Р Е Ш Е Н И Е
гр. Никопол, 02.08.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, …… гражданска
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Силвия Боянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№437 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН.
Делото е образувано по молба от С.Д.С., ЕГН********** *** против Д.С.Д., ЕГН********** ***, която съдържа искане за
налагане по отношение на ответника на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1
и т.3 да се въздържа от упражняване на домашно насилие по отношение на молителя
и да се забрани на ответника да доближава молителя в имота му в ***, където
живее със съпругата си – майка на ответника, както и местата за обичайни
социални контакти и отдих на молителя, за максималния предвиден в закона срок.
От
съдържанието на молбата става ясно, че ответникът налага на молителя
продължително време физически и психически тормоз, изразяващ се в агресивни
действия спрямо него. Допълва се, че ответника страда от алкохолизъм, за което
заболяване е лекуван два пъти в гр.Плевен и гр.Варна. Сочи се в допълнение, че
ответникът многократно се напивал, като в следствие на това извършвал скандални
действия, изразяващи се във викове и закани, че молителят ще бъде пребит и
запален, употреба на вулгарни псувни по отношение на молителя и съпругата му С.С.,
която е и майка на ответника. По същество искането към съда е да се
издаде заповед за защита, включваща мерките по чл. 5, ал.1, т.1
и т. 3 от
ЗЗДН.
В открито съдебно заседание молителя заявява, че поддържа молбата и моли за
налагане на исканите със същата мерки за защита. Ответникът, редовно призован,
не се явява и не взема становище по фактите, изложени в молбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Молителят и живеещата заедно с него С.В.С. са в родствена връзка с
ответника, тъй като са му майка и баща.
Молителят е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която касае процесния случай и е подписана при изричното отбелязване, че
страните са наясно с наказателната отговорност, която им се следва при вписване
на неверни данни. В самата декларация собственоръчно молителят С. е дописал, че
прояви на домашно насилие са били налице и в предходни периоди.
По делото се установи, че страните живеят
на един адрес в гр.Гулянци, в една сграда, но за всеки имало отделни помещения.
Родителите на ответника имат и друго дете – К.С.С.,***, женен с деца, който
обаче не можел да им помогне във взаимоотношенията с ответника.
Установи се по делото, че проблемите с
ответника датират от около 30г., в резултат от труден пубертет и злоупотреба с
алкохол. Към настоящият момент, но на по-ранен етап ответникът имал трудов
договор с община Гулянци, но напуснал поради проблеми с крака, където му била
извършена операция.
Установи се по делото, че ответникът няма
сключен граждански брак, не е съжителствал на съпружески начала и няма родени
деца. Ответникът не е бил освидетелстван нито по ЗЗ, нито за злоупотребите с
алкохол.
Установи се по делото, че в продължителния
период от време, в който датират проявите на ответника, те не спират, а варират
най-често след употреба на алкохол, който освобождава моралните задръжки на
ответника. След като ответника спре да пие, няма прояви на насилие срещу
молителя.
Съгласно приетата по делото справка за
съдимост, ответникът има предходно осъждане, но е бил реабилитиран по право.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита от домашното
насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената сила на декларацията предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН
е неприложима, в хипотезите, когато има и е възможно да се съберат други
доказателства установяващи твърденията в молбата за защита.
В конкретния случай молителят е представил
декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
в която твърди извършено спрямо него и съпругата му домашно насилие под формата
на психическо и емоционално такова, изразяващо се в отправяне на заплахи,
обидни изрази и демонстриране на агресия. Конкретните проявни форми на домашното
насилие са описани по съдържаните, дата и час на постъпване в молбата за
защита.
Изложените твърдения в молбата и в
декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
следва да бъдат приети за доказани от самата декларация, както и от събраните
по делото други доказателства.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие такова е "всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство". В настоящия случай, съдът намира, че предвид проявената
агресия – влизането
в дома на молителя в нетрезво състояние, крещенето на висок глас, отправените
към молителя и Снежана Сотирова псувни на майка, отправените закани, че ще
пребие молителя и съпругата му, като употребявал и различни нецензурни думи, ответникът е извършил
спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН
под формата на психическо и емоционално такова, поради което и на молителя
следва да бъде предоставена търсената защита. Отделно от това, според съда с
оглед продължителния период от време, през който траят тези действия от страна
на ответника, неговите действия съвсем не са били възприети като голословни, а
молителя заедно със съпругата си са се почувствали реално застрашени, за което
са били сигнализирани органите на РУ-Гулянци.
Съдът съобрази естеството на установеното
по делото домашно насилие, а именно, че същото се корени в трайно променливо
състояние на ответника в пряка зависимост от употребата на алкохол, което
рефлектира върху поведението му, но не му пречи да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Настоящият съдебен състав намира, че целта на
закона може да бъде постигната и само с постановяване на мерките по чл.5, т.1
и т. 3 от ЗЗДН
– задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителя и съпругата му под страх от наказателна отговорност и да
се забрани на ответника да доближава молителя и съпругата му в имота в ***,
където те обитават и местата за обичайни социални контакти и отдих на молителя
и съпругата му, за максималния предвиден в закона срок.
На ответника следва да бъде наложена и
глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
При определяне размера на глобата, съдът като отчете степента, формата и
интензитета на извършеното домашно насилие, обстоятелството, че все пак не се е
стигнало до упражняване на физическо насилие, поради което следва да бъде
наложена глоба в минималния определен в чл.5, ал.4 от ЗЗДН,
а именно 200 лева.
Молителят не е направил разходи за защита,
поради което не следва да му се присъждат такива на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на НРС 25лв.
държавна такса за образуваното дело и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА на основание чл.5, ал. 1 от ЗЗДН на Д.С.Д., ЕГН********** *** за извършен от него акт на домашно
насилие спрямо С.Д.С., ЕГН**********
***, изразяващ се в психическо и емоционално насилие, следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН Д.С.Д., ЕГН********** *** да се въздържа от действия, представляващи акт на домашно насилие
спрямо С.Д.С., ЕГН********** ***.
ЗАБРАНЯВА
на Д.С.Д.,
ЕГН********** *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН да приближава С.Д.С., ЕГН**********, помещенията в жилището, които се
обитават от него и местата за социални контакти и отдих на С.Д.С., ЕГН********** на разстояние по-малко от 50 метра за срок
от 18 (осемнадесет) месеца, считано от влизане в сила на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.С.Д., ЕГН********** ***, че при неизпълнение на заповедта, на
основание чл.21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските органи са длъжни да го задържат и незабавно да
уведомят органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН********** *** да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд - Никопол глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН,
както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН********** *** да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд - Никопол държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет
лева/, на осн. чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Плевен, в 7-дневен срок от уведомяването на страните
Преписи от решението да се връчат на
страните.
Препис от решението и заповедта за защита
да се изпратят на РУ на МВР-Гулянци, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: