№ 524
гр. София, 22.10.2025 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Т.а
Адриана Ат. Велева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600516 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 327 във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК.
С протоколно определение от 19.06.2025 год., постановено по н.о.х.д. №
271/2025 год. по описа на Районен съд - Б., седми състав на съда в процедурата
по чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК, е постановил на основание чл.
343б, ал. 5 от НК осъдената З. С. С., с ЕГН: **********, да заплати сумата от
50 854 лв. /петдесет хиляди осемстотин петдесет и четири лева/,
представляваща стойността на лек автомобил марка „Джиили“, модел
„Кулрей“, с рег. № ******, управлявано при извършване на деянието по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от а.
Е. - защитник на осъдената З. С., с искане същото да бъде отменено. В
жалбата се твърди, че определението на РС - Б. е неправилно и
незаконосъобразно. Според жалбоподателя въпреки действащата разпоредба
на чл. 343б, ал. 5 от НК, в Общата част на НК липсва норма, която да
позволява съдът да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НК и да присъди
равностойността на моторното превозно средство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице и
защитникът не се явяват.
1
Депозирано е писмено изложение, в което се поддържа подадената
частна жалба.
Представителят на С. окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, като предлага определението да бъде потвърдено.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след
като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на атакуваното определение и материалите по
делото, с оглед разпоредбите на чл. 341 - чл. 345 от НПК, прие за установено
следното:
Въззивната частна жалба срещу атакуваното определение е допустима,
но разгледана по същество, същата е неоснователна.
Това е така поради следните съображения:
Наказателното производство по н.о.х.д. № 271/2025 год. по описа на
Районен съд - Б. е образувано по обвинителен акт срещу З. С. С., с ЕГН:
**********, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
В хода на съдебното производство е било постигнато споразумение
между защитника на подсъдимата и представителя на РП - Б., което е било
одобрено от съда с протоколно определение от 19.06.2025 год. По силата на
одобреното споразумение, осъдената З. С. е призната за виновна в това, че на
06.04.2025 год., по главен път І - 1, в района на 192 км., в землището на град
Б., община Б., област С., с посока на движение от гр. Б. към с. С., е
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Джиили“,
модел „Кулрей“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,56 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. -
ДВ, бр. 81 от 2018 год.) - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARDM-0177 -престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, поради което й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 /три/ години, както и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 8 /осем/ месеца. На основание чл. 55, ал.
2
3 от НК на подсъдимата не е наложено предвиденото наказание глоба. В
тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.
След одобряване на споразумението по искане на представителя на РП -
Б. първоинстанционният съд е пристъпил към произнасяне в процедурата по
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като е осъдил на основание чл. 343б, ал. 5 от НК
подсъдимата З. С. да заплати в полза на държавата сумата от 50 854.00 лева
/петдесет хиляди осемстотин петдесет и четири лева/, представляваща
левовата равностойност на МПС-то, послужило за извършване на
престъплението, както и 5.00 лева /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист, платими по сметка на РС-Б..
На първо място, следва да се отбележи, че предвид развитието на
производството пред първоинстанционния съд - по реда на Глава 29 от НПК,
законосъобразно се явява провеждането на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК във връзка с произнасянето на съда, предмет на контрол в настоящия
случай. Съгласно чл. 383, ал. 2 от НПК, след одобряване на представеното
споразумение, съдът е длъжен да определи общо наказание на основание чл.
25 и 27 от НК и да се произнесе по прилагането на чл. 53 от НК по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда
именно частен случай на отнемане, подобно на правилата по чл. 53 от НК,
поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по този ред по повод
направеното от прокуратурата искане. Ето защо възражението на защитника
/впрочем единствено такова, изложено в жалбата и в писменото изложение/, че
съдът е лишен от възможност да постанови акта си по този ред, не е
основателно.
На следващо място, правилно и законосъобразно първият съд е намерил
наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК, предвид признаването на подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Както беше посочено, отнемането по
чл. 343б, ал. 5 от НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53
от НК, различна от видовете наказания по чл. 37 от НК, поради което за нея не
се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се
съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези
случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока
степен, какъвто е и настоящият случай. Тъй като осъденото лице не е
3
собственик на автомобила, управляван при осъществяване на деянието, то
същата правилно е била осъдена да заплати стойността на превозното
средство, в съответствие с втората алтернативна хипотеза на чл. 343б, ал. 5
НК.
С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
протоколно определение с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.
343б, ал. 5 от НК - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.06.2025 год.,
постановено по н.о.х.д. № 271/2025 год. по описа на Районен съд - Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4