства, събрани по делото.
По
искане на ответника съдът назначи и изслуша единична и комплексна съдебно –
счетоводни експертизи, чиито заключения, доколкото те не се различават по
същество, съдът възприема като обективно и компетентно изготвени. В същите
подробно са описани констатациите относно размера на идеалните части от общите
части на сградата на всеки един от съсобствениците към 18.02.2020 г., изчислени
по метода, приет от ОС, проведено на 09.10.2007 г. съобразено с промените в
тези ид. части с оглед на продажби на самостоятелни
обекти от сградата, описани подробно в заключението на назначената комплексна ССчЕ.
Останалите
представени по делото многобройни писмени доказателства, вкл. и назначените
експертиза на писмени доказателства и техническа експертиза, съдът намира, че
не следва да коментира, доколкото същите се явяват ирелевантни
за разрешаване на настоящия правен спор.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна
на решенията на Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. ******************, обективирани в протокол №
17 от 18.02.2020 г., и при условията на евентуалност- установителен иск за прогласяване на тяхната нищожност, които са процесуално
допустими. Искът е предявен от собственик на самостоятелни обекти в сградата,
което обстоятелство не е спорно, а и се установява от представения документ за
собствеността му, тоест от надлежно легитимирана страна. Предпоставка за
допустимостта на предявения иск е и спазването на предвидения в чл.40 ал.2 ЗУЕС
30-дневен преклузивен срок за това, който започва да
тече от получаването на решението по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС. Тази разпоредба
предвижда, че копие от протокола от провеждане на ОС, заверен с надпис „Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите
или обитателите. Съгласно ал. 6 от същия текст, протоколът се изготвя в
7-дневен срок от провеждане на общото събрание, след което и в същия срок това
се оповестява от председателя на УС (управителя) чрез поставяне на съобщение на
видно и общодостъпно място /ал. 7/. В настоящия случай съобщението е поставено
на 24.02.2020 г., ищецът
е удостоверил получаването на протокол на ОС на ЕС № 17 от 18.02.2020 г. с
подпис на 26.02.2020 г., а исковата
молба е изпратена по пощата на 25.03.2020 г., с вх.рег. № 5688/26.03.2020 г. От
изложеното следва да се приеме, че е спазен законоустановеният
срок за упражняване на потестативното право за отмяна
на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, който освен това е бил удължен и
съобразно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ бр.44, 2020г., в сила от
14.05.2020г.).
Разгледан по същество, искът се явява изцяло неоснователен поради следните съображения:
С
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес /чл.6, ал.2 ГПК/ и съобразно характера на производството, следва да се
приеме, че съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата
молба и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до
незаконосъобразност на решенията, взети на проведеното ОС на ЕС на 18.02.2020
г. Във връзка с твърденията за нищожност на същите тези решения е необходимо да
се отбележи още, че съгласно формираната съдебна практика на ВКС, решенията на
етажната собственост не са сделки и за тях не се прилагат разпоредбите на ЗЗД
относно тяхната действителност. Законосъобразността на тези решения се определя
от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД (в този смисъл - Решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС). Следва обаче да се
подчертае, че извод за приложение на института на нищожността относно решение
на ЕС се допуска „в случаите когато изобщо не е взето решение“, от което
следва, че се провежда разграничение между иска за отмяна на решение на общото
събрание на етажните собственици (ОСЕС) и иска за прогласяване на нищожността
на решение на ОСЕС. В този смисъл е Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр.
д. № 1464/2017 г., I г. о на ВКС, в което се разглеждат основанията за отмяна
на решенията на общото събрание, но и се посочва, че: „конститутивният
иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу
онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили
действие, онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се
прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или
решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
невярно го отразява. Пред този установителен иск
ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не
предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск преклузивният
срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Не произтича и ограничението от чл.
280, ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно обжалване на въззивното решение по него.
В
настоящия случай предмет на съдебен контрол са взетите решения на ОС на ЕС,
проведено на 18.02.2020 г., като в обстоятелствената част на исковата молбата
се сочат следните допуснати нарушения по свикване и провеждане на ОС: нарушен
ред относно инициативата за свикване на процесното
ОС, в нарушение на чл.12 ал.1 т.1 ЗУЕС, тъй като ОС е свикано от управителен
съвет /УС/, на който мандатът е изтекъл на 15.11.2019 г. и същият е нелегитимен
и няма правомощия да свиква ОС с дневен ред, различен от този за избор на нов
УС; в поканата от 10.02.2020 г. за свикване на ОС на 18.02.2020 г. е посочен
дневен ред, различен от този, посочен в решението на управителния съвет от
03.02.2020 г. за свикване на събранието и процедурата за свикване на ОС не е
спазена, съгласно предвидения в чл.13 от ЗУЕС ред.
Първото
възражение съдът намира за неоснователно, тъй като с решение на ЕС от
15.11.2017 г., обективирано в протокол № 9 (л.274) е
избран УС на ЕС, а на 21.11.2017 г. и негов председател. Действително към
датата на избора – 24.11.2017 г. избраната за председател на УС на ЕС - Р. Г. е
представлявала „Марса Р“ АД, но видно от протокола на
проведеното ОС, тя е предложена като член на УС в лично качество, а не в
качеството й на представител на дружеството. Уточнено е в цитирания протокол,
че същата е изп. директор на „Марса
Р“ АД, но това обстоятелство следва да се приеме именно за такова - уточняващо,
а не с придаденото му от ищеца правно значение. Относно твърденията на ищеца,
че поради изтекъл мандат на УС на ЕС, той няма правомощия да свиква ОС по
въпроси различни от избора на нов УС, следва да се посочи влязлото в сила Решение
№ 260120/23.02.2021 г., постановено по гр. дело № 495 по описа за 2020 г. на РС
– Хасково, което съобразно чл. 297 ГПК е задължително и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България и с което е
оставен в сила акта на Управителния съвет - Решения, обективирани
в Протокол № 57 от проведеното на 03.02.2020г. заседание на Управителния съвет, тоест по въпросите,
касаещи законосъобразността на взетите от УС на ОС решения на 03.02.2020 г. се
е формирала сила на пресъдено нещо, вкл. и по отношение
на взетото решение за свикване на процесното ОС.
Освен
горното следва да се допълни още, че съгласно чл.21 ал.1 ЗУЕС, избор на нов УС
се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл.19 ал.2.
Съгласно ал.2 на чл.21 ЗУЕС, управителният съвет продължава да изпълнява
функциите си до избора на нов, което оправомощава УС
да свика ОС, проведено на 18.02.2020 г. Разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗУЕС предвижда
правна възможност, ОС на ЕС да се свика и по писмено искане на собственици,
които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, но
данни за реализиране на тази хипотеза, респ. доказателства в тази насока не са
представени. При това положение следва да се приеме, че управителният съвет, на
основание чл.21 ал.2 ЗУЕС е продължил да изпълнява функциите си до избора на
нов такъв именно на процесното ОС.
Необосновани
и неоснователни са твърденията на ищеца, че в поканата от 10.02.2020 г. за
свикване на ОС на 18.02.2020 г., е посочен дневен ред, различен от този,
посочен в решението на УС от 03.02.2020 г. за свикване на събранието, макар
същите съдът да намира за ирелевантни във връзка с
преценката за законността на свиканото ОС.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установено, че
е спазен редът за свикване на ОС, предвиден в чл. 13 ал.1 ЗУЕС. Съгласно
посочената законова разпоредба, „Общото
събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото
събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не
по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват
върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на
осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не
по-рано от 24 часа след поставянето й“.
В
настоящия случай, вкл. и от показанията на свид. Д.
К. се установи най-напред, че такава покана е отправена на 10.02.2020 г. от
всички членове на УС на ЕС – Р. Г., Г. Р. и Н. С.. В
поканата са посочени датата и часа на провеждане на процесното
ОС, а именно - на 18.02.2020 г. от 17,30 ч. в офис 519, посочен е и описания
по-горе дневен ред в общо 9 точки. За поставянето на тази покана е съставен и протокол
от посочените членове на УС, а именно за поставянето й на 10.02.2020 г. в 17,30
ч. – на таблото със съобщения във фоайето на западния вход. Протоколът е
подписан от Р. Г. и Г. Р.. От всичко изложено дотук следва, че не е налице
твърдяното нарушение на чл.13 ЗУЕС във връзка с процедурата по свикване на ОС.
Твърденията
за нарушение на реда по чл.13 ЗУЕС, тъй като липсвал подпис на лицето З. К.
върху протокола за поставяне на поканата, са също несъстоятелни, доколкото
както бе посочено по-горе, като самата покана е подписана от всички членове на
УС. Тук е мястото да се обсъди и позоваването от страна на ищеца на показанията
на свид. Д. К., че Г. Р. не е присъствал при
поставяне на поканата на 10.02.2020 г. за провеждане на процесното
ЕС. Цитираната законова разпоредба - чл. 13 ал. 1 ЗУЕС не предвижда
изрично задължение за лицата, поставили подписа си върху поканата за свикване
на Общото събрание лично да участват в поставянето й на общодостъпно място.
Достатъчно е в случая довеждането й до знанието на етажните собственици, по
начин и в срок предвидени в закона, така че те да бъдат уведомени за
провеждането на Общото събрание, в което да вземат участие. В този смисъл събраните
гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят до обоснован извод за
това, че поканата за свикване на ОС е била поставена на видно и общодостъпно
място в сградата-етажна собственост на 10.02.2020г., с което е бил спазен
предвиденият в чл. 13 ал. 1 изр. 1 ЗУЕС срок.
За
неоснователни и недоказани следва да се приемат и възраженията на ищеца за
нарушения, допуснати при провеждането на събранието, а именно – че ОС не е
проведено на посоченото място, дата и час в поканата за ОС - офис 519 от 17.30
часа, че не е налице необходимият кворум за провеждане на събранието за вземане
на съответните решения, не са присъствали всички лица, посочени в присъствения
лист, и никой от собствениците не е представляван от пълномощник с последица от
така допуснатите нарушения - незаконосъобразност на всички взети решения.
От
събраните по делото гласни доказателства (разпита на свидетелите З. К. К., Г.
Й. Р. и Н. П. С.) несъмнено се установи, че ОС се е провело, вкл. и че същото е
продължило, след като свид. Д. П. К. го е напуснал,
съответно присъствалите лица са гласували за вземане на описаните по-горе
решения. Свид. С. е категорична, че след като Д. К. е
напуснал събранието, се е върнала на същото като преди това е гласувала и за
неговото отстраняване. Липсват основания, показанията й да не бъдат кредитирани
с нужното доверие, доколкото същите са подкрепени както от съставения протокол
от проведеното ОС, така и от останалите събрани по делото гласни доказателства
като правно и житейски логично е дори това, свид. К.
да не е възприел извършените действия след като е напуснал стая 519, независимо
по каква причина.
По
отношение на твърдението, че в протокола не е посочен часа на проведеното ОС, следва
да се посочи, че съгласно чл.16 ал.5 в протокола се отбелязват датата и мястото
на провеждане на ОС, както е сторено в случая, а изискване за посочване на часа
се съдържа единствено в чл.13 ал. 7 ЗУЕС относно поканата. Освен това, от
събраните по делото гласни доказателства се установи категорично и началният
час на събранието, съответстващ на посочения в поканата – 17.30 часа.
Напълно
произволно се явява и твърдението на ищеца, че ОС е проведено на неясен адрес и
мястото на провеждане на събранието е неподходящо за провеждане на общо
събрание, поради ограничен достъп до него. Чл. 16, ал.1 ЗУЕС
предвижда, че Общото събрание се провежда
на подходящо място в етажната собственост, прилежащата й площ или на друго
място в близост до нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че в конкретната ЕС е била създадена
практика, да провежда събранията си в офис 519 - собственост на „Марса – Р“ АД, а и факта, че свид.
Д. К. правилно се е ориентирал за това, къде следва да присъства физически,
вкл. и часа, в който е следвало да стори това, опровергават възражението на
ищеца в тази насока.
От
приложения
към протокола списък на собствениците и пълномощниците,
присъствали на ОС на ЕС на 18.02.2020 г. е видно, че на събранието на ЕС са
присъствали Р. Г., Г. Р., А. Д. и Н. С., първата от
които и като пълномощник на П. Б. и „Марса Р“ АД, а Г.
Р. като пълномощник на „Маг – М.Р.а“ООД, удостоверили присъствието си с подпис
в посочения списък. Така от представените удостоверения за сключен граждански
брак, респ. доказателства, удостоверяващи собствеността на посочените лица
върху СОС в сградата по делото е видно, че отразеното в протокола, че са присъствали общо
шест собственици, отговаря на истината. Тук е уместно да се отбележи, че
доколкото С. С. е придобил СОС в сградата в режим на СИО с присъствалата на общото
събрание Н. С., то пълномощно не е било необходимо.
По
отношение на възражението за липса на кворум при провеждане на събранието, с
аргумент че не са ясни идеалните части, които всеки един съсобственик притежава,
следва да се посочи, че съгласно чл.15,
ал.1 ЗУЕС „Общото събрание
се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на
най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с
изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7“, последните от
които разпоредби предвиждат квалифицирано мнозинство за приемане на решения от
ОС. Според чл.17, ал.1 от с.з. в ОС собствениците имат право на глас,
съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата,
а ал.3 на цитираната законова разпоредба предвижда, че извън случаите на ал.2 (за предприемане на действия за надстрояване и
пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна
предназначението на общите части; за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45
от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години; за извършване на полезни разходи и за получаване на
кредити;
за опрощаване на финансови задължения, както и за
отсрочване или разсрочване на изпълнението им; за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване
на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския
бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други
източници на финансиране;
за поставяне на рекламни или технически съоръжения
върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната,
водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната
мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и
газоснабдяването в етажната собственост; за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет
(управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици) решенията се
приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от
общите части на етажната собственост.
От
кредитираните заключения на назначените по делото ССчЕ-зи
се установи, че размерът на идеалните части от общите части на вх.А от сградата
в гр.***************** на всеки един от съсобствениците към датата на
провеждане на процесното ОС – 18.02.2020 г., изчислен
по метода, приет от Общото събрание от 09.10.2007 г. на присъствалите
собственици възлиза също общо на 69.16 %. Тук следва да се допълни, че макар
тройната експертиза да установява разлика в изчисленията на идеалните части от
общите части на сграда за някои от присъстващите собственици - П. и А. Д. -
1.86 % (отразено в протокола) - 2.37 % (изчислено от експертизата) и Марса Р АД - 55.97% (отразено в протокола) - 54.59%
(изчислено от експертизата), общият размер на идеалните части на присъствалите
на ОС собственици е такъв, какъвто е отразен в протокола на общото събрание -
69.16%.
В
тази връзка следва да се приемат за неоснователни и твърденията на ищеца за
наличие на пречка да бъдат определени идеалните части от общите части на
сградата, притежавани от отделните собственици, доколкото в представения списък
към протокола от Общото събрание на ЕС от 18.02.2020 г. идеалните части на всеки
един от собствениците са индивидуализирани. Размерът им се потвърждава и от
представената от ответника Книга на собствениците в сграда в режим на етажна
собственост, в която са вписани обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 ЗУЕС. В тази
връзка и открито производство по чл.193 ГПК по отношение на подписите в Книгата
на собствениците се явява в настоящото производство без правно значение.
Ето
защо следва се приеме, че събранието се е провело при наличието на изискуемия
се кворум съобразно цитирания чл.15 ал.1 ЗУЕС.
Според
настоящия съдебен състав, липсата на посочване на номерата на самостоятелните
обекти в присъствения списък, не опорочава процедурата по провеждането на ОС,
тъй като макар и без тези номера, посочените идеални части от общите части на
сградата за всеки един от съсобствениците, отговарят на притежаваните от тях
обекти ЕС, доколкото не се установява разлика в процента на ищеца, а също така в
колона 3 от таблица 3 е посочен процентът идеални части на собствениците, към
30.04.2019 г., т.к. в колона 4 е отразено разпределението на остатъка от
събраните средства към тази датата. Към 30.04.2019 г. разпределението на
идеалните части е такова, каквото е посочено в колона 3, тъй като сделките в
полза на П. Б. от „Марса Р“ АД и А. Д. са след тази
дата и промяната в идеалните части, засяга само тези собственици.
Не
е нарушена и императивната разпоредба на чл.16 ал.5 ЗУЕС за съдържанието на протокола от ОС, тъй като в последния ясно е посочено
мнозинството на представените идеални части от общите части на ЕС, с което е
взето съответното решение – факти, описани по – горе, а именно че всички
решения по протокол
№ 17/18.02.2020 г. от ОС на ЕС на собственици на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост с адрес:
бул. ************* са били взети с мнозинство от 100 %, с изключение на
кандидатурата на Н. С. да бъде избрана за член на УС на ЕС, за което същата е
гласувала „въздържал се“.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и възражението на ищеца, че взетите
решения на ОС, проведено на 18.02.2020 г., са незаконосъобразни, поради това,
че противоречат на императивни норми на ЗУЕС, както и че част от тях са взети
извън компетентността по чл.11 ЗУЕС (решенията по т.1-4). Така, решенията на ОС
от 1 до 6 са взети на основание чл.11 ал.1 т.4 ЗУЕС, според която в
компетентността на ОС на ЕС е включено правомощието по приемане на годишен бюджет за приходите и разходите и одобряване на годишните отчети на управителния съвет.
Съгласно чл.11
ал.1 т.8 ЗУЕС, в правомощията на ОС е и да приема план за извършване на
ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на
сградата. В тази връзка, неоснователно е възражението за незаконосъобразност на
решенията по т.7 от дневния ред, които касаят стопанисване на прилежащи
коридори, тоалетни и част от фоайета от отделни собственици в ЕС, тъй като съгласно
чл.11 ал.1 т.10 б.„б" в правомощията на ОС се включва и това да вземе
решение за отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на
общи части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна
безопасност. Анализирайки съдържанието на взетите решения по този въпрос, съдът
приема, че не се касае за промяна на предназначение на общи части, а до
въпроси, свързани със стопанисването им в интерес на всички съсобственици. Във
връзка с решение 8.6, следва да се посочи, че монтирането на видеокамери в сграда в
режим на етажна собственост, без да е взето решение за това, какъвто не е
настоящия случай, представлява нарушение на основно конституционно право на
неприкосновеност на личния живот, гарантирано в чл. 7, ал. 2 КРБ, както и на
Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с обработването на лични данни и
ЗУЕС. Само в такъв случай поставянето на видео камери би било
съобразено с основния конституционен постулат за неприкосновеност на личния
живот и предвидената в чл. 32, ал. 2 КРБ забрана за фотографиране без съгласие
на лицата и обработването на лични данни би било въз основа на легитимния
интерес на живущите в жилищната сграда, т.е. на основание чл. 6, § 1, б. „е“ от
Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 17 ал. 2 ЗУЕС изрично са
регламентирани решенията, които Общото събрание взима, както и
необходимото мнозинство за това. Извън изрично посочените решения по ал. 2, в
ал. 3 на чл. 17 ЗУЕС се предвижда, че останалите решения, които
взема ОС се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от
представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Следователно, решението за поставяне на камери, респ. за тяхното премахване
може да бъде взето от Общото събрание при спазване на предвиденото мнозинство
(повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната
собственост). По аргумент от противното се извежда принципната възможност
Общото събрание на ЕС при спазване на правилата за необходимо мнозинство по чл.
17, ал. 3 да вземе решение за премахване на камерите, поставени преди това на
основание решение на ОС. За вземане на посоченото решение и както бе посочено
по-горе са гласували 100% от представените идеални части от общите части на
етажната собственост, от което може да бъде направен извод за
законосъобразност и на това решение и неоснователност на наведените в противен
смисъл твърдения от страна на ищеца.
Неоснователно
е и възражението, че решенията по т. 8 от дневния ред са незаконосъобразни.
Взетите решения за изменение на Правилника на вътрешния ред в ЕС също са от
компетентността на ОС, съгласно чл.11 ал.1 т.1 ЗУЕС, включително и решението да
не се избира контролен съвет /контрольор (чл.11 ал.1 т.16 ЗУЕС). На основание
чл.11 ал.1 т.2 ЗУЕС е взето
решение като е избран за следващия двугодишен мандат, считано от 18.02.2020 г.,
УС на ЕС.
От
всичко посочено дотук следва, че решенията на Общо събрание на Етажната
собственост с адрес гр. *********************, обективирани
в протокол № 17 от 18.02.2020 г. не са незаконосъобразни, нито са нищожни.
С
оглед на изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца остана недоказана, като
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в
размер общо на 828,00 лева, от които 360,00 лева – за адвокатско възнаграждение
и 468,00 лева за възнаграждение за вещо лице, съобразно представените
доказателства за реалното им извършване и приложения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ
"Канини - С. К.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Г.С.Раковски" № 26 вх.А
ет.1, против Етажна собственост на собствениците на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.*****************, иск
с правно основание чл.40 от ЗУЕС, за отмяна на решенията на Общото събрание на
Етажната собственост с адрес: гр. *****************, обективирани
в протокол № 17 от 18.02.2020 г. от проведено Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. ******************,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ "Канини - С. К.", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. „Г.С.Раковски" № 26 вх.А ет.1 да заплати на Етажна
собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ******************, представлявана от
председателя на УС Р. П. Г., ЕГН **********, сумата от 828,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: М. С.