Р Е Ш Е Н И Е №
261543
гр. Пловдив, 21.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 902 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Мелон
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3 против К.И.П.,
ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД и чл. 9 и чл. 21 от Закона за потребителския
кредит за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1000 лв. –
главница по Договор за издаване на кредитна карта № *** г. с „Първа
инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия
от 02.04.2018 г., 816,67 лева - част от
просрочена наказателна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за кредит
за тригодишния период от 23.08.2016 г. до 12.07.2019 г.- дата на предсрочна
изискуемост, 8,33 лв.- лева изчислена законна лихва за периода от
12.07.2019 г. до 22.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 13756/2019
г. по описа на ПРС.
Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на 02.04.2018
г. между „Първа инвестиционна банка“ АД
и „Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания
(цесия), с който „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила своето вземане и
права по Договор за издаване на кредитна карта № *** г. в полза на
„Мелон България” ЕАД.
Посочва се, че между „Първа
инвестиционна банка“ АД в качеството на
кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
издаване на кредитна карта № *** г., по силата на който Банката е
предоставила и Кредитополучателят е
усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лв.
Съгласно т. 4 от договора, длъжникът се е задължил да погасява
предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина, предвиден в Общите условия
на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и VISA, приети с Решение на УС на банката от 17.04.2007 г. и
изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г.
На основание т. 11 от Договора за кредит, длъжникът е декларирал, че са
му предоставени и се е запознал с общите условия и е приел прилагането им при
уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и
изпълнение на Договора за кредит. Съгласно т. 18 от общите условия длъжникът се
сочи, че е поел задължение всеки месец до датата на падежа или на следващия
работен ден, ако падежът е в неработен ден да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението.
Посочва се, че съгласно т. 8 от договора, при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три
отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал – 16 % и за всички останали транзакции – 18 %. Сочи
се, че на основание т. 8 от Договора за кредит при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката
начислява и наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12 %. Относно срока на договора се сочи, че съгласно т. 36.1 от ОУ, същият
се продължава автоматично за всеки следващ едногодишен период, освен ако не е
депозирано 60 дневно предизвестие за прекратяването му, като такова не е
депозирано по процесния договор. Ищецът посочва, че считано от 11.02.2013 г.
ответникът не извършва плащания по договора за кредит, като договорът за кредит
на основание т. 28, б.а от ОУ е обявен за предсрочно изискуем. Ответникът се
сочи, че е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на уведомление от
ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК.
Ответникът чрез особен представител
– *** Е.Т. оспорва, като неоснователни предявените искове по чл. 422 ГПК. На първо място оспорва исковете като погасени
по давност, като сочи, че вземането е било погасено по давност още към датата на
прехвърлянето му на ищеца по делото. Оспорва цесията да е породила действие
спрямо длъжника- ответник по делото.
Оспорва да е връчено уведомление за предсрочна изискуемост пред подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Прави възражение за
недействителност на договора за кредит, като сочи, че не е спазена предписаната
в закона форма за сключването му. Сочи, че са нарушени императивните разпоредби
на чл. 10 от ЗПК относно шрифта на договора, чл.11, ал. 1, т. 3 ЗПК, чл. 11,
ал.1, т. 9а от ЗПК, чл. 15 ЗПК, чл.11, ал.2, чл.11, ал.1, т. 22 и чл. 13 от ЗПК. Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит,
които също представляват основание за признаването на последния за
нищожен. Моли исковете да се отхвърлят
на основание подробно изложените в отговора възражения, като претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
На 09.11.2007 г. между „Първа инвестиционна
банка“ АД в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на
кредитна карта № *** г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит тип овърдрафт
в размер на 1000 лв. Съгласно т. 4 от договора, длъжникът се е
задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина,
предвиден в Общите условия. В чл. 3 е предвидено, че срокът за ползване на
овърдрафта е до 30.10.2010 г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в общите условия на Банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA.
Автоматичното продължаване на срока е уредено и в т. 36 от общите условия.
В чл. 11 от договора за кредит ответникът е декларирал, че са му
предоставени и се е запознал с общите условия и е приел прилагането им при
уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и
изпълнение на Договора за кредит.
В договора е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен
период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирана до края
на последния отчетен период, то банката не начислява лихва върху дебитното
салдо. Съгласно чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът
заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, ГЛП в размери,
както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 %, за
всички останали транзакции- 18 %. Съгласно чл.8 при неплащане на месечна
погасителна вноски или надвишение на разрешения кредитен лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12 %. Отразен е адрес за кореспонденция на страните: гр. К.
Приети са като писмени доказателства, приложимите към процесния договор за
кредит общи условия. В р.І, т.1, б. з) е предвидено, че „падеж“ е датата, до
която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или
минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяка 5-то число от
месеца, а ако тое неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
В т. 16 е предвидено, че на 20-то число всеки месец (ако е неработен – на
следващия работен ден) банката изготвя и изпраща на титулярав писмена или
електронна форма отчет по сметка, съдържащ извлечение по всяка от издадените по
сметката карти за изтеклия отчетен период и за дължимите суми за извършени
операции с картите, както и за дължимите лихви, такси и комисионни. В
извлечението банката посочва и минималната погасителна вноска и другите
изискуеми суми и техния падеж. Данни за дължимите суми могат да се предоставят
и с обаждане или СМС известие, за което титулярът е дал съгласие. Съгласно т.
18 от общите условия титулярът се
задължава всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако
падежът е в неработен ден да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението. Обстоятелството,
че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да
внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска, която съгласно общите
условия е 5 % от дебитното салдо по сметката, но не по – малко от 10 лв. или
целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по – малък от 10 лева.
В т. 28, б.а) от ОУ, на която се
позовава ищецът е посочено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за
изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляра, за срок
определен от банката, в случай, че титулярът не извърши, което и да е плащане
по договора и общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която
такова плащане е станало изискуемо.
Ответникът е удостоверил с подписа си на 09.11.2007 г. получаването на
кредитната карта, открита по така сключения договор.
На 02.04.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Първа инвестиционна банка“ АД в
качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер. Видно от
отразеното в Приложение № 1 към договора предмет на договора са и вземанията по
договор за кредит овърдрафт от 09.11.2007 г., както следва: 1000 лв.- главница,
88,06 лв. – договорна лихва и 528,35 лв.- наказателна лихва, като дата на
последно плащане е посочена 11.02.2013 г. Съгласно чл. 7 от договора цедентът е
дал съгласието си и е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците от негово
име, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето. Страните са уговорили, че
вземанията преминават върху цесионера с всичките произтичащи права, привилегии,
обезпечения, лихви и други принадлежност. От цедента е издадено потвърждение за
цесия. Цесионерът е упълномощен от цедента за уведоми длъжниците за прехвърляне
на вземанията.
Изготвено е от ищцовото дружество уведомление за цесия и за предсрочна
изискуемост, което е връчено чрез ***, връчено при условията на чл. 47 ГПК.
Отразено е от връчителя И.П., че лицето е търсено и на адреса в гр. К. и на
адреса в гр. П., като са залепени уведомления. След справка в НОИ не е
установено наличие на трудов договор.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за периода от датата на активиране на картата 09.11.2017 г. до
датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
23.08.2019 г. е изтеглена обща сума в размер от 1980 лв., като последното
теглене е от 03.11.2010 г. в размер на 50 лв.
С картата са извършвани плащания в този период на обща стойност 24,25
лв., като последното плащане е от 14.03.2013 г. За теглене от АТМ са
начислявани такси в общ размер от 105,60 лв. Общият размер на таксите за
картови операции е 280,25 лв. Начислени са и лихви, които обаче са извън
исковия период, като лихвата по дебитното салдо е 1641,51 лв., а наказателната
лихва за надвишен лимит е 58,29 лв. Начислени са и такси за проверка на баланс
в общ размер от 329,56 лв. Общо начислените суми до 20.07.2015 г. са в размер
на 4445,21 лв. По предоставената кредитна карта от датата на активиране на
картата до датата на входиране на заявлението – 23.08.2019 г. са извършвани
плащания за погасяване на задължения в периода от 21.11.2007 г. до 11.02.2013
г. в общ размер на 3323 лв., като последното плащане е от 11.02.2013 г. и
същото е в размер на 740 лв. Вещото лице
установява, че размерът задължението на ответника към 23.08.2019 г. е 1000 лв.-
главница, 816,67 лв.- част от просрочена наказателна лихва по т. 7 и т. 8 от
договора – 28 % годишно за периода от 23.08.2016 г. до 12.07.2019 г. и законна
лихва върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 22.08.2019 г. – 8,33 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място следва да
се разгледат възраженията на особения представител за липса на материално- правна легитимация на
ищеца. Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ ЧСИ
може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела;
в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че
„ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс”, поради и което и доколкото съдът счита, че разпоредбите на
ГПК са спазени при връчване на уведомлението по чл.99, ал. 3 ЗЗД, за което
цедентът е надлежно овластен, то възраженията на особения представител е неоснователно. Още повече, че това
обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца,
доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
/трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./.
От събраните по делото доказателства и приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява сключването на
договора за банков кредит и усвояване на претендираната главница в размер на 1000 лв.
Съдът счита за неотносими възраженията на особения
представител на ответника за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК,
тъй като към датата на сключване на договора за кредит през 2007 ЗПК все още не
е съществувал. Същият е обнародван в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г. и е влязъл в
сила на 12.05.2010 г.
Към датата на сключване на договора за кредит
обаче е действал ЗПК, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006
г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от
30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм.,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
В случая са налице императивни материално правни
норми на закона-ЗПК (отм.);, които служебно следва да се приложат от съда,
респективно, да се приложат техните последици, дори и при липса на точното им
възпроизвеждане от страната, /т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. В
този смисъл е Решение № 1977 от 18.12.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2786/2015 г.
Съгласно чл. 7, т. 4 от
Закона за потребителския кредит (отм.); договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа посочване на чиста стойност на кредита (подлежаща на
получаване главница на кредита). По представения договор параметрите на
кредита, който е предоставен на ответника са следните: размер на кредита 1000 лв.
Формулировката е ясна, с точно посочване на размера като конкретна стойност. Не
е налице нарушение на цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския
кредит (отм.) договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на
годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи,
за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен
лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора
за кредит. А съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.)
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа условията, при които
посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни. В случая - видно
от договора - годишният процент на разходите не е посочен. Посочено е
единствено приложимия лихвен процент при непогасяване на датата на падежа, като
не са посочени конкретните разходи, приложими при сключване на договора за
кредит, а видно от приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза са
начислявани такси за теглене на суми, както и такси за картови операции и
проверки на баланс, формирани по неустановен по делото начин. Налице е
нарушение и на чл. 7, т. 11 от ЗПК (отм.), тъй като не са посочени свързаните с
договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива, а
в случая се установява, че такива разходи са начислени и са в значителен
размер.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз,
националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на
договорна клауза - Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело
С - 243/08 и Решение на Съда ( първи състав) от 03.06.2010 г. по дело С -
484/08. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани
при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като напр. при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора както и липса на уведомяване за
всички условия по договора за кредит и др. В случая не са представени общите
условия, от които да се установят и другите елементи на сключения договор за
кредит извън тези отразени в него. От приетото по делото заключение на съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че с платените от ответника суми са
погасени единствено задължения за лихви и разходи, като не става ясно дали този
ред на погасяване е въз основа на договорка между страните или е в представени
на ответника и приети от него общи условия, действащи към датата на сключване
на договора за кредит.
Освен това липсва и информация по чл. 7, т. 9 във вр. с чл. 21,
ал.2, т. 3 ЗПК (отм.), а именно: липса на информация в договора по отношение на
разходите за извършване на превода на средства
и поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на
лихвите и другите разходи по него, както и за събиране на дължимите вноски или
за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в
брой или по друг начин.
В Решение №
95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е поставено и
изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени разходи и
фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният елемент при
изменението и за да може потребителят да направи прогноза или самостоятелни
изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от сключването на договора.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.4 и сл. ЗПК (отм.). Съгласно чл.4
ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от
договора, като съгласно ал. 1 Кредиторът уведомява потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. В чл. 7 ЗПК
(отм.) са уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на
някои от тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.) обуславя
недействителност на договора за кредит.
В настоящия случай не се доказа потребителят –
ответник по делото да е уведомен за
всички условия по потребителския кредит преди сключване на договора. Не се
установява същият да е бил запознат с размера на годишния процент на разходите
преди сключване на договора за револвиращ заем, нито същият да е установен и
ясно посочен в сключения договор за кредит. Предвид така изложеното съдът
счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК (отм.). Както беше
посочено по – горе не са изпълнени и разпоредбите на чл.7, т.6, т. 9 и т. 11 ЗПК ( отм.).
Нарушението на горецитираните разпоредби обуславя недействителност на договора за
заем на основание чл. 14 ЗПК (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В случая от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява размера на платената от ответника сума по кредита, а
именно: сумата от 3323 лв., с която съдът счита, че изцяло е
погасена усвоената по предоставения револвиращ кредит главница.
С оглед гореизложеното и установената недействителност
на договора за кредит, както и заплащането на дължимата по него главница преди
прехвърляне на вземането на ищеца, съдът счита, че не следва да се обсъждат
направените възражения за погасяване по давност на задълженията и за
обявяването на предсрочната изискуемост.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мелон България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария
Луиза” 100, ет. 3 против К.И.П., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000
лв. – главница по Договор за издаване на
кредитна карта № *** г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който
са прехвърлени с Договор за цесия от 02.04.2018 г., 816,67 лева - част от просрочена наказателна лихва,
начислена на основание т. 8 от договора за кредит за тригодишния период от
23.08.2016 г. до 12.07.2019 г.- дата на предсрочна изискуемост, 8,33 лв.-
лева изчислена законна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 22.08.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 13756/2019 г. по
описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ