Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 207 по описа на съда за 2021
г., взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на С.С.Н., М.Й.И., М.Й.Н.,
П.Й.Н., С.Й.И., И.Й.Н., Е.Й.Н., действащ лично и със
съгласието на своята майка С.С.Н. и Г.С.И. срещу З. „Б.В.И.Г.“
АД, с която е предявен главен иск за прогласяване нищожността на договори за
спогодби от 27.06.2019 г. и от 04.07.2019 г., евентуално унищожаването им като
сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Твърди
се в исковата молба, че на 29.03.2019 г. при ПТП починал Й. И.Н..
На
28.06.2019 г. адв. А. М., като пълномощник на ищците,
предявил претенции пред застрахователя на виновния водач З. „Б.В.И.Г.“ АД за
определяне и изплащане на застрахователни обезщетения. С писмо от 22.07.2019 г.
дружеството уведомило адв. М., че вече са определени
и изплатени застрахователни обезщетения.
Установило
се, че в периода от подаване на претенциите до получаване на отговор ответникът
се свързал с ищците и ги поканил в свой офис, където те подписали документи и
получили по 10 000 лева в брой. Поради своята неграмотност не разбрали
какво подписват и не им било добре обяснено.
Към този
момент ищците били финансово затруднени, което ги мотивирало да получат сумите.
В
исковата молба се твърди нищожност на споразуменията поради накърняване на добрите
нрави. Определените обезщетения били значително занижени и не отговаряли на
критериите за справедливост.
Отделно
от това, всеки от договорите бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Ответникът
З. „Б.В.И.Г.“ АД е подал отговор, в който оспорва предявените искове. Признава,
че на 14.06.2019 г. при него са заведени претенции, без обаче в тях да е
посочен конкретен размер на обезщетението. Като адвокат на увредените лица се
явил адв. Я.Д.. След проведени преговори се стигнало
до споразумение за справедлив размер на обезщетенията от по 30 000 лева.
При тези условия били постигнати спогодби, като обезщетенията от 30 000
лева ответникът превел по сметка на адв. Я. Д..
Ответникът
оспорва, че се е свързал с ищците с цел подписване на споразумение, че са им
заплатени обезщетения в размер на по 10 000 лева и че не им е представено
копие от споразумението.
Оспорва
и твърдението, че Й. Н. е издържал ищците и че за да подпишат споразуменията,
те са били в крайна нужда. Възразява за изтекъл преклузивен
едногодишен срок за предявяване на исковете по чл. 33 от ЗЗД.
Обезщетенията
били определени при съобразяване на обстоятелствата около настъпване на
произшествието и при отчитане на приноса на пострадалото лице.
Третото лице
помагач на страната на ответника Я.Д.Д. оспорва
предявените искове с твърдения, че при сключване на споразуменията интересите
на ищците в производството са били максимално защитени и размерите на
обезщетенията са справедливи. Предявените при условията на евентуалност искове
за унищожаване на споразуменията като сключени поради крайна нужда при явно
неизгодни условия Д. счита за неоснователни, тъй като е недоказан източникът на
материално затруднение на ищците, това тяхно състояние не е въздействало върху
волята им да сключат оспорените сделки, които не са явно неизгодни.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 14.06.2019
г. и на 18.06.2019 г. ищците в настоящото производство са предявили претенции
пред З. „Б.В.И.Г.“ АД за определяне и изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди от настъпилата при ПТП на 29.03.2019 г. смърт на Й. И.Н..
Към всяка
от претенциите са били приложени констативен протокол № К-178/29.03.2019 г.,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и извадка от информационния център
при „Гаранционен фонд“.
На
04.07.2019 г. и на 09.07.2019 г. са изготвени доклади по щети, според които е
предложено изплащане на обезщетения в размер на по 30 000 лева за всеки от
родствениците на Й. И.Н..
На
26.06.2019 г. М.Й.И., П.Й.Н., С.С.Н., И.Й.Н.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Н., С.Й.И. и М.Й.Н. са подписали еднотипни пълномощни с
нотариална заверка на подписите, с които упълномощават адвокат Я.Д.Д. да ги представлява пред З. „Б.В.И.Г.“ АД във връзка с
ПТП, настъпило на 29.03.2019 г. в гр. София, установено с констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К-178/2019 г., при което е настъпила смъртта на Й. И.Н..
На адвокат Я.Д. е учредена представителна власт за уреждане на претенциите на
представляваните за изплащане на обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, чрез извършване на всякакви фактически и правни действия
по защита на законните им права и интереси, в това число договаряне от тяхно
име споразумения за доброволно уреждане на въпроса, подписване на споразумения
при условия и размер на обезщетенията, договорени от него, получаване на суми в
изпълнение на споразуменията по негова банкова сметка. ***, че е запознат с
възможността да получи обезщетението лично и че след сключване на споразумение
от пълномощника и получаване на следващото се обезщетение няма да има никакви
претенции спрямо застрахователя, делинквента и
пълномощника.
На
03.07.2019 г. пълномощно с идентично съдържание е подписала Г.С.И., а на
04.07.2019 г. – и Е.Й.Н., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител С.С.Н..
На 27.06.2019
г. и на 04.07.2019 г. пълномощникът Я.Д.Д. е сключил
от името на представляваните от него лица спогодби със З. „Б.В.И.Г.“ АД, според
които за безспорни между страните са приети фактите на сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за водачите на ППС с рег. № TR680; настъпилото на 29.03.2019 г.
застрахователно събитие и вината на водача на превозното средство; настъпилата
вследствие произшествието смърт на Й. И.Н.. З. „Б.В.И.Г.“ АД се е задължил да
изплати на всяко от увредените лица по 30 000 лева, чрез адвокат Я.Д.Д., която сума представлява крайно и окончателно
обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от ПТП на 29.03.2019 г.
Обезщетенията застрахователят дължи в 10-дневен срок чрез банков превод по
сметка на пълномощника Я.Д., посочена в спогодбите.
С
изплащане на обезщетението увредените лица заявявали, че нямат никакви
неудовлетворени претенции към З. „Б.В.И.Г.“ АД или към виновния водач за
претърпени от тях неимуществени вреди.
На
08.07.2019 г. и на 10.07.2019 г. по сметка на Я.Д. са направени осем превода на
стойност 30 000 лева всеки от тях, като в основанието за извършените
плащания е посочен номерът на образуваната при З. „Б.В.И.Г.“ АД претенция.
На 28.06.2019
г. С.С.Н., П.Й.Н. и М.Й.И., чрез адв.
А. М., са подали претенции до З. „Б.В.И.Г.“ АД за определяне и изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 170 000 лева от смъртта
на техния съпруг и баща Й. И.Н. при ПТП на 29.03.2019 г.
С писмо
от 22.07.2019 г. застрахователят на гражданската отговорност на водача, който
се твърди да е причинил произшествието – З. „Б.В.И.Г.“ АД е отказал изплащане
на обезщетения, тъй като такива вече са били определени и изплатени.
Във
връзка с материалното положение на ищците по делото са разпитани двама
свидетели. В.М.разказва, че Й. и членовете на семейството му живеели в нищета –
обитавали една стая, средствата за издръжка не им достигали и често пазарували
„на вересия“. Труд полагал само Й., а след смъртта му синовете му започнали
работа.
Свидетелят
В.И. също твърди, че ищците живеели много бедно. Работели само Й. и съпругата
му. Работа в селото нямало и затова Й. дошъл в София, където започнал работа в
строителството. Поради ПТП с трамвай Й. починал. Поради липса на средства роднините
му се съгласили да получат някакви пари. Дали им по 10 000 лева на ръка,
но и те не стигнали. Имали заеми и задължения за връщане на суми. Майката на Й.
не живеела с тях, както и дъщеря му С., която била омъжена в с. Сотиря още
преди смъртта на Й..
На
поставени от ответника въпроси по чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът М.Н. е
отговорила, че брат й М. установил връзка с човек, който ги извикал в София, за
да им даде пари. Завел при нотариус в гр. София, но М. не знаела какво е
подписала, тъй като не можела да чете. След това всички, с изключение на баба
й, отишли в офис, където им дали по 10 000 лева, но документи за това не
подписали.
Г.И.
отговаря, че в гр. Сливен дошъл господин с фамилия Д., който й представил
документ за подпис и й дал 10 000 лева.
Във
връзка с обстоятелствата около настъпване на произшествието са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля И.Т., водач на превозното средство, от
удара на което е настъпило процесното ПТП.
Въз
основа на констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествието,
фотоалбум и скица и на показанията на свидетеля Т. е изготвена авто-техническа експертиза, която е дала отговор на
поставените от страните в производството въпроси.
По делото
са приети копия на разписки от 11.07.2019 г., според които всеки от ищците е
получил от адвокат Я.Д. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на Й. И.Н. при ПТП на
29.03.2019 г. и във връзка със сключено със З. „Б.В.И.Г.“ АД споразумение. В
хода на производството автентичността на разписките не е оспорена.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основанието
на предявените главни искове за нищожност на спогодбите от 27.06.2019 г. и от
04.07.2019 г. е накърняване на добрите нрави – определяне на обезщетения, които
са силно занижени, в приложение на принципа за справедливост, установен в чл.
52 от ЗЗД.
Въз
основа на изложените от ищците твърдения за сключване на оспорените договори за
спогодба от техен пълномощник, при съобразяване на дадените в т. 3 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС и дадения с решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д. № 3796/2021 г.
по описа на ВКС, IV г.о. отговор на въпроса относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД и по чл. 40 от ЗЗД в хипотеза като настоящата – претенция за
недействителност на двустранен възмезден договор, сключен при условията на нееквивалентност
на насрещните престации по договора, съдът намира, че
правната квалификация на иска е чл. 40 от ЗЗД.
Представителят на ищците адв. Я.Д.
е действал от името на представляваните в рамките на учредената му представителна
власт, като правните последици от сключването на договорите настъпват направо в
сферата на представляваните. Съгласно горецитираната
съдебна практика, уговарянето със З. „Б.В.И.Г.“ АД на нееквивалетни
престации – приемане на размери на обезщетенията,
които ищците считат за справедливи с оглед търпените от тях неимуществени вреди
представлява споразумяване на пълномощника им и на насрещната страна във вреда
на представляваните.
Според дадените в решение № 241/15.01.2021 г. разяснения,
фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка
дали са накърнени добрите нрави. В случая на преценка подлежи дали действително
интересите на представляваните са увредени и дали действалият от тяхно име
представител и застрахователят на гражданската отговорност на сочения за
виновен водач са осъзнавали, че увреждат интересите на представляваните. Тази преценка
се извършва съобразно конкретните обстоятелства, при които оспорените договори
са сключени.
Наличието
на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, при
съвкупна преценка на които да се наложи извод за сговаряне за увреждане. Такива
косвени доказателства могат да бъдат всякакви действия, които дават основание
да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на
представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства
следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице (в този смисъл
решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на ВКС, II г.о.).
В случая
такива доказателства по делото не се събраха.
На първо
място, установява се, че всеки от ищците е упълномощил адв.
Я.Д. да подпише споразумения при условия и размер на обезщетенията, договорени
от него. Пълномощните материализират волеизявления, според които учредителите
на представителната власт са се доверили на професионалните знания и умения на
представителя да договори от тяхно име обезщетения, платими при условия,
каквито той намери за добре.
На
следващо място, продължителността на времевия период от образуване на
претенциите на ищците до З. „Б.В.И.Г.“ АД до определяне и изплащане на обезщетенията
води до сигурният извод, че застрахователят не е изисквал доказателства,
установяващи противоправното и виновно поведение на
водача И.П.Т. – изготвени авто-технически експертизи,
влязла в сила присъда или акт, с който е безспорно установена вината на водача Т..
Вместо това с представителя на ищците са постигнати споразумения, с които са определени
обезщетения за търпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на Й. И.Н..
Това
обстоятелство следва да се прецени при съпоставка и в съвкупност със
заключението на вещото лице доц. д-р инж. А.А.. В
приетата по делото авто-техническа експертиза е
описан механизмът на ПТП. На 29.03.2019 г., около 19.05 часа в гр. София, в
района на ж.к. „Западен парк“ по трамвайното трасе на бул. „Вардар“ срещу блок
№ 41 в посока към бул. „Царица Йоана“ се е движила трамвайна мотриса „ВЕ4/6S, инв.
№ TR
680, управлявана от И.П.Т.
със скорост 20-25 км/ч. Пешеходецът Й. Н. се движил напречно по затревената
площ отдясно, където е имало дървета и храсти, без оформена пътека в посока към
трамвайното трасе. При достигането му Н. не се огледал или не възприел правилно
отстоянието на трамвая, а предприел пресичане на
трамвайните релси в опасна близост на приближаващия отляво трамвай. В момента
на навлизане на пешеходеца в трамвайното трасе, мотрисата е била в опасната
зона за спиране и ватманът не е имал възможност да спре, поради което с предна
челна част на мотрисата ударил пешеходеца, отблъсквайки го напред и наляво,
след което преминал над Н.. От удара и притискане на тялото, пешеходецът
получил несъвместими с живота травми, от които настъпил летален изход.
Въз
основа на относимите технически данни за скоростите
на движение на мотрисата и на пешеходеца, времето за реакция и за сработване на
спирачната система на превозното средство и отстоянието
на Н. от позицията на трамвая, вещото лице е заключило, че към момента, когато
пешеходецът се е появил зад храстите, водачът на трамвай не е имал възможност
да предотврати удара.
Според т. 6 от ТР № 28/28.11.1984 по н. д. №
10/1984 г. на ОСНК, моментът на възникване на опасността се определя от
фактически, а не от формални критерии. От водачите се изисква да намаляват
скоростта на движение във всички случаи, когато възникне опасност за движение
или когато е закономерно нейното появяване. Задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на
възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното
за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към
платното на движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно или
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. В
случая пешеходецът Й. Н. е навлязъл внезапно на трамвайното трасе и по начин,
изключващ възможността ватманът И.Т. да реагира. Водачът на трамвайната мотриса
нито е бил длъжен (предвид липсата на знак за пешеходна пътека мястото, където Н.
предприема пресичане), нито е могъл да предвиди, че на трасето, по което се
движи, внезапно ще се появи пешеходец. Предвид мястото на удара и съобразената
с правилата на ЗДвП скорост, с която се е движила мотрисата, съдът намира, че в
случая е било налице „случайно деяние“. При конкретната пътна обстановка не се
е предполагала предвидимост на поведение на
пешеходец, който да предприеме пресичане на необозначено за целта място. В
момента, в който Т. е възприел Н. като опасност, ударът е бил непредотвратим,
независимо от начина на движение на пешеходеца (бърз ход или спокойно тичане).
Избраната скорост на движение е съобразена и не е позволила спиране на
трамвайната мотриса в зоната на видимост на препятствието, а водачът И.Т. нито
е бил длъжен, нито е могъл да предвиди препятствието. Ватманът не е нарушил
задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Т. нито е могъл, нито е бил длъжен да
предположи, че на необозначено за пресичане място, при ограничена видимост и
при условията на ниската скорост, с която е управлявал трамвайната мотриса,
давайки възможност на останалите участници в движението да се съобразят с
положението му на пътя, на трамвайните релси внезапно ще се появи пешеходец. Като
участник в движението, Й. Н. е нарушил разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП,
като внезапно е навлязъл на трамвайното трасе и ударът се дължи изключително на
неговото противоправно поведение.
При така
установеното по делото, не може да се заключи наличие на сговор за увреждане на
ищците от техния процесуален представител и ответника. Напротив, безспорно се
установява, че адв. Д. е уговорил в тяхна полза
плащания, за които не съществува сигурност, че щяха да получат при преценка от
застрахователя на всички обстоятелства около настъпване на произшествието или
при съдебно предявяване на претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Все в
подкрепа на извода за липса на увреждане на ищците е обстоятелството, че в спогодбите
от 27.06.2019 г. и 04.07.2019 г. застрахователят е заявил, че вината на водача
е безспорно установена, доколкото пред него е бил представен единствено
констативен протокол за ПТП.
По така
изложените съображения, предявените главни искове съдът намира за неоснователни.
Този
извод обосновава допустимост на предявените при условията на евентуалност
искове за унищожаване на спогодбите като сключени поради крайна нужда при явно
неизгодни условия.
В
решение № 87/10.07.2017 г. по гр.д. № 3941/2016 г. на ВКС, III г.о. е даден
отговор за предпоставките, при които договорът може да бъде унищожен, на
основание чл. 33 от ЗЗД. Според дадения в това решение отговор, както и в
цитираните в него съдебни актове, две са основните предпоставки, които следва
да са осъществени кумулативно. Първата от
тях е състояние на крайна нужда: липса или недостиг на материални средства за
задоволяване на основни потребности, на средства за лична и за членове на
семейството издръжка, за лечение, за плащане на изискуеми задължения. Това
именно състояние е въздействало върху волята на страната по сделката,
упражнявайки натиск и мотивирайки я да я сключи, но при липса на тази крайна нужда
страната не би сключила сделката при конкретните условия и клаузи. Втората
предпоставка е наличието на явно неизгодни условия, които се преценяват конкретно
за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение
между престациите на страните, неблагоприятно за
намиращата се в крайна нужда страна.
Настоящият
съдебен състав намира за доказано състоянието на крайна нужда, в която са се
намирали ищците. Нищетата, в която се живеели, липсата на достатъчно средства
за издръжка и непогасени парични задължения за придобити материални блага за
задоволяване на основни потребности се установяват от събраните по делото
гласни доказателства.
Доказателства,
че сделката не би била сключена при нормални условия, по делото не бяха
ангажирани. Не се установи и втората от предпоставките – че условията, при
които са сключени спогодбите, са явно неизгодни. Тук важи гореизложеното относно
конкретните условия, към момента на сключване на сделките. Полученото от ищците
не е неблагоприятно, а напротив – на всеки от тях е определено обезщетение при
благоприятни условия: без изследване действителната вина на водача И.Т. и приносът
на пострадалия пешеходец Й. Н..
Неоснователни
се явяват и предявените при условията на евентуалност искове за унищожаване на процесните спогодби.
При този
изход на спора, право на разноски има ответникът. Процесуалният представител на
ищците е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар от 6 330 лева,
7 596 лева с ДДС. Това възражение се явява неоснователно по следните
съображения:
Цената
на всеки от предявените субективно активно и обективно искове е 30 000
лева. Определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
хонорарът е на стойност 1 430 лева без ДДС, 1 716 лева с ДДС, или
общият размер на дължимото на ответника минимално възнаграждение е 13 728
лева.
В случая
хонорарът е изчислен върху сбора от цената на исковете – 240 000 лева
(8*30 000 лева). При този интерес хонорарът възлиза на сумата от
6 330 лева, 7 596 лева с ДДС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.Н.,
ЕГН **********, М.Й.И., ЕГН **********, М.Й.Н., ЕГН **********, П.Й.Н., ЕГН **********,
С.Й.И., ЕГН **********, И.Й.Н., ЕГН ********** срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК**********искове
с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване за недействителни на договори за
спогодба от 27.06.2019 г. и предявените от Е.Й.Н., ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване за
недействителни на договори за спогодба от 04.07.2019 г., сключени от
пълномощника им Я.Д.Д., ЕГН ********** със З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК**********, по силата на които ответникът се е задължил да заплати на
ищците сумите от по 30 000 лева на всеки от тях, представляващи крайни и
окончателни обезщетения за всички претърпени от ищците неимуществени вреди,
възникнали от или по повод на ПТП, настъпило на 29.03.2019 г. в гр. София, в
района на ж.к. „Западен парк“, с участие на водача на ППС с рег. № TR680 И.П.Т., чиято отговорност е била
застрахована със застрахователна полица № **********, валидна от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и при което ПТП е настъпила
смъртта на Й. И.Н., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.Н.,
ЕГН **********, М.Й.И., ЕГН **********, М.Й.Н., ЕГН **********, П.Й.Н., ЕГН **********,
С.Й.И., ЕГН **********, И.Й.Н., ЕГН ********** срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК**********искове
с правно основание чл. 33 от ЗЗД за унищожаване на договори за спогодба от
27.06.2019 г. и предявените от Е.Й.Н., ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 33 от ЗЗД за унищожаване на договори за спогодба
от 04.07.2019 г., сключени от пълномощника им Я.Д.Д.,
ЕГН ********** със З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК**********, поради крайна нужда и при
явно неизгодни за ищците условия, по силата на които спогодби ответникът се е
задължил да заплати на ищците сумите от по 30 000 лева на всеки от тях,
представляващи крайни и окончателни обезщетения за всички претърпени от ищците
неимуществени вреди, възникнали от или по повод на ПТП, настъпило на 29.03.2019
г. в гр. София, в района на ж.к. „Западен парк“, с участие на водача на ППС с
рег. № TR680 И.П.Т., чиято отговорност е била
застрахована със застрахователна полица № **********, валидна от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и при което ПТП е настъпила
смъртта на Й. И.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.С.Н., ЕГН **********, М.Й.И., ЕГН **********, М.Й.Н., ЕГН **********,
П.Й.Н., ЕГН **********, С.Й.И., ЕГН **********, И.Й.Н., ЕГН **********, Е.Й.Н.,
ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** да заплатят
на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление *** 005.75
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на Я.Д.Д., ЕГН **********, трето лице помагач на страната на
ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК**********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: