Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1737 /
11.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х.
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2032/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът А.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил
решение № 260017/11.08.2020г. постановено по АНД № 2455/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 20-0346-000035
от 10.03.2020г. на началник група в РУ Созопол при ОД на МВР – Бургас в частта
относно размера на наложените наказания. С наказателното постановление за
нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца, като с решението съдът е намалил размера
на наложената глобата от 100 лв. на 50 лв. и на наказанието лишаване от право
да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.
Твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства не се е установило по
несъмнен и безспорен начин, че е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
адв. Атанасова, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното
решение и наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касация Районно управление Созопол при ОД на МВР
- Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
А.Х.А. е наказан за това, че на 14.02.2020г. около 23:50 часа
в община Созопол на Общински път № BGS1212 - в отсечката между с.Атия и депо за
отпадъци, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № А 38 90 НК
собственост на Д.К.Х.като не спира на подаден сигнал със светлина от служебен
автомобил и палка по образец. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.103 от ЗДвП.
Съгласно чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
С
обжалваното решение районният съд е приел, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на А., е доказано и е потвърдил наказателното постановление,
като единствено го изменил в частта относно наложеното наказание „глоба“ и
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като първото е
намалил от 100 лв. на 50 лв., а второто от 3 месеца на 1 месец. В мотивите на
решението съдът е обсъдил събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите И.И.И., С.Е.Р.и И.Д.П., като е приел, че показанията, дадени от
служителите на РУ Созопол Р. и П., са безпристрастни, последователни и логични,
а показанията на свидетеля И.са пристрастни, тъй като той е близък на сина на
жалбоподателя и в разказа му има стремеж да пресъздаде фактите така, както ги
твърди жалбоподателя. Като възприема само показанията на служителите на РУ
Созопол съдът изцяло възприема фактите така, както ги твърди органът и въз
основа на тях извежда изводът, че наказателно постановление е законосъобразно
издадено, с изключение на неправилно определения размер на кумулативно
наложените наказания.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съдът
неправилно е интерпретирал установените факти, като е приел, че ще даде вяра
само на показанията на двамата свидетели – служители на органите на МВР и няма
да кредитира показанията на третия свидетел, който е пътувал в автомобила на
касатора.
В
показанията, дадени пред съда на 04.08.2020г. свидетелят Р. (актосъставител) е
казал, че по повод специализирана полицейска операция, при обход на пътя,
описан в наказателното постановление, в тъмната част на денонощието забелязали
фарове на автомобил. За да се обозначат пуснали сините лампи на автомобила и
една бяла светлина, която осветявала идващия автомобил. Свидетелят излязъл от
неговата лява врата, изкарал стоп-палка и допълнително я осветил със служебно
фенерче. Идващият автомобил не намалил и съответно не спрял. Свидетелят твърди,
че завъртял автомобила и тръгнал да следва въпросния лек автомобил, който не е
спрял. След километър-километър и нещо пуснал синия светлинен сигнал (въпреки,
че според показанията този сигнал вече е пуснат) и звуковия сигнал, за да спре
автомобила. Тогава въпросният автомобил спрял и свидетелят заедно с неговата
колега поискали документите за проверка. В автомобила пътували две лица.
Водачът нямал никакви други нарушения, въпреки, че му направили справка и
извършили пълен оглед на автомобила, и тогава му съставили процесния АУАН за
това, че не спрял на подадена стоп-палка.
Другият
свидетел П., в показанията си посочва конкретния общински път, на който се
намирал полицейският автомобил. Твърди, че с колегата си Р., след като
забелязали идващ автомобил, решили да го спрат и да му извършат проверка, като
тя твърди, че синята лампа на автомобила по принцип била пусната, а колегата й Р.
подал сигнал със стоп-палка и ползвал фенерче. В показанията си самата
свидетелка изказва съмнение, че водачът може да не ги е забелязал, защото минал
много близо до колегата й. Тогава те последвали автомобила с включен светлинен
и звуков сигнал на техния автомобил и и след известно разстояние, което тя не
може да прецени, но го описва като след три или пет минути, преследваният
автомобил спрял, след което свидетелката ясно заявява, че „водачът явно вече ни
видя и спря“. Тоест самата свидетелка още веднъж потвърждава, че и според нея
водачът на автомобила до този момент не ги е забелязал. Когато автомобилът
спрял, колегата на свидетелката отишъл до този автомобил и поискал документите
на водача, след което извършил и друга проверка, като въвел данните в таблета.
След това му съставил АУАН за това, че не е спрял на подаден сигнал със
стоп-палка. Тогава водачът казал, че не ги е видял. Свидетелката, както и
първият свидетел, заявяват, че в колата имало още един пътник. Накрая на
показанията си свидетелката е изразила учудването си, че е невъзможно да не се
види човек при това положение.
Третият
разпитан свидетел И.И.е пътникът, който е пътувал в колата на касатора и за
чието присъствие свидетелстват и служителите на РУ Созопол. В показанията си
той е заявил, че към 23:00 часа на 14.02. той, заедно с касатора, който е баща
на най-добрия му приятел, тръгнали към с.Веселие, където синът на касатора
заедно с приятелката си празнувал Свети Валентин. Минали по пряк път през
с.Атия, между селата Атия, Веселие и Равадиново. Когато завили по този път,
който бил тесен, в тъмното изведнъж се видели тъмни фарове в далечината, но не
се виждало от каква кола са тези фарове. Наближили и почти се разминали, когато
тази кола включила светлинен сигнал (буркан без звук), но те продължили да
карат по пътя, защото помислили, че полицаите са получили сигнал за
произшествие и тръгват натам. Впоследствие докато карали водачът А. видял, че
автомобилът с включен светлинен сигнал идва зад тях. Водени от разбирането си,
че този полицейски автомобил преследва някой друг, отбили надясно, за да му
направят път, както изисква ЗДвП. Тогава полицейският автомобил пуснал и звуков
сигнал, изравнил се с тях и спрял. Полицаите поискали документи на автомобила и
документите на водача за проверка, както и документите на свидетеля. Извършили
проба на водача за употреба на алкохол, която била отрицателна. Накарали
водачът да отговори колата, за да проверят дали не носи оръжие, тъй като преди
това установили, че А. и свидетелят са ловци и законно им е разрешено да носят
оръжие. Доста време ги държали и накрая написали акт за това, че не са спрели
на светлинен сигнал. Касаторът подписал акта и тогава тръгнали към с.Веселие.
Свидетелят изрично посочва, че когато преди това пътували и приближили
полицейския автомобил, извън колата не се виждали никакви полицаи. След това,
когато ги настигнали и излезли от колата, не били със стоп-палка. Когато
актосъставителят отишъл до тяхната кола, не се представил, а направо ги попитал
защо бягат. Свидетелят твърди обаче, че те не знаели, че някой ги гони, дори им
направили път да минат, като отбили леко вдясно. Същият свидетел на въпроси на
съда изрично е заявил, че когато за пръв път възприели автомобила на полицаите,
всъщност видели само светещи фарове. Чак когато приближили автомобила, за да се
разминат с него, забелязали, че е полицейски. Светлинният сигнал на полицейския
автомобил бил включен, когато фаровете на двете автомобила се засекли, в
момента на изравняването, тоест когато автомобилът, в който се возил
свидетелят, се изравнил на пътя с полицейския автомобил. Тогава звуков сигнал
не бил пуснат, а само светлинен. Свидетелят твърди, че веднага след като
видели, че синята светлина на полицейския автомобил се движи зад тях, спрели и
отбили вдясно, за да мине полицейската кола, тъй като възприели реакцията на
полицейския автомобил като взето решение след получен сигнал за извършено
произшествие или престъпление.
Анализът
на тези показания сочи на извод, обратен на този, направен от съда. Показанията
на свидетеля И. са последователни и съвсем логични. Въпреки, че три пъти са го
питали за това кога е бил включен синият светлинен сигнал на полицейския
автомобил, той и трите пъти е казал едно и също. Разказът му не страда от
никакви противоречия. Затова само фактът, че свидетелят е приятел на сина на
касатора не е достатъчен категорично да се изключи обсъждането на тези
показания. Обратно, показанията на полицейските служители са противоречиви, що
се касае до релевантни за нарушението факти. Така например, свидетелят Р. първо
е заявил, че още когато видели насреща да идва автомобил, за да се обозначат,
пуснали сините лампи на автомобила и допълнително бяла светлина, която
използвали за тъмните части на денонощието при неосветен път, след което свидетелят
излязъл от колата, за да подаде стоп-палка, която допълнително осветил с
фенерче. Същевременно по-нататък в разказа си свидетелят твърди, че след като
автомобилът подминал без да спре, той се качил в полицейския автомобил,
завъртял в обратна посока и тръгнал да преследва автомобила, управляван от
касатора и едва след километър-километър и нещо пуснал синия светлинен сигнал
на автомобила, въпреки че по негови твърдения този сигнал би следвало вече да е
пуснат. Тогава свидетелят Р. твърди, че е пуснал и звуковия сигнал на
автомобила. В тази част показанията му напълно съвпадат с показанията на
свидетеля И., който твърди, че тези сигнали са пуснати чак когато се разминали
с полицейския автомобил. Абсолютно нелогично обаче светлинният сигнал на полицейския
автомобил да се пуска два пъти, както всъщност твърди свидетелят Р., очевидно в
стремеж да докаже, че достатъчно навреме е обозначил себе си, автомобила и
намерението да спре автомобила, управляван от касатора. Показанията на другия
служител на РУ Созопол пряко съдържат в себе си категорично изразено съмнение
на този свидетел, че водачът на автомобила въобще ги е видял. Тези съмнения са
изказани на два пъти в показанията.
Настоящият
съдебен състав счита, че от така описаните гласни доказателства не може да се
изведе един-единствен и еднозначен извод, че касаторът е извършил нарушението,
за което е ангажирана отговорността му. Наказващият орган не е доказал, че е
бил подаден своевременно ясен сигнал със стоп-палка, нито сигнал, описващ
полукръг с червена светлина, както изисква чл.170, ал.3 от Закона за движение по пътищата да се подава
сигнал през нощта. Няма доказателства да е подаден и сигнал само с ръка от
униформен полицай. Всъщност, с изключение на сигнала със стоп-палка, за
останалите възможности, визирани в закона, по делото въобще няма твърдения. Що
се касае до стоп-палката, въпросът е недоказан, тъй като общо от показанията на
свидетелите става ясно, че участъкът е тъмен и неосветен, а фаровете на
полицейския автомобил са светели насреща срещу погледа на водача, за който се
твърди, че полицаите са имали намерение да спрат. Това осветяване води по-скоро
до заслепяване, отколкото до възможност за възприемане на повече факти, като
например има ли полицай извън автомобила, маха ли някой със стоп-палка.
Твърденията, че още тогава е пуснат и синият светлинен сигнал, за настоящия
състав също са недоказани. Отделно от това този сигнал не е сред способите,
които нареждат спиране на автомобила от контролните органи, а по-скоро означава
за водачите на МПС, че въпросният автомобил се включва в специален режим и те
следва да му направят път, като отбият и спрат ако е нужно, както е сторил и
касаторът. След като по делото няма несъмнени еднозначни доказателства както,
че въобще е подаден надлежен сигнал за спиране, така и че водачът е могъл да
възприеме такъв сигнал (за да се докаже субективната страна на състава), то
изводът на районния съд, че наказателното постановление е законосъобразно, с
изключение на размера на наложените санкции е неправилен. В случая нарушението
е останало недоказано.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото
на спора да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора в размер
на 700 лв. платено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство пред РС Бургас (400 лв.) и пред настоящата инстанция – 300 лв.
(л.14 от АНД № 2455/2020г. и л.13 от КАНД № 2032/20г.).
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260017/11.08.2020г. постановено по АНД № 2455/2020г.
по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0346-000035 от
10.03.2020г. на началник група в РУ Созопол при ОД на МВР – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на А.Х.А., ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: