Решение по дело №1773/2019 на Районен съд - Русе

         Р Е Ш Е Н И Е

 

                  № ………

 

         гр. Русе, 10.07.2019 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1773 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от наследодателя на ищеца Н.П.И. в полза на ответника Ж.Й.Т..

    Ищецът твърди, че като единствена дъщеря на П* А* П* с ЕГН ********** от гр. Р*, починал на 03.07.2016 год. в гр. Р*, се явява законен наследник, заедно с преживялата му съпруга И* Д* П* с ЕГН ********** от гр. Р*.

   Ищецът заявява, че след смъртта си наследодателят оставил в наследство следното имущество: 1/2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4729.5.8, намиращ се в град Р*, ул. В* № *, етаж *, ателие * , в сграда * с площ 47,06 кв.м. с прилежащи части Изба № 15 с площ от 2,46 кв.м. и 9,65 кв.м. от общите части на сградата, заедно с 13,40/408 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 63427.2.4729 и 1/2 идеална част от Гараж № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4435.1.34, намиращ се в град Р*, ул. В* № *, вход *, в сграда № * с площ 19,94 кв.м. Това е цялото имущество, за което знаела, че Пенко Ангелов Пенев оставя след смъртта си.

      Наследодателят й е оставил саморъчно завещание от 16.12.1997 год., обявено от нотариус рег. № 629 с район на действие РС- Русе на 21.07.2016 год., в полза на ответника- лице, което не е призовано към наследяване.

     На 15.09.2016 г. ответникът, заедно с нейната майка И*Д* П*, продали Гараж № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4435.1.34, намиращ се в град Р*, ул. В* № *, вход *, в сграда № 1 с площ 19,94 кв.м съгласно приложеният по делото нотариален акт № 183, том 34, дело №6916/15.09.2016 г.- номера на СВ при РРС, за сумата 9 900.00 лева, която са получили изцяло в брой при подписването на акта, която сума е в по- нисък размер от данъчната оценка на имота, а именно 11 392.40 лева.

Ищецът твърди, че приела наследството по опис, за което било образувано ЧГД № 7510/2018 год. по описа на РРС.

Моли да се намали завещателното разпореждане до законовия размер на запазените й части, останали в наследство от П* А*П*. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки за предявяването му, т. к. е следвало производството по приемане на наследството по опис да бъде инициирано в тримесечен срок от откриване на наследството, което в конкретния случай не било направено, а приемането на наследството по опис е материалноправна предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на  запазена част от наследството по отношение на заветник, който не е призован да наследява, според ответника. В този смисъл прави възражение  за неприемане от ищцата на наследството по опис в законния срок по чл. 61 от ЗН. Счита иска за неоснователен и моли да бъде оставен без уважение, като претендира  направените по делото разноски. Излага аргументи по отношение на грижите, които е полагала за наследодателя приживе.

 

     Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от саморъчно завещание, обявено на 21.07.2016 год., наследодателят на ищеца П* А* П* е извършила универсално завещателно разпореждане в полза на ответника относно цялото си имущество, като в скоби е добавил думите „апартамент и гараж“. Автентичността на завещанието не е оспорена от страните. С констативен протокол от 21.07.2016 год. по молба на Ж.Т.,*** действие РРС А* Ф*е обявила саморъчното завещание, като е издала заверени преписи от протокола, завещанието и декларацията на Ж.Т.. В тази декларация ответникът е посочила, че съдържанието на имуществото, завещано й от П* П* е следното:“ 1/2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4729.5.8, намиращ се в град Р*, ул. В* № *, етаж *, ателие * , в сграда * с площ 47,06 кв.м. с прилежащи части Изба № 15 с площ от 2,46 кв.м. и 9,65 кв.м. от общите части на сградата, заедно с 13,40/408 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 63427.2.4729 и 1/2 идеална част от Гараж № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4435.1.34, намиращ се в град Р*, ул. В* №*, вход *, в сграда № 1 с площ 19,94 кв.м.“, т.е. посоченото в завещанието на 16.12.1997 год. имущество и наличното такова няколко дни след смъртта на Пенко Пенев е идентично.

За пръв път в отговора на исковата молба пред 2019 год. Ж.Т. заявява, че има и друго имущество- последната пенсия на починалия, половината от която била изплатена на преживялата съпруга Иванка Дончева Пенева, а за ищеца била заделена другата половина. Не са представени доказателства за тези твърдения.

         Видно от удостоверение за наследници с изх. № 1- 3013/04.06.2018 год., издадено от Община Р*, П* А* П* с ЕГН ********** е починал на 03.07.2016 год. в гр. Русе и е оставил следните наследници: И* Д*П*- съпруга и Н.П.И.- дъщеря.

            Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

Въпросът за поставеното с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН изискване за приемане на наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. Нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство, хипотеза, аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание, тъй като и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част / Решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 825/2012 г. на ВКС, II г. о., Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6020/2015 г. на ВКС, II г. о., ГК).

По делото спорът между страните се заключава в това дали завещанието е универсално или представлява завет и от там- дали трябва да се изследва въпроса за спазването на срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН от страна на наследника по закон като материалноправна предпоставка за предявяване на иска за намаляване на завещателното разпореждане.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице универсално завещателно разпореждане, поради което и не е необходимо ищецът в настоящото производство да е приел наследството по опис, за да упражни правото си на иск. Съгласно константната съдебна практика разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, са общи (универсални) и придават качеството наследник на лицето, в полза на което са направени. Тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя (Решение № 8ЗЗ от 08.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г., І Г. О., ВКС и цитираното в него Решение № 855/11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г., І Г. О., ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от наследодателя П* П* завещание е универсално, независимо от изброяването. Ясно изразената воля: "Завещавам Ж.Й.Т. *** цялото си имущество..., което ще остане след моята смърт…", води до извода, че направеното завещание е универсално по своя характер. П* П* не е завещал конкретни имоти, а цялото си имущество. Това е така, защото записаните в скоби апартамент и гараж са придобити в режим на СИО с И* П* (по този въпрос страните не спорят) и след смъртта на наследодателя остава в наследство по ½ ид.ч. от тях. Останалата ½ ид.ч. е собственост на преживялата съпруга. До прекратяване на брака СИО е бездялова. В случая бракът е прекратен със смъртта на П* П*. При това положение записаното в скобите не отговаря на обективната действителност, имотите не са и индивидуализирани, за да се счита, че се завещава конкретно определено имущество. На следващо място- към датата на завещанието той е бил на 49 години и няма данни да е имал право на пенсия. Едва ли човек на такава възраст има идея за пенсията, която би получил някога. Следователно съдът приема, че смисълът на разпореждането е за цялото имущество- така, както е записано в саморъчното завещание, а посоченото в скобите не е изчерпателно изброяване, т.е. завет. Употребата на израза „завещавам цялото си имущество“ би бил безсмислен, ако се касаеше за конкретни имоти.

Съгласно чл. 28, ал.  от ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Със саморъчното завещание П* П* е накърнил запазената част на ищеца, поради което претенцията й се явява основателна.

Според чл. 29 от ЗН запазената част на низходящ при съпруг и едно дете е 2/3 от имуществото (т.е. по 1/3 за всеки), поради което и извършеното завещание следва да се намали досежно запазената част на ищеца - с 1/3 ид.ч. и съответно с толкова да се възстанови.

При този изход на спора ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 777.10 лева разноски по делото за заплатени държавна такса за образуване на делото, държавна такса за вписване на исковата молба и адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

   НАМАЛЯВА с 1/3 идеална част общо завещателно разпореждане, извършено на 16.12.1997 год. от П* А* П*, ЕГН **********, починал на 03.07.2016 год. в гр. Р*, в полза на Ж.И.Т., ЕГН **********, обявено на 21.07.2016 год. от нотариус № 629 с район на действие РРС А*Ф*, като ВЪЗСТАНОВЯВА на Н.П.И., ЕГН ********** запазената част от наследството на баща й П* А*П*, ЕГН ********** в размер на 1/3 идеална част.

ОСЪЖДА Ж.И.Т., ЕГН ********** да заплати на Н.П.И., ЕГН ********** сумата 777.10 лева представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: