ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 384 28.02.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 169 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Й.М. ***, подадена чрез пълномощник адв.Х., против решение № 2543/10.12.2018г,
постановено по гр.д.№ 7353/2018г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е прекратен гражданския брак, сключен на 05.09.2017
г. с Акт за граждански брак № 0212/05.09.2017 г. между П.С.М. *** и Е.Й.М. ***,
като дълбоко и непоправимо разстроен; обявено е, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът Е.Й.М.; постановено е след
прекратяване на брака съпругата П.С.М. да възстанови предбрачното си фамилно
име – Митева. С решението Е.Й.М. е осъден да заплати на П.С.М. сумата от 625
лв. за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на
РС-Бургас окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв.
Въззивникът Е.Й.М. обжалва първоинстанционното
решение в частта му относно вината,
с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругът, като счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно
в обжалваната част. Счита се, че съдът необосновано е достигнал до неправилен
извод, че вина за разстройството на брака има ответника, като не е съобразил
заинтересоваността на разпитаните по делото свидетели Еленка Митева и Стефан
Митев, които са родители на ищцата и са пряко заинтересовани от изхода на спора.
Според въззивника, районният съд неправилно не е кредитирал показанията на
свидетелката Анка Чобанова, която в съдебно заседание е дала конкретни примери
за противобрачно поведение на ищцата, както и показанията на свидетеля Йоско М.,
който е бил очевидец на отношенията между страните и в продължение на години е
наблюдавал поведението на ищцата. Счита се също за необоснован и извода на
районния съд за упражнено домашно насилие от страна на ответника спрямо ищцата,
като съдът отново неправилно е кредитирал изцяло показанията на
заинтересованите свидетели Митев и Митева, без да се съобрази, че по гр.д.№
3653/2017 г. на БРС самата ищца е заявила, че твърденията на баща й не
отговарят на истината и е отрекла спрямо нея да е упражнявано домашно насилие.
В тази връзка се посочва, че въпреки усилията на ищцата и нейните родители да
установят по настоящото дело, че спрямо нея е извършвано домашно насилие, че е
била системно физически малтретирана и психически тормозена, това не е доказано
по безспорен начин, като съдът не е взел предвид показанията на свидетелката
Чобанова, която не е заинтересована и от които се установява, че полицията е
посещавала адреса на страните по фалшиви сигнали за упражнено насилие и никога
не са констатирали такова. Според въззивника, съдът необосновано приема
недоказаните твърдения на ищцата за негово противобрачно поведение, а не приема
за нейно противобрачно поведение нежеланието й да се грижи за децата и съпруга
си, да извършва домакинските си задължения и да се грижи за домашния уют. В
заключение се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
му част относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се направените
по делото разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника Е.М. на 12.12.2018 г.,
като въззивната жалба е подадена на 21.12.2018 г. С оглед на това, съдът намира
въззивната жалба за допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.С.М., чрез
пълномощника й адв.К., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно в обжалваната му част. Оспорват се изложените в жалбата възражения
и доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в частта за
вината, като в тази връзка са изложени пространни съображения. Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението
на БРС като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Не са направени
доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
въззивната жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 169/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника Е.Й.М., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата-ищца П.С.М..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като се уведомят и чрез процесуалните им
представители – по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.