Решение по дело №4463/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260086
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220104463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                            РЕШЕНИЕ  

 

                              05.03.2021 г.            Град  Пазарджик

 

В        И  М  Е  Т  О           Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти  граждански състав

На  пети февруари, две хиляди двадесет  и първа  година

В   публично  заседание в следния състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №4463  по описа за   2019  година.

 

 

 

Предявена е искова молба  с правно основание чл.49 във вр. с чл.45  и чл.86 от ЗЗД  от ищеца Е.П.Д., ЕГН-********** ***, срещу „Изипей“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано от Г.П.М. и Б.И.Г..

В подадената искова молба се твърди, че  ищцата Е.П.Д. имала сключен Договор № 42227/12/02/2014/ за ипотечен кредит от 12.02.2014 г., с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД за сумата от 25 500 лева, с начална дата 26.02.2014 г., до 15.02.2034 г. Тъй като същата живее и работи в Република Германия от 4 години, дъщеря й - Д.П.Д. прави вноските по кредита, като обичайно внася сумите в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД директно по сметката на титуляра Е.П.Д.. На 15.03.2018 г., Д.П.Д. е направила плащане към „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в размер на 250.00 лева, чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД в офис на компанията, находящ се в гр.Пазарджик, на ул. „Гладстоун“, за което и е издадена разписка № 02000711455176, с номер на превод 02000711455176 и с дата и час на превода 15.03.2018 г. - 12:51:09 часа, с основание ********* /КЛИЕНТСКИ НОМЕР/ по банкова сметка *** - *** „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Твърди се, че на 18.04.2018 г., Д.П.Д. отново е направила плащане към „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в размер на 300 лева, чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД в същия офис на компанията находящ се в гр.Пазарджик, на ул. „Гладстоун“, за което отново и е издадена разписка № 02000725960655, с номер на превод 02000725960655 и г. дата и час на превода 18.04.2018 г. - 14:50:51 часа, с основание „Вноска по кредит" по банкова сметка *** - *** „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Към края на същият месец април 2018 г. обаче, служители на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, се свързали с ищцата Е.П.Д., за да я уведомят, че има забавяне по кредита, което ще бъде отразено и статусът на същият ще бъде променен на „просрочен“. Ищцата обяснила, че няма просрочени плащания по кредита, и че вноските по същият се правят редовно. Въпреки редовните плащания по кредита, през следващите месеци - май, юни и юли 2018 г., видно и от приложените към исковата молба извлечения от клиентска сметка за периода 01.01.2018 г. - 23.07.2018 г., обажданията от банката продължили, с твърдението, че кредита продължава да бъде със същия просрочен статус.

До настоящият момент, въпреки редовните месечни плащания по кредита, същият продължава да бъде „просрочен“, като ищцата Е.П.Д. в продължение на 1 година и 4 месеца, или 16 месеца, е била подложена на непрекъснат -Емоционален стрес, поради непрестанните обаждания от страна на служители на банката, с твърдението за проблеми по кредита. По тази причина се наложило през месец юли 2019 г., да се върне в България за да може да разреши този проблем.

Твърди се, че видно от приложените към исковата молба извлечения от банковата сметка на ищцата, направеното плащане чрез „ИЗИПЕЙ" АД не е постъпило в банката. В същото извлечение направеното на 18.04.2018 г., от Д.Д. плащане към „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в размер на 300 лева, чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД в същия офис на компанията находящ се в гр.Пазарджик, на ул. „Гладстоун“, за което е издадена разписка № 02000725960655, с номер на превод 02000725960655 и с дата и час на превода 18.04.2018 г. - 14:50:51 часа, с основание „ВНОСКА ПО КРЕДИТ“ по банкова сметка *** - *** „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е надлежно отразено, като сумата е постъпила по банковата сметка на Е.П.Д. на 19.04.2018 г., в 13,47 часа чрез системата „Бисера". Твърди се, че служителят на ответното дружество не е изпълнил задължението си да преведе постъпилата за плащане сума към банковата сметка на Е.П.Д. като следствие на това негово действие, ищцата е претърпяла както имуществени вреди в размер на 253,52 лева, така и неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство и тревожност, поради настъпилото просрочие на ипотечния кредит, което е довело до безбройни разговори с банковите служители, ежемесечни обаждания от тяхна страна продължение на 16 месеца, както и до непланираното и належащо в случая пътуване от Германия до България, именно във връзка с проблемния кредит.

Сочи се, че ищцата претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати общо сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществен вреди, мораторна лихва за времето от 15.03.2018 г. До 07.11.2019 г. в размер на 502.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 07.11.2019 г. и. окончателното изплащане на сумата.

Счита за безспорно установено, че служител на ответното дружество при изпълнение на възложена му работа /осъществяване на парични преводи/, не е изпълнил вменените му задължения - в частност неосъществено плащане - сумата не е постъпила по банковата сметка. Това действие/бездействие, извършено от служителя на ответното дружество, безспорно е довело до неблагоприятните за ищцата последици.

Претендира се и мораторна лихва, за времето от 15.03.2018 г. до 07.11.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/. Моли се съдът, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД да постанови решение, с което да осъди „ИЗИПЕЙ“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр София 1000, район Средец, ул. „Иван Вазов“ № 16, представлявано от Г.П.М. и Б.И.Г., да заплати на Е.П.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 3000 лв., от които: 250 лв. имуществени и 2750 лева неимуществени вреди, мораторна лихва за времето от 15.03.2018 г. до 07.11.2019 г. в размер на 502,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски и платеното адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита иска за заплащане на сумата от 250.00 лева за недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от завеждането му. Твърди се, че важен в случая е и факта, че наредителя Д.Д. не се е легитимирала като пълномощник на Е.Д., нито е заявила пред „Изипей“ АД изрично, че извършва платежната операция и подава платежното нареждане от чуждо име и за чужда сметка. В този смисъл лицето, което е активно легитимирано да предяви иск срещу „Изипей“ АД при наличие на неизпълнение (неправилно или неточно изпълнена платежна операция) е лицето Д.П.Д..

Счита, че предявените искове са неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени, поради следните доводи: Твърди се, че „Изипей“ АД е изпълнило законосъобразно и точно процесната платежна операция. Внесената на 15.03.2018 г. сума на стойност 250.00 лева на каса на „Изипей“ АД по сметка на „Алианц Банк България“ с IBAN ***, както се вижда от разписка № 02000711455176/15.03.2018 г., е била преведена по посочената от наредителя банкова сметка, ***ор доказателство - Извлечение от дебитни движения по сметка на „Изипей“ АД за 16.03.2018 г.. След като служител на „Изипей“ АД е изпълнил платежното нареждане в съответствие с посочения от наредителя уникален идентификатор, плащането се счита за точно извършено, въпреки, че сумата не е постъпила по сметката на получателя. Причината за това в случая е връщането на превода от страна на „Алианц Банк България“ АД с основание „несъвпадение на име на получател“, което обстоятелство се доказва от приложеното към настоящия отговор доказателство - Извлечение от кредитни движения по сметка на „Изипей“ АД за 16.03.2018 г..

Относно иска за неимуществени вреди в размер на 2750.00 лева и във връзка с изложеното по-горе за неоснователност на иска за сумата от 250.00 лева и доколкото „Изипей“ АД е изпълнило задълженията си като доставчик на платежни услуги на платеца, се твърди, че настъпилите неблагоприятни последици в правната сфера на ищеца в резултат на неизвършеното плащане не са в пряка причинно-следствена връзка и резултат от действие или бездействие на „Изипей“ АД, поради което искът срещу дружеството се явява неоснователен.

Сочи се съдебна практика.

Изложените в исковата молба доводи за неизвършен превод от „Изипей“ АД към банката на получателя „Алианц Банк България“ АД не съответстват на обстоятелствата и доказателствата по делото, което е основание да се приеме, че предявените искове срещу „Изипей“ АД са неоснователни.

Във връзка със становището на ответника по предходните пунктове счита, че изложените в исковата молба твърдения, с които се обосновава отговорността на ответника, са неоснователни поради обстоятелството, че претендираната сума по главния иск не се дължи на ищеца, а на наредителя, който е различно лице. От това обстоятелство произтича и неоснователността на претенцията за мораторна лихва върху претендираната с исковата молба главница.

Счита, че изложените в исковата молба твърдения, с които се обосновава отговорността на ответника за причинени неимуществени вреди на ищеца, са също неоснователни поради обстоятелството, че липсва причинно-следствена връзка между действия/бездействия на ответника и настъпилите негативни правни последици в сферата на ищеца.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното  от фактическа и правна  страна:

         От приетите по делото доказателства се установява , а и не се спори между страните по делото, че ищцата Е.П.Д., ЕГН-********** е кредитополучател по   Договор № 42227/12/02/2014/ за ипотечен кредит, сключен между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Е.П.Д..

         Тъй като ищцата се установила трайно да живее  и работи в Германия, погасявала вноските по кредита чрез своята дъщеря Д.П.Д., която извършвала плащанията към „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез платежната система на „Изипей“АД, ЕИК- *********.

         Видно от приложената към исковата молба  Разписка №02000711455176 от 15.03.2018г., на посочената дата Д.П.Д.   извършила плащане чрез разплащателната система на ответното дружество към банката в размер на 250.00лв.

         На 18.04.2018 г., Д.П.Д. отново е направила плащане към „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в размер на 300 лева, чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД в същия офис на компанията находящ се в гр.Пазарджик, на ул. „Гладстоун“, за което отново и е издадена разписка № 02000725960655, с номер на превод 02000725960655 и  дата и час на превода 18.04.2018 г. - 14:50:51 часа, с основание „Вноска по кредит" по банкова сметка *** - *** „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Впоследствие било установено от служители на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД,че имало забавяне по кредита, за което уведомили ищцата, което съответно било отразено и в статусът на кредита, който бил обявен за „просрочен“. След обстойна проверка на всички плащания по кредита било установено, че  до обявяването на кредита за просрочен се е стигнало след непостъпването на направената на 15.03.2018 г., вноска в размер на 250.00 лева, чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД в офис на компанията находящ се в гр.Пазарджик, на ул.„Гладстоун“, за което е била издадена разписка  02000711455176, с номер на превод 02000711455176 и с дата и час на превода 15.03.2018 г. - 12:51:09 часа.

По делото е приложена Справка за задълженията по кредит по Договор № 42227/12/02/2014/, сключен между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Е.П.Д..

Към отговора на исковата молба е приложено Извлечение от дебитните движения по сметка на „Изипей“АД за 16.03.2018г. , от съдържанието на което извлечение се установява,че внесената от наредителя сума е била преведена от „Изипей“АД на „Алианц Банк България“ АД на 16.03.2018г. в 11.43 .27 часа по посочената от наредителя банкова сметка  ***.

Прието и приложено по делото е и Извлечение от кредитните движения  по сметка за върнати преводи на „Изипей“АД за 16.03.2018г. , от което е видно, че преведената от „Изипей“АД сума е била върната  от „Алианц Банк България“ АД на 16.03.2018г.  в 16.04.22 часа, с посочено основание за връщането й- „несъвпадение на име получател !“

Горното се потвърждава от предоставената от банката информация с писмо изх.№440-444 от 25.09.2020г., съгласно което, има превод от Д.П.  Д. от сметка с IBAN ***.03.2020г.  чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД с получател сметка с IBAN ***, но вместо името на титуляра на сметката Е.  П.Д., е било изписано името на „Алианц Банк България“. На 16.03.2018г. преводът е бил върнат на наредителя поради несъвпадение по името на получателя и посочената банкова сметка.

         По делото е била разпитана в качеството си на свидетел Д.П.Д., която в показанията си потвърждава обстоятелството, че на 15.03.2018г. и 18.04.2018г. извършила плащания към  „Алианц Банк България“ за погасяване кредита на своята майка, като за целта използвала платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД. При посещенията си в офиса на ответното дружество, св. Д. предоставяла необходимите данни на служителят на „ИЗИПЕЙ" АД, след което заедно проверявали необходимите данни, за да не възникне грешка. След извършена проверка, св. Д. подписвала документа и  операцията била завършена.

          Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

          Предявените от ищцата Д. искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за нея от предявяването на исковете. Макар и да бе установено по безспорен начин обстоятелството, че процесната платежна операция е била наредена не от ищцата, а от нейната дъщеря , от приетите по делото доказателства е видно, че се касае за собствени на ищцата средства, предназначени за погасяването на изтеглен от ищцата кредит, поради което за същата съществува интерес от предявяването им.

        

 

          Разгледани по същество, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани поради следните съображения:

          В качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, не се спори между страните по делото, че ответното  дружество притежава лицензия от Българска народна банка за извършване на дейност като дружество за електронни пари и е вписано в публичния регистър по чл. 19 от ЗПУПС, воден от БНБ.

          Спорът между страните се свежда до това  дали  съответният  служител на  ответното дружество е  изпълнил точно и своевременно задължението си да преведе постъпилата за плащане сума към банковата сметка на ищцата , или не, като в резултат от това действие/бездействие да са настъпили и твърдените имуществени/неимуществени вреди за ищцата. Съгласно разпоредбата на  чл. 90, ал. 1 от ЗПУПС, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която „Уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка".

          Тази законова регламентация е отразена и в Общите условия на Изипей АД за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги, публикувани на официалния сайт на дружеството. Съгласно раздел V, т. 11 от Общите условия когато Изипей АД е изпълнило платежното нареждане в съответствие с посочения в него уникален идентификатор/IBAN, ***.

    Разгледана в конкретиката на настоящият казус, горепосочената правна регламентация води до извод, че ответното дружество  е изпълнило законосъобразно и точно процесната платежна операция, а  внесената на 15.03.2018 г. сума на стойност 250.00 лева на каса на „Изипей" АД по сметка на „Алианц Банк България“ АД е била преведена по посочената от наредителя банкова сметка. ***телства, вкл. Извлечение от дебитните движения по сметка на „Изипей“АД за 16.03.2018г. , от съдържанието на което извлечение се установява, че внесената от наредителя сума е била преведена от „Изипей“АД на „Алианц Банк България“ АД на 16.03.2018г. в 11.43 .27 часа по посочената от наредителя банкова сметка  ***. Прието и приложено по делото е и Извлечение от кредитните движения  по сметка за върнати преводи на „Изипей“АД за 16.03.2018г. , от което е видно, че преведената от „Изипей“АД сума е била върната  от „Алианц Банк България“ АД на 16.03.2018г.  в 16.04.22 часа, с посочено основание за връщането й- „несъвпадение на име получател !“

Горното се потвърждава от предоставената от банката информация с писмо изх.№440-444 от 25.09.2020г., съгласно което, има превод от Д.П.  Д. от сметка с IBAN ***.03.2020г.  чрез платежната система на „ИЗИПЕЙ" АД с получател сметка с IBAN ***, но вместо името на титуляра на сметката Е.  П.Д., е било изписано името на „Алианц Банк България“. На 16.03.2018г. преводът е бил върнат на наредителя поради несъвпадение по името на получателя и посочената банкова сметка.

***телства се установява по категоричен начин, че съответният  служител на „Изипей АД“ е изпълнил платежното нареждане в съответствие с посочения от наредителя уникален идентификатор, като  плащането следва се счита за точно извършено, въпреки, че сумата не е постъпила по сметката на получателя. Причината за това в случая е връщането на превода от страна на банката с основание „несъвпадение на име на получател", което не би могло да се вмени във вина на служителят на ответното дружество.

Това е така, защото данните за превода, в т. ч. и името  и банковата сметка на  получателя се предоставят единствено от наредителя, като той следва да провери дали същите са коректно записани, след което да изпише собственоръчно имената си и да положи подпис върху платежния документ - разписка, което е сторено в настоящия случай. Извършените от служителят на  „Изипей“ АД действия при превода на процесната сума са в съответствие със закона и в съответствие с предоставените от наредителя данни. В крайна сметка именно наредителят с подписа си изразява волята си паричните средства да постъпят по определена банкова сметка ***. Дори и служителят на доставчика на платежни услуги да е допуснал неволна техническа грешка при изписването на банковата сметка или получателя, наредителят е следвало да извърши детайлна проверка на тези данни и да ги коригира, в случай, че намери това за необходимо.  

Съгласно разпоредбите на ЗПУПС, задължение на платеца (наредителя) е да следи за точно изпълнение на наредената от него платежна операция, както и да информира своевременно доставчика на платежни услуги при възникнали проблеми и нередности.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав достигна до извода, че служителят на ответното дружество е изпълнил платежното нареждане в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, чието репариране се иска с предявяване на настоящата искова молба. За да се реализира отговорността на юридическите лица, които са възложили другиму извършването на някаква работа  по чл.49 от ЗЗД, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, следва да се установи извършването на противоправни и виновни действия или бездействия, какъвто не е настоящият случай. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД настъпва, след като натовареното лице, при или по повод на възложената му работа, причини виновно вреда на пострадалия, като в конкретният казус не се установи лицето, на което е възложена работата, да има вина за причинените вреди.

Предвид изложените съображения, ищцовите претенции за заплащане на обезщетение в общ размер на 3000.00лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. С оглед неоснователността на главният иск,следва да се отхвърли и предявената акцесорна претенция за присъждане на мораторна лихва върху претендираната главница.

         По отношение на разноските : При този изход на делото, на  ответника  следва да бъдат присъдени сторените в хода на производството  разноски – възнаграждение единствено за един адвокат  в размер на  760.00 лв.,  на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от страна на ищеца следва да се отхвърли с оглед на фактическата и правна сложност на делото , цената на иска, обемът на извършените от процесуалните представители на ответника процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от  страните възражения, поради което  заплатеното   възнаграждение се явява  справедливо и не е прекомерно.

           Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Е.П.Д., ЕГН-********** *** срещу  „Изипей“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано от Г.П.М. и Б.И.Г., искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се иска  от съда да бъде осъден ответникът „Изипей“АД, ЕИК- *********,  да заплати на ищеца Е.П.Д., ЕГН-**********, сумата от 3000.00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди /от които 250.00лв. за имуществени и 2750.00лв. за неимуществени вреди/, както и  сумата от 502.49лв. /петстотин и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2018г. до 07.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда  до окончателното изплащане на дължимите суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

            ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на  „Изипей“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано от Г.П.М. и Б.И.Г., сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 760.00 лева /седемстотин и шестдесет лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

                  

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

 

 

 

 

 

 

 

.