№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 20. 01. 2022 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Калинка Ковачева
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2591 по описа на
съда за 2021 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по жалба на Н. Ш.Х., против
решение № 668/ 7.10.2021 г. по
НАХД № 20213110201589
/2021 г. по описа на ВРС, с което е
изменено издаденото от директора
на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „ Пътна инфраструктура“-
София НП № 7190 / 23.03.2021 г. , като наложената в размер на 2500 лв. глоба е намалена на 1000 лв. и Х. е осъден да заплати на Агенцията разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 32 лв. , съответно Агенцията е осъдена да му заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. С развити в жалбата аргументи за постановяване на обжалваното
решение при допуснати от въззивния съд
нарушения на административнопроизводствените правила , поради липсата на
коментар на изложените от наказаното лице доводи , както и такива за материална
незаконосъобразност на обжалваното решение с оглед неправилните правни изводи
по приложението на чл. 177, ал.3,т.1 от
ЗДвП, се иска отмяна
на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото
за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната
жалба се поддържа от упълномощения адвокат Ст. К., включително с искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура“- София, чрез упълномощения юрисконсулт Ч.-Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен
акт , а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП , на
основание чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП е наложена на настоящият касатор
глоба в
размер на 2500 лв. за нарушение
на чл.26,
ал.2,т.1,б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1,т.1 от Наредба № 11/3.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно : затова, че на 25. 02. 2021 г. в 11.04 ч., на
път ІІ-29, км 11+500 в посока гр. Добрич – гр. Варна, Х. управлява и
осъществява движението на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“
с рег. № **и полуремарке с три оси с
рег. № **, като водачът не представя валидно разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на чл. пар.1,т.1 от ДР на Наредба № 11/3.07.2001 г. , въпреки констатираното
надвишаване на нормите на същата Наредба, както следва : 1. Измереното
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 14.050 т., при
максимално допустимо натоварване 11,5 т. , съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ на Наредбата ; 2. При измерено разстояние между осите 1,31
м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,200 т. , при максимално допустимо натоварване
на 24 т., съгласно чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ на Наредбата.
За да измени НП , при липсата на спор относно факта за липсата на надлежно разрешение, районният
съд е приел действителното наличие на нарушение на чл. 26,
ал.2 от ЗП, както и че водачът правилно бил определен като субект на
административнонаказателна отговорност независимо от обстоятелството, че на
същият не било възложено задължението за снабдяване със
съответното разрешение, като наложената глоба е намалена до предвидения в
нормата на чл.53, ал.1 от ЗП минимален размер с оглед наличието на неотчетени
смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на данни за други подобни
нарушения и липсата на конкретни вредни последици.
Касационният
съд намира , че обжалваното решение е постановено при наличието на
наведеното с касационната жалба основание по чл.348 , ал.1,
т.2 от НПК за отмяна на въззивното
решение – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Независимо
от обстоятелството , че касационното основание неправилно е наименувано в
жалбата като нарушение на административнопроизводствените правила, то такова е допуснато
с оглед направения от ВРС необоснован и несъответстващ на събраните по делото доказателства правен извод за
издаване на НП от компетентен орган, съгласно приложеното копие на заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 г. на председателя
на УС на Агенция „ Пътна инфраструктура“. Видно от съдържанието на въпросната
заповед, с т.1 от същата председателят на УС Г.Т. е определил да издава НП по ЗП В.Б.А. на длъжност началник отдел „ Контрол по републиканската
пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, като с
т.2 за извършване на същата дейност е определен Я.М.И. на длъжност директор на
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ , но само при отсъствието на
служителя по т.1. Обжалваното НП е
издадено от директора на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ Я.М.И.
, при което за наказващия орган е съществувала във въззивния процес
доказателствената тежест за установяване на материалната компетентност на този
орган. Нормата на чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП допуска издаване на НП от упълномощени
от председателя на УС длъжностни лица от агенцията, но в конкретният случай
подобно упълномощаване за директора И. би било налице само при отсъствието на началник отдела А. на датата 23.03.2021 г. , доказателства за
което не са налице по делото. Липсата на такива доказателства сочи , че
въззивният съд е приложил регламентиращата материалната компетентност на
наказващия орган законова разпоредба без да изясни релевантните за нея факти,
именно с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. При
тези обстоятелства и доколкото в касационния процес е невъзможно установяването
на нови факти съгласно забраната по чл. 220 от АПК , то обжалваното решение
следва да бъде отменено и в съответствие
с разпоредбата на чл. 222,ал. 2 ,т.1 от АПК делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
При новото
разглеждане следва да бъдат събрани доказателства в гореизложеният смисъл за
материалната компетентност на органа издал обжалваното НП, едва след което въззивният
съд да се произнесе по валидността на обжалваното НП.
По
приложението на материалния закон следва да бъдат съобразени следните указания :
Водачът на
МПС може да субект на административно-наказателна
отговорност по чл. 53, ал.1,т.2 от ЗП в
качеството му на ФЛ нарушило разпоредбата на чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ от ЗП –
отговорността е за осъщественото движение на извънгабаритни и тежки превозни
средства и товари без разрешение, като същата е отделна и различна от
отговорността на превозвача по смисъла
на чл. 11 от Наредба №11 от 3.07.2001 год. Отговорността не предполага наличието на кумулативност за понятията извънгабаритни
и тежки ППС, а разрешението по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗП
включва както разрешителното по смисъла на чл. 14, ал.1 от Наредбата , така и платената такса по
смисъла на чл. 14, ал.3 от Наредбата. Отговорността по чл. 177, ал.3,т.1 от ЗДвП и тази по чл. 53 от ЗП имат за предмет
защита на различни по вид обществени отношения – първата е свързана с
безопасността на движението по пътищата, а втората с опазване и съхраняване
изправността на пътната инфраструктура, поради което едната не изключва
другата. Характеристиките на пътищата като републикански или общински не спадат
към задължителните реквизити при описването в НП на мястото на извършване на нарушението, като
тяхното установяване чрез относимите
доказателства единствено е от значение съгласно чл.56, ал.3 от ЗП за правните изводи относно компетентността на наказващия
орган. Движението на извънгабаритни и тежки ППС и товари винаги представлява дейност от специалното ползване на пътищата,
поради което за процесуалната законосъобразност на НП е достатъчно описанието
на характеристиките на ППС по чл.2 и чл.3 от Наредба №11/3.07.2001
г. без оглед на видовете окачване ,
които съгласно чл. 7 от Наредбата са еднакво релевантни при извършването на
същата дейност.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено, включително и в частта му относно разноските,
които при новото разглеждане следва да бъдат определени по реда на чл. 226,
ал.3 от АПК.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 668 / 7.10.2021 г. по НАХД № 20213110201589/2021 г. по описа на ВРС и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: