О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№2075/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба на В.Н.Л., чрез адв.Зл.Й от ВАК, против решение
№4667/01.11.2019г., постановено по гр.дело №15075/2018г. на
19 състав на ВРС, с което съдът е признал за установено в отношенията между
страните, че ответникът В.Н.Л., ЕГН ********** с адрес ***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ
към „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, в
размер на следните суми: сумата от 730.48
лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 02.06.2016г. до 06.06.2018г., отчитани по партида с
абонатен № 1152690, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.14лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата, начислена за
периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.; сумата от 21,83лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по партида с абонатен № 1521012,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1,38лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 21,83лв. за периода от
31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г. по описа на ВРС.
В жалбата
се твърди, че решението на ВРС е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, поради
което се обжалва от назначения на ответника В.Л. особен представител адв.Й. Твърди
се, че съдът неправилно в решението си е изоставил възприетото в проектодоклада
възражение за липса на фактическо основание за дължимостта на сумите –
недоставяне на претендираното количество вода до абоната. Въпреки, че е разпределил доказателствената тежест съобразно това
възражение на ответника чрез особения представител, в решението си съдът е
приел, че е налице служебно начислено количество вода съобразно методиката на
доставчика без да са навеждани такива твърдения от ищеца. Излага се, че ищецът не е твърдял в исковата молба, че водомерът на
абоната е бил неизправен. Отделно от това, с жалбата
се твърди, че направените от съда изводи относно основанието за начисляване на
служебна консумация от ВиК оператора са неправилни. Съдът
е направил необснован извод за метрологична неизправност на водомера, а оттам и
за невъзможност за отчитане на точното потребено количество ВиК услуги. Съдът достигнал до неправилен извод за отчитане като при липса на индивидуален водомер без каквито и да е
доказателства по делото. Съдът е цитирал гласни
доказателства, каквито не са събирани по делото. В
приложените карнети липсва подпис на потребителя, липсват дори косвени
доказателства за потреблението на вода от абоната. Твърди
се в заключение, че липсват основания за служебно начисляване на вода, а и да
са налице такива, то те не са извършени съобразно Наредба №4/14.09.2004г.
тъй като в процесния период са отчитани между 8 и 12 куб.м.вода при липса на
данни, че обектът се обитава от друг, освен от ответницата. Претендира
се поради това отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска ведно с
присъждане възнаграждение на особения представител.
В срока за отговор е постъпило становище
на ВиК –Варна ООД, чрез ю.к.Пл.В за неоснователност на жалбата. Поддържа,
че съдът е съобразил всички обстоятелства и всички доказателства по делото като
е изложил подробни мотиви. Въззиваемата страна
поддържа, че от събраните доказателства се установява, че водомерите в имота са
с изтекъл срок на метрологична годност – съответно за студената вода с последно
отчитане от септ.1999г. /след тази дата е начислявана
служебно количество вода съобр.Наредба №4/2004г. на
МРРБ средно по 5 куб.м. на обитател/, а за топлата
вода – от 2004г. е отчетено количество от 385 куб.м. Твърди се, че задължение на потребителя е да осигури надеждно и
годно СТИ, а като не е изпълнила задължението си по чл.34а от Наредбата,
ответницата е възпрепятствала реалния отчет на водомера, поради което е налице основание за служебно начисляване на
консумация. Твърди се, че съобразно настанителна заповед и договор
за наем от 2002г., приети по делото, било ясно, че в
имота живеят трима обитатели. Твърди се за неоснователно
изложеното в жалбата, че в исковата молба липсвало позоваване от ищеца на
неизпълнение задължението на потребителя за реално системно отчитане на СТИ.
Тъй като в исковата молба се твърди отрицателен факт – именно
неизпълнение на задълженията на ответницата да осигури отчета съгласно чл.11 и
чл.34а от Наредбата, то доказването на обратното лежи върху ответника. Ищецът е доказал основание за прилагане на Методиката за
остойностяване на ползваните ВиК услуги, а именно наличие на метрологично
негоден водомер за студена вода. В тези случаи
назначаването на СТЕ би било безпредметно. Твърди се,
че неоправдано в жалбата се излага, че не е налице подпис в приложените по
делото карнети. Тъй като няма реален отчет, то няма и
показания, няма и подпис. В карнетите съобразно твърденията в исковата
молба било отразено СК, което означава „средна консумация”, т.е. по 10 куб.м.,
а след това 12 куб.м. месечно. Въззиваемата
страна твърди, че тези служебно начислени количества са дори по-малко от
нормативно изискуемото. Несъстоятелно било и
твърдението за липса на дори косвени доказателства за реална консумация.
Според пълномощника на ищеца, това не е необходимо тъй като при изтекла
метр.годност на водомера за студената вода още през 1999г.,
няма никаква гаранция, че същия отчита точното количество доставена на
потребителя вода. Според въззиваемия, съгласно представената
справка –удостоверение на район Младост при община Варна, се установявало, че
на посочения адрес живеят три лица, поради което е това обстоятелство е
установено. С тези аргументи страната претендира
оставяне без уважение на въззивната жалба на В.Л. и потвърждаване на съдебното
решение на ВРС. Претендират се сторените разноски за
ю.к.възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея допустимо.
Жалбата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
легитимирано лице- назначения на ответника особен представител. Доколкото
жалбата е подадена от особен представител на ответника, назначен по реда на
чл.47, ал.6 ГПК, по същата не се дължи предварително държавна такса.
С определение №2803 от 27.02.2019г. ВРС е назначил на ответника особен
представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК. Съдът намира, че на особения
представител се дължи възнаграждение във всички случаи без значение от изхода
на спора съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Поради това, заинтересованата страна –ищецът, следва да бъде
задължен да авансира депозит за възнаграждение на особения представител за
въззивното производство в размер на 200 лева.
Страните не правят доказателствени искания.
Не се констатират основания за служебно допускане на доказателства от
въззивния съд. Не се твърдят процесуални нарушения на първостепенния съд.
С
оглед на изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№86035/20.11.2019г.
на В.Н.Л., чрез особен представител на ответника адв.Зл.Й от
ВАК, против решение №4667/01.11.2019г., постановено по гр.дело №15075/2018г. на 19 състав на ВРС, с което съдът е признал за установено в
отношенията между страните, че ответникът В.Н.Л., ЕГН ********** с адрес ***, ИМА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ към „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Прилеп”, № 33, в размер на следните суми: сумата
от 730.48 лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 02.06.2016г. до 06.06.2018г., отчитани по партида с
абонатен № 1152690, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.14лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата, начислена за
периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.; сумата от 21,83лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по партида с абонатен № 1521012,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1,38лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 21,83лв. за периода от
31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения
представител адв.ЗЛАТОЗАР Й за въззивна инстанция по в.т.дело №2075/2019г. на
ВОС, Трети състав, в размер на 200 лева
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ -ВАРНА”ООД, ЕИК *********, Варна, на основание чл.47, ал.6 ГПК,
да внесе депозита за възнаграждение на особения представител по сметка на ВОС,
по в.т.дело №2075/2019г. на Трети състав на ТО,
ВОС.
УКАЗВА
на "В и К Варна”ООД, чрез пълномощника по делото ю.к.Пл.Василева, че
при липса на изпълнение до съдебно заседание, съдът ще постанови определение по
чл.77 ГПК за събиране възнаграждението на особения представител.
НАСРОЧВА
производството по делото в открито съдебно заседание на 12.02.2020г. от
14.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: