№ 621
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502183 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.06.2023г. по гр.д. № 183/2022г. на Благоевградски окръжен съд
е осъден ЗД „Бул Инс“АД на осн. чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Д. В. И. и И. А. И.
сумите от по 90 000лв, представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на сина им при пътно произшествие, ведно със законната лихва от
10.09.2018г., като исковете над присъдените размери до пълните претендирани от по
180 000лв и акцесорните искове за лихва за периода 27.08.2018г. - 09.09.2018г., са
отхвърлени.
Против решението в отхвърлителната му част е депозирана въззивна жалба от
ищците, които поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуален закон и необоснованост. Конкретните доводи са против
размера на определеното обезщетение, като се твърди, че е нарушен принципът по
чл.52 ЗЗД, тъй като не са съобразени всички от значение обстоятелства. На следващо
място се твърди, че неправилно съдът е приел наличието на принос по см. на чл. 51,
ал.2 ЗЗД с подробни съображения, акцентиращи на липсата на убедителни
доказателства, че и при поставен предпазен колан, би бил избегнат леталния
изход.Твърди се процесуално нарушение на съда, който обсъдил възражението за
принос на ответника, въпреки че последният изрично в отговора заявил, че не оспорва
механизма на произшествието и в този смисъл същото се явявало преклудирано.
1
Изтъква още и друго процесуално нарушение на съда, който едностранчиво анализирал
доказателствата по делото, включително не било взето предвид становището на вещите
лица, според които решаващата травма е възможно да се получи при удар с много
висока скорост с или без предпазен колан. Сочи и процесуално нарушение, свързано с
отказа да се допусне повторна комплексна експертиза, въпреки множеството
непълноти и несъответствия на приетата. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
уважат исковете в пълния предявен размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия ответник ЗД „Бул Инс“АД чрез
пълномощник, с който се оспорват всички оплаквания по основание и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК
и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
в съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части
/чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителните си части, в които на всеки от ищците е
присъдено обезщетение от по 90 000лв със законна лихва от 10.09.2018г, решението не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционното производство е образувано по преки осъдителни искове
против застраховател, с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат ПТП на 27.08.2018г, виновно причинено от
водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни
предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете до размери от по 90 000лв. Като се
има предвид частичното влизане в сила на решението в осъдителните му части, следва
да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия
състав на чл.432, ал.1 КЗ – материалната легитимация на ответния застраховател,
произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор за увреждащото ППС,
както и всички други материалноправни предпоставки на деликтната отговорност –
противоправно поведение на водача, причинната връзка между него и настъпилите
вреди –морални страдания на ищците, търпени вследствие загубата на сина им,
пострадал при пътното произшествие.
Във връзка с възраженията в отговора на въззивната жалба против размера на
обезщетенията по чл.52 ЗЗД пред първата инстанция е установено чрез разпит на
двамата свидетели И.а и И., че и двамата родители били съсипани, дълъг период от
време не могли да дойдат на себе си и се поддържали на успокоителни. Загиналият
2
младеж бил първородният им син, към когото и двамата родители били силно
привързани, не могли да приемат трагичната му загуба. Майката в продължение на две
години била почти неадекватна, само плачела, не контактувала с никого, станала „кожа
и кости“, дори се наложило да смени работното си място. Бащата на починалия също
се изолирал, не контактувал дълго време след катастрофата с никого и не ходел на
работа.
При идентично установените факти правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е отчел всички от значение обстоятелства,
свързани с емоционалните и психически сътресения, които увредените лица са понесли
и ще ги съпътстват до кР. на живота им. Преценени са силните по интензитет морални
страдания на родителите, преживели внезапната смърт на сина си /на 25 години/ в
разцвета на силите си, за което свидетелстват събраните по делото гласни
доказателства, както и останалите от значение за тежестта на понесените вреди
обстоятелства, свързани с близките отношения между тях, съжителството им в общо
домакинство и силната емоционална връзка.
Правилно са отхвърлени като неоснователни доводите, че освен загиналия,
ищците имат и друг син, който се явява виновният за произшествието водач, които
обстоятелства по-никакъв начин не биха могли да смекчат страданията на родителите
по внезапно изгубеното им дете. Определящи в случая и правилно преценени като
краен резултат са установените отношения на уважение и привързаност между
загиналия и неговите родители и понесените от тях тежки морални страдания.
Определеният размер от по 180 000лв освен съобразен със субективните изживявания
на пострадалите лица, отговаря и на други обективни критерии като обществено-
икономическите отношения към релевантния момент на настъпване на деликта и
съдебната практика по аналогични случаи.
Основният спор с оглед оплакванията във въззивната жалба се свежда до
наличието или не на принос от страна на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД за настъпване
на вредите.
Неоснователни са доводите в жалбата за процесуално нарушение на първата
инстанция, която разгледала преклудирано възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД. Ответникът
е заявил възражението си за принос като основание за намаляване на отговорността
своевременно с отговора на исковата молба, което няма общо с факта, че не е оспорен
механизма за настъпване на произшествието, нито виновността и противоправността
на деянието на деликвента, което е елемент от престъпния състав по чл. 373 ал.2 вр.
чл.343 ал.4 вр. ал.3 НПК и установено с влязла в сила присъда.
Пред първата инстанция е изслушана комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, от която е изяснен механизмът на пътното произшествие, като настъпил на
27.08.2018 г., при движение на лек автомобил Фолксваген Голф per. № ******* по път
3
1-8 в посока от с.Поповица към гр. Пловдив, управляван от водача М. А. в северната
лента. При навлизане към км. 249 по причини, които не са от техническо естество,
водачът М. А. изгубил контрол върху лекия автомобил, който навлязъл в лентата за
насрещно движение със скорост преди инцидента около 70км/ч, където реализирал
удар с друг автомобил със скорост около 89 км/ч. При пътния инцидент загинали
пътниците в л.а. Фолксваген Голф – млада жена пътувала на предна седалка и Н. А., на
25год. на задна седалка вдясно – син на ищците и брат на виновния водач. От
протокола за аутопсия е изяснено, че пострадалият е получил комбинирана
черепномозъчна-гръдна-коремна травма, както и счупване на голяма тръбеста кост,
както следва: черепномозъчна травма с контузия на мозъка с ограничен
субарахноидалсн кръвоизлив, кървенист ликвор; разкъсноконтузна рана и натъртване
па меките черепни покривки в ляво слепоочно и слепоочно теменно; гръдна травма —
пълно напречно разкъсване на аортата в началото на низходящата част, кръвоизлив в
двете гръдни половини (хемоторакс) и разкъсване на перикарда; счупване на ребра в
долната част на гръдната клетка (VIII-X).
От становището на експертизата в медицинската й част се установява, че
водещата причина за фаталния изход е разкъсването на аортата, което увреждане
неминуемо води до смърт, поради настъпване на остра кръвозагуба за кратко време, за
разлика от другите травми, които сами по себе си биха причинили състояние временно
опасно за живота с вероятността за оцеляване 50:50. Изяснено в констативната част е,
че телата на пътуващите в момента на удара са се придвижвали напред и нагоре, а от
рязкото спиране на автомобила се е стигнало и до сблъсъци в страничните части на
купето. При аутопсията на трупа са установени инерционни увреждания от
сътресението на вътрешни гръдни и коремни органи — напречно разкъсване па
аортата, напукване по долната защитена от директни удари повърхност на черния
дроб, както и увреди от директни удари в областта на главата, и долната част на
гръдния кош, причинили съответно черепномозъчната травма и счупване на ребра в
долната част на гръдния кош, всички те свидетелстващи за директни удари в
увредените области при движение на тялото напред и нагоре.
При разпита си в с.з. вещите лица потвърждават, че основно движението на телата
е било напред, и че най-тежките увреждания са получени при действие на
центробежните сили в предно-задна посока, както и че тежките увреди при
пострадалия мъж са настъпили фронтално, в който случай предпазната роля на колана
е значително по-голяма отколкото при странични удари.
По делото не е било спорно и от експертизата се изяснява, че автомобилът е бил
фабрично оборудван с триточкови колани за всички пасажерски места в автомобила, и
че пострадалият син на ищците не е бил с поставен предпазен колан. В констативната
си част експертизата е разяснила ефективността на предпазните колани за
4
предотвратяване на увреди в резултат на удари в странични части на купето и с оглед
на изяснения механизъм, достигнала до извод, че с голяма степен на вероятност
правилното поставяне на колан би предотвратило настъпването на тежки травматични
увреждания на пострадалия мъж /на 25години/, пътувал на задна дясна седалка. При
този механизъм и рязкото намаляване на скоростта в момента на удара от автомобила,
в който се е возил пострадалия, тялото му е продължило движението си напред със
същата скорост, срещнало е препятствие пред себе си - предната дясна седалка, и е
продължило да се движи напред и нагоре, което отклонение не би се получило при
поставен предпазен колан.
Изяснените факти потвърждават изводите на първоинстанционния съд за
наличието на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, които почиват изцяло на комплексната
експертиза. В обобщаващата си част по този въпрос вещите лица са категорични, че
пострадалият мъж е бил без предпазен колан предвид получените травми, които биха
могли да настъпят само при свободно движение на тялото напред и нагоре, което не би
могло да се случи, ако е било фиксирано. В следващите си изводи при разпита в
съдебно заседание вещите лица потвърждават фронталното получаване на тежките
травми /при движение на тялото напред-назад/, за които предпазният колан би имал
съществено предпазно действие. Действително, вещите лица не могат със 100-
процентова категоричност да кажат дали пострадалият би оцелял, ако е бил с поставен
предпазен колан, но всички обсъдени факти относно посоката на движение на тялото
напред и нагоре с последвал удар в най-горната част на предна дясна седалка,
пречупване на същата и фатално притискане тялото на пътничката отпред, говорят че
именно отклонението на тялото с удар в предната седалка е в причинна връзка с най-
тежкото увреждане /разкъсване на аортата/, което с голяма степен на вероятност би се
избегнало, ако тялото е било във фиксирано положение.
Следователно, поведението на пострадалия, освен противоправно /в нарушение
на регламентирани в ЗДвП изисквания/ се намира в пряка причинна връзка с
настъпването на вредоносните последици, т.е. налице е обективен принос от страна на
пострадалия за настъпване на собственото му увреждане, което дава основание за
намаляване на отговорността за вреди по чл.51, ал.2 ЗЗД. Необоснован, обаче е
възприетият в стойностно изражение принос от 50%, равностоен с приноса на
виновния за настъпване на произшествието водач. При определяне приноса по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се съобрази последователното разбиране в съдебната
практика, че от значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от
всеки от двамата /деликвент и пострадал/ нарушения на правилата на движение, в
причинност с ПТП, съобразно конкретните условия, при които е реализирано и спрямо
същите - кой от съпричинилите на вредоносния резултат е имал по-голяма възможност
да предотврати същия /пр.решения по т. д. № 1846/2021 г. на ІІ т. о., т. д. № 3540/2013
5
г. на І т. о. на ВКС и др./. От значение е поведението на кой от тях е първопричина и
обуславящо, респ. на кой от тях - обусловено, поради което и само по себе си не би
било вредоносно. Водачът на превозното средство е дължал повишено внимание на
пътната обстановка, така че да не поставя в опасност живота и здравето на пътуващите
в автомобила лица и другите участници в движението, в чиято лента неправомерно
навлязъл след загуба на контрол. Последният е допуснал груби нарушения на
правилата за движение /по чл.5, ал.1, чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП/ вследствие на
необосновани субективни действия. За него не са съществували технически пречки да
избегне инцидента при повишено внимание и следователно той се явява
първопричината за настъпване на произшествието, докато поведението на пострадалия
пътник, макар и в не малка степен, е само обуславящо за фаталния му изход.
Поради това приносът ще следва да се определи в размер на 1/3 спрямо
основната вина на водача, с който се намалят съответно дължимите обезщетения от
180 000лв на 120 000лв /след приспадане на определения в стойностно изражение
принос от 60 000лв/. При този извод решението в тази обжалваната отхвърлителна част
ще подлежи на отмяна за сумата от 30 000лв за всеки от ищците, която ще следва да
бъде допълнително присъдена, ведно със законната лихва от приетия начален момент –
10.09.2018г.
По отговорността за разноски.
При този различен изход на спора присъдените пред първата инстанция
разноски ще подлежат на изменение. Първата инстанция е приела, че на
пълномощника на ищците адв.К. ще се следва възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдвВ в
размер на 15 700лв, като се е позовал на Наредба №1/2004г, което и при този изход на
спора се явява завишено и няма основание за увеличаване от настоящата инстанция.
Решението в частта за разноските на ответника, признати до размер от 6865лв,
дължими от ищците ще следва да бъде отменено над размер от 2288,33лв до
присъдения от 3432,50лв с оглед отхвърлената част на исковете. В тежест на ответника
ще следва да се присъди на осн. чл. 78, ал.6 ГПК допълнителна държавна такса в
размер на 2400лв и допълнителни разноски от 667лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни съответно
на обжалваемия материален интерес /180 000лв/ и уважената, респ. отхвърлена част на
исковете. Ищецът е представляван от адв.К. безплатно, на когото съобразно този
резултат ще се следва възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 11850лв съгласно
предвидените в Наредба №1/2004г размери, а с оглед уважената част на исковете
3950лв. На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част при
същия обжалваем материален интерес, за който в действащата редакция на Наредба
№1/2004г предвижда възнаграждение от 11850лв, а съответно на отхвърлената част на
исковете 7900лв. Предвидените размери нямат обвързващ съда характер /въпрос
6
разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/, а само служат като ориентир при
определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение. Като се има предвид, че
делото не се отличава с особена правна и фактическа стойност, и че е приключило без
процесуални усложнения в рамките на едно съдебно заседание, настоящият състав
намира за резонно пропорционално да се намали възнаграждението на всяка от
страните с по 1500лв, като се присъди на адв. К. 2450лв, а на ответника за сторените от
него разноски сумата от 6400лв.
В тежест на въззиваемия – ответник ще следва да се присъди държавна такса на
осн. чл.78 ал.6 ГПК в размер на 1200лв, тъй като въззивниците- ищци са освободени от
заплащане на държавни такси и разноски лица.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.06.2023г. по гр.д. № 183/2022г. на Благоевградски
окръжен съд в обжалваната част, в която са отхвърлени предявените от Д. В. И. и И. А.
И. против ЗД „Бул Инс“АД искове с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между присъдените за всеки размери по 90 000лв
до признатите за дължими от 120 000лв, както и в частта за разноските на ЗД „Бул
Инс“АД, присъдени в тежест на ищците над размер от 2288,33лв до 3432,50лв, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* на осн. чл.432 ал.1 КЗ да заплати на
Д. В. И. ЕГН ********** и И. А. И. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.6-ти септември, № 7А, ет.2, офис 3 чрез адв. П.К. сумите от по 30 000лв на всеки
от тях, представляващи разликата между присъдените от първата инстанция
обезщетения по 90 000лв и приетите за дължими по 120 000лв, ведно със законната
лихва върху допълнително присъдените главници от 10.09.2018г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2023г. по гр.д. № 183/2022г. на
Благоевградски окръжен съд в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адв. К. сумите
възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв в размер на 2450лв пред въззивната инстанция.
Осъжда Д. В. И. и И. А. И. да заплатят на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК *********
сумата от 6400лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплатят по сметка на САС сумите
2400лв – допълнителна държавна такса и 667лв – разноски, дължими пред първата
7
инстанция и 1200лв – държавна такса дължима пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8