Р
Е Ш Е Н И Е
№
2649
гр.
Пловдив, тринадесети декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, девети състав, в открито заседание на двадесети ноември, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар
Русинов
При секретаря Диана
Караиванова, като разгледа административно дело №1438 по описа за 2019г.
на Административен съд- Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Настоящото
съдебно производство е образувано след като с Решение № 7068 от 13.555.2019 г.,
постановено по адм. дело № 13674/2018 г. по описа на
ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Второ
отделение, е отменено решение № 1810 от 09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 252/2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К.А.А.,
ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, *****,
против Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район „Централен“ при
Община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж: “Външно преустройство
на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите, намиращи се на
партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 188, 815, кв. 468 –
стар, по плана на Трета градска част с административен адрес ул.*****, гр.
Пловдив, който не е въведен в експлоатация по надлежния ред.В решението си
Върховният съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е посочил, че за изясняване предмета на
настоящото производство следва да бъде изследвано дали е извършено
преустройство, кога, ако е извършено, какво представлява - основен или текущ
ремонт. В случай, че липсва твърдяното преустройство, въведен ли е обектът в
експлоатация, съобразно реда, който е бил приложим към момента на приключване
на строителството на сградата, като е посочена годината 1958 г. Указано е, че
следва да бъде изследвана и търпимостта на преустройството, с оглед хипотезата
на § 16, ал 1 и § 27, ал. 1 от ЗУТ, относно търпимостта на строежа и ако
последните са такива, то те не подлежат на забрана за ползване.В настоящото
производство жалбоподателите К.А.А., ЕГН ********** и
Х.О.И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, *****, представлявани от
процесуалния си представител адв. К.А., в съдебно заседание
и в представена по делото писмена защита, поддържат първоначално предявената
жалба и молят заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
по делото списък с разноските. Ответникът- Кмет на Район „Централен“
при Община Пловдив, редовно уведомен, не се явява;не се представлява ;не взема
становище по жалбата. Административен
съд Пловдив, в настоящия став, при спазване на
задължителните указания при новото разглеждане на делото, възприе и приобщи
събраните при предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно тях и
представените такива в настоящото производства, приема за установено следното
от фактическа страна: Предмет
на настоящото съдебно производство е Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета
на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено ползването на
строеж, собственост на жалбоподателите. С
констативен акт № 86/ 25.08.2017 г., съставен по реда на чл. 225 ал.3 от ЗУТ, е
констатирно, че на партерния етаж на триетажна сграда
в ПИ 818, вкл. УПИ II – 818, 815, кв.468 – стар
по плана на Трета градска част, е налице строеж: „Вътрешно преустройство
на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите. Същият се ползва
за живеене, без да е сменено предназначението му и без да бъде въведен в
експлоатация по надлежния ред. Посочено е, че строежът е Пета категория. Липсва
одобрен проект, разрешение за строеж и документ за надлежна смяна на
предназначението. Строежът е присъединен към „ВиК“
ЕООД и „ЕВН Електроразпределение“ЕАД. Не са представени документи за въвеждане
в експлоатация. Същият представлява ремонт и преустройство с промяна на
предназначението на две югозападни избени помещения на партерния етаж от
сградата, които се ползват за жилище. Посочено е, че помещенията са обединени
помежду си в общ обект – жилище, посредством направен отвор в общата стена. До
обектът се достига през общ коридор на партерния етаж.Въз основа на така
съставения констативен акт е издадена оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство, с която е забранено ползването на строежа. За
да издаде заповедта, кметът на район „Централен“ е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на
чл.178, ал.1 ЗУТ, което налага да бъде забранено ползването му.В хода на
административното производство от страна на жалбоподателите е представена
декларация от Х.К.Д., в която е посочено, че помещенията се ползвали като място
за живеене още с построяването на кооперацията през 1960 г., както и че в
избените помещения винаги се е живяло – до 1978 г., така и след това, а
по-късно се отдавали и под наем. В хода на предходното съдебно производство по адм.дело 252/2018г. на Административен съд гр.Пловдив, К.
се е явил и в качеството си на свидетел, за да удостовери направените в пис;декларация изявления. В същия смисъл са и св. показания
на св. В.Г., дадени отново по адм.дело 252/2018г. на
Административен съд гр.Пловдив, която твърди, че познава имота, тъй като го е
закупила от името и за сметка на жалбоподателите, като са правени само
козметични ремонти, никакви основни ремонти, не са бутали или изграждали стени
.В съдебното производство по адм.дело 252/2018г. на
Административен съд Пловдив, по искане на жалбоподателя е извършена
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съдебният експерт след оглед на място е
констатирала, че от одобрения проект на жилищната сграда – разпределение –
приземие, приземният етаж се състои от три броя изби и два гаража. По одобрената
кадастрална карта на гр. Пловдив избите с коридора са самостоятелен обект с
идентификатор 56784.523.818.1.1 с предназначение – складово помещение. Двете
избени помещения в югозападната част са обединени помежду си в общ обект -
жилище /стая и кухня/, като достъпа до тях се осъществява през общ коридор, в
които е включено и югоизточното помещение /стая/. Вещото лице е констатирало,
че жалбоподателите ползват двете помещения като стая и кухня и тоалетната в
източната част на коридора за живеене. Разгъната зстроена
площ на жилищната сграда, построена в ПИ 818 с идентификатор 56784.523.818 с
488 кв.м.Съгласно чл.137 /изм.-Дв., бр.43 от 2002г., бр.65 от 2003г/ /1/
строежа е V /пета/ категория. От огледа извършен на място е констатирала, че
избените помещения по проект в сграда, построена в ПИ 818 по кадастралната
карта с предназначение - складово помещение се ползват.В настоящото съдебно
производство е извършена допълнителна СТЕ в контекста на указанията на ВАС,
приета без възражения от страните, която съдът цени изцяло. След преглед на
наличните доказателства, събрани по адм.дело
252/2018г. на Административен съд гр.Пловдив и посещение на място, експертизата
е констатирала, че избените помещения, заедно с помещението в източната част на
коридора се използват за живеене, като по данни от декларация и свидетелски
показания, на Х.Д.това е направено още при построяването на сградата около
1960г., като първоначално са се ползвали от К.П., а по-късно са отдавани под
наем. По делото няма данни кога е извършено преустройството на избените
помещения в такива за живеене.Според експертът строежът, предмет на обжалваната
заповед представлява вътрешно преустройство на избени помещения в помещения за
живеене. Няма данни дали жилищната сграда е въведена в експлоатация съобразно
реда, който е бил приложим към момента на приключване на строителството на
сградата, но вероятно това е направено.В съдебно заседание на 20.11.2019г. беше
разпитан отново като свидетел Х.Д.. Същият заявява: „Сградата е на ул. „ Войтех“ №9 е на ъгъла зад един блок, на три етажа е
сградата. Долу има сутерен. Мисля, че сградата е строена през 1968 г. Сградата
я строи бащата на тримата братя п.. На най-горния етаж живееше А., на долния
етаж живееше Л.. и на третия етаж бай Петко, който беше съсобственик е с тях.
После той го продаде на друг. Долу в сутерена отляво живееше Л.., един от
братята. В коридора, по средата е
банята с тоалетната , отдясно там живееше Димо, който е от едно село до А.овград. Димо 5-6 години живя там . След него К. живя, той е
брат на другите братя п.. К. 10 години живя там. Живя в дясната страна на
сутерена живееше. В това жилище има голяма стая. Отпред има два прозореца, от
другата страна има два прозореца. Вътре има две стаи като сутерен. Двете стаи
имат прозорци - отпред имат два прозореца и от другата страна имат два
прозореца, откъм двора. Помещението е високо е 2,40 м. и е с тази височина,
откакто е построена сградата. Влизал съм вътре и го знам. Миналата година последно
влизах вътре. Кога е построено не си
спомням, но бях 14-15 годишен тогава. Откакто е построено и досега се ползва за
жилищни нужди. В момента живее отдясно Ицо, от другата страна под наем живее
едно момиче. п. също имат помещение за живеене, като две ста
и и едно младо момиче го ползва под наем за живеене. В помещението на Х. живее
майката на Х., Катя, тя е болна женя и там живее в момента.“Съдът цени
свидетелските показания на Д. като достоверни, последователни и логични и
кореспондиращи с останалите доказателства. При
така установеното от фак. страна и при съобразяване с
предмета на спора се налагат и следните правни изводи;жалбата/сдъединените две жалби/ е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
се явява основателна. Процесната Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район
„Централен“ при Община Пловдив е
издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл.223 ал.1 т.6
от ЗУТ. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни
основания за постановяването й. Предхождащите я действия са извършени в
съответствие с предвидения в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процесуален ред. При
постановяването ѝ, обаче, неправилно е приложен материалният закон.На
първо място видно от становище на арх.В.В.– главен
архитект на район „Централен“ при Община
Пловдив /л.19-20 от адм.д. № 252/2018г. на
Административен съд гр.Пловдив/, жалбоподателите със заявление №
94012-19534/18.04.2019г. са поискали да им бъде издадено удостоверение за
търпимост по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за обект „избени помещения с обща площ
25,30 кв.м.“, на адрес гр.Пловдив, ул.****. В становището е посочено какви
документи са представени, включително и проект на сградата от 1958г. Посочено е
и, че тъй като в архива на районната администрация няма данни за извършени
промени по време на изграждане и/или след това на одобрените строителни книжа,
следва да се предположи, че строителните действия са извършени след 2001г.На
следващо място, заповедта е издадена въз основа на констатациите направени в
приетият по делото констативен акт №86/25.08.2017г. В него е посочено
единствено, че строежът се ползва за жилище без да е преустроен и без да е
въведен в експлоатация по надлежния ред. Тук следва да се посочи, че нито в
констативния акт, нито в заповедта е констатирано, че архитектурен проект и
строителни книжа липсват изобщо, не е посочено и дали не са издадени, или не
могат да бъдат открити поради друга причина. Както се посочи по-горе единствено
в становище на арх.В.В.е коментирано, че в архива на
районната администрация няма данни за извършени промени по време на изграждане
и/или след това на одобрените строителни книжа. Незаконосъобразен е начина на
установяване твърдяните нарушения при извършване на
проверката, описани в констативния акт. Тричленната работна комисия е
удостоверила с подписите си ;че на
25.08.2017г. била извършила проверка на строеж “Външно
преустройство на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите,
намиращи се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 188,
815, кв. 468 – стар, по плана на Трета градска част с административен адрес ул.*****,
гр. Пловдив. В констативния акт е
изрично записано, че проверката била
извършена в отсъствие на твърдяния
нарушителя, а в графите „присъствали на проверката“ и „свидетели при отказ или
отсъствие на извършителя на строежа“ имена не са посочени. Ето защо остава
неясно как комисията е влязла в жилищни помещения /за които в заповедта изрично
е посочено, че се „използват“/;без присъствието на обитателите им и е описала
твърдян ремонт и преустройство с промяна на предназначението на двете
югозападни избени помещения, санитарния възел, настилките по пода, мазилките на
стените, ВиК и ел. инсталациите.Свидетелят Х.Д.показания
на когото този став кредитира
с подробности описва местонахождението на сградата, собствениците ѝ,
кой я е построил, кой е живял в нея, до коя година и в частност подробно описва
обитателите на приземния етаж, както и
от кога избените помещения се ползват за жилищни нужди.Сграда е построена в
периода 1958г.-1960г. Към 1953г. е бил в сила Законът за планово изграждане на
населените места (обнародван в ДВ бр.227/1949 г, в сила до 1973 г) и Правилник
за планово изграждане на населените места (обнародван в ДВ бр.51/1950 г, в сила
до 1960 г). Съгласно чл. 114от ППИНМ гр. Пловдив представлява град от група
„А", а съгласно чл. 143, т.1, буква „в" от
същия нормативен акт в гр. Пловдив се допуска застроената сграда да е с
височина от 11 м., в които са включени общо 4 етажа. При конструктивна височина
на изпълнения приземен етаж от 2.55м. и конструктивна височина на останалите
три етажа, построената през
1958г.-1960г. сграда е с височина от около 10.5м., иначе казано - сградата е
отговаряла на общите контури за височина на застрояването при действието на
ЗПИНМ и ППИНМ.Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ППЗТСУ „Строежи (сгради,
постройки, преустройства, уредби, съоръжения и други работи), направени до
14.11.1958г. в урегулирани или неурегулирани терени, включително и върху
държавна земя не се премахват".Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, строежи, изградени до 007 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.По тези съображения оспорената Заповед № № 54/06.02.2015г. на Кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена. С
оглед изхода на делото на жалбоподателите
на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по адм.
дело 252/2018г., в общ размер на1550лв., съгласно представен списък на
разноските /л.92/ по адм. дело 252/2018г; по адм. дело № 13674/2018 г. по описа на ВАС на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ адвокатско възнаграждение в размер на600лв.;по административно дело
№1438 по описа за 2019г. на
Административен съд- Пловдив депозит за вещо лице в размер на302лв., и
адвокатско възнаграждение в размер на600лв в общ размер 3052/три хиляди петдесет
и два/ лева . Мотивиран
от горното , Съдът;
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район „Централен“ при Община
Пловдив,с която е забранено ползването на строеж:“Външно преустройство на
избени помещения в жилище“, собственост на К.А.А.,
ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН ********** и двамата с адрес; гр. Пловдив, *****,
намиращи се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 188,
815, кв. 468 – стар, по плана на Трета градска част с административен адрес ул.*****,
гр. Пловдив, който не е въведен в експлоатация по надлежния ред. ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на К.А.А., ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. Пловдив, ***** разноски в размер на3052/три хиляди петдесет и два/
лева . Препис от акта да бъде изпратен на страните.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия;/П/