Решение по дело №478/2021 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 9

 

  гр.Враца, 07.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 14.12.2021 г. през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ   като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 478 по описа на АдмС-Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на Окръжна Прокуратура Враца, чрез прокурор Николай Лалов, с искане да бъде прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 16/16.09.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Хайредин, с което на „Е.Б.“ ООД *** е разрешено да извърши строителство на обект:  МВЕЦ „Елена“ в ПИ № 300101, местността „Край Огоста“ в землището на с.Хайредин, общ.Хайредин.

В протеста са изложени твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно доколкото МВЕЦ „Елена“ е изграден без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 62 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа се нарушение на чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Иска се обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 16/16.09.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Хайредин, поради съществено противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура – Враца по изложените в протеста доводи и допълнително развити съображения в хода по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Главен архитект на Община Хайредин, редовно призован, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на протеста. Излага доводи в писмено становище, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на установената форма, без да са нарушени административно-производствените правила и при наличие на материално-правните предпоставки за издаването му.

Заинтересованата страна - „Е.Б.“ ООД ***, чрез процесуалния си представител адв. Т. оспорва протеста и иска отхвърлянето му. Поддържа, че Закона за водите (ЗВ) в нито една своя редакция не съдържа изискване за учредяване на вещно право на строеж за изграждане на ВЕЦ в коритото на реката. Излага доводи, че Разрешението за строеж (РС) след факта на издаване на Разрешение за ползване, преустановява своето действие. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Съгласно  чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът е процесуално допустим за разглеждане. Преценен относно изложените в него твърдения за нищожност се явява неоснователен по следните съображения:

С разрешение за строеж № 16/16.09.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Хайредин, на „Е.Б.“ ООД ***, на основание чл. 148, ал. 1 и чл. 152, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено да извърши строителство на обект:  МВЕЦ „Елена“ в ПИ № 300101, местността „Край Огоста“ в землището на с.Хайредин, общ.Хайредин, включващо изграждане на следните съоръжения: яз с водовземно съоръжение и рибен проход, турбинна шахта с изтичало, защитни стени и диги в горен участък над яза.

Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрен на 14.07.2009 г. от главния архитект инвестиционен проект по части: части ПУП на МВЕЦ „Елена”, Генерален план - технико-икономически параметри, Хидрология, Геология, Геодезия, Конструктивна, ХТС, ХТС, Конструктивна, Електротехническа, Машинна, Присъединяване на централата към мрежа 20 KW, с Оценка за съответствие на инвестиционен проект (ОСИП) - Комплексен доклад от 29.06.2009 г. на „Стройнорм” ООД, гр.София, притежаващо Лиценз № ЛК – 000660/20.02.2009 г.PC е влязло в сила на 01.10.2009 г., видно от заверката на органа, който го е издал.

С Разрешение за строеж № 19/10.11.2009 г., на заинтересованата страна „Е.Б.“ ООД е разрешено да извърши строителство на Външен електропровод 20 kV на МВЕЦ „Елена“ землището на с. Хайредин, въз основа на одобрен на 20.10.2009 г. от главния архитект инвестиционен проект по части Електро и ПБЗ, с извършена ОСИП. РС е влязло в сила на 25.11.2009 г., видно от заверката на органа, който го е издал.

Със Заповед № 188/28.04.2009 г. на Кмета община Хайредин, влязла в сила на 13.05.2009 г. е одобрен на ПУП-ПЗ за обект „МВЕЦ „Елена”. Видно от удостоверение от 21.06.2012 г.  на Община Хайредин – л. 88 от делото, налице е ПУП-Парцеларен план (ПП) за обект „Външен електропровод 20кW на МВЕЦ Елена”, влязъл в сила на 28.11.2009 г.

Заинтересованата страна „Е.Б.“ ООД *** се легитимира като собственик на ПИ № 300101, местността „Край Огоста“ в землището на с.Хайредин, общ.Хайредин, ведно с построените в имота помпена станция и трансформаторен пост, с Договор за продажба на държавен недвижим имот-ЧДС 11.02.2009 г., вписан в СВ гр.Козлодуй с per. № 538/13.02.2009 г., акт № 83, том I,– л. 151 и нотариален акт № 135, том  ХII, дело № 2385/30.10.2008 г. на СВ – л. 149.

За частта от водния обект на р. Огоста, която се предоставя за ползване преди и след оста на съоръженията - яз с водовземно съоръжение и рибен проход, турбинна шахта с изтичало, защитни стени и диги в горен участък над яза, са представени - Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140033/28.07.2008 г. на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен за производство на ел. енергия посредством МВЕЦ „Елена“ с мощност 960 kW с водохващане на р. Огоста.

С Решение № 3027/28.07.2020 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен- л. 69 и сл. е изменено горепосоченото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, като е посочен нов срок за действие – до 28.07.2030 г.

Като доказателство по делото е представено и Разрешително за ползване на воден обект № 12140019/01.09.2009г. на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен за изграждане на съоръжения за руслова МВЕЦ  - л. 132 от делото.

С Решение № ВР-22-ПР/2008 г. - л. 86 и сл. от делото, издадено от Директора на РИОСВ – Враца, на основание чл. 93, ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение: Изграждане на МВЕЦ „Елена“ на р.Огоста.

 След установяване годността за ползване на строежа, с Протокол обр. 16 – л. 92 е издадено Разрешение за ползване изх. № СТ-05-1433/17.10.2012 г. на строеж МВЕЦ „Елена“.

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем, като в първия случай съдът обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.

Оспореното РС е издадено в изискуемата писмена форма и всички изискуеми за едно властническо волеизявление реквизити. Сочат се конкретни фактически и правни основания, както и съответните мотиви за издаването на акта.

Направеното с протеста искане за прогласяване на нищожността на разрешението за строеж е аргументирано с доводите, че към датата на издаването му, не е било налице решение на Министерския съвет и представени доказателства от дружеството за отстъпено право на строеж върху чужд имот – руслото на р. Огоста, която е публична държавна собственост в противоречие с чл. 7, ал. 5, т. 3 от ЗДС.

Имотите публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот, съгласно изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС.

Чл. 7, ал. 5 от ЗДС допуска изключение от тази забрана, но само в случаите и при условията, определени в закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.

Нормата на ал. 5 от чл. 7 е нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г., като не й е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона ( чл. 14, ал. 1 от ЗНА). Поради това тя не се прилага за заварените правоотношения, които са възникнали от настъпили преди влизането й в сила на 08.11.2010 г. - юридически факти, каквото е и създаденото с процесното РЗ № 16/16.09.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Хайредин.

На следващо място, в конкретния случай, към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж и към настоящия момент, дружеството разполага с разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което, съгласно Закона за водите, дава право на титуляра му за изграждане на нови съоръжения за водовземане на повърхностни води.

От друга страна, съгласно чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите, условие за одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ за МВЕЦ, за водни обекти публична държавна собственост, е представянето от страна възложителя, на разрешително за ползване на воден обект по чл. 44 и чл. 46 от ЗВ.

С нормата на чл. 62, ал. 1 – 3 от Закона за енергетиката, в относимата й редакция, преди изменението й с  ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г., е предвидено учредяване право на строеж, но само върху имоти частна държавна или общинска собственост. Според регламента на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, в редакцията, обн. в ДВ, бр. 41/2009 г., енергийните предприятия имат право да използват мостове, пътища, улица, тротоари и други имоти - публична собственост за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

В конкретната хипотеза следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства, се установява, че заинтересованото дружество е изпълнявало всички нормативни изисквания с оглед законосъобразното реализиране на инвестиционното намерение за изграждането на МВЕЦ „Елена“, а именно: дружеството е спазило нормативните изисквания във връзка с прединвестиционното проучване за изграждане на ВЕЦ, предвидени в ЗООС; спазило е нормативните изисквания на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, чл. 9 от ЗУТ и чл. 59 от ЗУТ; дружеството е придобило качеството на „възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1, предл. трето от ЗУТ; въз основа на сключените договори за учредяване на сервитути – л. 156 – 160 от делото, дружеството е разполагало с правото да изгради трасе за кабелни електропроводни линии в чуждите имоти, през които е следвало да минава трасето на електропровода, без да се нуждае от допълнително учредено ограничено вещно право на строеж.

Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие относимите законови изисквания по ЗУТ, ЗВ и ЗЕ, действащи към датата на издаването му и след представяне на всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури.

В подкрепа на изложеното са и констатациите съдържащи се в Констативен протокол № ДК-18-343-05/02.07.2021 г. на работна група при РДНСК – Враца – л. 168 от делото.

С оглед изложеното, настоящият състав на Административен съд Враца, счита, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно, защото не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му. Отделно от това, не може да се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се счете същия за нищожен. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че преценката от страна на съда в казуса досежно оспорения акт, е ограничена от сезиращия акт /протеста/ – със същия /предвид изтичането на сроковете за оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал. 4 от АПК/ е заявено искане единствено и само за обявяване на нищожността на акта, не и за отмяната му като незаконосъобразен, което води до извода, че дори и да са налице определени пороци при издаването на акта,  след като те не го квалифицират като нищожен, следва да доведат до извод за отхвърляне на подадения протест.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенциите на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски е основателна.

Възраженията на протестиращата страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК са неоснователни. Заинтересованата страна е извършила разноски в размер на 2640,00 лева, с включен ДДС, съгласно договор за правна помощ. Налице са и доказателства за заплащане на договореното възнаграждение. В контекста на  чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждението в случая, следва да бъде определен, като справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото и предявения материален интерес.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Враца

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна Прокуратура Враца срещу Разрешение за строеж № 16/16.09.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Хайредин, с което на „Е.Б.“ ООД *** е разрешено да извърши строителство на обект:  МВЕЦ „Елена“ в ПИ № 300101, местността „Край Огоста“ в землището на с.Хайредин, общ.Хайредин.

 

ОСЪЖДА Окръжна Прокуратура Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.“ ООД *** сумата от 2640,00 лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                             

 

Административен съдия: