Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 02.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д” състав в публичното заседание на шести
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при участието на секретаря Румяна
Аврамова, като взе предвид докладваното от съдия И. в. гр. д. № 6952 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 9033/
11.01.2019 г. по гр. д. № 38775/2018 г. на Софийски
районен съд, 113 - ви с - в, „С."
ЕООД, ЕИК
*******, е осъдено да
заплати на М.И.М., ЕГН **********, на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 7 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, призната с Разпореждане на
Териториално поделение - София град на НОИ № 21653/16.03.2018 г., настъпила на
30.11.2017 г., изразяваща се в счупване на външен (латерален) малеолус на ляв
глезен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане - 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. Страните са
осъдени за разноски съобразно изхода от спора.
Въззивна
жалба срещу уважителната част от решението е подал ответника „С." ЕООД, чрез
представителя си, с доводи, че е неправилно постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно СРС е
приел, че със споразумението от 04.04.2018 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, страните не са
постигнали уреждане и на въпроса за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. понеже в споразумението служителката
изрично е декларирала, че няма да има повече претенции към работодателя във
връзка с изпълнението и прекратяването на трудовия договор, включително за
заплащане на обезщетения, извън уговорените следва, че в тази уговорка се
включва и претенцията за обезщетение по чл. 200 КТ. Неоснователно СРС е приел,
че клаузата на споразумението е бланкетна. Излагат се доводи, че споразумението
има спогодителен характер освен относно прекратяване на правоотношението и
относно евентуално обезщетение за неимуществени вреди. То е сключено след
датата на разпореждането на НОИ за признаване на злополуката за трудова като
няма пречка споразумението да се тълкува като отказ от бъдещи права, понеже
цели окончателно уреждане на отношенията със служителя. Естеството на
задълженията по чл. 200 КТ позволява отговорността да се договори. На следващо
място се възразява срещу определения от СРС размер на обезщетението за
неимуществени вреди при допуснати нарушения на принципите на чл. 52 ЗЗД и в
противоречие със събраните доказателства. Съдът не е изложил мотиви защо
кредитира показанията на свидетелите във връзка с установените вреди. Според
СМЕ ищцата е била временно нетрудоспособна в период от 3 месеца, липсват данни
за настъпили усложнения, допълнителни манипулации и оперативни интервенции
Двигателните възможности на ищцата са напълно възстановени и не се очаква траен
функционален дефицит. Освен това злополуката е настъпила извън територията на
предприятието, а не при изпълнение на служебните задължения и не е справедливо
цялата тежест на обезщетението да се поеме от работодателя. Моли да се
постанови решение, с което да се отмени оспореното и искът да се отхвърли
изцяло, евентуално - да се намали размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца за адвокат.
Ищцата
М.И.М.,
чрез представителя си, е оспорила като неоснователна жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно СРС е приел, че споразумението
за прекратяване на трудовия договор не обхваща обезщетението за вреди от
трудовата злополука, които ищцата е претендирала пред работодателя още преди
подписването му. Безспорно към деня на злополуката между страните е имало
валидно трудово правоотношение, каквото е изискването на чл. 200, ал. 1 КТ.
Неговото последващо прекратяване е ирелевантно за спора. В правилно приложение
на материалния закон СРС е приел, че сключеното между страните споразумение не
изключва отговорността на работодателя за вреди от трудовата злополука.
Възразява се срещу оплакването на ответника за завишен размер на обезщетението.
Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част. Претендира
разноски по списък.
В
отговора на жалбата ищцата М.И.М.
е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част с доводи
за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че присъденото от СРС
обезщетение не е справедливо и достатъчно за репариране на претърпените от нея болки
и страдания. Съдът не е приложил правилно критериите по чл. 52 ЗЗД, като не е
изследвал обективните обстоятелства, свързани с определяне размера на
обезщетението, а именно – характер и вида на увреждането, продължителност на
възстановителния период на ищцата, обстоятелството, че болките и неудобствата в
битово отношение не са отшумели. Съдът не е взел предвид, че злополуката е
причинила тежка травма и лечението й е сложно и продължително. Ищцата е
изпитвала силни болки и страдания, които ще продължат, а двигателната функция
не е напълно възстановена. Моли да се отмени решението в оспорената част и да
се уважи иска за заплащане на неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски. Оспорва
направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът „С." ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Неправилно
е твърдението на ищцата, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
недостатъчно спрямо претърпените от нея болки и страдания. Счита, че размерът
на обезщетението е прекомерен и не съответства на болките и страданията търпени
от ищцата. Неоснователно е твърдението, че съдът не е обсъдил събраните по
делото доказателства в цялост и е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетението. СРС е съобразил заключението на СМЕ, както
и свидетелските показания. Не е установено ищцата да е получила сериозно
увреждане. Тя е била временно нетрудоспособна в период от 3 месеца, липсват
данни за други усложнения, допълнителни
манипулации и оперативни интервенции. Двигателните функции на пострадалия
крайник са възстановени напълно и не се очаква траен функционален дефицит при
ходене и натоварване на крака. Моли
да се потвърди решението в оспорената от ищцата част. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените по
делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :
Между страните е признато за безспорно, че ищцата е
работила по Трудов договор № 35/27.11.2014 г. при ответното дружество, като е
заемала длъжността „помощник кухня“ с място на работа: гр. София, ул. „********
- обект ресторант "J.
J. Murphy's“, като на 30.11.2017 г. е претърпяла злополука,
призната за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО, с разпореждане на Териториално
поделение - София град на НОИ № 21653/16.03.2018 г., издадено на основание чл.
60, ал. 1 КСО. Злополуката е настъпила при придвижване по обичайния път на
ищцата от основното място на живеене към работното място, след като пострадалата
се е подхлъзнала, паднала е на тротоара и е получила счупване на външен
(латерален) малеолус на ляв глезен.
Не е спорно и от три болнични листа, представени пред
СРС се установява, че ищцата е ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 04.04.2018 г. според споразумение от
04.04.2018 г. за прекратяване на трудов договор и Заповед № 85/04.04.2018 г. на
управителя на „С." ЕООД.
Във
връзка с претърпените от ищцата болки и страдания пред СРС е прието и не е
оспорено заключението на СМЕ, което съдът намира за компетентно изготвено и
кредитира. От заключението се
установява, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила счупване на
външен (латерален) малеолус на ляв глезен, довело до затруднение на движенията
за срок по - дълъг от 30 дни. Според заключението на вещото лице причинените
болки и страдания на ищцата в следствие на претърпяното счупване са били
най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 20 - 25 дни, при наличие
на имобилизираща превръзка и ползване на помощно средство — патерица и в началото на раздвижването и натоварването на крайника. В
заключението си експертът сочи, че за в бъдеще при натоварване на крайника и
промени във времето ищцата може да се оплаква от болка и дискомфорт в областта
на увредата.
Претърпените
от ищцата болки и страдания се установяват и от изслушаните пред СРС показания на свидетеля В.В.Ч., които съдът намира за последователни, непротиворечиви
и подкрепени от събраните писмени доказателства и кредитира. Свидетелят установява,
че непосредствено след настъпване на трудовата злополука ищцата е изпитвала
затруднение при ходене, оплаквала се от болки, а левият й крак бил видимо
подут. Той се е видял с ищцата в деня, в който е пострадала, както и в
последствие след около 3 дни и тя е била обездвижена, не е могла да ходи и се е
оплаквала от силни болки. Чак през пролетта ищцата е започвала да се движи
нормално, но се е оплаквала, че като ходи на пазар или при по - продължително
ходене също изпитва болки и се налага да ползва бастун.
При така
установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо.
Искът, по който се е произнесъл СРС е с правно
основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено.
За да възникне отговорност на работодателя за заплащане на
обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука от обективна
страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи по
предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника. От значение е да се установи безспорно, че от тази
злополука са претърпени вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и
не на последно място - те трябва да са в причинна, непосредствена връзка със
злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца. Отговорността
на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ,
така и общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.
В случая страните не спорят и по делото е установено, че злополуката претърпяна от ищцата е призната за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО по административен ред. Тя се състой
във внезапно
травматично увреждане, получено по време на обичайния път при отиване от дома до работното място, като в
резултат на падане ищцата получила фрактура на
външен (латерален) малеолус на ляв глезен. По времето
когато ищцата е претърпяла злополуката тя безспорно е била в трудово
правоотношение с ответника.
Като съобрази обсъдените доказателства в тяхната съвкупност,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищцата е претърпял неимуществени
вреди от трудовата злополука - болки, страдания причинени от фрактурата
довела до нарушение на основните функции на ляв долен крайник - опорна и
двигателна, които са в пряка причинна връзка
със злополуката.
Относно поддържаните в основната жалба на ответника доводи,
че в споразумението за прекратяване на договора страните са постигнали
съгласие, че служителката няма повече
претенции към работодателя във връзка с изпълнението и прекратяването на
трудовия договор, включително за заплащане на обезщетения, извън уговорените, в
това число за обезщетение по чл. 200 КТ, въззивният съд споделя изводите на
СРС, че това споразумение отразява волята на страните как да уредят имуществените
си отношения, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и
обезщетенията, които се дължат при това прекратяване, но не се отнася до
уреждане отговорността на работодателя за обезщетението за вредите от трудовата
злополука, претърпяна от ищцата на 30.11.2017 г. От тълкуване на клаузите на споразумението не
може да се изведе, че страните са постигнали взаимно съгласие относно конкретен
размер на обезщетението за такива вреди, които не са нито индивидуализирани,
нито предвидени в него.
Действително, както твърди и ответника, няма пречка страните
да сключат споразумение, с което да уредят отговорността на работодателя за
обезщетяване на претърпени имуществени или неимуществени вреди от трудова
злополука, по смисъла на чл. 200 КТ. Ако е подписано такова нарочно
споразумение между пострадалия
при трудова злополука и ответния работодател то
ще обвърже страните и не може да бъде изключено от института на доброволно уреждане на
спорове между тях, по аргумент, че правоотношението е трудово или по
съображение, че естество на правата и задълженията при отговорността по чл. 200
от КТ не позволява договаряне. Страните обаче следва
да се постигнали изрична уговорка по отношение на размера на обезщетението и вида му, като във всеки
конкретен случай ще подлежи на изясняване кои вреди са в
обема на уговореното обезщетение.
След като в споразумението липсва изрична договореност за
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ дължимо
от работодателя при конкретната трудова злополука, не може да се приеме, че
общата формулировка, че страните считат отношенията си във връзка с
прекратеното трудово правоотношение за уредени, изключва отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. При трудова
злополука на обезщетяване подлежат всички вреди настъпили в резултат от
увреждането, които се обхващат от имуществената отговорност за обезвреждане при непозволено
увреждане, регламентирана в специалния институт на чл. 200 КТ, като работодателят не може да
изключи по договорен път задължението
за заплащане на обезщетение за тези вреди. Освен изложеното следва да се има
предвид, че предварителният отказ от права е недействителен, като
споразумението не може да
противоречи на повелителни разпоредби на закона или да поставя работника в по
-неблагоприятни
условия, от предвидените в закона.
Следователно е недопустимо
в предмета на
споразумението да се включва или да се извлича по тълкувателен път отказ от право за получаване на обезщетение от правоимащия за вредите, претърпени във връзка с увреждането. (в този смисъл Решение № 578/19.10.2010 г. по гр. д. №
603/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 536 от 17.07.2012 г. по гр.
д. № 215/2011 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС).
Предвид изложеното, възраженията на ответника, че
споразумението има спогодителен характер освен относно последиците от прекратяване на трудовото
правоотношение и относно евентуалното бъдещо обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 200 КТ и няма пречка да се тълкува като отказ от бъдещи права на ищцата
за заплащането на такова обезщетение, са изцяло неоснователни.
По другият спорен въпрос между страните и по двете въззивни
жалби - относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът намира
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост въз основа на събраните по
делото доказателства за претърпените увреждания във
връзка с трудовата злополука. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
влошаване здравословното състояние, моралните и физически страдания от осакатяванията, нивото на възстановяване на ищеца
и т. н. (т. II от
ППВС 4/1968 г.)
При определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят още тежестта на увреждането, продължителността на периода на възстановяване за ищцата след него, степента и
интензитета на конкретно изживените физически
и емоционални
страдания, стрес, психично натоварване и продължителността им,
продължителността на временната неработоспособност на ищцата, както и нейната
възраст и възможността за пълно възстановяване след претърпяната травма.
От
приетите и неоспорени СМЕ, както и от свидетелските показания, може да се приеме, че в резултат на претърпяната трудова злополука ищцата е изпитвала болки при фрактурата на
левия глезен, като счупването е довело до ограничение на движението за срок по - дълъг
от 30 дни. Според заключението на вещото лице причинените болки и страдания на
ищцата в следствие на претърпяното счупване са били най - интензивни
непосредствено след травмата, в първите 20 - 25 дни, при наличие на
имобилизираща превръзка и в началото на раздвижването и
натоварването на крайника. Ищцата е ползвала помощно средство - патерица за около 2 месеца и
половина и отпуск за временна нетрудоспособност за общо 3 месеца.
В същото време от СМЕ се
установява, че при този вид увреда не се предполага траен функционален дефицит
при ходене и ако съществуват оплаквания, те са рехабилитационен проблем. По
делото няма данни, нито твърдения за оперативни интервенции, усложнения в
зарастването или за настъпване на трайни увреди на крайника, нито има
доказателства, от които да се опровергава извода, че към момента ищцата е
напълно възстановена от травмата. Според СМЕ има възможност ищцата да се
оплаква от болки за в бъдеще при натоварване на крайника и при промени във
времето, което е нормално при такъв вид травми. Ищцата не е ангажирала други
писмени или гласни доказателства, от които да се установява, че е имала
затруднения в самообслужването или придвижването през по - продължителен период
от време от 3 месеца или трудности от битово естество свързани с травмата. Според
показанията на свидетеля Чипев през пролетта ищцата е започвала да се
движи нормално, въпреки че се е оплаквала от болки в крайника при продължително
натоварване.
На следващо място не са ангажирани никакви конкретни доказателства (гласни
или писмени) претърпявана злополука да е оказала неблагоприятно въздействие
върху психиката на ищцата или върху социалния й живот.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятното отражение върху
здравето ищцата, както и
обстоятелството, че при този вид травма не се
предполага траен функционален дефицит при ходене, настоящият
съдебен състав, за разлика от СРС намира, че справедливата
репарация на неимуществените вреди от трудовата злополука е в размер на 5 000
лв.
Тъй
като изводите на въззивният съд само частично не съвпадат с тези на СРС,
относно размера на обезщетението, решението следва да се отмени в частта, в
която иска по чл. 200 КТ е уважен над размер от 5 000 лв. до присъдения
размер от 7 000 лв. и иска се отхвърли над този размер, а в останалата
част - в която иска е отхвърлен над размер от 7 000 лв. до пълния размер
от 10 000 лв. - решението следва да се потвърди.
С
оглед промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която в полза на ищцата са присъдени разноски за адвокат пред СРС, съобразно
уважения размер, над сумата от 450 лв. до присъдените 630 лв., както и в частта,
в която ответникът е осъден по чл. 78, ал. 6 ГПК за заплащане на разноски в
полза на СРС - над размер от 275 лв. до присъдените 280 лв.
В
полза на ответника следва да се присъдят още 175 лв. от тези за адвокат и вещо
лице пред СРС.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора, право на разноски има въззивника - ответник, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК - съобразно отхвърлената част, както и ищеца – съобразно
уважената част от исковете (жалбата).
Понеже
до приключване на устните състезания пред СГС ответникът е ангажирал
доказателства само за платена държавна такса, в негова полза се дължат разноски
от 80 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищцата по чл.
78, ал. 5 ГПК. Като съобрази интереса, за който се оспорва решението в
съвкупност с нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ съдът намира,
че дължимото на ищцата възнаграждение за адвокат е в размер на 680 лв. Съобразно
фактическата е правна сложност на спора, проведеното едно съдебно заседание и
липса на искания, съдът намира, че възнаграждението на ищцата за адвокат за
тази инстанция следва да се намали от 952, 50 лв. на 700 лв., като с оглед размера,
до който искът ще бъде уважен, в нейна полза пред СГС по жалбата на ответника следва
да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв.
Доколкото
насрещната въззивна жалба няма да бъде уважена, разноските по нея остават в
тежест на ищцата.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 9033/ 11.01.2019 г. по гр. д. №
38775/2018 г. на Софийски районен съд, 113 - ви с - в в частта, в която „С."
ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на
М.И.М., ЕГН **********, на основание
чл. 200, ал. 1 от КТ сумата над сумата от 5 000 лв. до присъдените 7 000
лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, призната с Разпореждане на
Териториално поделение - София град на НОИ № 21653/16.03.2018 г., настъпила на
30.11.2017 г., изразяваща се в счупване на външен (латерален) малеолус на ляв
глезен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане - 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частите, в които „С.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъден да заплати на М.И.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
адвокат над сумата от 450 лв. до присъдените 630 лв., както и в частта, а в
полза на СРС, по чл. 78, ал. 6 ГПК, разноски над размер от 275 лв. до присъдените
280 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ М.И.М.,
ЕГН ********** срещу „С."
ЕООД, ЕИК ******* над сумата от 5 000 лв. до
присъдените 7 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука, призната с Разпореждане на Териториално
поделение - София град на НОИ № 21653/16.03.2018 г., настъпила на 30.11.2017
г., изразяваща се в счупване на външен (латерален) малеолус на ляв глезен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане -
30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9033/ 11.01.2019 г. по гр. д. №
38775/2018 г. на Софийски районен съд, 113 - ви с - в в частта, в която искът
по чл. 200 КТ е отхвърлен над размер от
7 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА М.И.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Л. да
заплати на „С." ЕООД, ЕИК *******, с адрес на представителя си
: гр. София, ул. „*******, чрез адв. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски, както следва : за СРС - още общо 175 лв. за адвокат и вещо лице, а за
СГС - 80 лв. за държавна такса, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес на представителя си
: гр. София, ул. *******, чрез адв. В. да заплати на М.И.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
за адвокат за СГС в размер на 500 лв. с оглед изхода от спора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.