Решение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            03.06. 2020 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и осми май                                     2020 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

                                  

Секретар  Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 68,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 750 от 18.12. 2019 г., постановено по гр.д. № 1335/2019 г. на РС-Търговище, е отхвърлен предявеният от Й.М. от гр. Търговище, против В.Н. от с. гр., иск за заплащане на сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди, причинени от ответника чрез неверни и клеветнически твърдения, в телевизионно интервю на 19.02. 2019 г. по „Нова телевизия“, като неоснователен. На ответника са присъдени разноски от 996 лв.

Срещу това решение е постъпила жалба от ищцата М., чрез процесуалния й представител – адвокат Н. В. ***. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Да се присъдят и направените разноски. В съд.зас. въззивникът не се явява лично, но се представлява от адв. В.. Той поддържа жалбата и моли решението да се отмени като незаконосъобразно и искът да бъде уважен. Да се присъдят направените разноски.

В законния срок е постъпил отговор от ответника, чрез адв. С.П. ***. Той оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. В съд. зас. въззиваемият не се яви, като беше представляван от адвокат П.. Той моли решението да бъде потвърдено и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение въззивният съд посочва следното: Изложените в жалбата доводи за необоснованост на решението, не могат да бъдат споделени.

На първо място искът се основава на претенция за обезщетение за неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла, вследствие на поведението на В.Й.Н. ***(председател на КТ „Подкрепа” в града), отправил спрямо нея клеветнически твърдения, внушаващи пред цяла България, че тя, в качеството й на директор на ЦСОП(Център за специална образователна подкрепа) гр. Търговище, е разходвала държавни средства в големи размери, което я уличава и в безстопанственост  на повереното й помощно училище в с. Давидово, общ.Търговище. Училището е закрито през 2009 г., като в интервю пред „Нова телевизия“, излъчено в три емисии на 19.02. 2019 г. ответникът е заявил следното:”Тези пари да се потърсят за какво са отишли, защото явно не са отишли на място”, което изявление ищцата приема като приписващо й престъпление по служба.

В хода на делото е установено, че ответникът действително е казал посоченото изречение и е сезирал  МОН през есента на 2018 г. по повод състоянието на сградата на училището в с. Давидово. Това той е направил, защото е получил сигнали, в качеството си на синдикален лидер, за лошото състояние на училището. С това той е искал да се извърши проверка, като по делото самият сигнал не е приложен. Налице е отговор от МОН, в който се посочва, че действително ищцата, в качеството й на директор на ЦСОП е натоварена с опазването на имуществото и сградата на бившето помощно училище в с. Давидово. Установено е, че години наред за тези цели са били отпускани средства от МОН, но при проверката не е установено да има налични счетоводни документи, които да доказват направени разходи точно за съхраняване и опазване на имуществото. На директора е наложена дисциплинарно наказание от инспектората по образованието, което е било отменено от РС-Търговище, като делото е приключило на първа инстанция. Извършена е била проверка и от РП-Търговище, която не е установила данни за престъпление. От събраните по делото доказателства се установява, че единственото, което ответникът е казал в репортажа по телевизията, е именно посочената реплика, да се провери къде са парите, които са отпускани за поддръжка и ремонт на училището. Останалото съдържание на репортажа не съдържа изявления на ответника. Всички изводи за безстопанственост са направени от журналистите и самата телевизия. В материала е дадена думата и на самата ищца, която на практика признава, че отпусканите средства за центъра са изразходвани за други нужди, но не и за целите по съхраняване и опазване на посочената сграда. По делото липсват каквито и да било доказателства, че до този момент – до сезирането на  МОН, са налице счетоводни документи, които да установяват колко и какви средства са влагани за това.

При така описаните факти, въззивният съд, споделяйки напълно доводите на РС-Търговище, счита, че искът не е установен в своето основание. На първо място се установява, че изнесеното в репортажа напълно отговаря на действителността. Ответникът, като лице, което осъществява и обществена дейност, е считал за свой дълг да сезира компетентния държавен орган за лошото състояние на училищна сграда. В това той се е убедил лично, а след сигнала е получил недвусмислено потвърждение именно от МОН, че за сградата не са били полагани необходимите грижи, въпреки че ежегодно са отпускани средства за това. Както в думите на ответника в репортажа, така и в цялостното му поведение, няма нищо противоправно. Искането за проверка на начина на разходване на средствата се основава на конституционното му право да подава сигнали и да иска да се проведе разследване. Още повече, той е получил потвърждение на подозренията си именно от държавен орган. Както този сигнал, така и излъченият репортаж очевидно са  оказали своето въздействие, защото след това са предприети марки за опазване, като е назначена охрана. Няма нито обида, нито клевета в думите на ответника.

Решението на съда за отхвърляне на иска е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Във втората инстанция въззиваемата страна е представила доказателства за уговорен хонорар от 830 лв. – минимален за тогава и начислено ДДС от 166 лв., общо 996 лв. Има направено възражение за прекомерност. Съставена е фактура между адвокатското дружество и ответника от 27.01. 2020 г. От платежния документ обаче от 29.01. 2020 г. е видно, че сумата не е заплатена лично от ответника, а от КТ “Подкрепа“ Търговище. Т.е. няма доказателства ответникът лично да е заплатил сумата по хонорара и сам да е направил разноски. Няма каквито и да било доказателства, че между ответника и синдиката има сключен някакъв договор и как се уреждат отношенията между тях. Затова съдът намира, че към момента на приключване на съдебното дирене, няма доказателства за направени именно от ответника разноски пред втората инстанция. Затова искането за присъждането им следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 750 от 18.12. 2019 г., постановено по гр.д. № 1335/2019 г. на РС-Търговище, като правилно и законосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Й.Н. за присъждане на разноски по делото, в размер на 996 лв., като неоснователно.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.