№ 32
гр. Трън, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231740100236 по описа за 2023 година
Съдът намира, че е сезиран с искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район «Триадица»,
бул.»Витоша» № 89Б 3, представлявано от К. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. В. -
изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв.Г. С. Я., със съдебен адрес:
*************, против АГЕНЦИЯ «ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА», с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.»Македония» №3 , с правно основание чл.
410 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл.49 от ЗЗД, за сума в размер на 174,66 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че на 23.10.2022 г., на Републикански път № 637, посока гр. София,
преди качване по път № 63, водачът на автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", с ДК
№ СВ **** КМ, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което на автомобила биват нанесени щети. МПС марка „Фолксваген", модел
„Пасат", с ДК № СВ **** КМ е застрахован в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД на основание
автомобилна застраховка „КАСКО+", полица № 440122211013046, сключена на 20.05.2022г.
в гр. София, с валидност от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г. за застрахователна сума от 21
700,00 лв.
По повод нанесените щети на застрахования автомобил при „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД е образувана щета № 44012132229964. Нанесените в резултат на ПТП
щети на увреденото МПС са описани в уведомление за щета, опис-заключение и калкулация
по претенция, която е изготвена на база експертна оценка. Вследствие на ПТП е увредена
предната дясна гума, което наложило нейната подмяна.
1
Видно от ликвидационен акт от 26.10.2022 г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е
одобрило на собственика на увредения автомобил да бъде изплатена сумата от 159,66 лв.,
определена на база експертна оценка на застрахователя и М.ка по имуществената
застраховка. Както е видно от ликвидационния акт, с тази сума „ДЗИ - Общо Застраховане"
ЕАД е извършило прихващане с насрещното си вземане срещу застрахования за
застрахователна премия.
С изплащането чрез прихващане на застрахователното обезщетение „ДЗИ – Общо
застраховане" ЕАД на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото имущество срещу Агенция „Пътна
инфраструктура", която е отговорна за поддържането на пътя. На 05.12.2022 г. е изпратена
регресна покана до Агенция „Пътна инфраструктура" за възстановяване на заплатеното
обезщетение в размер на 159,66 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв. - общо
174,66 лв. С писмо от 17.01.2022 г. Агенция „Пътна инфраструктура" изрично отказала да
заплати дължимата сума.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Македония" № 3, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД сумата от 174,66 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +" в размер
на 159,66 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв., във връзка с ПТП, настъпило
на 23.10.2022 г. на Републикански път № 637, посока гр. София, преди качване по път № 63,
при което на автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № СВ **** КМ са нанесени материални
щети вследствие попадане в несигнализирана и не обезопасена дупка на пътното платно, по
повод на което ПТП при „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е образувана щета №
44012132229964, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното плащане на сумата, както и сторените по делото
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
На ответника Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е изпратен препис от исковата
молба и в срока по чл. 131 от ГПК исковата молба е връчена на 08.01.2024г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Последният е оспорил
иска. Твърди, че оспорва исковата претенция като основание и размер като недоказани.
Видно от представената искова молба и писмени доказателства е, че представените Общи
условия за застраховка на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД не съдържат задължителните
реквизити: подпис на страните и дата, които са неразделна част от застрахователната полица
/чл. 344, ал.1 от КЗ/, което води до обстоятелството - недоказан застрахователен риск на
евентуалното ПТП.
В случая липсва протокол за ПТП, съставен от органите на Пътна полиция към МВР,
което води до невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално
настъпилото ПТП. Считат за недостатьчни доказателствата, установяващи мястото на
настъпване на застрахователното събитие - дали последното изобщо е настъпило на
републиканската пътна мрежа, а от там и пасивната легитимация на АПИ. Обективирането
2
на транспортното произшествие от органите на пътна полиция със съставянето на протокол
за ПТП биха установили съществуването и точното местонахождение на евентуални
неравности на пътното платно. В протоколът за ПТП компетентните органи биха описали и
вредите на автомобила, които са констатирани от тях в качеството им на длъжностни лица.
По своята същност протоколът за реализирано ПТП представлява официален
удостоверителен документ и като такъв следва да бъде със съответните задължителни
реквизита и изисквания за пълнота, точност и достоверност. В случая, съставянето на
протокол за ПТП би имало обвързваща доказателствена сила по отношение на последиците
от настъпването на транспортното произшествие - причинените вреди на автомобила.
Мястото на евентуалното местопроизшествие не е посетено на място от служители на МВР
(не е изготвен от служители на КАТ - Пътна полиция и представен снимков материал от
евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие), т.е, липсват
доказателства за механизма на процесното ПТП, както и за вредите по МПС /Решение № 15
от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, I, т.о., и др./. Следва да се има предвид,
че протоколът на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща материална
доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице, като посочените би следвало да са възприети лично (не се
установява). В настоящият случай отразеното застрахователно събитие в Уведомление за
щета по полица „Каско +" няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм
на ПТП. Съставителя на акта няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно
обстоятелства, при които е настьпило произшествието. Доколкото ситуацията не е
осъществена пред съответния полицейски служител, посоченото по-горе Уведомление
възпроизвежда единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован от това да
опише фактическата обстановка, която е изгодна, за да бъде обезщетен за вредите по
застрахования автомобил. Не са посочени никакви характеризиращи белези на дупката,
станала причина за настъпване на ПТП, местоположение на пътното платно, размерът на
препятствието, особености/деформации. Липсата на данни за характера на дупката на
пътното платно затруднява от техническа гледна точка възможността категорично да се
определи механизма на ПТП. На следващо място използването в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
понятието - „предвидимо препятствие", следва да се разбира като такова, което е несъмнено
очевидно от далечно състояние или обозначено. Ако приемем, че посоченото препятствие
(дупка) в Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско +",
отговаря на „предвидимо препятствие", то не става ясно как същото е повлияло в посока
реализация на ПТП, а не обратното? Длъжностно лице не е направило снимков материал
(евентуалното ПТП не е посетено на
място), съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.З от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба № 13-41/12.01.2009
г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работа, Комисията за финансов
3
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от своя страна
възпрепятства установяването на действителната причина за възникване на евентуалното
ПТП. Към Исковата молба не е представен снимков материал от самия застраховател,
относно местонахождението на евентуалното препятствие (дупка), а само на настъпилите
щети на моторното превозно средство. В тази връзка се налага, изводът, че ищецът не
доказва твърденията си от исковата молба, така че да се установи напълно фактическия
състав на чл. 213 от Кодекс за застраховането КЗ отм.) Никъде не е описана скоростта, с
която се е движил водача, което е от съществено значение, свързана с т. нар. „опасна зона за
спиране" - това е времето и разстоянието, които са нужни на водача на МПС да възприеме
опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
Не се установява/не е описано как посочените условия или др., са възпрепятствали водачът
на моторното превозно средство да се съобрази с конкретните условия на пътното платно и
как това е ограничило видимостта относно наличието на евентуалното „препятствие"? Ако е
съществувала някаква причина, как в съвкупност със скоростта на движение (спазване на
пътни знаци, относно движение на моторно превозно средство по цитирания път) е
ограничила реакцията му при настъпване на случилото се? Обозначаването на участька се
осъществява съгласно чл.165 от ЗДвП и чл.13 от ЗДвП. Към датата на ПТП в Областно
пътно управление - Перник, Агенция „Пътна инфраструктура" не са представяни - писмени
предупреждения, сигнални писма или разпореждания за процесния участьк. Не е било и
налично препятствие на пътя, т.е., водачът на МПС се е движил в нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, във връзка с чл. 179 от ЗДвП, лицето не се е съобразило с атмосферните условия, с
конкретните условия на видимост, със състоянието на пътя и на превозното средство и др.,
което е допринесло за евентуалното ПТП, различно от твърдяното в исковата молба.
Застрахователния договор се сключва писмено съгласно чл.344 от КЗ (чл.184 от КЗ отм.),
като неразделна част от същия са Общите условия, които следва да отговарят на хипотезата
на чл.344, ал.1 изречение второ и чл.348 от КЗ (чл.186 от КЗ отм., във връзка с &.1, т. 14 от
ДР на КЗ отм.). Самото плащане на определена сума на определено лице, не е основание да
се счита, че е настъпило „застрахователно събитие" (&.1, т.З от ДР на КЗ във връзка с чл.405
от КЗ /&.1, т.З от ДР на КЗ отм., във връзка с чл.193 и чл.208 от КЗ отм.). Застрахователят
императивно е задължен да извърши проверка, относно установяване на обстоятелствата
при възникване на евентуално застрахователно събитие (чл.403, ал.4 от КЗ във връзка с
чл.344, ал.1 изречение второ и чл.348 от КЗ /чл.206, ал.З от КЗ отм., във връзка с чл.186 от
КЗ и &.1, т. 14 от ДР на КЗ отм./). Проверката за установяване на обстоятелства е и във
връзка с обективираното от законодателя „застрахователно покритие" и „изключения"
(чл.493 и чл.494 от КЗ /чл.267 и чл.268 от КЗ отм./). Видно от представената искова молба,
4
придружена с частни писмени доказателствени средства на ищцовото дружество, е че
посоченото не е извършено, а именно: Не са представени доказателства (не е описано и
използвано техническо средство - дрегер или др.), че водачът при реализирането на ПТП не
е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което е във връзка с
раздел Изключени рискове. Не са събрани доказателства за причиняване на вреди в резултат
на грубо нарушаване на
техническите и технологичните правила за експлоатация и ремонт на МПС. Не са събрани
доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия
(което да е улеснило и допринесло за настъпване на вредоносен резултат) на водача на
автомобила, т.е не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Не става ясно
ищцовото дружество спазило ли си е собствените Общи условия. По отношение на
приложенията към исковата молба: Уведомление за щета по полица „Каско +"; Опис -
заключение по щета от 26.10.2022; Калкулация по претенция от 26.10.2022;
Ликвидационен акт по щета, следва да се отбележи, че същите са частни свидетелстващи
документа, изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се
съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не доказват по безспорен и
неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. Не са представени
доказателства, че е извършена смяна на увредената предна дясна гума. На следващо място,
видно от обективираното в исковата молба, е че се претендира отговорност на Агенция
„Пътна инфраструктура" по чл.49 от ЗЗД, с оглед на изложените твърдения, че вредите са
настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника (Агенция „Пътна
инфраструктура") да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик е, в
необходимото състояние за безопасно преминаване. Не се твърди описаните вреди да са
причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновно поведение на
определен субект (съобразно задължителните указания по тълкуването на закона, относно
разграничаването на отговорност по чл.49 и чл.50, дадени с ППВС № 17/1975 г., т.З).
Съгласно чл.410 от КЗ /чл.213, ал.1, изр., Първо от КЗ отм./, а именно: „с плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне", предпоставките за уважаване на регресната претенция
на застрахователя са: 1. Застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2. В изпълнение на този договор, застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение. 3. Отговорност на ответника за вредите по
чл.49 от ЗЗД. Според чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другите, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице-пряк
5
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г.,
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение
за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай, следва да се установи
(ищецът не доказва, обективираните твърдения) дали сключеното застрахователно
правоотношение между „ДЗИ Общо - застраховане" ЕАД, и собственика на МПС, покрива
описаната евентуално щета /покрит застрахователен риск - „гуми" - Решение № 5770 от
29.07.2019 г., гр.д.№ 12802 от 2018 г., на СГС, П-г състав./, както и, че ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
изпълнение (Решение № 3277 от 21.04.2016 г., на СГС, III - г състав, гр.д.№ 2869/2016 г.).
На основание чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е длъжен да установи фактите, на които
основава своите искания. Видно от представените частни писмени доказателства, е че
същите не съдържат неизгодни за автора им факта, предвид което нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила. Оспорват наличието на препятствие на пътното платно.
Съгласно нормата на чл.180 от ГПК, частните свидетелстващи документа, подписани от
издалите ги лица съставляват доказателства, че изявленията, които съдържат в тях, са
направени от тези лица, в което се изразява тяхната формална доказателствена сила. При
оспорване на отразените в тях обстоятелства, какъвто е и конкретния случай, не е
необходимо откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Страната, която ще се ползва от
съдържащите се в тях изявления, следва да установи последните с всички допустими от
ГПК, доказателствени средства.
Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, а при условита на
евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
6
ЗЗД. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. По делото не е представен протокол за ПТП.
Според свидетеля М. С. М. през есента на миналата година управлявал личния си лек
автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № СВ **** КМ. Движел се по пътя, който води към
границата на изхода на гр. Трън, на разклона за с. Вукан и други села на около 300 – 500
метра. Връщал се от с. Шипковица, където има вила, движел се по този път и почти преди да
се влезе в гр. Трън на същия път, където има прав участък и на този участък има множество
дупки (4-5 дупки), те периодично се появяват там. Твърди, че като диаметър не са големи, но
са дълбоки и остри. Било в тъмната част на деня и попаднал в една от дупките с автомобила
си като предна дясна гума отстрани се срязала. В автомобила има индикатор за спадане на
налягането на една от гумите, който отчел това. Тъй като ндикатора показвал, че има
някакво налягане св.М. продължил да се движи около 500 – 600 метра и вече в гр.Трън
спрял, защото гумата била спаднала докрай. Опитали се да залепят гумата, тъй като той
пътувал заедно със съпругата си, но не се получило. Гумата била срязана от външната
страна, в близост до ръба на джантата. Била напречно срязана. Свидетелят монтирал
резервната гума и я заменил. Обадил се на застрахователя – „ДЗИ общо застраховане“ и те
му казали, че трябва да им предаде гумата. Св.М. предал гумата на представител на
застрахователя, и те му заплатили сумата от около 180 лева. Попълнил документи при
застрахователя в гр. София и след това му превели парите. Не може да каже с каква скорост
е карал по време на инцидента, както и с какви светлини се движел – дълги или къси.
Времето било сухо. Дупките били разположени в близост една до друга и било трудно
избягването им. Дупките като диаметър са някъде около 50 – 60 см, но са дълбоки, колкото
да влезе гумата и да се спука. Мястото е на около не повече от километър след разклона за
с. Вукан. Там е поле отвсякъде. Свидетеля не си спомня датата, не е участвал в ПТП с друг
автомобил. Спомня си само, че при влизане в дупка на пътя, спукал предна дясна гума.
Джантата била одраскана малко, не е правил друг ремонт на колата, само сменил гумата на
колата. Нямало маркировка и знаци, които да сигнализират, че на пътя има дупки. Ако сега
се пътувате нагоре по същия път и сега ги има същите дупки.
Заключението на автотехническата експертиза по делото също потвърждава, че щетите
по автомобила са в причинна връзка с посочения механизъм на ПТП. Тяхното наличие се
установява и от представените по делото описи на щета и уведомление за щета. Ето защо
доводите на ответника за противното са неоснователни. По същите аргументи
неоснователни се явяват и доводите на ответника, че по делото не е изяснено дали щетите са
резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от
превишена скорост. Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като
възможна причина за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети,
определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП възлиза на
175,41 лева.
Видно от представената автомобилна застраховка „КАСКО+", полица № 440122211013046,
сключена на 20.05.2022г. в гр. София, с валидност от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г. към
датата на процесното ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена
7
застраховка при ищеца със срок на застрахователно покритие. Според посоченото в
приложените общи условия на ищеца Дружеството предоставя застрахователна защита,
покриваща частични щети или пълна загуба на МПС, както и допълнително извършени
разходи, в резултат на настъпили застрахователни събития покрива всички щети, които са
следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също
представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представен по делото ликвидационен акт от 28.10.2022г. дружеството – ищец е
одобрило заплащането на щета на собственика на увреденото МПС в размер 159,66 лева,
като е извършило прихващане до тази сума до размера на дължима застрахователна премия.
Това не се оспорва от процесуалният представител на ответната организация.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначено и необезопасено
препятствие на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е съответен
на стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища
и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било
реализирано процесното произшествие, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата /същият е включен в списъка на Републикански пътища като път III-
637/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според
чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани
непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника
съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната неравност/препятствие с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено
наличието на препятствие, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат
непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези
дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл.
49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ,
следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил
да извършат тези дейности.
8
Неоснователно е възражението на ответника АПИ за това, че водачът на автомобила не е
съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, за да може да спре или да
избегне препятствията на пътя, включително и това, в което е попаднал. По делото не са
представени доказателства, от които да се установява това.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е установено дали водачът на лекия
автомобил не е бил употребил алкохол. Доказателства за това обстоятелство също не са
били представени в хода на процеса, а в тежест на ответника е да докаже това свое
възражение. По делото не се установи и следващото възражение на ответника, а именно, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.
По изложените съображения искът се явява основателен и следва да се уважи в пълен
размер.
По разноските
С оглед изхода на спора по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца ДЗИ "ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ" ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер
общо на 1060.00 ( хиляда и шестдесет) лева, представляващи 50.00 лева заплатена държавна
такса, 150.00 лева внесен депозит за вещо лице по САТЕ, 20.00 лева депозит за свидетел,
както и 840.00 (осемстотин и четиридесет) лева заплатен адвокатски хонорар
Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" няма право на разноски по първоначалния
иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", с ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул. “Македония“ 03, представлявана от Председателя на УС, чрез процесуалният си
представител С. Т. – юрисконсулт на Областно пътно управление – Перник, със съдебен
адрес: ************* да заплати на ДЗИ "ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 89Б 3,
представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв.Г. С. Я.
- АК Благоевград, сумата 174.66 (сто седемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки)
лева, представляваща изплатено по застраховка " „КАСКО+", полица № 440122211013046,
сключена на 20.05.2022г. в гр. София, с валидност от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г. за
застрахователна сума от 21 700,00 лв., обезщетение за вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат", с ДК № СВ **** КМ, на основание автомобилна застраховка
от застрахователно събитие, настъпило на 23.10.2022г. на Републикански път III-637,
посока гр. София, преди качване по път II-63, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", с ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул.“Македония“ 03, представлявана от Председателя на УС, чрез процесуалният си
9
представител С. Т. – юрисконсулт на Областно пътно управление – Перник, със съдебен
адрес: ************* да заплати на ДЗИ "ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 89Б 3,
представлявано от К. Ч. - Главен изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв.Г. С.
Я.- АК Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1060.00 (хиляда и
шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
10