Р Е Ш Е Н И Е
№ 260719 08.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18855 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.240 ЗЗД.
С исковата молба от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД против Н.А.К. и Р.А.Г. се твърди, че между страните е сключен договор за заем № ***, като размерът на предоставената в заем сума е 1000лв. Срокът на договора бил 12 месеца, като погасяването следвало да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 102.47 лв., с първа погасителна вноска *** и краен срок на погасяване с последна вноска ***. Общата сума, подлежаща на връщане, била 1229.64 лв. Твърди се, че като обезпечение на вземането по договора е сключен договор за гаранция от ***, между ищеца – гарант и ответниците като заематели, по силата на който заемателите дължали на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни премии, всяка от които на стойност 82.01 лв. Възнаграждението било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Посочено е, че към момента на заявлението, ответниците не заплатили към заемодателя 204.94 лв. или две погасителни вноски, а към ищеца – 465.06 лв. или 5 месечни премии и частично 6-та. С уведомление от *** до ищеца „Лайт кредит консулт” ООД заемодателят „Лайт кредит” ООД на основание чл.5 от договора за гаранция същата е активирана, като се претендира заплащане на задълженията на ответниците към него в размер на 1024.70 лв. Твърди се, че е извършено плащане от ищеца по договора за гаранция – 1024.70 лв. на ***. Отделно от това ответниците дължали и сумата от 519.06 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от *** Сумата от 1024.70 лв. се претендирала на основание плащане, извършено от ищцовото дружество, по активирана гаранция – чл.6 от тристранен договор за гаранция от ***. Тази сума представлявала задължението на ответниците към третото лице за процеса „Лайт кредит” ООД, което лице е предоставило заем на ответника. Сумата от 519.06 лв. се претендирала на основание запис на заповед, обезпечаващ плащане на задължението по договора за гаранция. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като се сочи, че по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., ищецът получил съобщение за предявяване на иск, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно сумата от 1543.76 лв., от която 1024.70 лв. извършено от ищеца плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответниците по договора за заем и 519.06 лв. неплатена част от запис на заповед, обезпечаващ задължението по договора за гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е
постъпил отговор от Н.А.К.. Постъпил е отговор от Р.А.Г., чрез назначения й ***,
със становище за неоснователност на предявените искове. Не бил представен
никакъв финансов документ, от който да се установявало, че ответниците са
получили заема от 1 000 лв. В случай, че се приеме, че ответниците дължат
претендираната сума, е направено искане да бъде намалена стойността на иска,
като от нея се приспадне сумата, която е изплатена, тъй като от представените
документи не бил ясен размерът на върнатия заем.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Н.А.К. и Р.А.Г. да заплатят солидарно на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД сумата от 1024.70 лв. – представляваща част от невърната сума по договор за заем № *** от ***, сключен с „Лайт Кредит“ ООД, платени от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД по силата на договор за гаранция от ***, както и сумата в размер на 519.06 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от ***, обезпечено със запис на заповед от ***, с падеж ***, издаден от Н.А.К. и авалиран от Р.А.Г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – ** до окончателното изплащане на вземането, разноски от 30.88 лв. държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем № *** от ***, сключен между „Лайт Кредит“ ООД и Н.А.К. и Р.А.Г., с предмет заемна сума от 1000 лв., която е договорено да бъде върната за 12 месеца, при размер на месечна погасителна вноска от 102.47 лв.
Приложени са Общи условия на договор за паричен заем, предоставян от „Лайт кредит“ ООД, както и договор от ***, сключен между „Лайт Кредит“ ООД – заемодател, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД – гарант и Н.А.К. и Р.А.Г. – заематели, по силата на който гарантът предоставя на заемателите гаранция – в случай, че заемателите не извършви дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици, гарантът да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем.
С уведомление до ищеца от *** от „Лайт Кредит“ ООД, ищцовото дружество е уведомено, че заемателите по договор за паричен заем № *** Н.А.К. и Р.А.Г. не изпълняват задълженията си по същия и към посочената дата дължат 1024.70 лв. С платежно нареждане от *** посочената сума е преведена от ищцовото дружество на заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, с основание – гаранция по договор № ***.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което от датата на отпускане
на заема – *** до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** при
заемодателя са счетоводно отразени извършени плащания от Н.А.К. за погасяване
на задължения по договора в общ размер от 204.94 лв., с която сума е погасена
договорна лихва 64.36 лв. и част от главницата в размер на 140.58 лв. по
задълженията по договора за гаранция има направени плащания в общ размер от
465.06 лв. След датата на подаване на заявлението не са отразени други плащания
по процесния договор за заем към заемодателя или към ищеца. На *** по банков
път са преведени 1 024.70 лв. – от гаранта към заемодателя. С този превод
задължението на ответника по договора е изцяло погасено. Дължими от Н.К. към
ищеца са общо 1 543.76 лв., от които преведена сума от 1 024.70 лв. и
519.06 лв. неплатен остатък по договор за гаранция.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по нея по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на *** между трето
за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и ответниците е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
дружеството предоставило на заемателите парична сума в размер на 1000 лева под
формата на паричен заем, а заемателите се задължили да върнат заетата сума от 1000
лева на заемодателя, в срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в
размер на 102.47 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 % и
годишен процент на разходите от 48,27 %. Съдът намира за установено, че заемодателят
е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил заемната сума на
ответниците, тъй като извършените от същите плащания по договора, в която
насока е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представляват
извънсъдебно признание за получаване на заемната сума.
Сключеният на *** г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ООД - гарант, „Лайт Кредит“ ООД - заемател и Н.А.К. и Р.А.Г. – заематели има гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът - гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем от *** г., в случай че заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания. Задължението на гаранта е възмездно - за предоставеното обезпечение заемополучателите е следвало да заплатят възнаграждение в полза на гаранта в размер дванадесет ежемесечни премии в размер на 82.01 лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26. Налице обаче е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочените в договора годишен процент на разходите от 48,27 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 1229,64 лв. обаче според настоящия състав не съответстват на действителните такива. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В случая е предвидено още при сключването на договора, като условие за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 82,01 лева. Т.е., плащането на тези премии се извършва в полза на заемодателя, а не на гаранта. Непредставянето на така изискуемото обезпечение обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин на практика се стига до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в негова полза, а не в полза на гаранта/. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в чл.3, ал.1 от договора фигурира общ размер на всички плащания, но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на отпуснатия кредит, в общия размер на всички плащания, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В чл. 23 ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Следователно, в настоящия случай ответниците не дължат възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като последното се явява "друг разход по кредита".
Според чл. 138, ал. 2 ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо задължение". Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие.
Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/, или в случая – сумата от 1000 лева главница, намалена с направените плащания от страна на ответника, които са общо в размер на 670 лева според неоспореното заключение на ССЕ или ответниците са задължени солидарно към ищеца за сумата от 330 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Претенциите до пълния им размер, в т.ч. и за възнаграждение на поръчителя, следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 30.88 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В исковото производство направените разноски са в размер на 69.12 лева за заплатена държавна такса, 232.62 лв. възнаграждение за особен представител и 150 лв. депозит за ССЕ, или общо разноски в размер на 451.74 лв. Съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право на разноски в заповедното производство в размер на 70.73 лева, а в исковото – в размер на 96.56 лева.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.К., ЕГН ********** *** и Р.А.Г., ЕГН ********** *** дължат солидарно на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със *** А. Д. А. сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща дължима сума по договор за заем от ***, сключен между „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД и Н.А.К. и Р.А.Г., която сума била заплатена от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от ***, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от *** г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** по ч. гр. дело № *** по описа на ПРС за ***г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* искове до пълния претендиран размер от 1024.70 лв. невърната сума по договор за заем от *** и за сумата от 519.06 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция от *** г.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН ********** ***
и Р.А.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.
2, със *** А. Д. А. сумата от 70.73 лв. /седемдесет лева и 73 ст./ направени
разноски по ч.гр.дело № *** по описа на
ПРС за ***г. и 96.56 лв. /деветдесет и шест лева и 56 ст./ направени разноски
по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.