Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.08.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На тридесети юли две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 16673 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление ***, с която претендира да бъде
прието за установено съществуването на ЧАСТ ОТ вземането му против С.Д.Ч. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
за което по ч.гр.д. № 12240/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ДО РАЗМЕР НА:
сумата от 644,75 лева - главница за незаплатена вода доставена в периода от
11.07.2016г. 12.03.2018г. по партида с абонатен номер №1160808 до обект,
находящ се на адрес: гр. *****,
по фактури издадени за периода 09.08.2016г. – 14.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
31.07.2019г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 173,32 лв. – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в
която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 26.07.2019г.
В исковата
молба се сочи, че между ищецът, като доставчик и ответникът,
като потребител бил сключен договор
при Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги
до обект находящ се в гр гр. *****. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил
през периода от 03.02.2014г. – 26.07.2019г., отвел и пречистил вода на обща стойност
2507,91 лв. по партида с абонатен номер №1160808, за плащането на която
били издавани ежемесечни фактури. Посочената във всяка една
от тях цена
не била заплатена
в уговорения 30-дневен срок
от издаването им, поради което
се дължи и обезщетение за забава. За събиране
на вземането си ищецът депозирал заявление по чл.
410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № 12240/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил. На 07.08.2019г.
потребителят заплатил част от вземането на стойност 68,37 лв. С настоящия иск дружеството претендира частта
от сумите по заповедта, които
не са погасени
по давност и чрез плащане. Претендират се разноските,
направени в исковото производство.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник, с който не оспорва качеството
си на потребител и реалната доставка на ВиК услуги до
обекта му в размера посочен от ищеца.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за задължението за периода
от 11.07.2016г. – 07.03.2017г. Признава
задължението за доставки от 07.04.2017г. до 12.03.2018г. в размер на 431,78
лв.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 12240/2019г. на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза на „Водоснабдяване
и канализация Варна” ООД против С.Д.Ч. с ЕГН ********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия от общи условия за предоставяне
на В и К услуги на
потребителите на В и К оператор „Водоснабдяване и канализация –Варна“
ООД, извадки от решение № ОУ – 09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на
ДКЕВР, Решение № БП- Ц-3 от
28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕРВ, с по два броя
обяви
за обнародване; справка от недобора на частен абонат
№1160808 до 26.07.2019г.; 3 стр. от карнет за
абонатен № 1160808 за партидата на потребител
С.Д.Ч.; справка по лице в Служба по вписванията-Варна
за лице С.Д.Ч., се установява, че: от „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, като оператор
на ВиК услуги са били публикувани общи условия за
доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството
цени на услугите. На 16.03.2000г. С.Д.Ч. е закупила имот с адм. адр. гр. *****. В счетоводството на оператор „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД са налице задължения на абонат С.Д.Ч. с аб. номер № 1160808 за доставените услуги на адр. гр. ***** в размер на 644,75 лв. – главница и 137,32 лв. –
лихви. В периода от 10.08.2015г. – 13.05.2019г.показанията на водомера
монтиран в обекта са били нанасяни ежемесечно въз основа на данни, дадени от
потребителя по телефон, като в съставения за това карнет в графа „потребител” е
посочен С.Д.Ч..
Въз основа на
така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо
от чл. 208 вр.
чл. 200 ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
продажба на ВиК услуги, доставката
от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както
и падежа за плащането на дължимата
цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно
доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими
и тези регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър
на РР за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.
По
делото не се спори, че
дружеството – ищец има качеството на оператор на
„ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата,
както и че доставката им се
регламентира от договор при общи
условия,
приети и влезли в сила по реда
на чл. 8 от Наредбата.
Не се спори и относно
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. на процесния
водоснабден обект в гр. Варна през претендирания период, което се потвърждава и от
представнета справка от АВ-СВ. Съгласно чл. 14 от цитираната наредба,
отношенията между страните се уреждат
с писмен договор, който се предлага
от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае
потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието
на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба
№ 4, в §3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите
водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се
определят с общите условия за получаване
на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне
на услугите В и К. От това следва,
че за заварените
потребители, които не са сключили
предвидените в чл.3 и чл. 14 на
Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят
желае различни тези условия,
последните следва да бъдат конкретизирани
с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае
за обект /като процесния/, който
е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата
и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на собствеността, респ. ползването е достатъчен, за да се приеме
наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат
от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че страните
са били обвързани
с валиден договор за доставка на
ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см.
чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл.
2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваните
ВиК услуги в имота /карнети/, които са частни и неносещи
подписа на потребителя, но не бяха оспорени относно автентичността им.
Единственоото въведено от
ответника възражение е за изтекла погасителна давност относно вземането дължимо за периода от 11.07.2016г. – 07.03.2017г., което съдът намира за
неоснователно.
Цената на потребените ВиК услуги е
периодично плащане, тъй като представлява повтарящо се през определен период от
време еднородно задължение, с посочен в Общите условия падеж, поради което и спрямо
него е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна
давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо,.
Съобразно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва при
предявяване на иск за вземането. С нормата на чл. 422 ГПК е прието изрично, че „Искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение“, т.е при иск с такава правна квалификация, какъвто е и
процесния, считано от депозиране на зявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК, давността се прекъсва.
В чл.33 л. 2 от Общите условия е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в
30–дневен срок след датата на фактуриране. За оспореното от ищеца вземане са
издадени фактури, като най-ранно издадената от тях е с дата 09.08.2016г., респ.
с падеж на 09.09.2016г. като давността за посоченото
в нея вземане съобразно горецитираните норми е
настъпила на 09.09.2019г., а процесното
заявление по чл. 410 ГПК е подадено преди тази дата – на 31.07.2019г., поради
което давността не е била изтекла.
Въз основа на изложените мотиви искът за главница следва да се уважи
изцяло.
Предвид основателността на иска за главница, следва да се уважи и
претенцията за обезщетение за забава. За дължимостта на обезщетението,
съобразно специалните норми на Наредба №
4/14.09.2004г. и
клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни бележки за държавни
такси 75 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер претендираното от 50 лв. Следва да се присъдят
на ищеца и разноските по заповедното производство, съразмерно на предявената
част от иска - 32,67лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК в отношенията между страните „В.и к.”
ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:*** и
С.Д.Ч. с ЕГН **********, с
адрес: ***, че съществува ЧАСТ ОТ вземането,
за което по ч.гр.д.
№ 12240/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ДО РАЗМЕР НА: сумата от 644,75 лева - главница за незаплатена вода доставена в периода от 11.07.2016г.
12.03.2018г. по партида с абонатен номер №1160808 до обект, находящ се на
адрес: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.
„Ростов“ №13, по фактури издадени за периода 09.08.2016г. – 14.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
31.07.2019г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 173,32 лева – сбор
от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в
която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 26.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК С.Д.Ч. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 125 лева, представляващи разноски
по настоящото дело и 32,67лева
разноски по ч.гр.д. № 13887/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: