МОТИВИ
към присъда № 147
По
НОХД № 308/2016 год.
Подсъдимият
С.Р.Т., с ЕГН **********, е предаден е на съд за това, че на 13.10.2015 г. в
гр. Главиница, обл. Силистра, в двор – частна собственост, причинил чрез удар с
кол в областта на устата средна телесна повреда на Д.А. ***, изразяваща се в
избиването на 3 бр. горни фронтални зъби, довело до трайно затруднение на
храненето във фазата на отхапване и дъвчене и на говора, в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.131а, пр.2 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б „б“ от НК и за това, че на 13.10.2015 г. в гр. Главиница, обл.
Силистра, противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи – преден ляв
фяр, преден ляв мигач, декоративна решетка и вентилатор на климатик на л.а.
марка БМВ с рег. № СС 1043 МС, собственост на св. Г.А.Ф. *** и унищожил преден
ляв фар, преден ляв мигач и заден ляв стоп на л.а. марка „Рено“ модел „19“ с
рег. № СС 0739 ВА, собственост на Д.А.Д., с което причинил имуществена щета в
размер от 560 лв. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство
представителят на обвинението поддържа повдигнатите обвинения на подсъдимия С.Т.
за престъпление по чл. 131а,
пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК като фактическа и правна квалификация,
като ги намира за доказани по несъмнен и категоричен начин. Пледира за
осъдителна присъда, като предлага наказанието да е по вид „лишаване от свобода”
към средния предвиден в закона размер. Счита, че не са налице условията за
прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК.
Подсъдимият
Т. заявява, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по
повдигнатите обвинения, дава обяснения по тях.Моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия адв. А.Б. ***, моли съда да признае подзащитния му за невинен по
отношение на извършеното деяние по чл. 131а, пр. 2 във
връзка с чл. 129, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, поради липса на
достатъчно доказателства, които да доказват по един несъмнен и категоричен
начин вината на неговия подзащитен. Алтернативно защитата моли производството
да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за доразследване.
След като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Светлозар Р.Т. е роден на *** ***. Живее в *** ***.
Пострадалия Д.А. ***. Той и подсъдимия Т. били в лоши
лични взаимоотношения,породени от твърдения на подсъдимия,че св.Д. е
предоставял на съответните държавни органи информация за негови противозаконно
действия.
На 13.10.2015 г. късно вечерта свидетеля Д. бил в заведение
„Еврофутбол“, което се намирало в края на гр. Главиница. Около 3.30 часа – 4.00
часа той излязъл от заведението, с намерението да се
прибере в къщи. Качил се в лекия си автомобил „Рено 19“, с per. № СС 07 39 ВА. Готвел се да
предприеме маневра за потегляне, но видял, че срещу него се движи трактор марка
„ЮМЗ“. Свидетелят разпознал, че този трактор бил собственост на съгражданина му, подсъдимия Т..
Св. Д. решил да изчака, за да го подмине приближаващия трактор, но
вместо да стори това, тракторът сменил посоката си на движение и се насочил към
автомобила, в който седял св. Д. На светлината от уличното осветление и фаровете
на автомобила си св. Д. видял, че приближаващото
МПС било управлявано от подсъдимия Светлозар Т.. Свидетелят се изплашил, привел
автомобила си в движение и започнал да се отдалечава от приближаващия трактор
на заден ход. По този начин той управлявал автомобила си докато намерил възможност
да обърне предната част на автомобила по посока на
движението и използвайки преимуществото на своето МПС
досежно скорост,да избяга от приближаващия трактор.
Св. Д. не се прибрал директно в дома си, защото се страхувал подсъдимият
Т. да не го чака пред домът му. Вместо това той се насочил към
градския стадион. Там преустановил движението на автомобила си и загасил
фаровете му. Обадил се на тел. 112 и съобщил, че подсъдимия Т. го гонил с
трактора, за да го блъсне. Изразил опасения, че ако се прибере с колата си,
може да го причака и да го блъсне. След разговор с полицията свидетелят се
успокоил и се насочил с автомобила към дома си.
Пътят му минавал по ул. „Оборище“. Пред аптека, разположена на
тази улица, свидетелят се разминал отново с подсъдимия Т., но подсъдимият вече
управлявал лекият си автомобил „Ваз 32103“ с рег. № СС 92 25 СВ.
Подсъдимият видял св. Д., обърнал посоката на движение
на автомобила си и отново започнал да го преследва. Свидетеля минал по ул.
„Витоша“ и по ул. „Хр.Ботев“, пристигнал пред дома си на ул. „Чайка“ № 4 и
паркирал автомобила пред къщата си. Той веднага слязъл от
колата и влязъл в двора на имота си с намерението да се скрие и да
потърси помощ от баща си.Докато събуждал
последния,св.Д. видял,че подсъдимия слиза от автомобила си идва към него в
двора на домът му.Свидетелят продължил да буди баща си.Той решил да надникне
зад близкия до входа на къщата ъгъл на битовата сграда,за да види къде се
намира подсъдимия.В момента в който надникнал,подсъдимия Т. му нанесъл удар в
дървена тояга.Движението на тоягата било хоризонтално,на нивото на главата на
пострадалия.Удара попаднал в областта на главата на свидетеля и по-точно на
челюстите му.Вследствие на удара,пострадалия Д. усетил,че няколко от предните
му зъби изпаднали от устата му. Той продължил да вика
баща си на помощ.В същото време подсъдимия продължил да нанася безразборни
удари с тоягата и с крака,които попадали в различни части на тялото,включително
и главата, на падналия на земята свидетел.
Св. А.А. - баща на
пострадалия, в същият момент спял, но се събудил от шума и виковете на сина си.
Веднага излязъл пред входната врата на къщата си, на циментова площадка. Видял,
че там били синът му и съгражданинът им, подсъдимия Т..
Последния държал в ръце дървения кол,
с който удрял по тялото сина на св. А.. Той
успял да вземе от градинката на домът им друг дървен кол и с него подгонил
подсъдимия Т..
Докато Т. бързал да избяга, от краката му изпаднали маратонките, с които
бил обут. Едната от тях останала на циментовата площадка,
а другата изхвръкнала в градинката.
Св. Д.Д. и св. А.А. видели, че излизайки от двора им подсъдимият Т.
се качил в лекият си автомобил, привел в движения двигателя
му,включил на скорост и засилил
блъскайки
се
в задната част на автомобила на пострадалия. Подсъдимият по същия начин блъснал
автомобила на св. Д. общо три пъти. От силните блъсъци автомобилът на свидетеля се отместил назад и
със предната си част се ударил в лек автомобил „БМВ“ с per. № СС 10 43 МС, собственост на св. Г.А.
- съсед на св. Д..
В резултат от действията на подсъдимия Светлозар Т., на лекия
автомобил „Рено 19“ с per. № СС 07 39 ВА били счупени преден ляв пътепоказател, преден ляв
фар и заден ляв стоп. На лек автомобил „БМВ“ с per. № СС 10 43 МС били счупени преден ляв фар,
преден ляв пътепоказател и предна декоративна решетка. Бил повреден вентилатора
на климатика.
Видно от изготвената съдебно-ценова експертиза, на л.а. „Рено 19“
с per. № СС 07 39 ВА била
нанесена щета в размер на 175 лв., а на л.а. „БМВ“ с per. № СС 10 43 МС била нанесена щета в
размер на 385 лв.
Заради нанесената на св. Д.Д. телесна повреда пострадалият бил
прегледан от екип на спешна медицинска помощ. Бил издаден фиш за спешна
медицинска помощ № 9070/13.10.2015 г.
За инцидента бил подаден сигнал до РУ на МВР гр. Тутракан.
Местопроизшествието било посетено от следствено-оперативна група на
управлението. Били извършени огледи на местопроизшествията. При единия от
огледите били открити и иззети като веществени доказателства три броя човешки
зъби, дървен кол с дължина 84 см и дебелина 3 см. и 1 чифт маратонки марка
„Адидас“. При другия оглед от бронята на автомобила на обвиняемия били иззети
парчета пластмаса с червен цвят.
В хода на разследването в досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от
чието заключението е видно, че по главата на свидетеля-пострадал били
установени множество телесни повреди, които по своя характер са леки по смисъла
на НК. Освен това е установено, че на пострадалия били счупени коронките на
двата горни централни резеца. Била счупена и коронката на горен ляв латерален
резец с пълното им отпадане. По своя характер травматичното увреждане на
горните фронтални зъби с отпадане на коронките на три от тях, обуславя
наличието на трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване, дъвчене и на
говора.
В хода на съдебното следствие е
назначена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства със задача
да се изследва приобщената по делото тояга и се установи има ли по нея
биологични следи и ако има такива,да се изследва тяхната кръвногрупова
принадлежност и нейното съответствие с кръвногруповата принадлежност на пострадалия
Д..От заключението на същата е видно,че такива следи не са открити по
вещественото доказателство.
Назначена е била и трасологична
експертиза със задача да се изследва приложеното към делото веществено
доказателства-дървена тояга и да се установи има ли трасологични следи от
нанасяне на удари с или върху дървената тояга,относими към причиняването на
телесните увреждания на пострадалия Д..Вещото лице не е открило такива.
Също в хода на съдебното следствие е
била назначена и съдебно-психиатрична експертиза със задача в състояние ли е
свидетелката по делото И.Е.А. да дава
достоверна информация за факти и обстоятелства от близкото и далечно
минало.Заключението на вещото лице е ,че тя страда от вродена и явно видима
умерена умствена изостаналост със значително отклонение в поведението,изискващо
грижа и лечение,което от своя страна не и позволява правилно да възприема и
анализира възникналите събития във взаимосвързана последователност . Извода на
вещото лице е е,че тя не е годна правилно и точно да възпроизвежда факти и
събития от близкото и далечно минало.
Горната фактическа обстановка съдът
извежда от събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Д.Д.,
А.А.,В.А.,К.М.,А.А., Н.Н.,В.В. и П.С.,както и прочетени и приети на основание
чл.283от НПК писмени такива- 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие от
13.10.2015 г. и приложените към тях фотоалбуми,фиш за спешна медицинска помощ от
13.10.2015г., съдебномедицинско освидетелстване № 1428/2015г.справка за
съдимост, автобиография,ДСМПИС.
Съдът кредитира напълно показанията на
свидетелите Д.Д., А.А.,В.А.,К.М.,А.А., Н.Н.,В.В. и П.С.,като
последователни,логични,без вътрешни противоречия и взаимно допълващи се.
Свидетелите А.А. и В.А.,са родители на пострадалия Д.,но съдът намира,че това
не е пречка на кредитира техните показания,тъй като те кореспондират на
показанията на свидетелите М. ,А. ,В. и Н.,както и на констатациите от огледа
на местопроизшествието и на изготвената съдебномедицинска експертиза от вещото
лице Т.И..Показанията на пострадалия Д. също кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства,както с кредитираните от съда гласни доказателства,така
и с приетите от съда писмени такива.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в тяхната цялост и съдът ги приема като защитна позиция,целяща да
избегне наказателната отговорност. Твърденията му,че не е нанасял удари на св.Д.
по категоричен начин се опровергават от събраните по делото и кредитирани от
съда доказателства,най-вече показанията на свидетелите Д., А.,А. и М..
Съдът не кредитира в тяхната цялост и
показанията на разпитания в съдебното следствие по искане на подсъдимия и
неговата защита в качеството на свидетел В.К.. От една страна те напълно
противоречат на кредитираните от съда доказателства в частност с показанията на
свидетелите Д., А.,А. и М.. От друга св.К. и подсъдимия Т.,според показанията
на първия,са в приятелски отношения /л.139 /.Очевиден е стремежа на свидетеля
да допринесе за избягване на наказателната отговорност на подсъдимия.Не на
последно место твърдението на св.К.,имащо признаците на самопризнание за
извършено престъпно деяние,не се подкрепят от други, събрани по делото
доказателства.Единствено св.С.Н. посочва в показанията си, че същата нощ е
видял св.К. ***,където той живеел в съседа му и не е бил в близост до домът на
пострадалия Д..
Съдът напълно игнорира и показанията
на св.И.Е.А.. Заключението на вещото лице по назначената по инициатива на съда
съдебнопсихиатрична експертиза е ,че тя страда от вродена и явно видима умерена
умствена изостаналост със значително отклонение в поведението,изискващо грижа и
лечение,което от своя страна не и позволява правилно да възприема и анализира
възникналите събития във взаимосвързана последователност. Извода на вещото лице
е е,че свидетелката не е годна правилно и точно да възпроизвежда факти и
събития от близкото и далечно минало,поради които съдът ги игнорира.
При така описаните фактически обстоятелства,
съдът счете за изяснено от правна страна следното:
С извършените деяния подсъдимият е
осъществил всички елементи на престъпния състав на чл.129, ал.1 от НК, поради
това, че на 13.10.2015 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в двора на Д.А.Д. му
причинил чрез удар с кол в областта на устата, средна телесна повреда,
изразяваща се в избиването на 3 бр. горни фронтални зъби, довело до трайно
затруднение на храненето във фазата на отхапване и дъвчене и на говора и на
чл.216 ал. 1 от НК, тъй като на 13.10.2015 г. в гр. Главиница, обл. Силистра,
противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи – преден ляв фяр, преден
ляв мигач, декоративна решетка и вентилатор на климатик на л.а. марка БМВ с
рег. № СС 1043 МС, собственост на св. Г.А.Ф. *** и унищожил преден ляв фар,
преден ляв мигач и заден ляв стоп на л.а. марка „Рено“ модел „19“ с рег. № СС
0739 ВА, собственост на Д.А.Д., с което причинил имуществена щета в размер от
560 лв.Пряка и непосредствена е връзката между нанесените удари от подсъдимия в
областта на лицето на пострадалия и последвалата травма-изпадане на три от
предните зъби.Разпоредбата на чл.129 ал. 2 от НК и съдебната практика определя
това телесно увреждане като трайно затруднение на храненето във фазата на
отхапване и дъвчене и на говора т.е. средна телесна повреда. Използвайки
автомобила си като средство,подсъдимия неколкократно блъска с него автомобила
на св.Д.,който от своя страна се измества и се удря в автомобила на св.А..Пряка
последица на ударите са получените описани по-горе увреждания по автомобилите.
Авторството на деянията се доказа както
от приобщеното от досъдебната фаза веществени доказателства – 1 чифт маратонки
марка „Адидас“, с № 42 и дървен кол, принадлежащи на подсъдимия, така и от
събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания на Д.Д., А.А., К.М.
и В.А.. И четиримата са единодушни по отношение на това, че извършителят на
посоченото престъпно посегателство е С.Т..
В противоречие на описаните от тях
обстоятелства са представените от св. В.К. показания. В тях твърди, че
действителния извършител на деянието е той, а не подсъдимият, понеже
пострадалият Д. осъществил опит да изнасили приятелката му. Като взе предвид,
че споменаването на св. К., като извършител на /само/ деянието,с което е
осъществен престъпния състав на чл.129 от НК, е извършено за пръв път в
четвъртото по делото съдебно заседание /в досъдебното производство св. К. не е
бил привлечен в някакво процесуално качество/, както и категоричното
разминаване на неговите показания за инкриминираното деяние с показанията на
останалите свидетели, съдът не ги намира като достоверни за разкриване на
обективната истина по делото. Към горното следва да се добави,че съгласно
показанията на св.К.,той е отишъл пеш до домът на пострадалия и пеш си е
тръгнал.Стои въпросът кой е повредил автомобилите на св.Д. и св. А..Липсват и
доказателства да са се случили събитията,сочени от св.К.,като мотив за
нанасянето на удари на св.Д.,вследствие на които е била причинена средната
телесна повреда.
Осъществяването на деянието, а именно
нанесената средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, се доказа по безспорен начин от
представените свидетелски показания. Въпреки, че резултатите от изготвената в
хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза на веществено
доказателство-дървен кол, не сочат за наличието по него на кръв и/или друг
биологичен материал,свидетелстващ за нанасяне на удари по тялото на пострадалия,
съдът намира за доказано от свидетелските показания, че именно с него е
нанесена телесната повреда. Липсата на кървави следи по дървения кол съдът
намира, че се дължи на местата, по които са нанесени ударите.Те не предполагат
оставяне на следи по средството на престъплението. Това се изяснява и от
извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на
пострадалия Д.. В нея подробно са описани настъпилите последици от ударите. По
време на съдебното следствие, разпитани в качеството им на вещи лица, д-р Т.И.
и д-р Т.П. изказаха мнение, че е възможно деянието да е извършено с приобщения
като веществено доказателство дървен кол.
Със споразумение по НОХД № 306/2010г.
влязло в законна сила на 16.11.2010г.за извършено престъпление по смисъла на
чл.195 ал. 1 т. 3,4 и 7 във връзка с чл.194 ал.1,чл.20 ал. 2 и чл. 28 ал. 1 от НК,подсъдимия Т. е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири месеца,което да изтърпи при общ първоначален режим.Наказанието е
било изтърпяно на 11.02.2011г.
С присъда № 78/26.04.2012г. по НОХД №
82/2012г. по описа на Районен съд Тутракан,влязла в законна сила на
14.05.2012г.,за извършено престъпление по чл.345 от НК,на подсъдимия е било
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Към момента на извършване на престъпното
деяние,с което е подсъдимия е осъществил състава на чл.129 от НК,предмет на настоящото
наказателно производство, не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанията по предходните осъждания.Горното
налага същото да бъде квалифицирането на като престъпление по смисъла на
чл.131а, пр.2 във вр. с чл.129 във вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК т.е.
подсъдимия е причинил средната телесна повреда на пострадалия в условията на
опасен рецидив.
От субективна страна деянията са
извършени от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици, искал
е тяхното настъпване и е извършил всичко зависещо от него за да настъпят те.
Нанасяйки удар с помощно средство-дървена тояга,в областта на незащитеното по
никакъв начин лице на пострадалия,подсъдимия очевидно е целял причиняването на
значителни телесни увреждания,в това число и такива които законът и съдебната
практика приема като средни телесни повреди.Блъскайки собствения си автомобил
целенасочено в автомобила на св.Д.,подсъдимия Т. е целял неговото увреждане.Подсъдимия
има достатъчен житейски опит,щото да може да прави разлика между обществено
допустимото и приемливо поведение и противозаконно и противообществено такова.
За деянието,за което е повдигнато
обвинение с обвинителния акт, за извършено престъпление по смисъла на чл.216
ал. 1 от НК, е било образувано административнонаказателно производство,по което
срещу подсъдимият е било издадено НП № 15-0362-000538 от 19.10.2015 г. на
началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Силистра. Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015г. на ВКС,което е задължително за съдилищата, не допуска в такива
случаи извършителите да бъдат наказвани втори път, независимо,че едната
отговорност е административнонаказателна,а другата наказателна,тъй като е
налице нарушаване на принципа извършителят да не бъда наказван два пъти за едно
и също нещо / ne bis in idem
/.Ето
защо съдът намира,че следва подсъдимия Т. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.216,
ал.1 от НК.
Воден от горното, съдът призна
подсъдимия С.Р.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, пр.2 във
вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б „б“ от НК и за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.216, ал.1
от НК,като го оправда по това обвинение.
При определяне размера на наказанието, като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид особената дързост, с която
подсъдимият е подходил при извършването на престъпното деяние, усещането за
безнаказаност, което демонстрира в хода на съдебната фаза, както и предходните
му осъждания.
Съдът не намира, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се
явява незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов
ред.
Чл.131а, пр.2 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от пет до дванадесет години.Независимо,че липсват
смекчаващи вината обстоятелства,а само отегчаващи такива,настоящия състав на съда
намира,че следва да определи предвиденото от закона наказание малко над
минимума.От една страна подсъдимия Т. все още е в младежка възраст и
продължителното изолиране от обществото ще се отрази негативно на неговото
превъзпитаване и би довело до неговото озлобяване към обществото.От друга
страна законът предвижда един достатъчно
завишен минимален размер на наказанието.Воден от горното, съдът наложи на
подсъдимия С.Р.Т. наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет години и шест
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
По отношение на определеното наказание е
неприложима разпоредбата на чл.66 от НК
Така определеното наказание,съдът намира
за съобразено със степента на обществената опасност на деянието и дееца, като
по този начин ще се осъществят целите на генералната и индивидуалната
превенция.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Р.Т. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Силистра сумата от 445.00 /четиристотин четиридесет и пет/ лв.,
представляваща направени по делото разноски в досъдебното производство, сумата
от 846.00 /осемстотин четиридесет и шест/ лв. по сметка на ТРС в полза на
бюджета на съдебната власт, представляваща направени разноски в съдебната фаза,
както и сумата от 10.00
/десет/ лв. по сметка на ТРС в полза на бюджета на съдебната власт,
представляваща държавна такса за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.
Предвид наложеното наказание и
обстоятелството,че до приключване на наказателното производство пред първата
инстанция наложената му мярка за неотклонение, съдът потвърди взетата в
досъдебното производство по отношение на подсъдимия С.Р.Т. мярка за
неотклонение „подписка“.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: