Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Средец, 21.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Средец, III наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Костадинка Лапова,
като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 17/2021г. по
описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Т.Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-0269-000001/11.01.2021г., издадено от началник група
към ОДМВР Бургас, РУ на МВР -Средец, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и
процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира
цялостната му отмяна. При условията на евентуалност се претендира, че случаят е
маловажен.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован се явява заедно с пълномощника адв.Ж.. Поддържа се жалбата.
В съдебно заседание за административнонаказващия
орган не се явява представител.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да
обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Средец,
след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2021 г. около 23.15 часа свидетелят Т.К.-*** и колегата му С.К.-
полицейски служител при РУ Средец, по време на изпълнение на служебните си
задължения, спрели за проверка в гр.Средец, на ул.“Никола Попов“, на
кръстовището с ул.“Христо Ботев“, движещ се в посока ул.“Христо Ботев“ л.а ВАЗ
21061-1500 с рег.№ А 83 47 МР. Установили ,че автомобилът се управлява от Г.Т..
Извършили проверка на същия с техническо средство алкотест
Дрегер 7410+/0170, който отчел 0,89 промила. Т.
обяснил, че бил на работа и се прибирал у дома си, намиращ се на около 100м. от
мястото на проверката. Св.К. показал показанията на водача и го уведомил , че
ще му бъде съставен акт, като му обяснил, че има право да даде кръвна проба за
изследване. Свидетелят Т.К. съставил и талон за медицинско изследване №0050540,
предявен на Т., който собственоръчно написал, че приема показанията на
техническото средство и се подписал за това обстоятелство. Съставеният АУАН серия GA с № 53013/06.01.2021г.за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
ЗДВП бил разписан от жалбоподателя без възражение. Жалбоподателят се обадил на
сестра си св.В.Т. , като същата пристигнала към края на проверката. В нейно присъствие
Т. отказал да подпише и получи талона, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на св.К..
Административнонаказващият орган издал въз основа на
съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на
основание основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Същото
било връчено на жалбоподателя на 09.02.2021г., а жалбата била подадена на 15.02.2021г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни доказателства – показания на актосъставителя Т.К.,
свидетеля С.К., частично от показанията на св.В.Т., както и с оглед приложените
писмени доказателства АУАН серия GA с № 53013/06.01.2021г., наказателно постановление № 21-0269-000001/11.01.2021г, талон за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник група ОДМВР Бургас, РУ Средец, оправомощен със заповед
№ 8121-з-515/14.05.2018г.. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ
Средец.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите
констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Средецкият районен съд намира, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят
целените с тях правни последици.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, намираща се в глава II „Правила за движение по пътищата“ , раздел I от ЗДвП въвежда
общото правило, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От
своя страна разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДВП определя санкциите за водачите
при нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , като същата разграничава два случая,
в зависимост от установената концентрация на алкохол, а именно при наличие на такава
в диапазона над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и при наличие на
концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, какъвто е
настоящия случай – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
Начинът на установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС е регламентиран
в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила
от 1.01.2021 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата при извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство. При съставяне
на АУАН за установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се
попълва и талон за изследване по образец в три екземпляра. Установяване на
концентрация на алкохол в кръвта се извършва с медицинско и химическо
лабораторно изследване , когато : лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.Съгласно
чл.6, ал.6 от Наредбата контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като отказът на
лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с
подписа на един свидетел. Съгласно ал.9 на същата разпоредба концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място и/или за даване на проби за
изследване.
В конкретния
случай е безспорно установено, че жалбоподателят е тестван с годно техническо
средство – алкотест Дрегер
7410+/0170, видно от приложения протокол рег.№ 3286р-15.09.2020г., техническото
средство е отчело 0,89 промила, на жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване и му е обяснено , че има право да даде кръвна проба, същият е
написал собственоръчно в талона, че приема показанията на дрегера
и се е подписал за това обстоятелство, но е отказал да подпише/получи талона за
медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на св.К.. Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав счита, че правилно административнонаказателната
отговорност е ангажирана по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като концентрацията на
алкохол в кръвта на водача Т. е отчетена въз основа на показанията на
техническото средство, тъй като същият е приел показанията на дрегера и е отказал да получи и подпише талона за
медицинско изследване.
Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП деянието е описано и индивидуализирано в степен,
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава. Така направената
текстова формулировка на административното обвинение в АУАН не води до
нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не
ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на
съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора.
По
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя :
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 талонът за изследване се придружава
от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и
добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за изпълнението на тази разпоредба
има контролният орган и пропускът му безспорно съставлява нарушение на
предвидената административнонаказателна процедура.
Поставянето на стикери върху талона за изследване обаче е свързано преди всичко
с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на пробите от
кръв за установяване на концентрация на алкохол. В този смисъл допускането на
такова нарушение при липса на взета проба от кръв не опорочава извършената
проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на
издадения санкционен акт.
По отношение показанията
на водения свидетел от страна на жалбоподателя - св.В.Т. –сестра на жалбоподателя:
Според настоящия
състав показанията на този свидетел по никакъв начин не разколебават
гореизложените изводи за съставомерност на деянието
по чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, като съдът не кредитира показанията в частта на
обстоятелството, че на Т. не му е разяснено правото да даде кръвна проба, както и не му е издаден талон ца медицинско
изследване, доколкото същите противоречат на приложените по делото писмени
доказателства, както и на гласните такива, и доколкото самият този свидетел
след предявяване от страна на съда на талона за медицинско изследване посочва,
че почеркът, с който е изпълнено изявлението „приемам“ върху документа е на
брат й, както подписът изпълнен след него. В този смисъл съдът счита, че в тази
им част показанията на този свидетел са недостоверни, целящи да оневинят
жалбоподателя. Следва да се отчете също така и обстоятелството, че Т.не е
присъствала на цялата проверка , а е пристигнала на място едва при
приключването й.
Междувременно
жалбоподателят е променил в хода на производството защитната си версия, като
първо сочи, че е управлявал автомобила , тъй като спешно му се наложило да
закара майка си в болница в Бургас, а св.Т.не заявява такова обстоятелство,
поради което съдът приема същото за защитна версия, като кредитира в цялост
показанията на полицейските служители като безпристрастни, логични и
достоверни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът намира, че в
случая не е налице маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП –
"Глоба" в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид
изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Средецкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 21-0269-000001/11.01.2021г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ
на МВР -Средец, с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Г.Т.Т., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................