и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 112/18.09.2006 година, постановена по НОХД № 118/2006 година по описа на Момчилградския районен съд, Севдалин Асенов Куцев от гр.Мадан, област Смолян е признат за виновен в това, че: 1. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ахмед Ахмед Хюсеин от с.Секирка,общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 от , във вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 5 м. 2. На 18. 03. 2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддъжал заблуждение у Мюмюн Хълми Йълдъз от с.Самокитка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 ,във вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 5 м. 3. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Мюмюн Тефик Ахмед от с.Самокитка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. 5 м. 4. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Неджат Юсеин Мустафа от с.Секирка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 , вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 5м. 5. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Али Вели Йълдъз от с.Самокитка,общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 250.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1,вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 една година. 6. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Раим Мустафа Мустафа от с.Чорбаджийско, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 5 м. 7. На 18.03.2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Фами Мюмюн Емурла от с.Самокитка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 5 м. 8. През месец март 2002г. в гр.Момчилград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Сунай Тефик Ахмед от с.Самокитка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г и 5 м. 9. През месец април 2002г. в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Бирхан Бехчед Акиф от гр.Момчилград и с това причинил нему имотна вреда в размер на 350.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 3 м. 10. През месец април 2002г. в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Сабахтин Садък Али от с.Пловка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. 11. През месец април 2002г. в с.Подкова,общ.Кирково, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ерджан Осман Халил от с.Чорбаджийско, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 400.00лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 , вр.с чл.54 от НК му еналожено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 4 м. 12. През месец март 2002г. в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Мехмед Джемил Хасан от с.Пловка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1,вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г.и 4 м. 13. На 03.04.2002г. в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Бахри Феим Ахмед от с.Чавка ,общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 г. и 5 м.. 14. През месец април 2002г.,в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Гюрсел Мехмед Хюсеин от с.Секирка,общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 250.00 евро с левова равностойност 488,96лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай , поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. 15. През месец март 2002г.,в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Нуретин Хасанов Ахмедов от с.Чорбаджийско, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1,вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г.и 4 м. 16. През месец май 2002г.,в с.Раличево,общ.Крумовград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудид и поддържал заблуждение у Халил Ефраим Аликоч от с.Раличево,общ.Крумовград и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м. 17. През месец май 2002г.,в с.Раличево,общ.Крумовград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Мурад Мустафа Къналъ от с.Раличево, общ.Крумовград и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в Ýемаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1.т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м. 18. През месец май 2002г.,в с.Пашинци, общ.Крумовград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Сезгин Хабиб Исмаил от с.Пашинци,общ.Крумовград и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м. 19. През месец май 2002г.,на спирка Джебел,обл.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Хасан Хасан Муса от с.Чорбаджийско,общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв.,като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210гал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28.ал.1 , вр.с чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м. 20. През месец май 2002г.,в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Сабахатин Мустафа Емурла от с.Секирка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1,вр.с чл.54 от НК му еналожил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 7 м.. 21. През месец май 2002г.,в гр.Момчилград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Адем Мустафа Хюсеин от с.Секирка, общ.Кирково и с това причинил нему имотна вреда в размер на 500.00лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1, вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 7 м. На основание чл.23 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, като на основание чл.46, б."б" от Закона за изпълнение на наказанията е определен първоначален "общ" режим на изтърпяване. С присъдата подсъдимият е осъден също и да заплати по сметка на РС-Момчилград сумата от 60.00 лева разноски по делото. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Севдалин Асенов Куцев от гр. Мадан, обл. Смолян, който обжалва присъдата като неправилна и необоснована. Счита, че съдът неправилно бил приел, че той е измамил всички 21 лица, визирани в обвинителния акт. По делото било установено безспорно, че само четирима от тях са дали пари на него, а останалите 17 свидетели предали парите лично на свидетеля Хълми Юзеир Мюмюн от гр.Кърджали, като той бил получил тези суми и нямало доказателства, ги е предал на него или, че е действал от негово име. Наложеното му наказание от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода” било завишено и не отговаряло на обществената опасност на деянието и дееца. Моли съда да измени присъдата, като намали размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбадата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното: Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е направил изводи относно авторството на деянието, съставомерността му от обективна и субективна страна, настъпилият престъпен резултат и квалифициращите престъплението признаци. Събирането на нови доказателства не е поискано от страните, като не се е наложило провеждането на разпит на подсъдимия, както и повторен разпит на свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд. Приетите фактически обстоятелства са установени по несъмнен начин, а доказателствата са подложени на анализ и преценка от първоинстанционния съд. Така, въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Куцев през месец януари 2002 година минавал покрай КАТ-Кърджали, като вървейки махнал с ръка на свидетеля Хълми Мюмюн работещ като таксиметров шофьор, който изпълнявал ежедневните си курсове в града. Св.Х.Мюмюн спрял автомобила и качил подсъдимия, който се представил с името "Сали" от гр. Мадан и започнал да го разпитва от къде е, от колко време е шофьор, познава ли добре хората от района. Св.Х.Мюмюн го запитал защото се интересува от тези подробности, на което подсъдимият му отвърнал, че набира работници за земеделска работа в Р.Гърция, като му заръчал, ако има желаещи да му се обади, като за целта разменили мобилните си телефонни номера. Два дни след тази среща, подс.Куцев се обадил на св.Хълми Мюмюн, като му казал, че пристига от гр.Пловдив в гр.Кърджали и желаел да го наеме до гр.Мадан. Пристигайки в гр.Кърджали двамата се уговорили за тарифата и потеглили за гр.Мадан. По пътя отново подсъдимия подхванал темата за набирането на работници за Гърция, като го убеждавал, че всички е законно. Минавайки през гр.Ардино, подсъдимият казал на шофьора да спре и да го изчака, след което слязъл от автомобила. След като се върнал показал на св. Х.Мюмюн паспорти и пликове, в които имало по 160.00 лева, и му казал, че са на лица заминаващи за работа в чужбина. Пристигайки в гр.Мадан подсъдимият поканил св.Х.Мюмюн в домът си , където пили кафе, след което го помолил да го закара до гр.Ардино, защото му се обадило лице, което казало, че има още готови паспорти и пари на лица желаещи да заминат за чужбина, като му казал, че групата която следва да замине трябвало да бъде от 45 души, а до този момент е набрал 25 души и трябвали още 20 души за попълване на групата. Свидетелят изявил желание той и брат му също да заминат и така се разделили. След около 10 дни подсъдимият отново посетил св.Х.Мюмюн в гр.Кърджали, като последният му казал, че освен той и брат имало още двама души желаещи да заминат за чужбина. Подсъдимият му отвърнал, че не били достатъчни хората и ако намери още 10 души, пътуването на св.Х.Мюмюн щяло да бъде безплатно. Отново след около 10 дни подсъдимият посетил св.Х.Мюмюн, като се срещнали в бензиностанция на "ОМВ" -Кърджали. При тази среща подсъдимият му казял, че работата за Гърция се провалила, но намерил работа за 20 души, които да берат ягоди в Испания, като обяснил, че заплащането щяло да бъде по 45 евро на ден, и желаещите следвало да представят 2 снимки, задграничен паспорт, свидетелство за съдимост и 500.00 лева, като в сумата се включвало пътуването до Испания и цената по издаване на работните визи. Свидетелят отвърнал, че ще каже на близки и познати и ако имало желаещи щял да му се обади, след което двамата се разделили. Убеден от действията на подсъдимия, че всичко било легално и законно - чести срещи, показване на паспорти и пари взети от други лица, св.Мюмюн споделил с близки и познати, че обв.Куцев организирал група за работа в Испания. Бащата на св.Мюмюн споделил със свои съселяни от с.Самокитка, общ.Кирково, че лице от гр.Мадан уреждал работни визи за работа в Испания и по този нÓчин факта, че подсъдимия Куцев набирал работници за Испания бързо се разпростанил из околните села в региона. На 14.03.2002г. св.Хълми Мюмюн посетил кръчмата на с.Самокитка, където споделил със съселяни за работните визи уреждани от подсъдимия.Обяснил им, че за заминаването били необходими две снимки, задграничен паспорт,свидетелство за съдимост и заплащане на сумата от 500 лева и ако има желаещи той щял да ги срещне с организатора на групата - подсъдимия Куцев. На 18.03.2002г. св.Ахмед Хюсеин от с.Секирка, св.Фами Емурла от с.Секира, св.Раим Мустафа от с.Пенковци, св.Неджат Мустафа от с.Секирка, св.Сунай Мехмед от с.Самокитка, св.Мюмюн Ахмед от с.Самокитка, св.Мюмюн Йълдъз от с.Самокитка, св.Али Йълдъз от с.Самокитка и бащата на последния - Вели Йълдъз се срещнали с обв.Севдалин Куцев в заведение, находящо се в близост до сградата на Районен съд гр.Момчилград. На срещата присъствал и св.Хълми Мюмюн. Първоначално подсъдимия се здрависал с всички, след което изтъкнал, че с тази дейност се занимавал от около 10-12 години и до този момент е нямало проблеми, всичко било законно и легално. Обяснил им, че групата щяла да работи в облатта на селското стопанство - бране на ягоди срещу ежедневно заплащане от около 40 евро. За целта всеки желаещ трябвало да му предаде две снимки, свидетелство за съдимост, задграничен паспорт и сумата от 500.00 лева, в която сума се включвали разходите по издаването на визите, пътуването до и от Испания, като спането и прехраната в Испания също били подсигурени в сгради подобни на мотел. Подсъдимият обещал, че до 30.03.2002г. групата щяла да замине, като два-три дни преди заминаването лично той щял да се обади, за да идат до гр.София и да подпишат трудовите договори с испанския работодател. На въпрса "какво щяло да стане, ако работата се провали", подсъдимият Куцев им отговорил, че щял да върне парите. Така св.Ахмед Хюсеин, св.Фами Емурла, св.Раим Мустафа, св.Неджат Мустафа, св.Сунай Мехмед, св.Мюмюн Ахмед и св.Мюмюн Йълдъз предали на обвиняемия задграничните си паспорти и по 500.00лв. всеки, а свидетелите Али Йълдъз и Вели Йълдъз дали по 250лв. Деветимата души възложили на св.Хълми Мюмюн да оформи документално предадената на подс.Куцев парична сума от 4000.00лв.. Последният и св.Х.Мюмюн с нотариално заверена разписка от 18.03.2002г. оформили предаването на цитираната парична сума. За да се увери в сериозността на подсъдимия, св.Сунай Ахмед поискал още една среща с него. Срещнали се на бензиностанция "ОМВ" в гр.Кърджали. Свидетелят го запитал дали имал фирма и всичко ли е законно по ваденето на визите и заминаването. Подсъдимият отговорил, че имал две-три фирми, но нямало да заминат чрез негова фирма, а щял да пристигне човек от Испания да ги вземе и нямало място за притеснения. След като до края на месец март групата не заминала за Испания, подсъдимия посетил с.Самокитка и на част от свидетелите като причина за "временния провал" изтъкнал, че групата не била пълна и ако намерят още хора заминаването било сигурно. През същия месец 2002г., св.Нуретин Ахмедов се срещнал в с.Чорбаджийско със св.Али Йълдъз. Последният споделил, че щял да заминава за Испания с групата организирана от подсъдимия Куцев. Св.Ахмедов пожелал да го срещнат с организатора. На следващия ден заминали за гр.Момчилград, където се срещнали с подсъдимия, който се представил като организатор на групата и му обяснил, че в Испания щели да берат ягоди срещу заплащане от 40-50 евро на ден. За да бъде още по-убедителен изтъкнал, че пътуване,спане и храна също били подсигурени, а работата подсигурена още с пристигането. Св.Ахмедов повярвал в думите на подсъдимия и предал на същия задграничния си паспорт,свидетелство за съдимост и 500.00 лева. В началото на м.април 2002г. св.Али Йълдъз и баща му посетили кафе "Глобус", находящо се в гр.Момчилград. В заведението като сервитьор работел св.Бирхан Акиф. Същият се познавал отдавна с другите двама и седнал при тях да се видят. В процеса на разговор станало на въпрос и за работа в чужбина. Св.Али Йълдъз му обяснил, че скоро щял да заминава за Испания и в групата имало свободни още 6 места. Св.Акиф също изявил желание да замине. Свързали го по телефона с подсъдимия и още същия ден около 19.00ч. се срещнали на бензиностанция в началото на гр.Момчилград. Подсъдимият пристигнал с лек автомобил "Нисан", със софийска регистрация №С 67-55 ВМ. Отново по същата схема, както казвал и на другите желаещи, подсъдимият му обяснил за условията - заплащане на 500лв., предавене на снимки и задграничен паспорт. Свидетеля казал, че в момента нямал 500.00лв. и подсъдимият му поискал 50.00лв. капаро, като му определил време от половин час, за да ги предаде. Свидетелят се съобразил с това и след половин час предал 50.00лв. и задграничния си паспорт. За да бъде още по убедителен подсъдимият казал, че били необходими още 5-6 души и след няколко дни заминавали. Впоследствие свидетелят дал още 300.00лв. на Вели Йълдъз, който от своя страна ги предал на подсъдимия. За останалата сума се споразумели да бъде предадена пред Испанското посолство при заминаването. На 03.04.2002г.,в близост до сградата на РС - гр.Момчилград подсъдимият се срещнал и със св.Бахри Ахмед от с.Чавка, общ.Кирково, който също изявил желание да замине. Подсъдимият му разказал, че до този момент е изпращал много хора в чужбина и обяснил за условията за включване в групата. Свидетелят му предал задграничния си паспорт и сумата от 500.00 лева. Св.Гюрсел Хюсеин от с.Секирка също чул за групата заминаваща за работа в Испания. Посредством св.Вели Йълдъз му била уредена среща с подсъдимият. Двамата се срещнали в началото на м.април в гр.Момчилград, в близост до офиса на банка ОББ. Подсъдимият Куцев и на него обяснил, че след като групата се попълни, след около 15 дни щели да заминат. На тази среща свидетелят му предал 250.00 евро и задграничния си паспорт, за да замине на работа в Испания. През месец април 2002г. св.Сабахтин Али и св.Мехмед Хасан, и двамата от с.Пловка също разбрали за групата организирана от подсъдимия. Посредством св.Вели Йълдъз си уговорили среща в гр.Момчилград. Срещнали се на паркинг в близост до сградата на Районния съд. На срещата присъствали и свидетелите Сабахтин Емурла и Адем Хюсеин от с.Секирка, които също имали желание да заминат. Отново по същата схема обвиняемият обяснявал,че всичко било законно и легално и с тази дейност се занимавал от около 10 години, като до този момент бил изпратил много хора в чужбина и всички били доволни. Четиримата счели офертата за изгодна и дали на подс.Куцев задграничните си паспорти,свидететелства за съдимост и по 500.00лв. всеки. През същия месец април 2002г. подсъдимият се срещнал със св.Ерджан Халил от с.Чорбаджииско. Последният разбрал от св.Али Йълдъз за групата организирана от подсъдимия. Срещата се състояла на бензиностанция в с.Подкова, общ.Кирково. Подсъдимият за пореден път обяснил, че били необходими паспорт, снимки и 500.00лв, като изтъквал, че предаването на изброените вещи трябвало да стане веднага, тъй като групата щяла да замине след няколко дни. Запитан дали всичко е било сигурно подсъдимият показал мобилният си телефон и казал, че на момента можел да продиктува необходимите данни и визата да бъде уредена. Убеден от казаното от подсъдимия, свителя предал паспорта и снимките, но тъй като нямал необходимата сума казал, че ще я даде на следващия ден. Подсъдимият казал, че не разполагал с време да го чака и парите да ги предаде на св.Али Йълдъз. На следващия ден св.Халил взел назаем 400.00лв, които предал на св.Али Йълдъз, който от своя страна ги предал на обвиняемия. Тъй като заминаването все се отлагало и притеснени от това свидетелите започнали да звънят на подсъдимия и да се интересуват защо се бави заминаването им. Същият все отговарял, че групата не била пълна, заминаването било въпрос на време и трябвало да намерят още няколоко души, за да се попълни групата, като за целта им определил среща в с.Самокитка. На тази среща продължавал да обяснява, че единствената причина за закъснението била, че групата не била пълна. За да бъде още по-убедителен изтькнал,че наскоро изпратил група за работа в Гърция и непрекъснато получавал обаждания, за да му благодарят. 3аявил, че трябвали още няколко души да се попълни групата и на 10.05 - 11.05.2002г. заминаването било сигурно. Разделяйки се със свидетелите подсъдимият тръгнал в посока с.Токочка, като казал, че ще търси хора за попълване на групата. С него заминали и свидетелите Фами Емурла, Ахмед Хюсеин и Вели Йълдъз. В с.Раличево свидетелите и подс.Куцев се срещнали със св.Мурад Къналъ и св.Халил Аликоч. Подсъдимият обяснил на последните, че набирал хора за работа в Испания, като заявил, че групата била почти пълна и имало само 2-3 свободни места, а заминаването било определено за 10.05.2002г.. След като чули и повярвали на думите му, св. М.Къналъ и Х.Аликоч се съгласили и дали на подсъдимия по 500.00лв., задграничните си паспорти исвидетелства за съдимост. На раздяла подсъдимият обещал, че ако не заминат до единмесец щял да върне парите. След това подсъдимият посетил с.Пашинци, където се срещнал със св.Сезгин Исмаил, на когото също предложил да го уреди на работа в Испания. Тъй като посочил 10.05.2002г., като дата за заминаване, св.Исмаил побързал да намери 500.00лв., които заедно със задграничен паспорт и свидетелство за съдимост предал на Вели Йълдъз, който от своя страна ги предал на подсъдимият. В същите тези дни подсъдимият осъществил още една среща в с.Самокитка с част от свидетелите, като продължавал да ги уверява, че всичко било въпрос на време и след като намерят още няколко души да се попълни групата щели да заминат, като дори изтъквал, че автобуса щял да ги вземе от с.Самокитка. След като на 10.05.2002г. не заминали, свидетелите започнали да се обаждат на подсъдимия. Последният отново им обяснявал, че трябвали още няколко души за попълване на групата и заминаването било въпрос на време. Междувременно подсъдимият казал на св.Али Йълдъз, че работата в Испания била пред провал и ако искат можело да ги уреди за Гърция. Този факт бил споделен от св.Йълдъз със св.Хасан Муса от с.Чорбаджииско. Последният пожелал да се срещне с подсъдимия, като срещата била осъществена през м.май 2002г. на спирка „Джебел”, в присъствието на св.Йълдъз. На тази среща подсъдимият обещал да уреди работна виза за св.Муса. За целта поискал от него 250.00лв., задграничен паспорт, свидетелство за съдимост и 4 снимки. След като свидетелят предал изброените вещи, включително и паричната сума, подсъдимият обещал, че до седмица свидетеля щял да замине за Гърция. След като заминаването постоянно се отлагало с мотива, че трябвали още хора за групата, свидетелите се усъмнили в думите на обвиняемия и предположили, че са измамени. Същите започнали да търсят срещи с него и връщане на дадените парични суми. Първоначално подс.Куцев обещавал, че нямало да има проблем с връщането на парите, но след това престанал да отговаря на телефонните им повиквания. Подсъдимият предал събраните паспорти на св.Хълми Мюмюн и Вели Йълдъз, които от своя страна ги върнали на собствениците им, но получените парични суми подсъдимият не е възстановил на никой от свидетелите. Във връзка със случилото се последните подали жалба до РПУ – Подкова. От писмо изх.№ 353 от 01.08.2002 г. на ДРСЗ - Пловдив, Дирекция Бюро по труда – Мадан се установява, че ЕТ”Севдалин Куцев” не е регистриран по Наредбата на МС за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа /ДВ, бр. 55/1998 година/. Горната фактическа обстановка, възприета от районния съд, се установява и от въззивната инстанция, като от доказателствата по делото не се установяват нови фактически положения. Съдът правилно е приел, че показанията на всички свидетели са логични, последователни и непротиворечиви и кореспондират помежду си и с писмените доказателства, поради което изцяло ги е кредитирал. Обясненията дадени от подсъдимия макар и безкрайно лаконични, по съществото си представляват самопризнание по повдигнатото обвинение, като спорно е единствено обстоятелството дали всички суми дадени от свидетелите са били получени лично от него или от св.Хълми Мюмюн, както твърди подсъдимия. Именно свидетелските показания, а и приложената по делото разписка за получена от подс.Куцев сума от 4000 лева с нотариална заверка на подписите, опровергават обясненията на подсъдимия, в частта им, че само 7-8 души му били дали лично на него парите, след което тези пари той ги върнал на св.Хълми Мюмюн. В тази връзка несъстоятелно е да се твърди, че подсъдимият следвало да се държи отговорен единствено за паричните суми, предадени лично на него. Този сочен във въззивната жалба довод не се споделя, тъй като доказателствата по делото по несъмнен начин установяват, че самият свидетел Мюмюн е бил въведен в заблуждение относно обстоятелствата, свързани с обещанието за издаване на работни визи, сключване на трудов договор и пр. Този извод се подкрепя от данните по делото, че свидетелят е убедил и брат си, че „работата е сигурна”, поради което и той пожелал да замине в чужбина. От друга страна, по делото не се установява друго лице, освен подсъдимият, да се е занимавало с набирането на лица за работа в Гърция и Испания. По един безспорен и последователен начин са установени фактите по делото от запознанството на подсъдимия и свидетеля Хълми Мюмюн, създаването на убеждение в последния, че подсъдимият действително се занимава с такава дейност. Заблуждението подсъдимият е постигнал чрез обещанието си, работната виза за свидетеля Мюмюн да е безплатна срещу набирането на определен брой лица от самия свидетел, за което последният е разпространил информацията на свои съседи и познати; както и като му е показвал паспорти и парични суми на лица, предадени на подсъдимия, които също желаели да заминат на работа в чужбина; твърденията, че непрекъснато му се обаждали лица, които му благодарели, че ги е устроил на работа в чужбина. Т.е., по делото не са събрани доказателства, които по какъвто и да е начин, макар и косвен, да навеждат на извода, че свидетелят е събирал сумите за себе си, използвайки името на подсъдимия. Напротив, събрани са безспорни доказателства, че св. Мюмюн сам е бил заблуден от подсъдимия, като е обяснявал на пострадалите свидетели, че не лично той, а човек от гр. Мадан се занимава с издаване на работните визи. Така, по безспорен начин са установени действията на подсъдимия, чрез които е възбудил и поддържал заблуждението в св.Мюмюн и останалите свидетели, че срещу съответните парични суми и документи ще им осигури работна виза за Гърция, съответно Испания. Подсъдимият е използвал обстоятелството, че свидетелят е таксиметров шофьор, т.е. контактува с широк кръг лица и пътува на територията на област Кърджали, а самият подсъдим е в друго населено място - гр. Мадан. Наред с това, установява се по несъмнен начин целта в действията на подсъдимия, а именно да набави за себе си имотна облага. Налице е разпореждането в свой интерес с парични средства вследствие на създаденото и поддържано заблуждение в пострадалите от страна на подсъдимия, от което същите са претърпели имотна вреда. В тази връзка подсъдимият прави частични признания по отношение на „7-8 души”, които лично на него предали паричните суми. Доказателство за предадена сума от 4000 лева лично на подс.Куцев е приложената по делото разписка с нотариална заверка на подписите. Косвено доказателство, установяващо предаването на паричните суми на подс.Куцев е фактът, че той е върнал всички задгранични паспорти, което изключва възможността да са му били предадени единствено паспортите без паричните суми от св.Мюмюн. Не без значение относно користната цел е фактът, че подсъдимият не е притежавал съответното разрешение за наемане на работа, без каквото не е имал право да събира парични суми и документи. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото и направения анализ на доказателствата, се налага изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК за всяко отделно деяние, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Изводите на съда относно обективните и субективните признаци на престъплението и квалифициращите го елементи почиват на доказателствата по делото и закона. Налице от обективна страна е възбуждането и поддържането на невярна представа в пострадалите свидетели по делото относно обстоятелството, че ще им бъде осигурена работна виза, съответно трудови договори за работа в Испания и Гърция. Именно невярната представа относно това обстоятелство, ги е мотивирало да се разпоредят със свое имущество - пари в интерес на подсъдимия, с което им е била причинена имотна вреда. Действията на подсъдимия са били насочени с цел набавяне на имотна облага в своя собствена полза. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, т.к. законът изисква в следствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда, каквато в настоящия случай безспорно се установи, че е настъпила за пострадалите свидетели. Подсъдимият е действал с пряк умисъл и специална цел, обективирани в действиятÓ му, обсъдени по-горе. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че отделните деяния се явяват повторни по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК в немаловажен случай, като от значение за тази квалификация е осъждането на подс. Куцев за друго такова престъпление: с присъда №14 от 31.01.1996 година по НОХД № 130/ 1995 година по описа на РС - Мадан, влязла в законна сила на 15.02.1996 година, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години. Деянията представляват немаловажен случай с оглед както на настъпилите общественоопасни последици – причинената имуществена вреда на всички лица е била над минималната за страната работна заплата; така и на обществената опасност на подсъдимия, преценена с оглед на предходните му осъждания за извършени престъпления от общ характер. Следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав, макар да намира, че описаната престъпна деятелност на подсъдимия да е извършена при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, когато отделните деяния осъществяват поотделно съставът на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, то в настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, по-благоприятно за дееца е поотделното му осъждане за отделните деяния, предвид, че ако дееца бе осъден за продължавано престъпление – общо причинената имотна вреда на лицата ще бъде в един значителен размер от 9988,96 лева, обуславящ деянието да бъде определено като такова с висока степен на обществена опасност и съответно би мотивирало решаващия съд да наложи наказание в по-голям размер. По тези съображения въззивната инстанция счита, че правилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл.26 от НК за продължавано престъпление. При определяне на отделните наказания, съдът е преценил обстоятелства имащи значение за определяне на обществената опасност на деянието и дееца. Обществената опасност за всяко деяние следва да се определи като средна по степен, предвид невисокия размер на причинената имотна вреда за всеки пострадал. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е преценено предходното му осъждането за престъпление от общ характер, и от друга страна като смекчаващо отговорността му обстоятелства са преценени частичните му самопризнания и оказаното съдействие при разкриване на обективната истина. Текстът на чл.210, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до осем години. След като съдът е наложил за всяко отделно престъпление съответно наказание, като всички са към минималния предвиден в закона размер, правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като деецът е извършил множество отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, и е определил едно общо наказание от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода”, което се явява най-тежкото от наложените. За постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, а и поради наличието на формални пречки – предходно осъждане на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, правилно е постановено ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Правилно е определен и първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбата на чл.46, б.”б” от ЗИН. Така наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, същото съответства на тежестта на деянията и степента на обществена опасност на дееца, като не се налага намаляването му. С оглед на изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПрисъдÓ № 112/18.09.2006 година, постановена по НОХД № 118/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |