Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 33 / 29.02.2024 г. по АНД № 475 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 23-1099-000808 / 19.06.2023 г., издадено от началник на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, и е осъдил Т. Е.И., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра разноски в размер на 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът Т. Е.И., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателното постановление, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът началник на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 23-1099-000808 / 19.06.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

СРС е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление с оглед на следните факти: «[...] На 16.09.2021 г. свид. С. Савов бил на работа и се намирал на територията на общ. Кайнарджа. С други служители от секторите „Криминална полиция“ и „Икономическа полиция“, в предвид на установените им планове, извършвали срещи с местното население, с оглед противодействие на престъпността. Малко преди 11,00 часа при движението си, със служебен автомобил от с. Давидово в посока към с. Средище с. Искра, възприели пред тях л.а., ***, модел „Пасат“, с рег.№ ****. Свид. С., като командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, му направило впечатление страните маневри, извършвани от водача, който спрял внезапно на пътното платно вляво по посоката си на движение. Последното обстоятелство го мотивирало да извърши проверка, като спрял служебния автомобил пред другото превозно средство. Установена била самоличността на водача, а именно Т. Е.И.. След съответните справка свид. С. установил, че жалбоподателя не е правоспособен водач на моторно превозно средство, както и че табелите с рег.№ **** са били издадени за л.а. „Форд Ескорт“. От справката констатацията е, че л.а. „Фолксватген Пасат“ е следвало да е с рег.№ ****, но регистрацията му е била прекратена на 19.01.2017 г. [...] Пред полицейските служители нарушителят дал обяснения, че л.а. „Фолксватген Пасат“ нямал поставени табели с рег. номера и поставил така установените ****, тъй като имал намерение да продава превозното средство на хора от с. Голеш. [...] Като доказателство по делото е приложено постановление на прокурор от РП – Силистра за прекратяване на наказателното производство от 01.06.2023 г. Видно от прокурорския акт досъдебното производство е започнало на 16.09.2021 г. със съставяне акта на първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие. Видно е, че предметът на наказателното и административнонаказателното производство е един и същ свързан с използването на контролни знаци – табели с рег.№ ****, които не са били издадени за л.а. „Фолксватген Пасат“, а за друго моторно превозно средство. При прекратяване на наказателното производство, прокурорът е постановил постановлението да бъде изпратено на сектор „Пътна полиция-КАТ“ при ОДМВР – Силистра за ангажиране административно-наказателната отговорност на Т. Е.И.. [...] АНО е получил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на 13.06.2023 г. и се е произнесъл на 19.06.2023 г.».

Единственият довод на касатора е насочен към обосноваването на извода, че сроковете за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност са били изтекли към момента на издаването на наказателното постановление.

С оглед на така изложения довод трябва да се има предвид тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1 / 2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, с което е прието следното: „[...] сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. [...] В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН [...]“. Цитираният пасаж изисква доводът на кастора трябва да бъде преценен от гледна точка на абсолютната давност и на давността по чл. 34 от ЗАНН. Правилата на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН предвиждат абсолютна давност от 4 години и 6 месеца, която започва да тече от датата на довършване на деянието. В конкретния случай тази дата е 16.09.2021 г., което означава, че дори към настоящия момент абсолютната давност не е изтекла.

В тълкувателно решение № 112 / 16.12.1982 г. по н.д. № 96 / 1982 г., ОСНК на ВС, е застъпена следната теза: „В чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания наред с другите въпроси е посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. Това налага извода, че възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за състоянието на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя – чл. 36, ал. 2 ЗАНН“. В перспективата на цитираното тълкувателно решение трябва да се приеме, че на 16.09.2021 г. (датата, на която е започнало наказателното производство) давността по чл. 34 ЗАНН е била прекъсната и спряна. Въпросната давност е започнала отново да тече през месец 06.2023 г., когато е било прекратено наказателното производство. В рамките на същия месец е последвало издаване на наказателното постановление. Следователно ответникът е спазил сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на обжалваното решение, постановено от районния съд.

Гореизложеното налага извода, че касационната жалбата е неоснователна. С оглед на това, настоящата инстанция определя – предвид разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (фактическата и правна сложност на делото не предполага стойност, надхвърляща нормативно определения минимум), дължимо от касатора на юридическото лице, в чиято структура попада ответника.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 / 29.02.2024 г. по АНД № 475 / 2023 г. на Силистренски районен съд

ОСЪЖДА Т. Е.И., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: