РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от С. Д. Д. - Цанкова с ЕГН **********, въззивна
жалба с вх.№ на ЧСИ 015548/09.08.2022г., чрез пълномощника - адв. Н. И. -
ВТАК, е насочване на индивидуалното принудително изпълнение по
образуваното ИД № 20217280400677 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728,
район на действие ВТОС, към недвижим имот - Апартамент № 7, находящ се
в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, собственост на
жалбоподателката, като се твърди, че процесният недвижим имот е
несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че с наложената възбрана върху имота по
изпълнителното дело, ЧСИ е насочил принудителното изпълнение спрямо
имуществен обект - недвижим имот, който е несеквестируем по см. на чл.444,
т.7 ГПК, тъй като е единственото жилище, което същата притежава и в което
и понастоящем живее, заедно със семейството си. Твърди се, че ЧСИ не е взел
предвид всички тези обстоятелства, обуславящи приложението на
разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, като изпълнителните действия, които е
предприел, попадат в приложното поле на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. На това
основание, се отправя искане насочването на принудителното изпълнение
/ПИ/ върху процесния недвижим имот, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл.436, ал.2 ГПК, не е постъпил отговор на
1
така подадената въззивна жалба, от взискателя по образуваното ИД №
20217280400677- Банка “ДСК” ЕАД.
В изложението на ЧСИ, обективирано в писмени обяснения по см. на чл.
436, ал.3 ГПК, се поддържа, че така подадената въззивна жалба, с която се
обжалва насочването на изпълнението спрямо процесния недвижим имот е
неоснователна поради обстоятелството, че извършването на отделни
изпълнителни действия - налагането на възбрана върху недвижимия имот, са
допустимо и по отношение на несеквестируеми по см. на чл.444, т.7 ГПК,
непотребими вещи /в т.ч. недвижими имоти/, тъй като с налагането й
процесният недвижим имот се запазва в патримониума на длъжника. На тези
основания се излага становище за неоснователност на въззивната жалба с
искане за оставяне без уважение на същата.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената въззивна жалба, попада в предметния обхват на разпоредбата на
чл. 435, ал.2, т.2 ГПК, тъй като в нея се посочва, че се обжалва насочването на
принудително изпълнение спрямо недвижимия имот, подробно
индивидуализиран в жалбата, с твърдения за несеквестируемост на същия по
см. на чл.444, т.7 ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че същата е
подадена в законоустановения двуседмичен срок от връчване на съобщението
на въззивната страна /04.08.2022г./ за налагането на възбрана върху
процесния недвижим имот. Налице е и активна процесуална легитимация и
правен интерес у жалбоподателя, в качеството й на длъжник по образуваното
ИД № 20217280400677 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, район на
действие ВТОС, което ведно с горните изводи за срочност на жалбата,
обуславят процесуалната допустимост на същата. На основание чл.436, ал.4,
вр. чл. 262 ГПК, въззивната жалба е и редовна.
Изпълнителното производство е било образувано по издаден срещу
жалбоподателката изпълнителен лист от 16.12.2016г., общо за сумата от 252
681,72 лв. /двеста петдесет и две хиляди и шестстотин осемдесет и един лева
и седемдесет и две стотинки/, вземания възникнали на основание сключен
между взискателя Банка “ДСК” ЕАД и жалбоподателката, договор за
ипотечен кредит от 29.10.2007г. В обезпечение по същия договор, в полза на
взискателя по изпълнителното производство, жалбоподателката предоставила
свой собствен недвижим имот - Мезонет, разположен на две нива, целият с
площ от 562,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и
от правото на строеж върху терена, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к.
“Бузлуджа”, ул. “Христо Донев” № 10 “А”. В хода на изпълнителното
производство са извършени отделни изпълнителни действия, насочени към
имуществото на жалбоподателката.
С протокол за опис на недвижими имоти от 22.12.2021г., ЧСИ е описал
горепосоченият недвижим имот, както и друг имот собственост на
жалбоподателката, а именно 1/2 ид.ч. от ПИ 500, кв. 70, по плана на с.
Леденик, с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в имота
2
двуетажна жилищна сграда и стопанска битова сграда.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2021г., собственият
на жалбоподателката недвижим имот - 1/2 ид.ч. от ПИ 500, кв. 70, по плана на
с. Леденик, с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в имота
двуетажна жилищна сграда и стопанска битова сграда, е станал собственост
на лицето Иво Веселинов Стайков.
С молба с вх. № 7621/05.04.2022г., взискателят е поискал насрочването на
нова, втора по реда си публична продан на ипотекирания в негова полза имот
- Мезонет, разположен на две нива, целият с площ от 562,00 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху
терена, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. “Бузлуджа”, ул. “Христо
Донев” № 10 “А”.
С Протокол за насрочване на публична продан от 06.06.2022г., ЧСИ е
насрочил втората по ред публична продан на горния недвижим имот в
периода 28.06.2022г. - 28.07.2022г.
С молба с вх. № 14049/15.07.2022г., взискателят е поискал налагането на
възбрана върху процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателката
- Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” №
24, вх.А, ет.3.
С Постановление от 28.07.2022г., ЧСИ е уважил молбата и е наложил
възбрана върху горепосочения недвижим имот.
По същество подадената въззивна жалба следва да бъде уважена, като
основателна. В настоящата хипотеза се обжалва не самото налагане на
възбрана като изпълнително действие, а насочването на принудителното
изпълнение към недвижимия имот чрез позоваване на несеквестируемостта на
същия. Това изпълнително действие не подлежи на самостоятелно обжалване,
но в настоящата хипотеза и с оглед твърдяната несеквестируемост на
недвижимият имот, към който е насочено принудителното изпълнение, следва
да се разгледа и съдът да се произнесе по същото, доколкото се явява
несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава /в този см. т.1 от ТР
2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
ЧСИ незаконосъобразно е насочил изпълнението спрямо собствения на
жалбоподателката недвижим имот, а именно - Апартамент № 7, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, който
действително се явява несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК. Това е така,
тъй като видно от осъществената справка № 1486192/29.11.2021г.,
жалбоподателката и длъжник по изпълнителното производство, е
притежавала в своя собственост общо три недвижими имота. В хода на
изпълнителното производство, единият недвижим имот /находящия се в с.
Леденик/ е придобит с влязло в сила възлагателно постановление.
По отношение на другия собствен на жалбоподателката недвижим имот
/находящия се в гр. Велико Търново, ж.к. “Бузлуджа”, ул. “Христо Донев” №
10 “А”/, към който също е насочено изпълнението, е налице валидно учредена
и действаща понастоящем, ипотека, поради което и на основание чл. 445, ал.1
ГПК, жалбоподателката ex lege няма право да се ползва от ограниченията на
3
чл.444, т.7 ГПК, досежно същия недвижим имот. Имотът, спрямо който с
Постановление от 28.07.2022г., ЧСИ е наложил възбрана, а именно -
Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” №
24, вх.А, ет.3, е последният от общо трите недвижими имота, за които са
налице данни за собственост у жалбоподателката. С оглед на гореизложеното,
следва да се счита, че същият се явява несеквестируем, тъй като няма данни
жалбоподателката да разполага с друго недвижимо имущество. На това
основание, насочването на принудителното изпълнение спрямо същия се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че ЧСИ не е осъществил проучване на
обстоятелството дали останалите членове на семейството на
жалбоподателката разполагат с друго жилище. На следващо място следва да
бъде изяснено и обстоятелството колко и кои лица реално живеят в този
недвижим имот. Следва да бъде установена и реалната жилищна площ на
недвижимия имот и на сградите, находящи се в него, във връзка с
приложението на разпоредбите на Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008г.
Всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат изяснени, като това е
сред задълженията на съдебния изпълнител относно установяване на
несеквестируемостта по см. на чл.444, т.7 ГПК, когато изпълнението е
насочено върху жилище на длъжник - физическо лице / в този см. Решение №
132/23.07.2020г., по гр. д. № 3781/2019г. IV ГО на ВКС/.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА като основателна, въззивна жалба с вх.№ на ЧСИ
015548/09.08.2022г., подадена на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК, от С. Д. Д. -
Цанкова с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Н. И. - ВТАК.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление от 28.07.2022г., издадено
от ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, с което насочено
индивидуалното принудително изпълнение по образуваното ИД №
20217280400677, чрез налагането на възбрана върху недвижим имот -
Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” №
24, вх.А, ет.3, собственост на С. Д. Д. - Цанкова с ЕГН **********, на
основание чл. 444, т.7 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от същото да
бъде изпратен на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5