Решение по дело №598/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260121
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20205520100598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260121                                 30.06.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На осми юни                                                                                                 2021 година

В публично заседание в следния състав:       

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 598 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К.В.В. ***“ АД. Ищецът твърди, че на 29.05.2019 г. в село Знаменосец, община Раднево, ул. „Роза“, южно от дом № 21, е възникнало ПТП. Твърди, че ищецът е управлявал по хоризонтален и прав участък в посока запад лек автомобил БВМ 530Д с рег. № ****като е настигнал попътно движещ се в дясна лента лек автомобил Форд Фокус Ц-макс с рег. № *****, управляван от В.М.М., собственост на Я.И.М.. Твърди, че като бил застигнат водачът на лек автомобил Форд Фокус Ц-макс направил маневра като напуснал дясната лента и преминал в лявата лента без да подаде затова светлинен сигнал и продължил движение в тази лента, а ищецът за да избегне удар натиснал спирачната система и отклонил движението вдясно, но въпреки реакциите ударът бил неизбежен и последвал такъв в предна дясна част на лекия автомобил Форд Фокус Ц-макс. Твърди, че след удара лекият автомобил БМВ 530Д напуснал платното за движение надясно, преминал през банкет и отводнителен канал, като се възкачил с предната част върху бетонна шапка на тухлена ограда на дом № 21 на ул. „Роза“, след което спрял върху разрушената ограда. Твърди, че от това били получени повреди на лекия автомобил БМВ 530Д, а именно преден и ляв калник и подкалник, предна броня с декоративни решетки, ляв и десен фаркомплект, преден капак, щети по ходовата част, тръбопроводи, кабели под двигателния сектор. Твърди, че вследствие на ударите лекият му автомобил бил увреден тотално, същият бил негоден за ползване. Твърди, че за ПТП бил съставен констативен протокол от властите, като в същия било посочено, че вина за ПТП имал водачът на лекия автомобил Форд Фокус Ц-макс, за който автомобил имало сключена задължителна гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество – полица BG0200625511 до 28.05.2020 г. Твърди, че за случая било образувано ДП № 116/2019 г. по описа на РУ-Раднево, което било прекратено поради липса на съставомерно деяние. Твърди, че след ПТП уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и била образувана щета № **********, но до настоящия момент липсвало произнасяне от страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че на лекия му автомобил били нанесени щети в размер на 6013 лв., които ответното дружество като застраховател по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следвало да му заплати като застрахователно обезщетение. Поради това иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 6013 лв., представляващи имуществени вреди на собственото му МПС - БВМ 530Д с рег. № *****, ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил Форд Фокус Ц-макс с рег. № ****- полица BG0200625511. Твърди, че оспорва механизма на ПТП, а представените доказателства нямали установителен характер за механизма. Твърди, че виновен за ПТП бил ищецът, който се движил с превишена и несъобразена скорост и предприел изпреварване, без да се съобрази с маневрите и посоката на движение на другия автомобил, въпреки подаден от другия водач сигнал и започната маневра за преминаване в лява лента. Твърди, че оспорва да е налице в случая деликт, като липсвали всички елементи от фактическия състав на деликта. Твърди, че било налице случайно деяние и ищецът е имал възможност да предвиди и предотврати ПТП. Твърди, че вредите са съпричинени от ищеца, липсва причинна връзка между ПТП и вредите, като оспорва размера на претендираните вреди. Твърди, че доколкото се установи тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ, то следва да се приспаднат запазените части от автомобила. Твърди, че ищецът не е направил валидно искане за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което не са изпаднали в забава и не дължат лихва върху претендираното застрахователно обезщетение. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни или евентуално да присъди по-нисък размер на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който урежда писменото заявяване на претенцията за обезщетение и представянето на банкова сметка ***.

С протоколно определение от 09.03.2021 г. е обявен за окончателен проект на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 260002 от 04.01.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответното дружество е сключило валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил Форд Фокус Ц-макс с рег. № ****- полица BG0200625511, действаща към 29.05.2019 г.

При така отделените като признати и ненуждаещи се от доказване факти по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже настъпилото на 29.05.2019 г. ПТП с неговия механизъм и вина на водача на лек автомобил Форд Фокус Ц-макс с рег. № *****; настъпването на твърдените от него имуществени вреди върху собственото му МПС; причинна връзка между твърдените имуществени с ПТП-то, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг от деликт.

От изисканото за послужване ДП № 327ЗМ-116/2019 г. по описа на РУ-Раднево е видно, че е прекратено досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на извършено престъпление. Изводите на прокурора не ангажират настоящия съдебен състав относно осъществяване на факти, релевантни за настоящия спор.

По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.05.2019 г. /л.9/ и протокол за оглед на местопроизшествие от 29.05.2019 г., които съгласно константната практика на ВКС не доказват механизма на настъпване на ПТП. Същите са доказателство, че в определен момент след ПТП съответното длъжностно лице е констатирало определени факти от обективната действителност, а това са разположението на МПС и видимите по тях щети.

Представената по делото като писмено доказателство съдебно-оценителна експертиза, изготвена по ДП, не следва да се цени в настоящото производство, тъй като не е събрана по предвидения в ГПК ред за приемане на експертни заключения.

От приетото като писмено доказателство писмо от 26.03.2020 г. /л.14/ е видно, че ищецът К.В. е подал до ответното дружество молба вх. № ОК-160323 от 17.03.2020 г. за извършване на оглед и опис на щети по лек автомобил марка БМВ, модел 530Д, рег. № *****. Във връзка с това писмо ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД е изискало от ищеца допълнителни документи. Няма доказателства за последваща кореспонденция между страните.

За установяване на механизма на ПТП е прието заключение на САТЕ /л.87-97/, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото се установява следният механизъм на ПТП: На 29.05.2019 г. около 18 часа, при сухо време, в светлата част на денонощието по сух слабо износен асфалт, по ул. „Роза“ южно до дом № 21 в с. Знаменосец, община Раднево, от изток на запад се е движил лек автомобил Форд Фокус Ц-макс с рег. № *****, собственост на Я.И.М., управляван от В.М.М.. Водачът на МПС Форд Фокус предприел отклоняване на лекия автомобил надясно при напречно разположение с левите си състави в граници от мислената разделителна осева линия до около 1 метър от мислената лява лента на платното за движение. Зад това МПС се е движил собствения и управляван от ищеца К.В. лек автомобил марка БМВ, модел 530Д, рег. № *****, със скорост на движение около 84 км/ч и опасна зона на спиране около 68 м. Водачът на БМВ-то предприел аварийно спиране, когато лекият автомобил БМВ се е намирал на около 51 метра преди мястото на удара. След това е настъпил удар, като мястото на удара се намира на 4,65 м. западно от мерната линия на ориентира върху десния край на платното за движение. Към момента на удара лекият автомобил Форд Фокус се е намирал с голямата си част изцяло в дясната половина на платното за движение, заемайки до 0,2 метра от десния банкет с предния си десен ръб, насочен с надлъжната си ос надясно под ъгъл около 27-29 градуса спрямо оста на платното за движение. От гласните доказателства се установи, че това е извършена маневра от водача на МПС Форд Фокус за паркиране пред дом № 21 на ул. Роза в с. Знаменосец. След настъпилия удар между двете МПС, лекият автомобил БМВ е напуснал платното за движение надясно, преминал е през неравен терен, ударил се е в стена и се е качил с предната част върху бетонна шапка. След удара лекият автомобил Форд Фокус спира с голямата си част на банкета, заемайки пространството извън него и малка част от платното за движение. Към заключението е приложена смеха на движение на двете МПС преди, по време и след удара помежду им, която дава ясна представа за разположението на МПС върху платната за движение в този времеви интервал.

От САТЕ е видно, че към момента на реакция на водача на автомобила БМВ /тоест ищецът/, автомобилът му се е намирал изцяло в дясната лента за движение. Към този същи момент на реакция, разположението на лекия автомобил Форд Фокус е било с лявата си страница в граници от мислената разделителна осева линия на платното за движение, заемайки от около 1 метър от лявата половина на платното за движение. От схемата е видно, че автомобилът е бил изнесен в лявата линия за движение /за насрещно движение/, след което е предприета маневрата надясно за излизане от платното за движение с цел паркиране извън него напречно. Съдът намира, че подобна маневра изцяло противоречи на паркиране надлъжно на платното за движение, поради което следва да се приеме, че целта на водача на Форд Фокус е паркиране напречно на платното за движение. Към момента на удара лекият автомобил Форд Фокус тъкмо е напускал платното за движение и е бил до 0,2 метра от десния банкет с предния си десен ръб. Водачът на БМВ е предприел предпазна маневра и е започнал да излиза надясно от платното за движение към банкета, като към момента на удара автомобила БМВ е бил с по-голямата си част в десния банкет, заемайки със задната си лява част около 60 см. от платното за движение, а самият удар е на границата между платното за движение и банкета.

Лекият автомобил БМВ се е движил със скорост около 84 км/ч с опасна зона за спиране около 68 метра, след което е реагирал на ситуацията чрез натискане на спирачната система и отклоняване на автомобила надясно, като към момента на удара скоростта на БМВ е била около 55 км/ч, а скоростта на Форда около 28 км/ч.

Според САТЕ водачът на лекия автомобил БМВ има техническа възможност да предотврати ПТП като при движение с наличната си скорост на движение е спазвал нужната технически безопасна дистанция с предното МПС Форд, че при необходимост да намали скоростта си на движение или да спре преди да го удари. Водачът на лекия автомобил Форд няма техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Техническите причини за настъпване на ПТП са несъобразена дистанция от водача на БМВ при движение с избраната скорост за движение и предното движещо се МПС Форд, както и избраната скорост на движение по-голяма от ограничената за движение в населено място от 50 км/ч. Според вещото лице по САТЕ при движение с 50 км/ч и аналогични действия на водача на БМВ за предприемане на аварийно спиране не е щяло да настъпи процесното ПТП.

В съдебно заседание при разпит на вещото лице по САТЕ същият посочи, че в случай да се установи, че водачът на МПС Форд не е бил включил десен пътепоказател /мигач/ за предприетата маневра за паркиране, с оглед изнасянето на автомобила наляво в платното за насрещно движение, то допълнителна техническа причина за настъпване на ПТП е липсата на пропускане на движещия се отзад лек автомобил БМВ. От всички доказателства по делото /писмени и гласни/ съдът намира, че се установява с нужната степен на сигурност, че водачът не лекия автомобил Форд Фокус не е бил включил пътепоказател /мигач/ за извършване на маневра надясно. За да достигне до този извод, съдът анализира становищата на страните, както и гласните доказателства, че автомобилът БМВ се е движил зад автомобила Форд от доста голямо разстояние преди населеното място дори, като се е движил зад него на сравнително малко разстояние, без спазване на техническата дистанция помежду им. При едно от техническите препятствия на пътното платно за ограничаване на скоростта /т.нар. легнал полицай/ водачът на БМВ е изостанал малко след Форд, след което водачът на Форд е предприел маневра наляво чрез изнасяне на автомобила, за да предприеме подход надясно за паркиране извън банкета, напречно на платното за движение. В този момент водачът на БМВ, ищецът К.В., е започнал да увеличава скоростта на движение на автомобила до стойност от 84 км/ч, като е мислил, че водачът на Форд ще премине в лява лента и ще спре в насрещното платно за движение, а той безпрепятствено ще премине през освобождаващото се дясно платно за движение. Съдът намира, че ако водачът на Форд е бил включил десен пътепоказател /мигач/, то водачът на БМВ не е щял да увеличи скоростта на движение, тъй като е видно, че е възприемал движението МПС Форд, след като е реагирал с натискане на спирачната система, предприето аварийно спиране. Затова съдът намира, с оглед противостоящите тези на участниците в ПТП, че по-вероятно е водачът на Форд да не е бил подал десен пътепоказател, отколкото да е го е включил.

Обаче от схемата към заключението на САТЕ е видно, че автомобилът Форд в нито един момент не е бил напуснал изцяло дясното платно за движение. При това положение съдът намира, че за водача на Форд не е възникнало задължение да пропусне стоящия в дясна лента автомобил БМВ, тъй като реално този автомобил е бил зад Форд. От тук и съдът намира, че непропускането на автомобила БМВ не е техническа причина за настъпване на ПТП. Отделно от това следва да се посочи, че действията на водача на МПС БМВ, при така установените обстоятелства, са абсолютно неправилни чрез увеличаване на скоростта на движение. Неоправдателно е за ищеца обстоятелството, че е мислил, че водачът на Форд е щял да паркира отсреща в платното за насрещно движение. От една страна ищецът е възприел започната маневра от страна на водача на Форд за паркиране. От друга страна автомобилът Форд в нито един момент не е бил напуснал изцяло дясната лента за движение. При тези обстоятелства ищецът е следвало да прояви по-голяма бдителност и да намали скоростта на движение, а не да я увеличава и то до стойност значително надхвърляща разумната скорост на движение в населеното място, която скорост очевидно е станала причина за невъзможност да се избегне ПТП от страна на ищеца. А тъй като се касае за движение в населено място, където е възможно на платното за движение да има различни препятствия /животни, хора, предмети/, налагащи тяхното заобикаляне, то съдът намира за абсолютно неправилно предприетото от ищеца увеличаване на скоростта за движение точно в този момент при така установените факти. Поради тази причина и вещото лице е достигнал до закономерния извод, че техническа причина за настъпване на ПТП е неспазената дистанция и високата скорост на движение на МПС БМВ.

Съдът намира, че действително неправилно е от страна на водача на Форд да не подаде десен пътепоказател при предприемане на маневра по паркиране напречно на платното за движение. Неправилна е и „залъгващата“ маневра наляво чрез изнасяне на автомобила частично в лява лента за насрещно движение, което реално е заблудило ищеца. Но точно защото е всеобщо известно, че водачите на МПС в страната не спазват задължението си да подават пътепоказател /мигач/ преди извършване на маневра, това трябва да провокира по-голяма бдителност и мнителност у другите водачи. Ищецът е бил водач с малък опит като шофьор, около 1 година, тъй като е взел свидетелството си за управление на 19.04.2018 г. /виж справката на л.66 от ДП/, която липса на опит и самонадеяността са провокирали у него започнатото увеличаване на скоростта на движение в случая, вместо да засили вниманието си и да намали скоростта до възможност за реакция било при изненадваща маневра от предния автомобил, било при случай на заобикаляне на препятствие на платното за движение. Отделно от това, съдията-докладчик има опит като е управлявал точно такъв автомобил със същите параметри /трилитров дизелов агрегат с турбокомпресор, развиващ до 218 конски сили/, напълно е наясно с техническите му възможности по ускоряване на скоростта и загубата на реална представа от действителната скорост на движение, особено при ускоряване в нискоскоростната гама. Затова и съдът намира, че в случая липсата на подаден пътепоказател от страна на водача на МПС Форд и предприетото изнасяне към лява лента за предприемане на косо влизане надясно извън платното са изиграли влияние за настъпване на ПТП, но с изключително нисък интензитет, като основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС БМВ. При всичко това следва да се посочи, че вещото лице по САТЕ посочи, че водачът на МПС Форд не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. От тук и съдът намира, че основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС БМВ, тоест ищецът К.В., а не това на водача на МПС Форд В.М.. С оглед на това липсва виновно поведение от страна на лицето В.М., управлявал процесното МПС Форд Фокус, за настъпване на ПТП, което да е в причинна връзка с вреди на собствения на ищеца лек автомобил, а това изключва отговорността на застрахователя по гражданска отговорност на автомобилистите на МПС Форд Фокус. Пострадало и увредено лице в случая съгласно чл. 478, ал. 1 и ал. 2 КЗ са собственикът и съответно водачът и спътниците му в увреденото МПС Форд Фокус, а не ищецът К.В., който е бил основна причина за настъпване на ПТП. При това положение съдът намира, че няма право основание застрахователят по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС Форд, в случая ответното дружество, да поеме щетите по МПС БМВ от процесното ПТП.

Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В тази връзка съдът намира, че в случая не са налице основания за търсене на договорна отговорност от застрахователя по гражданската отговорност на МПС Форд. А точно обратното, налице са основания за собственика на МПС Форд Фокус да претендира за отговорност за причинените имуществени вреди пред застрахователя по гражданска отговорност на автомобилистите по сключена полица за автомобила БМВ, собственост и управляван от ищеца, като евентуално се отчете приносът на шофьора на МПС Форд за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставките за ищеца да претендира от ответника заплащане на обезщетение за материални щети от процесното ПТП, тъй като виновен за неговото настъпване е именно ищецът, а не другият водач на МПС Форд. Това налага краен извод за неоснователност на исковата претенция спрямо ответника и съответно отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

С оглед на това и не се налага анализ на доказателствата за щетата на МПС БМВ.

 

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в становище вх. № 261923 от 08.06.2021 г., докладвано в съдебно заседание на 08.06.2021 г. Съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 900 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ № 0956891 от 15.12.2020 г. Ответникът претендира и 20 % ДДС върху сумата или 1080 лв., но няма данни за регистрация по ЗДДС на адвоката или за плащане на ДДС, за да се присъди ДДС върху адвокатското възнаграждение. Следва да се присъдят на ответника като разноски и платените възнаграждения за вещи лица общо в размер на 650 лв. /150 лв. възнаграждение за СИЕ, 500 лв. възнаграждение за комплексната САТОЕ/. Не следва да се присъждат като разноски сумата от 30 лв. внесена от ответника като депозит за възнаграждение на свидетел, тъй като на свидетеля не е платено възнаграждение, съответно сумата е налична по набирателната сметка на съда и за ответника е налице възможност да иска връщане на сумата с нарочна писмена молба и посочване на банкова сметка ***.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.В., ЕГН **********, с адрес ***“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, искове с право основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6013 лв. (шест хиляди и тринадесет лева), представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите увреждания на собствения му лек автомобил марка БМВ, модел 530Д, с рег. № *****, вследствие на ПТП на 29.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението като неоснователни.

 

ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева), представляваща направените в производството разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: