РЕШЕНИЕ
№ 1318
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ******“ ООД, ЕИК
******, представлявано от пълномощника си – адв. Т.П. от Адвокатска
колегия – Смолян, против Наказателно постановление №
588091-F587691/16.07.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят намира нарушението за недоказано, като сочи, че сумата
от 3162 лева, открита от контролните органи, не се е намирала в касата, а в
сейф, и не е била придобита в резултат от реализирани продажби, поради
което не се явява неотразен приход по смисъла на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС. По изложените съображения отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
1
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Т.П., който в дадения ход по същество пледира за
отмяна на обжалваното НП по съображенията, подробно развити в жалбата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП - София, редовно призована, се
представлява от юрк. ********, който в дадения ход по същество отправя
искане към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представите на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2021 г., между 10:00 часа и 11:00 часа е била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - заложна
къща, находящ се в гр. София, общ. Столична, бул. „Христо Ботев“ № 147,
стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА – КЕШ ФИНАНС“ ООД, ЕИК
*********.
Контролните органи извършили контролна покупка на стойност 70 лева,
за която не е бил издаден фискален касов бон, поради което извели междинен
отчет от фискалната памет № 0002782/24.01.2021 г. от наличното в обекта и
въведено в експлоатация фискално устройство, вид ЕКАФП, модел
„TREMOL“ с № ZK126837 и фискална памет № 50163262, съгласно който
паричните средства в касата на обекта следвало да са 0.00 лв. Фактическата
наличност в касата, обаче била в размер на 3162,00 лева, съгласно изготвения
опис на паричните средства в касата.
Била установена разлика в касовата наличност в размер на 3162,00 лева,
която представлява въвеждане на пари в касата на обекта и която не била
отразена на гореописаното фискално устройство в момента на извършването
й, въпреки че фискалното устройство притежавало и имало активирани
операции „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол за
извършена проверка № 0084008/24.01.2021 г.
2
На база на установеното от проверката, на 29.01.2021 г. в присъствието
на управителя на търговското дружество – Лъчезар Георгиев Чамбов, св. ИВ.
– на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съставил срещу
юридическото лице „ЗАЛОЖНА КЪЩА – КЕШ ФИНАНС“ ООД, ЕИК
*********, Акт за установяване на административно нарушение № F587691
за извършено на 24.01.2021 г. нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Актът бил подписан от управителя на дружеството, който посочил, че ще
представи писмени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било
депозирано възражение с вх. № 53-03-248/01.02.2021 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно, на 16.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
търговското дружество – ********** срещу подпис на 14.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, а именно: АУАН № F587691/29.01.2021 г., протокол за извършена
проверка в обект № 0084008/24.01.2021 г., протокол № 1744199/29.01.2021 г.,
9 броя прилежащи документи към протокола за извършена проверка в обект
№ 0084008/24.01.2021 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; както и от
гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля–
актосъставител ИВ. и на свидетеля Милен Светославов Томов.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Илиев, възприемайки
ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. Именно този свидетел, в качеството си на инспектор
по приходите е извършил проверка в търговския обект, при която е
установено, че сумата в касата не е била регистрирана във фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми.
В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният протокол е
официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително
изявление на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или
несъществуването на определени факти (осъществени от издателя или
възприети от него). Същият разполага с т.нар. „материална доказателствена
3
сила“ - т.е. има доказателствено значение относно стоящия вън от документа
факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Констативният
протокол, който е съставен при извършване на една предварителна дейност по
изясняване на основните въпроси на производството - наличие на деяние,
установяване на дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на определено
лице.
В противоречие с показанията на актосъставителя и с изготвения
протокол за извършена проверка в обект № 0084008/24.01.2021 г. са
твърденията на свидетеля ********* по отношение на работното време на
търговския обект (според свидетеля заложната къща не работи в неделя, но
видно от протокола същата е с работно време от 9.00 часа до 17.00 часа в
неделя, като проверката е била извършена за времето от 10.00 часа до 11.00
часа) и по отношение на факта къде се е намирала сумата от 3162 лева (в сейф
или в касата). Поради гореизложената „материална доказателствена сила“ на
протокола и тъй като свидетелят Томов и към настоящия момент работи в
санкционираното юридическо лице, настоящият съдебен състав намира, че с
показанията си същият се опита да изгради защитна теза с цел осуетяване
ангажирането на административнонаказателната отговорност на „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – КЕШ ФИНАНС“ ООД, поради което показанията му не следва да
бъдат кредитирани.
Писмените доказателства спомагат за цялостното и пълно изясняване на
обстоятелствата по конкретния казус и са последователни, логични,
непротиворечиви и приобщени по надлежния процесуален ред, поради което
следва да бъдат кредитирани в цялост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу административно–наказателен акт,
който подлежи на въззивно съдебно обжалване. Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което последната е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
4
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и приложената към
материалите на делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Спазени
са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството–жалбоподател.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно–
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за
безспорно доказано, че на 24.01.2021 г. в търговски обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, се намирала в касата парична сума от 3162 лева,
като оборота съгласно извадения междинен отчет от фискалната памет от
наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство бил 0.00
лева, а разликата от 3162 лева не била отразена на фискалното устройство, т.е.
осъществен е от обективна страна съставът на нарушението по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната правна норма гласи, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира в него чрез
5
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми (които
операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е,
че разлика от 3162 лева в касовата наличност е установена при проверката, а в
разпечатката от междинен отчет от фискалното устройство не е отразен
произходът на тази сума, нито тя е отчетена като служебно въведена.
Следователно административнонаказващият орган е дал правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание.
Касае се за отговорност на юридическо лице и въпросът за субективната
съставомерност на нарушението не следва да се обсъжда.
Според санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС: „На лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – на физическите
лица, които не са търговци в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева“, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗЗДС.
Административнонаказващият орган е длъжен да изложи съображения за
липса на неотчетени приходи, винаги, когато приема, че санкцията за
нарушението следва да се наложи по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В случая
санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като АНО е приел,
че нарушението води до неотразяване на приходи. Констатираната разлика е
сума, добавена към касовата наличност, т.е. касае се за парична сума, която
влиза в оборота на дружеството, без да е документално отразена по
законоустановения ред. Доколкото наличните в касата парични средства
надвишават тези, отчетени чрез фискалното устройство и не са били
представени доказателства за произхода на тази сума, се стига до
неустановяване на действителния размер на реализираните от дружеството
приходи.
При индивидуализиране размера на санкцията за така извършеното
нарушение АНО е определил същата в минималния предвиден в закона
размер, поради което за съда не съществува възможност за ревизиране на
наложеното наказание.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
6
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като
маловажно, предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане
ощетяване на фиска. Извършеното нарушение не попада в хипотезата на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае
единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде приложена в
административно-наказателното производство по аналогия, с оглед наличието
на празнота в ЗАНН. С оглед класификацията на правонарушенията в
зависимост от настъпването на общественоопасни последици, нарушението
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. МФ, следва да се отнесе
към така наречените формални нарушения или нарушения на просто
извършване. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
касовата наличност посредством използването на функцията „служебно
въведени“ суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Обстоятелството, че
законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени
приходи, не означава, че той въвежда резултата като елемент от фактическия
състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а само, че при определяне
на наказанието, законодателят е взел предвид степента на обществена
опасност на нарушението, в зависимост от това довело ли е до увреждане на
фиска, или не.
Макар и извършено за първи път, деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, същото с достатъчна интензивност е застрашило
обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение. В съдебната практика, като маловажен се
определя обратният случай – когато е разчетена по-голяма наличност, а
фактическата наличност в брой е по-малка, т.е. когато разликата е
отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за
7
търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с
публичните задължения.
Предвид всичко гореизложено, при законосъобразно водено
административнонаказателно производство и при безспорно установено
нарушение от страна на санкционираното лице, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І и ал. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
588091-F587691/16.07.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, на „********
ООД, ЕИК ******** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „*********** ООД, ЕИК ******* да заплати на ЦУ на НАП –
София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9