О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /19.11.2010г., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено
на шести 19 ноември през две хиляди и десетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №1908 по описа на съда за 2010г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на
ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представляван от
Ректора доц. д-р инж. О. Азаря Ф. срещу М.К.Ш., ЕГН
********** ***, и А.П.К., ЕГН
********** ***. Според ищеца, въз основа
на нотариален акт вх. peг. №17802/19.12.2001 год. акт №151, том LIII, дело
№11944 на Службата по вписванията, ответниците неоснователно се легитимират
като собственици на имот с площ 1360,00 кв.м, представляващ парцел №1324 по
плана на 23-ти микрорайон Варна, придобит въз основа на делба по гр.д.
№1207/1995 год. на ВОС, във връзка с реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др
по гр.д. №1132/1992 год. на ВОС. Според ищеца, ответниците нямат право на
собственост върху описания по-горе имот, тъй като той е част от университетския двор, отреден със
заповед №709 от 19.09.1964 год. на Председателя на ИК на ГНС - Варна за учебен
комплекс състоящ се от земя с площ от 189 245,00 кв.м и сгради, описани в
АДС №3035/16.05.2000 год. Делбата по
гр.д. №1207/1995 год. на ВОС била нищожна, поради невъзникнало право на
възстановяване на собственост по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Според ищеца
правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот обективно не
може да възникне, тъй като решението по гр.д.№1132/1992 год. на Окръжен
съд-Варна е постановено без да са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Отчуждителното мероприятие „МЕИ" е за комплексно
обществено строителство, реализирано преди влизане в сила на реституционните
закони, с изграждане на основните учебни корпуси, спомагателни сгради,
инфраструктурата и благоустройствените съоръжения на учебния комплекс,
включително масивната външна ограда на университетския двор, видно от годините
на въвеждане в експлоатация в приложените АДС №3035/16.05.2000 год. и
счетоводни картони за осчетоводяване на съоръженията на Университета.
Към настоящия момент, процесният имот
не е предвиден в подробен устройствен план и се намира в двора на Технически
университет - Варна. Нанесен е в кадастралната карта на Варна като ид.
№10135.2555.22, защрихован с червен цвят по приложената скица №34177/09.12.2009
год. на СГКК - Варна и няма данни за упражняване на владение върху него от
ответниците. Носители сме
на вещни права на самостоятелно изграждане и ползване на учебния комплекс, като
обект на образование, съгласно действащия Общ градоустройствен план на гр.Варна
от 1987 год. и Чл.21, ал.1, т.11 от Закона за висшето образование, което
обуславя правния ни интерес да установим, че ответниците нямат право на
собственост или други вещни права върху процесния имот. С оглед изложеното,
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците нямат право на собственост или други вещни права върху процесния
имот с площ 1360,00 кв.м., намиращ се в двора на Технически университет -
Варна, откъм ул."Мир" в 23-и микрорайон по плана на гр.Варна,
представляващ парцел №1324 по кадастралната основа, одобрена със Заповед
№Р-214/23.11.1994 год. на Кмета на Община-Варна и идентификационен
№10135.2555.22 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-1892/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-София, защрихован в
червен цвят по приложената скица №34177/09.12.2009 год. на СГКК-Варна, както и
да му присъди направените по делото съдебни разноски.
Ответниците М.К.Ш. ЕГН **********,***
и А.П.К. ЕГН **********,*** в депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, изразяват становище за недопустимост
на така предявения иск. Според
ответниците, ищецът
няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124
от ГПК, тъй като не навежда твърдения за
това какви собствени права претендира да
притежава върху процесния имот, които да обуславят правния му интерес от
търсената защита.
Единствено твърди, че е носител на вещно право на самостоятелно изграждане и
ползване на учебен комплекс, който очевидно, не е идентичен с процесния
недвижим имот, който е
незастроен. Правата
си ищецът основава на чл. 21, ал.1, т.11 от Закона за висшето образование,
който урежда единствено и само формите, в които принципно се изразява
академичното самоуправление на учебното заведение. Ищецът не навежда други
твърдения за притежавани от него вещни права върху имота, обуславящи извод за
наличие на правен от защита чрез избрания от нето процесуален способ. Не
сочи и основание, на което евентуално ги притежава. На следващо място, ответниците твърдят, че искът е недопустим и поради липса на активна
процесуална легитимация за ищеца. Видно от
пестеливите и недотам ясни твърдения в исковата молба, ищецът претендира защита
на права върху имот, който счита за публична държавна собственост. В този
случай, съгласно правилото на чл. 31, ал.2 от ГПК искът следва да бъде предявен
от държавата, а тя, съответно представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. По същество ищецът претендира чужди права, за
което няма право по силата на ограничителната норма на чл. 26, ал.2 от ГПК. На
това основание ищецът не е активно легитимиран да предяви иск, имащ за закрила
права върху имот, държавна собственост. Според изложеното, искът е недопустим и поради наличие на
предпоставките на чл. 299, ал.1 от ГПК. Спорът между страните досежно правото
на собственост върху процесния имот е разрешен с влязло в сила решение № 839 /
14.07.2006 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 392 / 2006
г., с което е оставено в сила решение, постановено на 12.10.2001 г. по гр.д. №
833 / 2001 г. на ВРС - X състав, с което е отхвърлен иска, предявен от
Техническия университет гр. Варна срещу ТИША ВАСИЛЕВА РАНГЕЛОВА, праводател на
отв. М.Ш., и А.П.К., при участието на трето лице помагач Община Варна за
отричане на правото им на собственост върху същия имот към момента на влизане в
сила на заповед № Р-214 от 23.11.1994 г. на кмета на Община Варна - 05.09.1995
г. на основание чл. 32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./. Доколкото ищецът не сочи ново
настъпили след 1994 г. обстоятелства, установяващи негови вещни права върху
процесния имот, идентичен с имота, до който се отнася цитираното влязло в сила
решение на Варненския окръжен съд, следва да се приеме, че спорът за
собствеността на имота е разрешен и не би могъл да бъде пререшаван. На това основание повторно заведеното настоящо дело следва да бъде
прекратено. От друга страна, спорът за собствеността относно
процесния имот между А.К. и праводателката на отв. М.Ш. - Тиша Рангелова, от
една страна и държавата, от друга
страна е разрешен от съда, поради което е недопустимо да бъде пререшаван. С
влязло в сила решение на Варненския районен съд от 20.05.1994 г. по гр.д. № 56
/1994 г. по описа на XI състав, е допуснато извършване на делба на целия имот
представляващ имот с пл. № 2404 по плана на гр. Варна , м. „ Чаира „ ул. „ Мир
„, с площ от 2 200 кв.м. С посоченото решение съдът е приел, че страните
притежават делбения имот в съсобственост при квоти по 1/3 ид.ч.за всяка една от
тях. Следователно, с посоченото решение, съдът със сила на присъдено нещо съдът
е признал за установени правата на ответниците върху процесния имот по
отношение на държавата. В последствие, с решение по гр.д. № 1207/ 1994 г. на
ВОС е извършена делба между отв. К. и Тиша Рангелова, праводател на отв. Ш., и държавата, по
силата на което в дял на първите съделители е поставено дворно място от 1360
кв.м, съставляващо имот с пл. № 1324 в 23 микрорайон на гр. Варна, при
съобразяване вече одобреното попълване на имота със заповед № РД - 214 / 1994
г. на Кмета на Община Варна. Доколкото новообразуваният имот, поставен в дял на
ответницата К. и Тиша Рангелова, изцяло съвпада с имота, предмет на
реституционното производство, спорът за собствеността му с държавата следва да
се счита окончателно разрешен. Искът е недопустим и на още едно основание. Процесният имот се владее от ответниците по
делото. Ответниците упражняват
фактическа власт върху имота след неговата реституция, като са въведени в имота
едновременно с деактуването му от актовите книги за държавна собственост по
силата на заповед № Р-872 / 10.08.1994 г. на Кмета на Община Варна. Имотът е
ограден от тях по силата на строителен протокол № 7/ 26.09.1994 г. за
определяне на строителна линия и ниво, като от 1994 г. до настоящия момент
ответниците продължават да го владеят като свой. Ето защо, за ищеца не е налице правен
интерес от търсената защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
В случая, само при наведени твърдения от него за притежание на самостоятелни
вещни права върху имота, за него остава открита възможността на предяви иск с
правно основание чл. 108 от ЗС , в който при условия на състезателност да
проведе тяхното установяване. На поредно място, исковата
молба е нередовна, тъй като ищецът не е
заплатил държавна такса и не е представил доказателства за това пред съда.
Ищецът няма статут на държавно учреждение по смисъла на закона и не може да се
позовава на правилото на чл. 84, ал.1 от ГПК. Аргумент за това ни становище е
прогласената академична автономност на ищеца по силата на Закона за висшето
образование. / В арг. Решение № 3 от 2008 г. на Конституционния съд/. С оглед
изложеното, ответниците молят производството по така предявения отрицателен
установителен иск да бъде прекратено като недопустимо.
Съдът,
като съобрази твърденията на страните, и след преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е за приемане за установено на осн. чл.124 ГПК, че ответниците не са
собственици на процесния имот.
Във
връзка с възражението за недопустимост по така предявения иск, съдът съобрази
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, а именно за
признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот,
представляващ имот с площ 1360,00
кв.м, представляващ парцел №1324 по плана на 23-ти микрорайон на Варна,
придобит въз основа на делба по гр.д. №1207/1995 год. на ВОС, във връзка с
реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др по гр.д. №1132/1992 год. на ВОС.
При този вид искове
абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от
предявяването им. С оглед изложеното в исковата молба съдът счита, че за ищеца
липсва правен интерес от завеждането на подобен иска по следните съображения:
На първо място,
никъде в исковата молба не се излага кой към настоящия момент владее имота, но
ответниците в писмения отговор на оспорват, а напротив твърдят, че те владеят
имота като са въведени в
имота едновременно с деактуването му от актовите книги за държавна собственост
по силата на заповед № Р-872 / 10.08.1994 г. на Кмета на Община Варна. С оглед на което, за ищеца е налице правен интерес за
завеждането на иск по чл. 108 ЗС, тъй като с евентуалното уважаване на същия
биха получили пълна защита. Съдебната практиката е единна и последователна в
това отношение, а именно при наличието на отнето владение следва да се заведе
осъдителен иск по чл. 108 ЗС, като в тази хипотеза установителният иск по чл.
124 ГПК е недопустим.
На следващо място ищецът не излага твърдения от къде произтичат
неговите защити по съдебен ред права. Твърди, че е носител на вещни права на самостоятелно изграждане и
ползване на учебния комплекс, като обект на образование, съгласно действащия
Общ градоустройствен план на гр.Варна от 1987 год. и Чл.21, ал.1, т.11 от
Закона за висшето образование. Придобивните способи, по които е възможно
придобиването на право на собственост са посочени в ЗС. Заповедта за одобряване
на общ градоустройствен план според настоящия състав не е годен придобивен
способ. В тази връзка следва да се отбележи че сам ищеца посочва, че е носител
на права “на самостоятелно изграждане и ползване на учебния комплекс”, но не и
на собственост върху земята. Представените АДС - ако включват и процесния имот,
легитимират като евентуален собственик Държавата, а не ТУ-Варна. С оглед
изложеното, съдът счита, че ако на някого са нарушени защитими от закона права,
то това е Държавата. На ищеца липсва качеството процесуален субстутуент, което
би му дало право и възможност да води процес в защита на чужди права. В
исковата молба не са изложени нито твърдения в тази връзка, нито са представени
доказателства.
На
следващо място следва да се отбележи, че при преценката на наличието на
интерес, определящ е въпросът дали ищецът чрез предявения отрицателен установителен
иск за собственост ще получи защита на правата, които счита, че имат върху процесния имот. В настоящия случай, дори да
се отрече право на собственост на
ответника, след като не се претендира определен обем на притежавани от ищеца
права, то с това няма да се внесе яснота и безспорност във вътрешните отношения
между страните по делото. Ищецът няма правен интерес да се установи със сила на
присъдено нещо, че ответникът не е собственик, тъй като евентуалното решение в
негова полза няма да легитимира именно него като собственик. Отделно от това следва
се отбележи, че по този начин се стига до разместване на доказателствената
тежест в процеса, което би могло да се възприеме и като злоупотреба
процесуалните права, които ГПК предоставя на страните.
Предвид изложеното,
съдът намира, че производството по така предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде прекратено като недопустимо.
Към
настоящия момент съдът не може да съобрази доколкото представените влезли в
сила съдебни решение касаят същия имот, т.е. дали са налице предпоставките по
чл. 299, ал.2 ГПК тъй като на този етап
от производството липсват безспорни доказателства за идентичност на имотите и
страните по делата, както и на правното основание на исковете.
Водим
от горното, и на осн. чл.129, ал.4 ГПК,
съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №1908/10г., образувано по искова молба на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ
*********, представляван от Ректора доц. д-р инж. О. Азаря Ф. срещу
М.К.Ш., ЕГН
********** ***, и А.П.К.,
ЕГН ********** ***
за признаване за установено, че ответниците нямат право на собственост или
други вещни права върху процесния имот с площ 1360,00 кв.м., намиращ се в двора
на Технически университет - Варна, откъм ул."Мир" в 23-и микрорайон
по плана на гр.Варна, представляващ парцел №1324 по кадастралната основа,
одобрена със Заповед №Р-214/23.11.1994 год. на Кмета на Община-Варна и
идентификационен №10135.2555.22 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-1892/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-София, защрихован в
червен цвят по приложената скица №34177/09.12.2009 год. на СГКК-Варна, на осн.
чл. 124 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: