Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Ганева
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2229 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 вр. чл. 129, ал. 2 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по образувано
по субективно съединени жалби на Т.П.Б., и Е.
А.Б.,***, Б. Т. П.
и П. Т.П.,*** , срещу издадена виза за
проектиране № 126/03.04.2018 г. на главния архитект на район „Одесос“ при
община Варна за временен строеж : „
Проектиране на преустройство на тавански
помещения с надзид до 1.50 м. и
изграждане на капандури на сграда в
поземлен имот с идентификатор 10135.1026.28.8 , УПИ ХV-15, кв. 582 по плана на 14 м.р. на гр.
Варна.
Релевира се недоволство от издадената
виза поради факта, че оспорващите лица не са били уведомени за нейното издаване
. Същите изразяват несъгласие за изграждане на
надзид на сграда, за издаване на
чието строително разрешение също не е било искано тяхно съгласие. Твърди се, че
са били подведени , че на по-късен етап ще се построи жилищна кооперация, което не се е случило.
В уточняваща молба
допълнително се твърди материална незаконосъобразност на атакуваната виза за
проектиране поради неспазване на правилото на чл. 183 от ЗУТ , тъй като няма
сключен договор в нотариална форма
между съсобствениците за
учредяване на надстрояване или
пристрояване в полза на заявителя. Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила се сочи липсата на съобщаване на
издадената виза на четиримата податели на жалби . Отправеното искане към съда е
за отмяна на оспорения административен
акт /л. 15-16 от делото/.
В открито съд. заседание оспорващите лица се
представляват от пълномощник , който поддържа оспорването на изложените по-горе
основания и в депозирани писмени бележки
подробно обосновава теза за
незаконосъобразност на издадената виза за
проектиране. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен
списък.
Ответникът по жалбата- главен
архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуален представител
излага становище за законосъобразност на произнасянето на административния
орган , подробно аргументирано в депозирани по делото писмени бележки. Отправя
се искане за отхвърляне на подадените жалби с присъждане на разноски.
Заинтересованата страна М.Г. Б.,
редовно призована, се представлява от адв. Н.Т., която излага позиция за
законосъобразност на визата за
проектиране , която касае преустройство
на тавански етаж като по този начин не
възниква нов обект на правото . Поради тази причина жалбоподателите не следва
участват в административната процедура. Претендира се присъждане на разноските
по водене на делото съобразно представен техен списък.
Заинтересованото лице Община
Варна, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание и не депозира
писмено становище на жалбите.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Оспорената по съдебен ред
виза за проектиране е с предмет УПИ ХV-15,
, кв. 582 на плана на 14 м.р. на Варна ,
идентичен с поземлен имот с ид. 10135.1026.28 по КККР на гр. Варна предвид
приложена към адм. преписка скица на СГКК-Варна
и отговора по т. 1 от заключението на СТЕ.
Четиримата жалбоподатели и
заинтересованите лица са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
10135.1026.28 по КККР на гр. Варна видно
от приложена към преписката скица –
извадка от КККР на гр. Варна на СГКК –Варна / л. 9-10 от преписката/ и извадка
от кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Варна / л. 32-33 от делото/, а съгласно чл.2, ал. 5 от ЗКИР записванията в кадастъра
служат за доказателство до доказване на противното .
По повод възражението на
заинтересованото лице М.Б. относно притежавани вещни права на оспорващите лица
върху поземления имот последните представят удостоверение от 10.01.2019 г. на
кмета на Община Варна, който официален свидетелстващ документ не бе оспорен в съдебния процес . Предвид
обвързващата съда негова неговата материална доказателствена сила се установява
, че със заповед № 1516/26.05.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС-Варна
четиримата жалбоподатели са
обезщетени с жилища във връзка с отчуждаване на имот пл. № 15, кв. 582, 14
м.р. на Варна , но поради изтекъл тригодишен срок и искане на посочените лица е издадена
заповед № 1207/08.10.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС-Варна за отмяна
на отчуждаването / л. 147, 169-170,
186-187 от делото/.
Жалбите са подадени до териториално компетентния съд .
Оспорването е насочено към индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 214, ал. 1 от ЗУТ. В случаите по чл.
140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е
задължително, с нея се допуска строителство, различно от плана за застрояване,
или непредвидено в плана, без да се изменя самият план - чл. 12, ал. 3,
чл. 41, ал. 2,
чл. 50,
чл. 133, ал. 6
и чл. 134, ал. 6 ЗУТ.
Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става
част от него. Във всички случаи визата за проектиране определя параметрите на
допустимото застрояване - чл. 140, ал. 2
и 3 от ЗУТ,
предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект - чл. 144, ал. 1, т.
2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 от ЗУТ.
Тоест, в случаите, в които се касае за временни строежи по чл. 50 от ЗУТ,
на основание чл.
140, ал. 3 от ЗУТ издаването на виза е задължително. Тези
характеристики и предназначението на визата за проектиране я определят като
индивидуален административен акт.
Оспорването изхожда
от лица с активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 131, ал. 2, т.
1 от ЗУТ, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Съдебно произнасяне за допустимост на жалбите е
обективирано в протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на
21.112018 г. / л. 89-90 от делото/, поради което е ненужно повторното му
възпроизвеждане в мотивите на настоящото съдебното решение .
При разглеждане на
основателността на подадените жалби съдът
съобрази следното :
Със заявление , подадено на
02.04.2018 г. до район „Одесос „ при Община Варна М. Г.Б.
е поискала издаване на виза за
проектиране на строеж :“ Преустройство
на таванско помещение с надзид до 1.50
м. с капандури. / л. 1 от преписката/. Към визата са
приложени писмени доказателства за право на собственост на заявителката
върху едноетажна жилищна сграда в гр. Варна , ул. „Васил Априлов“ № 24а и
върху 2/9 идеални части от дворно място
, съставляващо парцел ХV-15 в кв. 582 по плана на 14 м.р. на гр. Варна / л.
2-6/. Приложен е и протокол на общо събрание на етажната собственост на жилищна кооперация в гр. Варна , ул. „Неофит
Рилски“ № 20а с дадено съгласие М.Б. да
извърши ремонт с надстройка на
притежаван от нея фризьорски салон, който е на калкан с кооперацията / л. 7-8/.
По служебен почин адм. орган е събрал данни от СГКК-Варна
за собствениците на ПИ с ид. 10135.1026.28 по КККР на гр. Варна и за самостоятелен обект с ид.
10135.1026.28.8 / 10-11/.
На 03.04.2018 г . главният
архитект на район „Одесос“ при Община Варна на основание чл. 140, ал.1 и 3 ,
чл. 49, ал.2, чл. 50, т.1,б.“б“, чл. 51 от ЗУТ е издал виза за проектиране
на временен строеж : „ Проектиране на
преустройство на тавански помещения с
надзид до 1.50 м. и изграждане на
капандури на сграда в поземлен имот с
идентификатор 10135.1026.28.8 , УПИ ХV-,
кв. 582 по плана на 14 м.р. на гр. Варна .
В същата е посочено, че за имота
има влязъл в сила ПУП-ИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със заповед № Г-275/07.12.1993 г.
на кмета на Община Варна / л. 12 от преписката/.
За издаване на визата са
изготвени съобщения до дирекция „ ОСИСД“ при Община Варна и до етажната
собственост на сградата, находяща се в гр.Варна , ул „Неофит Рилски“ № 20а / л.
18 и 20 от преписката/. На 30.05.2018 г. е залепено съобщение по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ на сграда на ул. „Васил Априлов“ № 24 , гр. Варна и на таблото за
съобщение на район „Одесос“ . На 14.06.2018 г. съобщението е снето от таблото
на районната администрация / л. 21-22/.
От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и кореспондиращо с останалите писмени доказателства заключение на СТЕ се установява, че действащият ПУП за имот с ид.№10135.1026.28 е ПУП-ИЗРП и ЧКЗСП по Заповед №Г- 275/07.12.1993г. на Кмета на общ.Варна, за УПИ XIII-13, XIV-14 и XV-15, кв.582, по плана на м.р.14, гр.Варна. Процесният поземлен имот с ид.№10135.1026.28 по КК, съответства на УПИ XV-15, по гореописаната Заповед, което е илюстрирано на Приложение 1 към СТЕ. С ПУП - ЧИЗРП и ЧКЗСП по Заповед №Г-275/07.12.1993г. на Кмета на общ.Варна, се въвежда индивидуално застрояване в обособени парцели, като се отменя предвиденото нереализирано комплексно застрояване по действащия план. С този ПУП за ПИ с ид.№10135.1026.28 по КК (настоящ), е отреден УПИ XV-15, като линиите на застрояване са предвидени както следва: по улична регулация на юг и запад; на калкан на изток с УПИ XIV-14, а на север към странична регулация на 4,Ом с отстъпи по 1м, от 3 до 5 етажа. В зоната на калкана с УПИ XIV-14 е предвидено покриване на калкана му (на 8,Ом от дъното му) и изтегляне на 5,Ом от общата граница. ПУП предвижда в УПИ XV-15 пет етажна сграда, като на 5,Ом от страничната си граница на изток, се понижава на 3+Т етажа, с цел покриване на калкана с установеното застрояване в УПИ XIV-14.
Предметът на Заповед №124/26.11.1984г. на ИК на ГНС, в кв.582, м.р.14, гр.Варна (където попада и процесния имот ид.№10135.1026.28) е одобрен ЗРП предвиждащ комплексно застрояване с отреждане за предимно многоетажно жилищно застрояване - 6 и повече етажа. Със Заповед №Г-75/07.12.1993г. на Кмета на общ.Варна се одобрява частичното изменение на ЗРП на кв.582, в XІV-ти микрорайон и съставения съгласно чл.61 от ППЗТСУ квартално застроителен и силуетен план за парцели XIII-13, XIV-14, XV-15, така както е показано с черен, червен и син цвят на ситуацията и силуетите т.е. изменението на ЗРП се състои в отпадане на комплексното жилищно застрояване и предвиждане на сключено жилищно строителство в индивидуални парцели. От гореизложеното се налага извода, че с ПУП по Заповед №Г-275/07.12.1993г. на Кмета на общ.Варна, се променя начина и характера на застрояване спрямо предходния план за УПИ XV-15, а по отношение на съществуващата сграда с настоящ ид.№10135.1026.28.8 по КК - същата не е включена в режима на застрояване (т.е. - предвидена е за събаряне).
Действащият ПУП- ИЗРП и ЧКЗСП по Заповед №Г-275/07.12.1993г. на Кмета на общ.Варна, за УПИ ХШ-13, XIV-14 и XV-15, кв.582, по плана на м.р.14, гр.Варна, предвижда свързано застрояване на УПИ XV-15 с УПИ XIV-14.
Предмет на обжалваната виза за проектиране №126/03.04.2018г. е УПИ XV-15, кв.582, по плана на м.р.14, гр.Варна, ПИ с ид.№10135.1026.28 по КК, илюстриран на Приложение 1 към СТЕ. От гореизложеното се налага извода, че с обжалваната Виза за проектиране се предвижда надзид от 1,5м от северния, западния и южният фронт на съществуващата сграда (фризьорски салон), който се допира до калкана на шест етажната сграда (с №4) на изток в ПИ с ид.№10135.1026.27, посочен на Приложение 2 към СТЕ т.е. с обжалваната виза за проектиране не се предвижда промяна в застрояването на съседни имоти.
Анализът на кадастрална карта и установената улична регулация показва: на юг ул.“Н Р“ - 16м; на запад ул.“В А“ - 15м, а за сграда с ид.№10135.1026.28.8 до странична регулация на изток - от 3,70 до 4,07м (видно на Приложение 2 към СТЕ). От гореизложеното се налага извода, че с предвиденото надстрояване от 1,5м на съществуваща едноетажна временна сграда не се допускат намалени разстояния със съседни имоти, включително имоти през улица.
От направеното обследване в графичната (включително и схеми) и текстовата част на Общия устройствен план на община Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14- 2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г. се констатира, че оспорената Виза за проектиране №126/03.04.2018г. не включва имоти, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Представена от ответника заповед № 5/17.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна сочи за делегиране на основание § 1, т.4 от ДР на ЗУТ на главните архитекти на райони на Община Варна на правомощие по издаване на визи за проектиране по чл. 140 от ЗУТ /л. 85-87 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспорената виза за проектиране
изхожда от главния архитект на район „ Одесос при Община Варна. Съгласно
правилото на §1 т.4 от ДР на ЗУТ главният архитект на общината може да
предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й. Съществуването на изрично нормативно
правило за делегиране на правомощия и издадената нарочна писмена заповед за
прехвърляне на правомощие по издаване виза за проектиране навежда на извод за
компетентност на автора на атакуваната по съдебен ред виза.
Обжалваното властническо
волеизявление е обективирано в изискуемата от закона писмена форма . Същото
съдържа не само текстова част с изрично посочване на правно основание за
издаване на визата за проектиране и фактически данни , индивидуализиране на
предмета на визата , информация за влязъл в законна сила ПУП- ИЗРП и ЧКЗСП,
одобрен със заповед №Г-275/07.12.1993 г. на кмета на Община Варна, но съща така
и графична част- копие-извадка на действащия подробен устройствен план с
означени налични сгради в имота и съседните му имоти, нанесени линии на
застрояване, допустими височини. В тази връзка съдът не констатира неспазена
форма на административния акт .
Оспорващите лица заявяват
оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила поради факта, че не им е
съобщена издадената виза за проектиране, но съобщаването на административен акт
винаги хронологично следва издаването на акта и поради тази причина
процесуалното действие по съобщаване не е част от производството, което се
реализира преди постановяването му.
Отсъствието на съобщаване на акта има касателство само към упражняване
на преобразуващото субективно право на
жалба. При липсата на съобщаване на
визата за проектиране на жалбоподателите , за тях не тече законоустановения
14-дневен срок по оспорване . Тази фактология благоприятства оспорващите лица ,
а не нарушава техни процесуални права .
При изследване материалната
законосъобразност съдът проконтролира спазването на разпоредбите, вписани като
правно основание за издаване на атакуваната виза - чл. 140, ал.1 и 3; чл. 49
,ал.2; чл. 50, т.1,б.„б„ и чл. 51 от ЗУТ.
Съгласно правилото на чл. 140,
ал.1 от цитирания нормативен акт за строежи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ издаването на виза е задължително. Това
нормативно предписание е спазено.
Разпоредбата на чл. 49, ал.2 от ЗУТ гласи, че освен в случаите по ал. 1 временни строежи могат да се разрешават
по реда на този раздел в поземлени имоти, за които е установен нов начин или
характер на застрояване. Неоспореното от страните заключение дава сведение за
осъществени факти от хипотезиса на правната норма , тъй като с действащия ПУП по заповед №
Г-275/07.12.1993 г. на кмета на Община Варна
се променя начина и характера на
застрояване за УПИ ХV-15 като се отрежда за средно и свързано от изток с УПИ
ХІV-14 застрояване , докато предходния
ЗРП в кв. 582, 14 мр. на гр.
Варна , одобрен със заповед № 124/26.11.1984 г. на ИК на ГНС предвижда комплексно застрояване с отреждане предимно за многоетажно жилищно застрояване – 6 и повече
етажа.
Според чл. 50, т.1 б. „б“ от ЗУТ в случаите по чл. 49
лицата могат да изградят следните временни строежи в застроени поземлени имоти:
преустройство на таванско помещение, вместо пристрояване по буква
"а", като се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури,
независимо от етажността на сградата.
Видно от съдържанието на атакуваната
виза за проектиране на временен строеж
нейният предмет в пълнота съответства на
предписанието на чл. 50, т.1 , б. „б“ от ЗУТ.
Новелата на цитираната във визата правна
норма на чл. 51 от ЗУТ гласи, че временните строежи по чл. 50 се разрешават само еднократно в един
поземлен имот въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване,
издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия
ред. Безспорен факт между страните е отсъствието на предходно разрешение в
същия поземлен имот за временен строеж,
поради което и това законово изискване е спазено. Според второто изречение на
същата разпоредба в случаите по чл. 50, т. 1
може да се допусне намаляване на нормативно установените разстояния до имотните
граници със съгласието на заинтересуваните лица, изразено в заявление до кмета
на общината с нотариално заверени подписи. От отговора по т. 6 на неоспореното
от страните заключение се установява липса на намалени разстояния със съседните
имоти , който отговор кореспондира с данните по отговора по т.2 от същото
заключение относно предвиденото индивидуално застрояване на процесния имот по
одобрения ПУП – ЧИЗРП и ЧКЗСП по заповед
№ Г-275/07.12.1993 г. на кмета на Община Варна.
Оплакването на жалбоподателите за неспазване на чл. 183 от ЗУТ – липса на дадено от тях съгласие в нотариална форма като съсобственици на поземления имот , съдът счита за лишено от основание , тъй като правилото на чл. 51, ал.2 от ЗУТ гласи, че при съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на чл. 183.
Правата на останалите съсобственици също са
гарантирани от закона, но несъгласието им с изграждането на проектираното
подлежи на защита по друг ред. В тази връзка следва да се посочи, че по
аргумент от чл. 51, ал. 1
и чл.
140, ал. 3 от ЗУТ визата за проектиране е задължителна предпоставка
за издаване на разрешение за строеж за временни строежи. Самото разрешение за
строеж (което е етап, последващ визата за проектиране) се издава при наличие на
определени изисквания, като в случая при съсобствен имот се прилага чл. 183 от ЗУТ,
според който е необходим договор в нотариална форма с останалите собственици. Анализът на разпоредбите на чл. 51 от ЗУТ
налага извода, че препращането към чл. 183 от ЗУТ
по отношение на съгласия, договори и учредяване на вещни права се отнася именно
за издаването на строителното разрешение - чл. 51, ал. 1, изр. 1, а не за
съставянето на визата. При съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат
да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на
чл. 183. Логическото и граматическото тълкуване на нормата установява, че
законодателят прави разлика между етапите на подготовка за строителство. От
една страна е издаването на виза за проектиране, която е задължителен елемент
за изработване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. От
друга страна, за издаване на самото строително разрешение е въведено
изискването за съгласие на съсобствениците (в съответната форма). Тоест без да
има издадена виза е недопустимо да се разреши строителството.
В обобщение съдебната проверка за
законосъобразност констатира спазване и на приложимия материален закон , което
обосновава заключение за издаден законосъобразен индивидуален административен
акт, който не подлежи на отмяна.
При този изход на делото съдът следа да уважи съвременно
направеното искане на ответника и на заин. лице М.Б. за присъждане а съдебно
–деловодни разноски. Ответната страна по
правния спор е внесла депозит от 100 лв. за СТЕ / л. 132 от делото . Съдът определя и юриск. възнаграждение от
150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ .
Направените разходи по водене на делото от заинтересованата
страна М. Б. са внесен депозит от 200
лв. за СТЕ / л. 123 и 140 от делото/ и платен в брой адв. хонорар от 800 лв.
предвид договор за правна защита от 08.10.2018 г. / л. 56 от делото/.
Отговорността за разноски е разделна , а не е
солидарна и поради тази причина съдът следва да осъди всеки един от четиримата
жалбоподатели да заплита на Община Варна сума от по 62.50 лв., а на М.Б.- от по
250 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно
съединените жалби на Т.П.Б. и Е. А.Б.,***, Б. Т. П. и П.
Т.П.,*** , срещу издадена виза за проектиране № 126/03.04.2018 г. на
главния архитект на район „Одесос“ при община Варна за временен строеж : „ Проектиране на преустройство на тавански помещения с надзид до 1.50
м. и изграждане на капандури на
сграда в поземлен имот с идентификатор
10135.1026.28.8 , УПИ ХV-15, кв. 582 по
плана на 14 м.р. на гр. Варна.
ОСЪЖДА Т.П.Б. *** да заплати на Община Варна направени разходи по водене на
делото в размер на 62.50 лв.
ОСЪЖДА Е. А.Б. *** ,ЕГН **********д***
направени разходи по водене на делото в размер на 62.50 лв.
ОСЪЖДА Б. Т. П. *** да заплати на Община Варна направени
разходи по водене на делото в размер на 62.50 лв.
ОСЪЖДА П. Т.П. *** да заплати на Община
Варна направени разходи по водене на делото в размер на 62.50 лв.
ОСЪЖДА Т.П.Б. *** да заплати на М. Г.Б. с
ЕГН ********** съдебно –деловодни разноски в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Е. А.Б. *** , ЕГН ********** да
заплати на М. Г.Б. с ЕГН **********
съдебно –деловодни разноски в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Б. Т. П. *** , ЕГН ********** да заплати на М. Г.Б. с ЕГН ********** съдебно –деловодни
разноски в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА П. Т.П. *** да заплати на М. Г.Б. с ЕГН ********** съдебно –деловодни
разноски в размер на 250 лева.
Да се изготви справка от НБД
„Население “ за ЕГН на Т.П.Б. и на П. Т.П.
по име и ЕГН на Е.А.Б. /съпруга на първия и майка на втория/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: