Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
гр. Силистра, 15 март 2022 година
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 701 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ш.С.А.
с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Л., моли съда да осъди ответника, да му
заплати сумата от 11 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически
болки и страдания от причинените му множество телесни увреждания в резултат на
ПТП, настъпило на 25. 11. 2019 г., причинено от В.А., като Водач на МПС – лек
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“ с ДК №, застрахован за периода 12. 06.
2019 г. – 11. 06. 2020 г. по риска “Гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК
Застраховане“ АД.
Претендира
законната лихва, считано от датата на завеждане на щетата – 10. 01. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да му
се присъдят и направените по делото разноски.
Твърди, че в
следствие на ПТП- то е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, като е заявил претенцията се спрямо
застрахователя, но същият е заплатил обезщетение в размер на 1000.00 лева,
което не удовлетворява ищеца. Предвид отказа да бъде определено обезщетение в
по – висок размер, ищецът предявява правата си по съдебен ред, като счита, че
дължимото му обезщетение следва да бъде определено общо в размер на
12 000.00 лева. Поради извършеното плащане, претенцията е в размер на
11000.00 лева.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК . Застраховане” АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. С. № , ет. , представляван от изпълнителните директори
А. Л. и Р.Д., чрез юрисконсулт Д.Д., е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове, по следните съображения:
- размерът на изплатеното обезщетение е определен в
съответствие с критериите за справедливост и съдебната практика;
- оспорва
изключителната вина на водача на автомобила предвид липсата на представени НП
или присъда;
- оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между ПТП – то и настъпилите вреди,
вида на травмите, претърпените болки и тяхната продължителност;
- твърди
наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който бил с
умствено изоставане и не е преценил мястото и начина на пресичане;
- оспорва
механизма на настъпване на ПТП-то;
- оспорва
исковете по размер.
- оспорва началният
момент, от който следва да се начисляват лихви за забава, като счита за
правилен момента на предявяване на исковата молба.
Предвид на
това, моли да се отхвърлят като недоказани и неоснователни исковете, както и
акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава.
Претендира,
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Съдът е
сезиран с искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Между
страните не е спорно, че на 25. 11. 2019 г. в 18.40 часа на път III-ти клас №
213, при управление на автобус марка „Форд”, модел „Транзит“ с ДК №, В.Г.А. е причинил
ПТП, като е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество. Макар и самата полица да не е представена
като доказателство по делото, наличието на валидно правоотношение по
застрахователното правоотношение не се оспорва от ответника и се установява от
представените доказателства за осъществена кореспонденция между ищеца и
ответника по повод заведената щета № 0411-750-0001-2020.
Видно от
представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица изх. №
15791 /26. 11. 2019 г., АУАН № 72114 / 25. 11. 2019 г., както и НП № 19-1099-000805
/ 12. 12. 2019 г., безспорно се установява, че В.Г.А. виновно е причинил
щетите, като управлявайки МПС, при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на което е блъснал
движещият се в посока с. А. пешеходец, с което реализира ПТП. За тези си
действия водачът следва да носи отговорност поради факта, че не е избрал
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е
нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което е причинил неимуществени
вреди на ищеца по делото. Освен това водачът не е уведомил компетентната служба
на МВР за настъпилото ПТП, в което е участник, с което виновно е нарушил и чл.
123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП.
Макар и да не е налице акт по смисъла на чл. 413, ал. 3 от НПК, в случая
са изяснени фактите относно виновното извършването на деянието от страна на дееца, както и че
същото е наказумо от закона. С оглед на изложеното съдът
приема, че деликтната отговорност на извършителя В.Г.А. по отношение на увреденото лице – ищецът в производството е безспорно
доказана. След като извършителят е застрахован при ответника, то елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ са налице, поради
което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК Застраховане” АД гр. С., като застраховател. Във
връзка с гореизложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че
механизмът на ПТП – то е изяснен безспорно от полицейските органи и по налични данни от
назначената по делото експертиза. Водачът на микробуса, причинил ПТП – то не е
имал възражения във връзка с констатациите на полицейските органи от една
страна, а от друга, разпитан в качеството му на свидетел в съдебно заседание
описва процесното ПТП по начина, възприет и предаден също от него на полицаите,
съставили КП, но освен това твърди наличие на неизправност в системата от
светлини на управлявания от него автомобил / „бусът няма светлини и аз не мога
да карам вечер“/. Този факт е пренебрегнат от страна на вещото лице, което
обосновава становището си с твърдата убеденост, че автомобилът по презумпция
следва да е преминал ежедневен технически контрол, поради което не е възможно
да е с неизправна светлинна уредба. Предвид показанията на водача обаче и
предвид констатациите на вещото лице и полицаите относно възможността да бъде
възприет пешеходецът едва в рамките на осветения участък, съдът възприема
становището, че поради недостатъчната изправност на светлинната уредба на
автомобила, водачът му е възприел твърде късно движещият се правилно пешеходец.
Съдът взема предвид и факта, че заключението на вещото лице за мястото, което е
заемал пешеходецът на пътното платно е на повече от 1 метър от края на пътното
платно, почива на предположения, при това основани именно на презумираната
изправност на автомобила. При тези данни съдът приема, че при избиране
скоростта на движение водачът не се е съобразил с конкретните пътни условия /
тъмната част на денонощието, мокър път и слаб валеж/, вследствие на което е
причинил ПТП. Установени са по безспорен начин и причинените на ищеца телесни
увреждания и техния характер. Освен твърденията на самия водач, че пострадалият
рязко се е появил пред него на пътното платно, не
съществуват никакви индиции, че пострадалият е допринесъл с
поведението си за причиняване на вредите – в тази връзка не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ищеца, въпреки дадените му указания в тази насока, а
заключението на експертизата в тази насока съдът е обсъдил по – горе. Ето защо съдът счита, че възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат са неоснователни.
На следващо място е необходимо да се коментира
претенцията за заплащане на претърпените от ищеца
неимуществени вреди: Видно от приложените съдебномедицинско освидетелстване № 2746 / 11. 12. 2019
г., и епикриза издадена от МБАЛ – С., както и от заключението на експертизата
са обстоятелствата, че на ищеца са
причинени леки телесни повреди – контузия на главата с лекостепенна
церебрастенна симптоматика, контузия на лявата лакътна става с хематом ,
кръвонасядане и умерено изразен двигателен дефицит , контузия на дясната
колянна област и задната глезеннаобласт, охлузване на дясна гривнена става, обуславящи
временно разстройство на здравето не опасно за живота, като около двадесет дни
след ПТП-то е следвало болките да отшумят.
От разпита на свидетеля А. става ясно,
че след
приключване на болничния престой ищецът е бил в тежко състояние, целият бил в
синини, имал открити рани и на практика бил неподвижен, което налагало пълното
му обслужване от свидетеля – негов брат. Ищецът не бил в състояние нито да се
храни сам, нито да поддържа личната си хигиена, като възстановяването му било
много трудно. Тези показания не са оспорени и съдът ги възприема, но отчита
евентуалната заинтересованост на свидетеля, както и обстоятелството, че ищецът
страда от лека умствена изостаналост и е претърпял мозъчен инфаркт, което
значително е допринесло за тежестта на състоянието му веднага след инцидента,
както и затрудненията при възстановяването му.
При съобразяване с всичко
изложено относно претърпените от ищеца болки и
страдания в резултат на причинените травми от произшествието,
продължителността на оздравителния процес, изживените неудобства, свързани
с
невъзможността да задоволява сам ежедневните си потребности и негативните психически преживявания, свързани с преживения стрес и продължаващите болки и
затруднения в движенията, съдът счита, че ответникът
следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. В този смисъл и предвид
заплатената вече сума в размер на 1000.00 лева, съдът намира исковата претенция
за основателна в размер на 2000 лева и я уважава в този размер, като я отхвърля
в останалата й част като неоснователна и недоказана.
Върху размера на иска следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите – чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена от датата на увреждането, а
не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение – в този смисъл
Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК., но тъй като е претендирана от по –
късен момент, съдът я уважава от датата на отговора по заявената щета - 17. 02. 2020 г.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по
производството в размер на 440.00 лв. - адвокатски
хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния
представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско
възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 /
/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на
процесуалния представител в размер на 440.00 лева, при това върху уважената
част на исковата претенция. С оглед уважената част от исковата претенция
ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса и
експертиза в размер на 305.45 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената
част от исковата претенция в размер на 254.55 лева.
Водим от гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
С. С.№ , ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да заплати на Ш. С.А. с ЕГН **********,*** сумата от 2 000.00 / две хиляди /
лева - представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически и психически болки и страдания от причинените му
множество телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на на 25. 11. 2019
г., причинено от В.А., като Водач на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел
„Транзит“ с ДК №, застрахован за периода 12. 06. 2019 г. – 11. 06. 2020 г. по
риска “Гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД гр. С., заедно със
законната лихва от 20. 02. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за в останалата му
част до пълния размер от 11 000.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № , ет. , представляван от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. да заплати на Ш. С.А.
с ЕГН **********,*** сумата от 305.45
/ триста и пет лв. и 45 ст. / лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
С. С. № , ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да заплати на адвокат К.Л. ***, сумата от 440.00 / четиристотин и четиридесет / лева, представляваща
определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Ш. С.А. с
ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 701 / 2020 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Ш. С.А. с ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК сумата от 254.55 / двеста
петдесет и четири лв. и 55 ст. / лева – разноски по производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: