Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. Габрово, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РАДИНКА КУЛЕКОВА - АТАНАСОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1830 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано
е по искова молба на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, предявена срещу "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сума в размер на 5000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания във
връзка с настъпило на 17.08.2017 г. в гр. Габрово ПТП.
Изложени
са твърдения, че ищецът управлявал мотоциклет марка „Ямаха" с рег. №
ЕВ1980, движел се по бул. „Стефан Караджа" в посока на ул. „Емануил
Манолов", намирал се в дясната лента за движение. Излага, че при
приближаване на кръстовището с ул. "Д-р Н. Василиади", регулирано със
светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, светофарът светел със
зелен сигнал. Твърди, че при достигане на кръстовището сигналът се сменил на жълт,
като ищецът преценил, че не е в състояние да спре, без да създаде опасност за
движението и решил да премине. В същия момент лек автомобил, управляван от А. Й.
Т., движещ се в обратната посока на кръстовището се престроил за завиване
наляво и навлязъл в кръстовището без да пропусне ищеца да премине, вследствие
на което последвал удар, който нямало как да избегне. От удара ищецът паднал на земята, изпитал
болка в гърдите, имал рани по коленете и подбедриците, както и на десния лакът.
Бил откаран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД, където раната на лакътя му била
обработена хирургически и бил приет за лечение в хирургично отделение. Излага,
че му били причинени следните увреждания на здравето: контузия на гръдния кош
вдясно с кръвонасядане отпред вдясно и силна болезненост, счупване на 5-то
ребро вдясно по мишничната линия, множество дълбоки охлузвания по лактите на
двете ръце, на лявата длан, на лявото бедро, на дясната подбедрица и ходило, на
лявото коляно, кръвонасядане на палеца на десния крак, голяма разкъсно-контузна
рана на дясната подбедрица. Бил изписан на 20.08.2017 г. като възстановяването
му продължило вкъщи за период от около два месеца с много силни болки в
областта на гръдния кош и наранените места по тялото. Излага, че преживял и
продължава да преживява
значителни болки и страдания, в резултат на настъпилото ПТП.
Виновният
за причиненото ПТП водач бил страна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника, но последният отказал плащане
на обезщетение, поради което се претендира осъждането му за сумата 5000 лева –
обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната
лихва от датата на постановения отказ (21.03.2018 г.) до окончателното му
изплащане, както и направените разноски за
производството.
В отговор
на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита,
че процесното ПТП е настъпило
единствено по вина на ищеца, релевира евентуално възражение за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на
ищеца, респ. оспорва размера на вредите с твърдението претендираното
обезщетение за неимуществени вреди да не съответства на принципа за
справедливост. Ответникът оспорва и претенцията
за обезщетение за забава. Сочи, че при отхвърляне на главния иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за лихви. Евентуално
счита, че при уважаване на главния иск би дължал лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска пред
съда, а не от 21.03.2018 г., тъй като представените от ищеца документи
по заявена от него застрахователна претенция били недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, а именно
не бил представен влязъл в законна сила акт, установяващ вината на
застрахованото лице по застраховка „ГО" на автомобилистите.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 56 от 17.08.2017
г. на И.Ч., мл. автоконтрольор при РУ МВР Габрово, се установява, че в гр.
Габрово, на кръстовището между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Д-р Никола
Василиади” е реализирано ПТП между водачът лек автомобил А. Й. Т. и водачът на
мотоциклет - Д.Г.К..
Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства,
пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил представил полица за застраховка „Гражданска
отговорност” № 116002218214, валидна до 22.08.2017 г., сключена с ответника "ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. По отношение на описания от съставителя
механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена
сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът
не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от
предмета на доказване в производството.
Страните
не спорят и с определение от 07.11.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните е отделен фактът, че на 17.08.2017 г. в
гр. Габрово е произтекло ПТП между лек автомобил марка „Нисан", модел
„Микра", с рег.№ ЕВ 4102 АТ и мотоциклет марка „Ямаха" с рег. № ЕВ
1980, управляван от ищеца, като към датата на настъпването му водачът на лекия
автомобил А. Й. Т. имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника.
Ищецът е
представил медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът, като
неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като
компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че
ищецът Д.Г.К. в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2017 г. е получил следните
травматични увреждания: травма в дясната гръдна половина, с кръвонасядане и
силна болка при палпация, разпространяваща се към гърба в дясно,
разкъсно-контузна рана по външно страничната долна повърхност на дясната
предмишница, дълбоки охлузвания на левия лакът, ляво коляно и непосредствено
под него, охлузвания по предната повърхност на дясната подбедрица, по гърба на
дясното ходило и в основата на палеца, кръвонасядане на палеца на десния крак,
като в последствие нокътя на палеца паднал,
довели или до функционални нарушения или до значително нарушаване на
анатомичната цялост на кожата, поради което следва да се преценяват като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2
месеца. Останалите охлузвания - на десния лакът, на лявата длан откъм основата
на 2-ри пръст, по предната горна трета на лявото бедро са причинили болка и
страдания за срок от около две седмици. Съгласно заключението е проведено
консервативно медикаментозно болнично лечение. Охлузванията са били обработени,
като разкъсно-контузната рана на дясната предмишница е била зашита. Комфортът
на живот на ответника е бил снижен за срок от около два месеца. Не са били
причинени травматични увреждания, които да налагат неизбежно чужда помощ при
извършване на обичайни ежедневни дейности. Интензитетът на изпитваните от ищеца
болки може да се определи като умерен. Към момента е настъпило окончателно
възстановяване от получените травми. Няма травматични увреждания, които да
предизвикат неблагоприятни последици за в бъдеще. Същевременно вещото лице
посочва, че фрактурата на IV-та ребрена дъга в дясната гръдна половина касае
старо счупване.
В
производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Галина
Йовкова Христова, показанията на която съдът частично кредитира, при отчитане
на близките й отношения с ищеца и въз
основа на които приема, че след претърпяното ПТП ищецът е изпитвал силни
болки в областта на гърдите при дишане,
при напъване /кихане, кашляне/, при движение на снагата, че е имал множество
охлузни рани и че свидетелката се е грижила за него до пълното му
възстановяване. Съдът не кредитира показанията на св. Христова в частта,
касаеща счупено ребро на ищеца в резултат на настъпилото ПТП, обстоятелството,
че през първия месец след ПТП е бил в
невъзможност да се обслужва без чужда помощ, както и че към настоящия момент ищецът все
още изпитва остра болка при застудяване или рязка промяна на времето и при
някои физиологични процеси като кихане, кашляне или поемане дълбоко въздух. В
тази си част показанията на свидетеля противоречат на заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Показанията, касаещи пропуснати от ищеца
организирани ваканции и екскурзии, страх от шофиране, невъзможност за
изпълнение на трудови функции за период от три месеца не следва да бъдат обсъждани,
тъй като са неотносими за настоящото производство.
От
събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля А. Й. Т.,
показанията на която съдът кредитира изцяло, като последователни, вътрешно
непротиворечиви и основани на личните й възприятия, съдът приема за установено,
че свидетелят Т., шофирайки лекия автомобил, достигнала до въпросното
кръстовище, като била първа кола на светофарна уредба когато светнал зелен
светофар. Свидетелят Т. навлязла в кръстовището на зелен светофар, след което
изчакала да спре насрещното движение, за да предприеме маневра завиване наляво.
Имало добра видимост към насрещното платно за движение. Огледала се, не видяла
никого и тогава предприела маневра, след което чула удар. Едва след като удара
свидетелката възприела мотоциклетиста. Когато клекнала до пострадалия и го
попитала как е, той й казал, че не е могъл да спре.
От
заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по
делото, се установява, че на 17.08.2017 г., около 08:24 часа ищецът Д.К., се
движел с мотоциклета си „Ямаха", с peг. № ЕВ 1980 по ул. „Стефан
Караджа" в посока ул. „Емануил Манолов", в дясната лента за движение,
в посока към центъра на града. Приближавайки към кръстовището с ул. "Д-р
Никола Василиади". К. управлявал мотоциклета със скорост в рамките на
34-35 km/h. Светофарната уредба работила в
нормален (дневен) режим. При приближаването на кръстовището, ищецът К.
преценил, че при скоростта му на движение и разположението, спрямо
кръстовището, няма да може да спре и предприема навлизане в кръстовището при
жълт за него сигнал на светофара. Вещото лице сочи, че по делото няма данни,
които да позволяват еднозначно определяне от техническа гледна точка, къде се е
намирал мотоциклетистът, към момента на светване на жълтия сигнал на светофара.
В същия момент, движейки се от центъра на града към гр. Севлиево в кръстовището
е навлязъл и изчаквал за завиване наляво, към ул. "Д-р Никола
Василиади", лек автомобил Нисан Микра с peг. № ЕВ 4102 АТ, управляван от А. Й. Т..
Автомобилът се намирал в мисленото продължение на лявата пътна лента на
платното за движение към гр. Севлиево.
Вещото
лице посочва, че геометрията на кръстовището, определя голямо разстояние от
светофарната секция и „СТОП" линията, значими за нея, до положението на
започване на завиване на ляво - около 21,0 метра. От техническа гледна точка,
водачката може да спре автомобила за изчакване на определено отстояние преди и
непосредствено в началото на започване на отклоняването наляво. Данните по
делото, не позволяват еднозначно да се определи място за спиране на автомобила
за изчакване движещите се към центъра на града превозни средства. Т.,
преценила, че може да осъществи завиването и предприема маневра за завиване към
ул. „Д-р Никола Василиади”. В процеса на движението на двете превозни средства,
се осъществява удар между тях. По отношение на мотоциклета основния удар с
лекия автомобил е челен удар, в областта на предния фар и спойлер около фара. В
процеса на осъществяване на удара, при падането и ротация на мотоциклета в
посока по часовата стрелка, елементи от лявата страна на мотоциклета
контактуват с предна дясна врата на автомобила - в предната до средната и част
и по височина до малко над средата на облицовката на вратата. Елементи от
лявата страна на мототоциклета контактуват и с горната външна част на десния
праг на автомобила. Основния контакт по отношение на автомобила е в зоната на
задната част на предния десен калник, със следи от взаимодействие,
съответстващи на височината на предния спойлер и фар на мотоциклета. Ударът по
отношение на автомобила по характер е кос, страничен удар. Вещото лице посочва,
че и за двамата водача, видимостта е била неограничена от други превозни
средства и обекти, и ненамалена с оглед климатичните условия. Всеки от водачите
е могъл да възприеме насрещното превозно средство. В този аспект, водачката на
лекия автомобил е имала техническа възможност да възприеме приближаващия към
кръстовището мотоциклет. От нейна страна ударът е бил предотвратим от
техническа гледна точка, ако тя е изчакала преминаването на мотоциклета и след
това е осъществила маневрата за завиване на ляво.
Съгласно
експертизата скоростта на мотоциклета при удара е 34,2 km/h. По делото няма данни за
осъществено спиране на мотоциклета преди удара, което определя, че това е и
скоростта му при приближаване и навлизане в кръстовището. Организацията на
светофарната уредба (циклограмата) определя еднакви сигнали за двете превозни
средства по отношение на край на зелен разрешаващ сигнал и жълт сигнал преди
забраняващ червен сигнал на светофара. Няма данни за промяна на организацията и
управлението на светофарната система към момента на протичане на произшествието
и към изготвяне на заключението. При посещение на мястото на произшествието,
вещото лице е установило продължителност на жълтия сигнал 3 секунди, за които мотоциклета ще измине разстояние 28,5 m. Вещото лице посочва, че ако
мотоциклета се е намирал на разстояние по-малко от 22,7 m, преди „СТОП" линията, към
момента на светване на жълтия сигнал на светофарната секция, то той няма да
може да спре и при своевременно реагиране до тази „СТОП" линия.
Вещото лице
сочи, че от гледна точка на избягване на удара от мотоциклетиста, с оглед на
движението на лекия автомобил, мотоциклетистът е можел да предотврати удара,
ако е реагирал за екстремно спиране своевременно, при хипотезата за спиране и
изчакване на автомобила в мястото на начало на отклоняване на ляво и достигане
до мястото на удара с ускорително движение - приложение 2. В хипотезата за
спиране за изчакване от страна на автомобила преди зоната на началото на
отклоняване на ляво, потегляне, ускоряване и извършване завиването на ляво със
скоростта при удара, при реагиране на мотоциклетиста към момента на започване
на отклоняване на автомобила на ляво, мотоциклетистът не е могъл да предотврати
удара.
В съдебно
заседание вещото лице посочва, че светофарната уредба има брояч, показващ
времето за превключване на сигнала, като и мотоциклетистът и водачът на
автомобила са имали поглед към брояча на светофарите и светлините на
светофарната уредба във всеки един момент от тяхното движение и изчакване.
С
наказателно постановление № 17-0892-000621/13.10.2017 г. на началник сектор към ОД на МВР
Габрово, на ищеца Д.Г.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП за това, че на 17.08.2017 г., около 8.24 ч. в гр.
Габрово по бул. „Стефан Караджа” посока „Емануил Манолов” управлява собствения
си мотоциклет като приближава и навлиза в кръстовището с ул. „Д-р Никола
Василиади” регулирано със светофарна
уредба работеща в нормален режим на
работа на жълта светлина и реализира ПТП с лек автомобил с водач А.Т., навлязла
в кръстовището на зелена светлина и извършваща маневра завиване наляво на ул.
„Д-р Н. Василиади”. С влязло в сила решение от 14.06.2018 г. по описа на
Административен съд – Габрово наказателното постановление е потвърдено.
Останалите
доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от
предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед
приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността
на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач,
причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат
от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът
приема, че от събраните доказателства се установява
наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявените материални права
на вземания, фактически състав.
В
производството за безспорен факт е прието съществуването на правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и А. Й. Т. – трето за
спора лице, за което се твърди да е осъществило спрямо ищеца граждански деликт.
В резултат
на поведение на А. Й. Т., осъществено при управлението на лек автомобил „Нисан
Микра“, с ДК № ЕВ 4102 АТ, предприето в нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДП - водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и в нарушение на чл. 37.
ал. 1 ЗДП - при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, е произтекъл контакт между автомобила и управлявания
от ищеца Д.Г.К. мотоциклет, от който са настъпили неблагоприятни изменения в
правната му сфера – увреждане на здравето му.
Вредите са
неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане
на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му -
обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е
такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка
физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект
на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи,
изразено в травма в дясната гръдна половина, с кръвонасядане и силна болка при
палпация, разпространяваща се към гърба в дясно, разкъсно-контузна рана по външно страничната долна повърхност на
дясната предмишница, дълбоки охлузвания на левия лакът, ляво коляно и
непосредствено под него, охлузвания по предната повърхност на дясната
подбедрица, по гърба на дясното ходило и в основата на палеца, кръвонасядане на
палеца на десния крак, като в последствие нокътя на палеца паднал, които
увреждания са предизвикали отрицателни емоционални преживявания – болка и
страдания за период от 2 месеца. Останалите охлузвания на ищеца са предизвикали
отрицателни емоционални преживявания – болка и страдания за период от 2
седмици.
Ищецът е
понасял умерени по интензитет болеви усещания, към момента здравето му е
напълно възстановено, без последици при обичаен ход на възстановителните
процеси, а доказателства за усложненото им протичане не са събрани.
Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените
вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото
възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото
ПТП, с оглед непродължителния период (2 месеца), през който са понасяни болките
и страданията, умереният им интензитет, както и при отчитане на настъпилото
пълно възстановяване и липсата на остатъчни
неблагоприятни последици, следва да бъде престирана сума в размер на 3500
лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата до предявения размер – да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да
се посочи, че установените от свидетелката Христова факти на пропуснати от
ищеца организирани ваканции и екскурзии, страх от шофиране, невъзможност за
изпълнение на трудови функции за период от три месеца, представляват
неблагоприятни изменения в правната сфера на ищецът, които не са въведени като
предмет на предявения иск, тъй като сумата от 5000 лева ищецът претендира
единствено в обезщетение на болките и страдания от травматичното увреждане.
При извод
за частична основателност на иска, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при
твърденията същият да е нарушил ЗДвП, като е навлязъл в кръстовището при жълт
светофар на сигналната уредба.
Възражението
е основателно.
В случая
съдът приема, че поведението на ищеца е част от причината за настъпване на
уврежданията, като това негово поведение е противоправно - предприемането му е
в нарушение на установена с правна норма забрана. В случая ПТП е настъпило на
кръстовище, регулирано от светофарна уредба,
работеща в нормален режим, като от събраните доказателствени средства се
установи, че ищецът в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е навлязъл в кръстовището
на жълт светофар на светофарна уредба. Съгласно
чл. 31, ал. 1 ППЗДвП за
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни
пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи
полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен
цвят на светлината.
Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП жълта светлина означава
"Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които
в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят.
В случая
по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че е било налице
изключение от предвидено в нормата на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП задължение за водача на мотоциклета да
спре при светнал жълт светофар. Това е така, тъй като поначало жълтият сигнал
на светофар означава задължение за водачите да спрат и да не продължават
движението си. В тежест на ищеца е било да установи, че са налице
предпоставките, при които навлизане в кръстовището при жълт сигнал би било
правомерно. Събраните доказателства установяват обратното. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза по делото няма данни, които да позволяват
еднозначно определяне от техническа гледна точка, къде се е намирал
мотоциклетистът към момента на светване на жълтия сигнал на светофара, като за
водача на мотоциклета, видимостта е била неограничена от други превозни
средства и обекти, и ненамалена с оглед климатичните условия и е можел да
възприема както светофарната уредба, която е била снабдена с брояч, поради
което е изключено да се счете, че промяната в светлинните сигнали е настъпила
внезапно за ищеца. Същият е могъл да възприеме отчитането на оставащото време
за зелена светлина и да предприеме спиране. Това безспорно квалифицира
поведението му като противоправно (включително за извършеното административно
нарушение му е наложено и административно наказание, съдебно потвърдено).
Съпричиняване
на вредоносния резултат е налице, ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. За да е налице принос на пострадалия, е необходимо не
само извършените от него действия или въздържането от такива действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е тяхно следствие. Принос за настъпване на увреждането ще е
налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Преминаването през кръстовището
при жълт сигнал на светофара, т.е без да
се съобрази с предписанието на светлинния забранителен сигнал за
преминаване, е
противоправно поведение на ищеца, поставило началото на цялата
причинно-следствена верига, довела до настъпването на вредите. Ищецът е дължал
да съобрази поведението си с насрещно стоящият изчакващ за ляв завой лек
автомобил, който при непрекъснат поток от насрещни автомобили е във възможност
да осъществи маневрата само след подаване на жълт сигнал на светофара, при
който същите са длъжни да не навлизат в кръстовището, а той самият – да го
освободи; непредприемането на никакви действия да намали скоростта или да спре, сочи че собственото поведение на
ищеца е част от причината за настъпване на контакта с МПС и че обективно е
повлияло и довело до настъпване на ПТП. Тъй като точно противоправното
поведение на ищеца е поставило началото на вредоносната причинно-следствената
верига – при спиране след подадения жълт сигнал, процесното ПТП изобщо не би
настъпило – затова и съдът приема, че степента на съпричиняване на вредите от Д.Г.К.
е 60%, поради което и дължимото му обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено със същия процент или искът следва да се
уважи за сумата 1200 лева.
Възражението
на ответника, че процесното ПТП е реализирано единствено и само по вина на
ищеца и затова не дължи застрахователно обезщетение, е неоснователно. Вещото лице посочва, че и за двамата водачи
видимостта е била не ограничена от други превозни средства и обекти и не е била
намалена с оглед климатичните условия. Всеки от водачите е можел да възприеме
насрещното превозно средство. В този аспект, водачката на лекия автомобил е
имала техническа възможност да възприеме приближаващият към кръстовището
мотоциклет, макар и навлизащ в кръстовището противоправно. За нея ударът е бил
предотвратим от техническа гледна точка, ако тя пропусне преминаването на
мотоциклета и след това осъществи маневрата за завиване на ляво.
Съдът
намира, че до процесното ПТП не би се стигнало, ако водачът на лекия автомобил - свидетелят Т., при завиване наляво на кръстовището за навлизане в друг
път е спазила задължението да пропусне преминаването
на движещия
се направо мотоциклет,
който макар и противоправно навлязъл в кръстовището се ползва с
предимство пред водача
на автомобила. Св. Т., като водач на лек автомобил и участник на пътя,
предприемайки маневра завиване наляво, е навлязла в кръстовището на зелен светофар,
но не е съобразила
местоположението и скоростта на движение на мотоциклета, за което е имала техническа
възможност. Навлизайки
в кръстовището в посока направо на жълт светофар, мотоциклетистът безспорно е
допринесъл значително за
настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че застрахованото лице
няма никаква вина за настъпилото
ПТП. Налице е пряка причинна връзка между извършеното от
свидетеля Т. нарушение
на правилата за движение и настъпилото ПТП. Ударът не би настъпил,
ако свидетелят Т. не е
потеглила,
а е изкачала
преминаването на всички превозни средства, имащи предимство, в това число и
мотоциклетът. Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за
движение не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя допуска
нарушение. Отнемането на предимство също стои в причинна връзка с настъпилото ПТП,
както
и преминаването на жълт
светофар. И двамата водачи са имали виновно поведение при настъпване на процесното ПТП. Без
поведението на когото и да е от тях, другият самостоятелно нямаше да причини ПТП. С
поведението си като водач на МПС свидетелят Т. е нарушила правилата за движение,
очертани в нормата на чл. 25 ал.1 ЗДП и чл. 37, ал. 1 ЗДП и това
нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Приносът на мотоциклетистът е
по-значителен, тъй като той е инициирал причинно-следствената верига, пръв
допускайки съществено нарушение на правилата за движение.
Относно началния момент на дължимото обезщетение за
забава.
Разпоредбата
на чл. 380, ал. 1 КЗ предвижда лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, да е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура. Съгласно чл. 496, 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл. 496, ал. 4 КЗ когато
документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства,
изготвени от други компетентни органи или лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
искане за престиране на обезщетение е постъпило при „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД на 22.12.2017 г., като на застрахователя по застраховка „ГО“ са представени
документи, обосноваващи претенцията – констативен протокол за ПТП, наказателно
постановление и АУАН, справка от Гаранционен фонд, 1 бр. епикриза,
съдебномедицинско удостоверение, служебна бележка, адвокатско пълномощно, като
е посочена и банкова сметка ***. В писмо от 05.01.2018 г. от страна на
ответника до ищеца е обективирано изявление, че ще се произнесе по претенцията
след представяне на доказателства за вината на водача, управлявал застрахования
при дружеството автомобил – влязъл в законна сила акт против същия. Злоупотреба с право е искането на застрахователя
пострадалият да представи допълнителни писмени доказателства в посочения смисъл.
Пострадалият няма как да представи документ, който не съществува, а и да
съществуваше такъв не е в негова тежест да се снабди с него, тъй като
административно-наказателната отговорност е лична и касае другият участник в
ПТП. Непредставяне на такъв акт не е
пречка застрахователят да
се произнесе по претенцията, като я уважи или отхвърли.
В случая непредставянето
на искания документ е ирелевантно и не е от естество да
освободи ответника от заплащане на мораторни лихви след изтичане на 15-дневния
срок, а не тримесечния срок от сезирането му, доколкото и в хода на настоящото
производство ответникът не е определил размер на обезщетението, а изразява
становище за неоснователност на иска, което поддържа до приключване на устните
състезания пред настоящата
инстанция. В случая застрахователят на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е изпаднал в забава от 19.01.2018 г.. Началният момент, от който
ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава е 21.03.2018 г., затова
обезщетението за забава предвид диспозитивното начало следва да се присъди от
тази дата.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда
за всяка от страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в
приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът
доказва извършени разноски в общ размер от 480 лева, формиран от заплатена
държавна такса в размер 200 лева и от внесени депозити за възнаграждение на
вещи лица в общ размер от 240 лева, от които има право на 134,40 лева, пропорционално на уважената
част от иска. В полза на адв. М.Г. следва да се присъди възнаграждение в размер
на 162,40 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на ответника,
че ищецът не е материално затруднен
и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат, не обосновава извод за неоснователност на
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Правната
възможност да се оказва безплатна адвокатска помощ на лица в затруднено
материално положение е изрично регламентирана в чл. 38,
ал. 1 ЗА. При доброволното представителство осъществяването й е обусловено
единствено от свободната преценка на адвоката, тъй като това е негово право, а
не задължение. При неблагоприятен изход на делото за представляваното от него
лице, той няма право на адвокатско възнаграждение. Нито
адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА
категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото
писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто
е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат,
когато иде реч за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява
дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява
безплатно. Така определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4891/2015 г., IV г. о., ГК, определение № 69 от 11.04.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 394/2018 г., I г. о., ГК.
Ответникът
доказва извършени разноски в общ размер от 880 лева, формиран от заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер 580 лева и внесени депозити за
възнаграждение на вещо лице и за призоваване на свидетел в общ размер от 300
лева. Ищецът релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира да е неоснователно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000
лева. В конкретния
случай, материалният интерес е 5000 лева и определеното по правилата на
Наредбата минимално възнаграждение е 580 лева, т. е, колкото е и претендираното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Поради изложеното ищецът е
извършил релевантни разноски в размер на 880 лева, от които има право на 633,60
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така
мотивиран, Габровски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89, да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 1400 (хиляда
и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания за увреждане на здравето му при настъпило на 17.08.2017 г. в гр.
Габрово ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й погасяване,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 134,40 лева (сто тридесет и
четири лева и четиридесет стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до предявения размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89, да заплати на адвокат М.Г. ***,40 лева (сто шестдесет и два лева
и четиридесет стотинки) – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на материално затруднено лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата 633,60 лева (шестстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки)
– разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: