№ 147
гр. Русе, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500166 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Община Русе, представлявана от кмета П.М., е обжалвала решение
№1629 от 21.12.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N
1966/22г. на РРС, с което е уважен предявеният срещу общината иск за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, и е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер
на 1199лв, представляваща стойността на транспортиране от
местопроизшествието и на ремонта на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, рег.
№*****, увреден при ПТП настъпило на 7.11.2021г. в гр.Русе, както и
разноските по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението и се иска въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с
което да отхвърли претенциите, като неоснователни.
Въззиваемият Д. Т. Д., от гр.Русе, чрез процесуалния представител
адв.М. В., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
1
оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на Д. Т. Д. против Община Русе, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 1199лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило при преминаване на лек автомобил, собственост на ищеца, през
капак на канализационна шахта. Ищецът твърди, че на 07.11.2021г., около
14.40ч в гр.Русе, управлявайки собствения си лек автомобил „Хонда ЦР-В“- с
рег.№*****, преминавайки по ул.“Св.Спиридон“,претърпял пътно-
транспортно произшествие вследствие на отворен капак на канализационна
шахта. Посочено е, че капакът не бил монтиран неподвижно, повдигнал се и
ударил автомобила в долната част и го увредил.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът е възразил, че
канализационната шахта се стопанисва от ВиК оператор и че същата „следва
да се счита като част от материалните активи на „ВиК“-ООД-Русе“. Оспорил
е и описания в исковата молба механизъм на произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е
направил доклад, който съдържа обстоятелствата от които произтичат
претендираните в исковата молба права и възраженията на ответника,
правната квалификация на правата претендирани от ищеца, насрещните права
и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават,
кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В изпълнение
на указанията на районния съд ищецът е уточнил, че капакът на шахтата е
бил на мястото си и „изглеждал безопасен“, но при преминаване през него
същият се повдига или пропада, и обосновал отговорността на Община Русе
с разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. "в" от ППЗП, чл. 30, ал. 4 от ЗП и пар. 1, т. 3
от ДР на ЗП.
По делото е представен протокол за ПТП № 1769908, съставен от
младши автоконтрольор при сектор ПП, в който е посочено, че на
07.11.2021г. в 15: 40 ч Д. Т. Д., управлявайки собствения си лек автомобил
2
марка "Хонда ЦР-В",ДКН *****, в гр. Русе, по ул. "Св. Спиридон"- до завод
"Керос", преминал през изпъкнал капак на канализационна шахта при което
капака се надига и „причинява имуществени вреди по автомобила“.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан
Б.И., който си спомня, че в началото на м. ноември 2021 г. излязъл от работа
и пред завод "Керос" пушел цигара. В този момент видял Д. Д. да тръгва със
собствения си автомобил /джип/ и преминава през шахта. Когато „първата
гума минала през капака на шахтата, той се надигнал“ и ударил задния мост –
ударил автомобила отдолу. Свидетелят установява, че в продължение на
„поне две години капакът не бил добър“ – имало бетонен капак, който се
разрушил; после от общината поставили друг капак-по-малък, който не
пасвал. С показанията си установява, че е имало и период от време, през
който шахтата била отворена и работниците слагали върху нея палети за да я
обозначат.
Показанията на св.И. се потвърждават от св.А., който също е
присъствал на инцидента.И двамата свидетели установяват, че след удара
колата не можела да се движи и извикали пътна помощ.
От приетата автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът е ремонтиран, като са заменени следните части : амортисьор
заден десен; носач заден десен и конзола на заден десен носач.Извършени са
демонтаж и монтаж на детайли в задно дясната част на автомобила.Вещото
лице е констатирало, че при ремонта са вложени и части „втора употреба“.
Заключението е, че направените разходи за ремонт на автомобила
съответстват на настъпилите вреди и че заплатените от Д. суми във връзка с
ремонта на автомобила са реалните пазарни цени на услугите, които е
ползвал.Необходим е бил е разходът за репатриране на автомобила, тъй като
след произшествието той не е бил не е бил в движение.Всички разходи
възлизат на 1199лв.
В отговора на исковата молба не е направено възражение за
съпричиняване, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото не се установява такова поведение на водача на
автомобила, което да е допринесло за вредоносния резултат.
При така установената фактическа обстановка правилно
първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
3
отговорността на ответника, на основание чл.49 от ЗЗД.
По силата на чл. 30, ал.3 от ЗП, Агенция "Пътна инфраструктура" и
общините осъществяват съвмостно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии. Според чл. 48, т.2, б."в" от ППЗП
организирането на дейностите по поддържането на пътищата е задължение на
съответната община за републиканските пътища в границите на градовете.
Съгласно чл. 30, ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община. Според
легалното определение в §1, т.3 ДР на ДП водоотвеждащите съоръжения,
каквото безспорно е шахтата, чиито капак е предизвикал ПТП, е "пътно
съоръжение". Следователно за Община-Русе е съществувало задължение да я
поддържа в изправност, включително и по отношение на нейния капак. Това
обуславя ангажирането на отговорността на Община-Русе за причинените на
ищеца имуществени вреди. В резултат на бездействието на служители на
общината, на които е възложено от закона поддържането на процесния пътен
участък, ищецът е претърпял вреди, които следва да се репарират чрез
заплащане на обезщетение. Правилно районния съд е преценил, че от
събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на увредения
автомобил, на обща стойност 1199 лв.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението е
правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят дължи на въззиваемия
разноските за тази инстанция, които следва да се присъдят изцяло, предвид
липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, на основание чл. 271 ал.1 предл. 1 ГПК, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1629 от 21.12.2022г. по гр.д.№
1966/22г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, от
гр.Русе, ул.“******, сумата 520лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5