№ 5730
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110127116 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Д. П. срещу СО, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Т. Д. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че СО му дължи обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди
вследствие на виновни противоправни действия на служители на ответника в периода
26.09.2018 г. – 17.05.2021 г., изразяващи се в предоставяне на невярна информация на
ищеца и трети лица, включително на проведено Общо събрание на 05.11.2018 г., че
ответника не дължи суми за ремонти на общи части в сгради, в които има общински
жилища, включително и на затаяване на информация каква е процедурата за
получаване на пари нза ремонти в тях. Съобразно изложеното в исковата молба и
депозирани към нея молби-уточнения е направено искане ответника да бъде осъден да
плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, уточнени с молба от 19.01.2024
г., и претърпени в процесния период. Депозирана е и писмена защита от ищеца, в която
се поддържа становището за основателност на предявения иск. Релевира и възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който е изложено становище за нередовност и
неоснователност на предявения иск. Претендира разноски за платен адвокатски
хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За основателността на предявената искова претенция в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
1
наличие на следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за
обезвреда: 1) противоправно действие или бездействие от страна на лице, 2) на което е
възложено извършване на някаква работа от ответника – СО, 3) причиняване на вреда –
при или по повод изпълнението на възложената работа, 4) както и причинна връзка
между противоправното поведение и вредоносния резултат, включително и 5) характер
на твърдените неимуществени вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия причинител. Доказването на останалите елементи от
фактическия състав е в тежест на ищеца.
От представените писмени доказателства, включително от представеното писмо
от СО от 27.01.2014 г. /л. 76 и сл. от делото/ и с оглед становището на ответника в хода
на делото, съдът намира за безспорно установено, че в процесния период от страна на
служители на СО са заявени и мотивирани становища пред ищеца, че разходите за
ремонт на сградата в режим на етажна собственост, в която живее, се дължат от
наемателите на общински жилища, а не от ответника, в качеството на собственик.
Независимо от изложеното, в конкретния случай съдът не намира за установено
да са осъществени противоправни действия на служители на СО във връзка с
изложените фактически твърдения в исковата молба и уточненията към нея. На първо
място, евентуалното предоставяне на информация от юрисконсулти и/или други
служители, че не се дължат пари от ответника за ремонт на конкретната сграда в режим
на Етажна собственост, тъй като същите са дължими от наемателите им и с оглед
техния особен статут, не може да се определи като противоправно действие по смисъла
на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази от една страна, че правилата за
участие на етажните собственици в разходите за ремонт и поддръжка на сгради в
режим на етажна собственост са уредени в закона – ЗУЕС, като евентуалното неточно
тълкуване на закона от правните субекти не може да бъде определено като
противоправно деяние, доколкото при спор за материално право, удволетворяването на
същото може да бъде претендирано по съдебен ред и съдът е компетентният орган,
който следва да установи действителното правно и фактическо положение между
страните. Доколкото редът за плащане на суми за ремонт на общи части в сгради в
режим на етажна собственост е уреден в закона, не съставлява противоправно
поведение и евентуалното непредоставяне на информацията каква е процедурата за
получаване на пари за ремонти в тях, тъй като законите са общодостъпни, като освен
това всеки правен субект е длъжен да бъде запознат с тях и да ги спазва. На следващо
място, не се установява в процесния период, в който от ищеца се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, да са съществували пречки етажните
собственици да предявят иск срещу СО за сумите, които ищецът счита за дължими. В
обобщение, настоящият съдебен състав намира, че в случай на неправомерен отказ за
плащане на дължими суми, отговорността на длъжника може да бъде реализирана чрез
иск за реално изпълнение на вземането, като при установена забава за плащане, същият
ще дължи и законна лихва за забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отказа да бъдат
платени определени суми, и то в хипотезата, в която не е установено правомерен ли е
или не, не е от естество да обуслови ангажиране на деликтна отговорност на субекта –
в процесния случай на ответника СО. Съществено в случая е и че твърдяните суми са
дължими не на ищеца, а на Етажната собственост.
Предвид факта, че съдът не намира за установено по делото да е доказано
наличието на противоправно поведение на служители на ответника във връзка със
заявеното становище от негово име, в качеството на собственик на общински имоти, че
не дължи разноски за ремонт, а такива се дължат от техните наематели, не може да се
приеме, че са налице и останалите предпоставки за ангажиране на деликтната
2
отговорност на ответника, поради което обсъждането им е безпредметно.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че изводите му съответстват
с възприетото в мотивите на представеното по делото решение № 4625/12.04.2017 г. по
адм. дело № ......... г. по описа на ВАС, че при неправомерен отказ на ответника за
плащане на дължими суми за притежавани от него имоти, етажните собственици могат
да претендират разходите за ремонт на общите части по реда на ГПК.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. От последния се претендират такива за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 080 лв., плащането на което е доказано по делото. Съдът намира
релевираното възражение на ищеца за прекомерност на същото за основателно, с оглед
правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до
предвидения минимум в приложимата редакция към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 996 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: .............., срещу
СО, с БУЛСТАТ ........., с адрес: ........., осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на виновни противоправни действия на служители на ответника в
периода 26.09.2018 г. – 17.05.2021 г., изразяващи се в предоставяне на невярна
информация на ищеца и трети лица, включително на проведено Общо събрание на
05.11.2018 г., че ответника не дължи суми за ремонти на общи части в сгради, в които
има общински жилища, включително и на затаяване на информация каква е
процедурата за получаване на пари за ремонти в тях, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: .............., да плати на СО, с
БУЛСТАТ ........., с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 996
лв. с ДДС, представляваща разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3