Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година
|
11.07.2018
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|||
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 14.06.2018 год. в следния състав:
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
гражданско |
дело
номер |
228 |
по описа за |
2018 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Г.П.П.,***,
е предявил иск против „Н.Т. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „И.“, ж.к. „С. т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и
производствена база гр. М., ул. „Х. Б. № 90, представлявано от Л. Р.П., за
сумата от 4698.67 лв. неизплатено възнаграждение за времето от месец октомври
2016 г. до 13.07.2017 г. ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до
окончателното изплащане, сумата от 298.33 лв. лихва за забавено плащане върху
горната сума за периода от 25.11.2016 г. до 21.02.2018 г., както и сумата от
390.60 лв. представляваща неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно
със законната лихва считано от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника, редовно призован при
условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.
Правната квалификация на
претендираните права е чл. 76 и сл. ЗЗД вр. с чл. 235 ал. 2 ТЗ.
Събрани са писмени
доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В
съдебно заседание ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при
условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване
на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответника не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл.
239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за
размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното
в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като
относими към спора, исковете са и вероятно основателни, с изключение на този по
чл. 224 ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
Възлагането на
управлението на търговското дружество е особен вид граждански договор, т. н.
мениджърски договор, разновидност на мандатния договор, съществена
характеристика на който е равнопоставеността на субектите, поради което
отношенията по него следва да се уреждат въз основа на правилата на
гражданското и търговското право, относими към тази материя. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
сключения между тях договор, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона или на добрите нрави. В съответствие с
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД трябва да се преценяват и задълженията на
страните, регламентирани в договора. Прекратяването на правоотношението и
последиците от това, включително задълженията за изплащане на дължимите
вознаграждения и обезщетения, са също предмет на договорните отношения между страните.
Никъде в представения
договор за възлагане управлението на търговското дружество – ответник не е
предвидено ищеца да ползва през годината платени неприсъствени дни/ платен
годишен отпуск/, нито че при прекратяване на договора да му се дължи
обезщетение за неизползвани такива дни, или да се препраща към кодекса на труда
за неуредени в договора случаи. Този иск ще следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Налице са всички
условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва
да бъдат уважени изцяло.
При този изход на
делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.
Водим
от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „НЮ ТЕКС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к. „С.т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и
производствена база гр. М., ул. „Х. Б.“ № 90, да заплати на Г.П.П.,***, сумата
от 4698.67 лв. неизплатено възнаграждение за времето от месец октомври 2016 г.
до 13.07.2017 г. ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до окончателното
изплащане, сумата от 298.33 лв. лихва за забавено плащане върху горната сума за
периода от 25.11.2016 г. до 21.02.2018 г., както и направените деловодни
разноски съобразно уважените искове в размер на 268 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.П.,***, иск против „Н.Т.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к.
„С. т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и производствена база гр. М. ул. „Х. Б. № 90, за
заплащане на сумата от 390.60 лв. представляваща неизползван платен годишен
отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва считано от 13.07.2017 г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: