№ 3087
гр. С, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110161798 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т С ЕАД, ЕИК ******,
представлявано от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу А. Л. Г. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, Ж.К Д 2, бл.309, вх.А, ап.24, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 151,91 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х С бл. 63, вх. А, магазин, аб.№ 393866
ведно със законна лихва от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 22,92 лв. за периода от 31.12.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата от 18,43лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019
г. до 31.10.2020 г. ведно със законна лихва от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,58 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. №
13185/2022 г. на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с ответницата не е сключен индивидуален писмен договор за
доставка на ТЕ за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответницата ползва
доставената до имота енергия, но не заплаща дължимата цена, с което се е обогатила
неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Не оспорва, че ищецът е доставял до процесния недвижим имот топлинна
енергия. Оспорва да е титуляр на правото на собственост, вещен или облигационен
ползвател по отношение на имота. Оспорва наличието на валидно възникнала облигационна
връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
Оспорва твърдението на ищеца, че в рамките на процесния период последният е бил страна
по облигационно отношение с третото лице – помагач. Оспорва средствата за търговско
измерване за имота да са били надлежно сертифицирани.. Оспорва редовното водене на
счетоводните книги на ищеца. Оспорва да е използвала доставеното количество топлинна
енергия в процесния имот. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б“ ООД ЕИК ******.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити. Неоснователно обогатяване по смисъла на цитираната разпоредба е налице, когато
без основание имуществото на едно лице е увеличено за сметка на имуществото на друго
лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от
един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице когато, при липса на
валиден действащ писмен договор за доставка на ТЕ на стопански потребител, едно лице
ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява
разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното
предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до
имота и ползването ѝ от ответника.
В случая не се спори между страните и се установява от представения Нотариален акт
за собственост на жилище, построено от ЖСК „Ф – 3- Н“ № 107, т. V, рег. № 6345, дело №
716/2006 г. от 16.06.2006 г., че ответницата е придобила правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. С, ж.к. Х С, ул. Х в сградата на
ЖСК „Ф – 3 Н“ – блок 63 , вход А, сутерен със застроена площ.
Не се твърди и не се установява между страните да е сключен писмен договор за
доставка на ТЕ на стопански потребител за посочения имот. Безспорно и изрично признато
от ответника е и че имотът е за нежилищни нужди
При липса на облигационно отношение между страните, породено от договор за
доставка на топлинна енергия на стопански потребител, доставката на топлинна енергия до
2
процесния имот води едновременно до обогатяване на ответника - собственик, който
получава енергията, но спестява разходи за нейната цена и до обедняване на ищеца, който
обеднява, тъй като не получава цената на доставената топлинна енергия. По повод
релевираното от ответника възражение, че не са ангажирани доказателства, че имотът се
ползва за търговска дейност, следва да се посочи, че обстоятелството дали фактически
собственикът е ползвал имота и по какъв начин не е релевантен за преценка възникване
правото на ищеца на обезщетение, тъй като той като собственик /при липса на сключен
договор за ТЕ/ се обогатява като спестява разходите, които следва да извърши за
доставената и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Размерът на
спестените разходи следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна
енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия за сградна инсталация.
От постъпилите от третото лице помагач писмени доказателства е видно, че за периода
от 01.05.2019 г. до 20.04.2020 г. за имота е разпределена топлинна енергия за сградна
инсталация на стойност 69,01 лева, а за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. - на
стойност 73,31 лева. Видно от изравнителната сметка за отчетния период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. изчислената ТЕ е за периода след 01.11.2019 г., като от 01.05.2019 г. до тази
дата не е начислена ТЕ. С отговора на исковата молба изрично е призната доставката на
топлинна енергия, като представените от третото лице помагач в хода на производството
изравнителни сметки не са оспорени. Поради това и съдът намира, че стойността на
топлинната енергия, доставена за имота в периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. е в
размер на 142,32 лева.
Предвид посоченото и доколкото ответникът не твърди и не установява да извършил
плащане е налице обогатяване в негова полза за сметка на ищеца със стойността на тази
топлинна енергия.
Към тази сума следва да се включи и сумата от 18,43 лева за извършваната услуга за
дялово разпределение от третото лице помагач. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на
ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т С” ЕАД и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В процесния случай,
отново с тази сума ищецът обеднява тъй като дължи плащането на ФДР, а от своя страна
ответникът се обогатява, тъй като спестява разходи за заплащането . Следователно и за
тази сума ответницата неоснователно се е обогатили за сметка на обедняването на ищеца,
тъй като липсва основание за настъпване на обедняването и обогатяването и дължи
възстановяването ѝ на основание чл. 59 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Вземанията
за обезщетения за неоснователно обогатяване на основание чл.59 ЗЗД се погасяват с
3
изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като за тези вземания не е
уреден друг давностен срок. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е
изтекла давността за вземането, поради което възражението на ответника е неоснователно.
По тези съображения искът за главница следва да бъде уважен в доказания размер
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащан на сумата.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – ал.2.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД
е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава, е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. От представената
покана и обратна разписка е видно, че на 17.12.2021 г. ответницата е получила отправената
от ищеца покана да изплати в 7-дневен срок неплатените задължения за топлинна енергия в
размер на 665,13 лева, начислени до 02.12.2021 г. Следователно с изтичане на срока на
28.12.2021 г. /първият работен ден/ ответницата е изпаднала в забава и считано от 29.12.2021
г. дължи обезщетение за забава в размер на 2,49 лева за периода от 29.12.2021 г. до
01.03.2022 г. за главницата за обезщетение за неплатена ТЕ и в размер на 0,32 лева за
главницата за обезщетение за неплатена услуга дялово разпределение за същия период.
По тези съображения претенциите с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за
забава са основателни до посочения размер и период, а за разликата до пълния предявен
размер и останалата част от периода – неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно - в размер на 62,32 лева за
заповедното производство от общо направените 75 лева /25 лева за държавна такса и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение/ и 103,87 лева за исковото производство, от общо
направени в размер на 125 лева (25 лв. – дължима държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК).
Ответникът има право на разноски в размер, съответен на отхвърлената част от
претенциите, а именно 67,63 лева за исковото производство.
След извършване на заявената с исковата молба компенсация на разноските на ищеца
следва да бъдат заплатени от ответника разноски в размер на 62,32 лева за заповедното и в
размер на 36,24 лева за исковото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че А. Л. Г. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, Ж.К Д 2, бл.309, вх.А, ап.24 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ******,
на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата от 142,32 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х С бл. 63, вх. А,
магазин, аб.№ 393866 ведно със законна лихва от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,49 лв. за периода от 29.12.2021 г. до 01.03.2022 г., сумата от
18,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. ведно със законна лихва от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 0,32 лв. за периода от 29.12.2021 г. до 01.03.2022 г.
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по гр.д. № 13185/2022 г. на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на ТЕ за
разликата над 142,32 лева до пълния предявен размер 151,91 лв и иска по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава за разликата над 2,49 лева до пълния размер - 22,92 лв. и за периода от
31.12.2019 г. до 28.12.2021 г. и над 0,32 лева до пълния размер - 3,58 лева и за периода от
01.07.2019 г. до 28.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК „А. Л. Г. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, Ж.К Д 2, бл.309, вх.А, ап.24 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** сума в размер
на 36,24 лева – разноски по компенсация за исковото производство и в размер на 62,32 лева
за заповедното производство по ч.гр.д. № 13185/2022 г.по описа на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5