№ 1173
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
К. Т. Василев
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20213100501157 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано е въззивна жалба от
ОБЩИНА А., представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к.Ю. против
Решение № 260917 от 15.03.2021 година,постановено по гр.дело № 2300/2019
година на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на ищците и е
прието по отношение на Община А., че последната не е собственик на имот, с
реална част от 504 кв.м. от УПИ XXXIV в кв.3, записан като резервен в ЗРП
от 2000 година, с обща площ от 1 015 кв.м., намираща се между точките А-Б-
В – Г, върху комбинираната скица на в.л.Баев /л.103/ , ведно с построената в
тази реална част сграда с площ от 52 кв.м., на основание чл.124 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението се явява недопустимо, поради
отсъствието на правен интерес у ищците да водят подобен иск.Излага се още,
че Общината е нямала претенции към този имот, че той се явява държавен,
следователно претенцията се явява недопустима.В условията на евентуалност
се настоява съдът да отмени решението, като неправилно и да отхвърли
претенцията.
Отговор по делото е постъпил от страна на адв.С., която моли съдът да
потвърди решението, предвид наличието на предпоставките за завеждане на
исковата молба.Излага още, че решението е правилно и съобразено с
1
наличните по делото доказателства.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника – Община – А., редовно
призвана, се представлява от ю.к.Ю., която моли съдът да отмени решението
и да отхвърли исковата претенция.
Въззиваемите страни, се представляват от адв.С., която намира, че
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид настъпилата смърт на К.Г. В., ищец, в хода на производството,
същия бе заличен от Списъка на лицата за призоваване, като бяха
конституирани неговите правоприемници по закон – Д. КР. В. и З. КР. В.
/дъщери/.
След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните
становище, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по искова молба от КР. Г. В. и Р. ХР. В. против Община А.,
БУЛСТАТ ********* и адрес гр.А., обл. Варна, ул. „Георги Петлешев"
№58А, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответната община не е собственик на реална част от УПИ XXXIV в кв.З,
записан като резервен в плана за улична и дворищна регулация на с.Д.,
община А., обл.Варна, одобрен със Заповед № 6237/17.11.1977г. на
Председателя на ОНС - Варна с площ от 1015 кв.м., очертана от три страни в
червен цвят и от четвъртата, граничеща с улица между осеви точки (148-147)
на представена от ищците скица № 166/ 256/ 07.03.2019г. /л.149 по делото/,
при граници и съседи на целия имот: на север - УПИ XXVII-397, на изток, на
юг - тупикова пътна отсечка и на запад - УПИ XXXIII-399, ведно с
построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м.Според твърденията
в исковата молба по силата на Постановление № 26/1987г. на Министерски
съвет и решение № 31/12.07.1990г. на ИК на ОбНС - с.А. на съпрузите В.и
получили право на ползване върху земеделски имот с площ от 600 кв.м.,
находящ се в местност „Д." в землището на с.Д., кв.2, парцел 32 по
парцеларния план, при граници и съседи: път, имот на ползвател - Н.Д.Г.,
2
хавра и нива.те излагат още, че до 01.03.1991 година, в имота построили
сграда на базата на Разрешение за строеж; също, че след оценка на земята е
бил съставен оценителен протокол от 19.11.1993 година, подписан от
членовете на комисията, назначена със заповед № 299/06.10.1992г. на Кмет на
община А..Въпросната оценка – 20 894 лева е била заплатена от тях
/ползвателите/, като този начин изпълнили условията по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ
и правото им на ползване се трансформирало в право на собственост върху
имота.Също така те излагат още, че през 1994 година Община А. им
предоставила Удостоверение № 1581/20.09.1994г., в което било записано, че
КР. Г. В. е придобил право и е закупил предоставения му за ползване имот,
находящ се в местност „Д.", в землището на с.Д., който попада в зоната за
земеделско ползване и не влиза в ДПФ. Удостоверението било издадено със
скица, за да послужат за снабдяване с нотариален акт.Видно е още, че на
24.02.1999 година КР. Г. В. се сдобил с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ издаден от
нотариус О.С. въз основа на изброените в акта документи.Според отразеното
в исковата молба ищцовата страна владее имота от първия момент, в който
им е предоставено правото на ползване и до момента на предявяване на иска,
но когато на 08.09.2015 година ищеца В. е поискал да му бъде издадена скица
за ПИ № 32, кв.2, находящ се в местност Д., землището на с.Д., общ.А., със
Заповед № 746/02.10.2015 година на временно изпълняващия длъжността
кмет на община А. било наредено спиране на административната процедура
за издаване на исканата скица. Органът се мотивирал с това, че към този
момент е започнала, но не е приключила процедура по приемане и одобряване
на ПНИ, съгласно реда и условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Заповедта била
обжалвана от К.В. и отменена с определение от 12.11.2015г. по адм. дело №
3166/2015г. по описа на Административен съд Варна.
Със заповед № 69/02.02.2016г. Кметът на община А. отказал на К.В.
издаване на скица с мотиви, че имотът на заявителя е предоставен по пар.4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ и за земи по този ред се изработва ПНИ, какъвто за
територията липсвал. При оспорване на заповедта по съдебен ред била
назначена съдебно-техническа експертиза. При изслушването вещото лице
заявило, че за местността имало парцеларен план, но не му е предоставен от
община А.. Такъв план бил цитиран в официални документи, но вероятно бил
3
загубен. Имотът на ищците попадал в регулация вероятно поради застъпване
на парцеларен и общ ЗРП от 1977г., които не били съгласувани един с друг. С
влязло в законна сила решение на ВАС жалбата на ищеца била отхвърлена.
Ищците поддържат, че имотът им първоначално е попадал в територия
по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но близо тридесет години по-късно и към момента
на предявяване на иска се намира в регулация.
През 2000г. било извършено изменение на действащия общ РП, което
касаело земи със статут на земеделски. Съгласно обяснителната записка към
одобреното изменение, то касае земи, възстановени на бивши собственици.
По този начин били изменени и номерата на парцелите и имотът на ищците,
който до изменението в плана бил записван под номер 32 в кв.2 /по
парцеларния план/, след изменението получил друг номер. За този имот
претенции на „бивши собственици" не били заявявани и нищо не налагало
изменение по отношение на него.
Ищците твърдят, че дори да е имало пречка и да не са изпълнени
предпоставките предвидени в пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране
правото на ползване в право на собственост, ищците са владели имота в
период от 29 години и в условията на евентуалност се позовават на
придобиване по давност на имота в периода след 1990г. когато са започнали
да осъществяват фактическа власт върху имота или след 1994г. когато са
заплатили неговата стойност, а ответната община е приела сумата по
оценителния протокол.те сочат още, че имотът никога не бил актуван като
държавен или общински, но въпреки това в разписния лист бил записан като
собствен на община А.. Имота не бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или
АПК, по отношение на него не били предявявани реституционни права и не
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.В разписния лист към
ЧИРП/2000г. имотът на ищците бил включен в УПИ XXXIV в кв.З, записан
като собствен на Община А. /резервен/. Това записване било без правно
основание, но създавало пречки за свободното упражняване на правото на
собственост на ищците.
От фактическа страна пред ВРС е било установено, че ищците К. и Р.
В.и са съпрузи, за което прилагат и Удостоверение за сключен граждански
брак от 27.08.1978г. /л. 11/.
4
Съгласно Удостоверение № 1383, издадено от председателя на
изпълнителния комитет на Общински народен съвет - гр. А. на К.В. е
предоставена земя за земеделско ползване в размер на 600 кв.м. в землището
на с. Д., кв.2, парцел 32 по парцеларния план при граници: ползуватели /л.12/.
Съгласно Удостоверение 1581/20.09.1994г., издадено от кмета на
Община А., става ясно, че КР. Г. В. е придобил право и закупил
предоставеното му по ПМС място, находящо се в местност „Д.", в землището
на с. Д.. В удостоверението е посочено, че имотът попада в зона на
земеделско ползване и не влиза в ДПФ и АПК /л. 13/.
Видно е още, че на 24.02.1999 година е съставен нотариален акт № 69,
том II, per. № 558, hot. дело № 69/1999г. на нотариус О.С. за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание § 4 „а" от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
който КР. Г. В. е признат за собственик на имот, описан като: Земеделска
земя, с площ от 600 кв.м., находяща се в местността „Д." в землището на с.Д.,
общ. А., обл. Варна, представляваща парцел 32 в кв.2 по плана на местността,
при граници и съседи: път, имот, собственост на Н.Д., хавра, нива, заедно с
построената в имота сграда с площ от 52 кв.м. /л.19/.Пред ВРС ищцовата
страна е представила още и оценителен протокол № 943/19.02.2019г., скица
№ 1581/19.02.1999г. и вносни бележки /л.14, 16-18/.
Ищецът е подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 26.06.1998г. за имот,
находящ се в с.Д., общ.А., представляваща земя с площ 600 кв.м., жилище с
РЗП 136 кв.м., изба с РЗП 35 кв.м. и таван с РЗП 28 кв.м. и е заплащал данък
върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от
01.01.1998г. до 31.12.2016г., видно от издадено на 09.05.2016г. удостоверение
от Община А. /л.28/.
В подкрепа на твърденията си за наличие на правен интерес от
конкретния ответник, ищецът е представил копие от разписен лист към
проекта за дворищна регулация на кв.З в с. Д., в който парцел XXXIV е
записан като собствен на Община А. /л.24/.
В обяснителна записка за изработване на ЧИЗРП на част от кв.З с.Д. е
посочено, че парцел XXXIV е предвиден като резервен, поради недоказана
собственост на ползвателите и попълване на кадастъра /л.25-26/.
5
Видно от приложеното адм дело 375/2016 по описа на Варненски
административен съд се установява, че установява, че с влязло с сила
решение №7215/08.06.2017г. по описа на Върховния административен съд е
отхвърлена жалбата на КР. Г. В. против Заповед №69/02.02.2016г. на Кмета на
Община А., с която е постановен отказ за издаване на скица по Заявление №
УТ-1-795/08.09.2015г. за имот УПИ 32, кв.2, находящ се в м-ст Д., с. Д.,
общ.А., обл. Варна. Ответната Община е отказала издаването на скица по
съображения, че имотът на ищеца е предоставен за ползване със статут на
земеделска земя и не би могъл да попада в чертите на населеното място и
владения от ищците имот не е идентичен този предоставен за ползване.
Били са разпитани и свидетели - Н.Д.Г. излага, че познава ищците от
1990 година, и че те нямат имот край с.Д., а местата били в селото. През
1989г. или 1990г. ищците и свидетелят чрез кмета се свързали за местата.
Ищците и свидетелят разбрали, че тогава дават места по § 4 за задоволяване
на нуждите на всеки който, желае. Те пожелали и взели такова място.
Собственици станали, като от общината си взели удостоверения, разрешения
за строеж и заплатили местата на Община А.. Имотите на ищците и на
свидетеля граничели по между си. Имотът на ищците бил към външната
страна на селото, а на свидетеля към вътрешната. Площта на имота на ищците
била 600 кв.м, така ги давали по постановления местата и всички били по 600
кв.м. Още след като взели местата ги оградили идеално с колове с телена
мрежа. Ищците живеели в имота си, както и свидетеля в своя. Когато вземали
имотите, там били земеделски земи на края на селото и ги дали като
земеделски имот, извън населеното място. Когато взели имотите нямало ток,
вода и имало само черен каруцарски път. След това направили кооперация за
тока, положили в земята кабел за да си прекарат ток. Направили и втора
кооперация за водата. Ищците не са напускали мястото и го обработвали още
от 1990г., от както им го предоставили.
Свидетелят Д.И.А. заявява, че с ищците са съседи по места през
улицата. Местата били в с.Д., обл. Варна, Имотът на ищците бил вдясно, а на
свидетеля вляво, по-назад, като имало пряка видимост между двата имота.
Ишците получили имота през 1990г. Кметът на с.Д. дал местата по
постановление, § 4, за да ги отглеждат, да си построят вилички. Ищците си
построили, а и всички 6-7 къщи там едновременно строили. Тези имоти били
6
в нивите, извън селото. Площта на имотите била 600 кв.м. на всички места,
толкова била и на имота на ищците. Още когато били раздадени, всички си
заградили имотите с циментови колове и мрежа. Всеки си засадил дръвчета.
Ищците направили големи подобрения в имота и не са го напускали след
1990г.
От изготвената Съдебно техническа експертиза е видно, че действащия
план за процесния имот УПИ XXXIV - резервен е ЗРП/2000г. за част от кв.З
по плана на с.Д., одобрен със заповед № 145/28.04.2000г. на кмета на община
А.. С него се предвиждало отпадане на отреждане за профилакториум по
предходен ЗРП и вместо това за възстановените имот (397, 399, 401,402) в
северната част на същия кв.З били отределни няколко парцела за
индивидуално жилищно/вилно застрояване до два етажа, както и процесния
парцел. Според вещото лице имотът попада в територия, за която няма
възстановяване на бивша собственост.Първият план за територията на с.Д.
е одобрен със заповед № 78/02.03.1931г. за улична регулация и заповед №
541/03.03.1931г. за дворищна регулация. Процесният имот е оставал извън
регулационните граници на с. Д. по този план и респективно е попадал в
землищната територия на селото, с предназначение „нива".
Последващият план за територията на с.Д. бил ЗРП/ 1977г., който бил общия
регулационен и застроителен план на селото. По този план земята в
процесния имот УПИ XXXIV - резервен е била с предназначение „двор" в
урбанизирана територия и с предвиждания за парцел „за профилакториум".
Според действащия план за територията на с.Д. ЧИРП/2000г., земята в
процесния УПИ XXXIV - резервен е с предназначение „двор" в урбанизирана
територия, с предвиждания за индивидуално жилищно/вилно застрояване до
два етажа. В РП/1931г. за с.Д. процесният имот е попадал извън регулация, в
последващия ЗРП/1977г. за с.Д. имота е представлявал част от ПИ-43, който в
разписната книга е записан в собственост на ДЗС, но без посочено основание
и в действащия ЗРП/2000г. имота е записан в собственост на Община А.,
също без посочено правно основание. Територията на процесния имот
първоначално е била включена в ТКЗС - с.Д., а впоследствие през 1966г. е
преминала към ДЗС -К.. Според вещото лице територията на процесния имот
е била държавна собственост, но за нея няма данни да е била одържавена и да
е бил издаден АДС. При измерване на място вещото лице посочва, че ищците
7
владеят имот, който не попада в територията по § 4, а се ситуира в
регулационните граници на населеното място с.Д., като малка част с площ от
27 кв.м. попада в парцел ХХХШ-399, основната част с площ от 504 кв.м.
попада в процесния парцел XXXIV - резервен, а друга източна част с площ от
103 кв.м. попада в улицата между осови точки 147-148, предвидена още със
ЗРП/1977г. на селото. Имота на ищеца е ограден от всичките си страни, в него
е изградена основна сграда на три нива и две постройки от допълващо
застрояване, както са налични и трайни насажедения на възраст около 25
годишни. Вещото лице посочва, че местоположението на имота, предоставен
на ищците с удостоверение № 1383/12.07.1990г. е неустановимо на терен,
поради липсата на парцеларен план. Според вещото лице в части от кв.З по
изм.ЗРП/2000г. е била проведена реституционна процедура за попълнените
там имоти в кадастъра (197, 199, 401, 402), а други части на кв. 3 по
изм.ЗРП/200г., включително територията, в която попада процесния УПИ
XXXIV - резервен не е била проведена реституционна процедура. За
процесния имот няма данни да е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ
/л.95-106/.
При тези данни, ВРС е приел, че претенцията се явява основателна.
Становището на ВОС е следното:
Съвсем правилно, в съответствие с наличната законодателна уредба,
ВРС се е произнесъл по първоначално заявеното възражение за
недопустимост на претенцията.Решаващия съд правилно е съобразил ТР № 8
от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е отчел, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес,а ответникът фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.Не се спори в настоящото производство и е видно от приложените
писмени доказателства, че в полза на ищците е било издадено Удостоверение
№ 1383 от Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен
съвет - гр. А. и от него е видно, че на К.В. е предоставена земя за земеделско
8
ползване в размер на 600 кв.м. в землището на с. Д., кв.2, парцел 32 по
парцеларния план при граници: ползватели /л.12/.Отделно от горното,
съгласно Удостоверение 1581/20.09.1994г., издадено от кмета на Община А.,
става ясно, че КР. Г. В. е придобил право и е закупил предоставеното му по
ПМС място, находящо се в местност „Д.", в землището на с. Д.. В
удостоверението е посочено, че имотът попада в зона на земеделско ползване
и не влиза в ДПФ и АПК /л. 13/; наличен е н.а. № 69, том II, per. № 558, hot.
дело № 69/1999г. на нотариус О.С. за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание § 4 „а" от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който КР. Г. В. е признат за
собственик на имот, описан като: Земеделска земя, с площ от 600 кв.м.,
находяща се в местността „Д." в землището на с.Д., общ. А., обл. Варна,
представляваща парцел 32 в кв.2 по плана на местността, при граници и
съседи: път, имот, собственост на Н.Д., хавра, нива, заедно с построената в
имота сграда с площ от 52 кв.м. /л.19/.Пред ВРС ищцовата страна е
представила още и Оценителен протокол № 943/19.02.2019г., Скица №
1581/19.02.1999г. и Вносни бележки /л.14, 16-18/. Нещо повече – ищеца В. е
подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 26.06.1998г. за имот, находящ се в с.Д.,
общ.А., представляваща земя с площ 600 кв.м., жилище с РЗП 136 кв.м., изба
с РЗП 35 кв.м. и таван с РЗП 28 кв.м. и е заплащал данък върху недвижими
имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.1998г. до 31.12.2016г.,
видно от издадено на 09.05.2016г. удостоверение от Община А. /л.28/.Всички
тези писмени документи, съпоставени със заключението на назначеното по
делото вещо лице, водят до извода на съда, че ищцовата страна се легитимира
като собственик на имот, който придобил по силата на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В
случая, съдът счита, че придобиването на имота е станало на посоченото
основание, тъй като доказателствата по делото сочат, че ищцовата страна е
притежавала необходимите права, спазила е специалните изисквания на
закона и е имала право да придобие този имот на посоченото в нотариалния
акт основание.За да достигне до извод, съдът се позовава на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, който урежда случаите на застроени недвижими имоти, върху които е
било предоставено право на ползване.Това е така, т.к. когато земите
представляват лозя, овощни градини, или земеделската земя е единствената
на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако
заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането
9
в сила на оценката по цени, определени от МС, съгласно чл.36 ал.2 ЗСПЗЗ.
Документите за собственост представени по делото легитимират ищцовата
страна.
Правото на изкупуване собствеността върху земята по § 4а и § 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставено само на лицата, на които е било учредено
право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
което право на ползване е прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Следователно надлежно предоставеното право на ползване е първата
предпоставка за изкупуването на имотите по този ред. Следва да бъде
посочено, че придобиването на вещно право на ползване въз основа на
някой от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, възниква от
изрично волеизявление на административен орган, а не по силата на
издаденото от общината удостоверение на ползвателя. Последното има
характера на удостоверителен документ и не материализира самото
волеизявление. Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че ищцовата страна
е придобила собствеността върху процесния имот по реда на § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ при осъществяването на всички елементи от фактическия състав
на цитираната разпоредба.Наличните по делото гласни доказателства
също са именно в тази насока и кореспондират с писмените такива, като
освен тях съдът се позовава и на личната по делото Съдебно техническа
експертиза.За допустимостта, /а не единствено за основателността на
претенцията/ свидетелства и заключението на експерта, според което
въпросния имот се води на името на Община – А..В тази връзка, съдът
споделя виждането, че смутена по подобен начин собствеността на
ищцовата страна, й позволява да предяви исковата си претенция.
Нови доводи и възражения пред въззивния съд не се сочат, поради
което и същия намира, че решението се явява правилно, и следва да бъде
потвърдено.В полза на въззиваемите страни следва да се присъдят и съдебно –
деловодни разноски – 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260917 от 15.03.2021
10
година,постановено по гр.дело № 2300/2019 година на ВРС, четиридесет и
първи състав, с което е било прието за установено по отношение на КР. Г. В.,
ЕГН ********** – починал в хода на процеса и заместен по право от Д. КР.
В., ЕГН ********** – дъщеря, З. КР. В., ЕГН ********** – дъщеря, и Р. ХР.
В., ЕГН **********, че Община А., БУЛСТАТ ********* и адрес гр.А., обл.
Варна, ул. „Георги Петлешев" №58А не се легитимира, като собственик на
следния недвижим имот:
Реална част с площ от 504 кв.м. от У ПИ XXXIV в кв.З, записан като
резервен в ЗРП/2000г. за част от кв.З по плана на с.Д., одобрен със заповед №
145/28.04.2000г. на кмета на община А. с площ от 1015 кв.м., намираща се
между т.А-Б-В-Г върху комбинирана скица, изготвена от в.л. Ж.Б. и
приложена на л.103 по делото, която скица приподписана от съда
представлява неразделна част от настоящето решение, при граници на
реалната част: на изток - улица, на север и юг част от парцел УПИ XXXIV и
на запад парцел УПИ XXXIII-399, ведно с построената в тази реална част
сграда с площ от 52 кв.м, на основание чл.124, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Община А., БУЛСТАТ ********* да заплати на Р. ХР. В.,
ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 1200 /хиляда и
двеста / лева – представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОД –
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11