№ 12103
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110161134 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Д., с която срещу „ЗД Б. е
предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 4819,33 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/07.11.2023 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за
причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото
имущество – автомобил „М.” с рег. № ., при настъпило на 13.03.2023 г. в гр. София, на
кръстовище на ул. „Кумата ” и ул. „Ралевица“, с участието на водача на автомобил
„М.“, рег. № ., ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол между
водачите на автомобилите, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 144,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.08.2023 г. –
31.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият
по имуществената застраховка автомобил „М.“, с рег. № ., е претърпял щети в резултат
от поведението на водача на автомобил „М.“, рег. № ., който при маневра десен завой
ударил движещия се в дясно от него застрахован автомобил. Увредени в резултат от
събитието са били облицовката на предна броня, калник преден ляв, фар ляв, водач
предна броня ляв, джанта предна лява усилка, лява предна броня и др. Ремонтът на
автомобила е бил възложен на доверени на застрахователя сервизи, като същият
възлизал на сумата 4804,33 лева, която е била изплатена на дружествата, извършили
ремонтните дейности. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във
връзка със застрахователната щета в размер на 15 лева. Към датата на събитието
отговорността на водача на автомобил „М.“, рег. № . е била застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил
извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но плащане не постъпило, с
оглед което е предявена и претенция за мораторна лихва. Счита, че е легитимиран да
1
претендира платеното, с оглед което и моли за решение, с което претенцията му да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
застрахованото при него лице да е имало противоправно поведение във връзка с
процесното ПТП, както и че по отношение на застрахования автомобил са настъпили
щетите, описани в исковата молба. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че протоколът за
ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Твърди, че ударът е бил
непредотвратим за водача, чиято гражданска отговорност е застраховал. Намира
претендирания размер за завишен, като поддържа, че по образуваната при ищеца щета
са били заплатени дейности, които не са резултат на процесното събитие, като
поддържа, че МПС не е било в гаранционен срок и не е следвало да се отремонтира с
оригинални авточасти и по цени, значително надвишаващи средните пазарни. Отделно
сочи, че обемът на ремонтно-възстановителните дейности е бил необосновано завишен
и че са извършени операции, от които не е имало нужда. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иск по чл. 411, ал.1 КЗ е да
установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до
ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала
непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че не е спорно помежду им, че на
13.03.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Кумата“ с ул. „Ралевица“ в кв.
Бояна, е настъпило ПТП между водачите на автомобил „М.” с рег. № ., и автомобил
„М.“, рег. № ., че гражданската отговорност на последния към момента на настъпване
на произшествието е била застрахована по силата на договор за застраховка
2
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, както и че за автомобил
„М.” с рег. № . е бил сключен договор за застраховка „Каско” по застрахователна
полица № 440123213026755, действащата към датата на процесния инцидент, че във
връзка с произшествието при ищеца е била заведена преписка по застрахователна
щета, по която същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4804,33
лева и е реализирал 15 лева ликвидационни разноски във връзка с определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение. Не е спорно също така, че ищецът е
отправил извънсъдебно покана до ответника да погаси регресното вземане, предмет на
спора, но последният с уведомително писмо от 03.08.2023 г. е отказал.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата
водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, какъв е действителният
размер на вредите, настъпили за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице,
за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
двустранен констативен протокол, съставен и подписан от двамата водачи, участвали с
управляваните от тях автомобили в процесния инцидент. От съдържанието на същия се
установява, че автомобил „М.” с рег. № . се е движил зад автомобил „М.“, рег. № . по
ул. „Кумата“. Отбелязано е, че водачите на двата автомобила са предприели маневра
завиване на дясно, като автомобил „М.” с рег. № . в зоната на кръстовището се е
намирал плътно вдясно, а вляво от него се е намирал автомобил „М.“, рег. № ., който
също е завивал надясно. Щетите за лекия автомобила са настъпили в областта на
предна броня, ляв фар, преден ляв калник, предна лява джанта и др., а за товарния
автомобил – в областта на задна джанта и втори мост.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. М. и Ю. Й.. Въз основа на
показанията им съдът приема следното:
През пролетта на 2023 г. в кв. Бояна свидетелят М. с управлявания от нея
автомобил с рег. № ., се движела зад голямо превозно средство (товарен автомобил).
Водачът на камиона подал десен мигач, а М. била зад него (на близко разстояние).
Съгласно показанията й, другият водач вероятно не я е възприел, завил с товарния
автомобил, при което настъпило ПТП, при което лявата страна на лекия автомобил
била увредена. Свидетелят е потвърдил в показанията си, че с управлявания от нея
автомобил се е движела зад камиона с посока направо, след което е възприела
подадения мигач за завиване надясно от МПС, намиращо се пред нея, и продължила
движението си направо. Другият водач не я е забелязал, тя е подала звуков сигнал, но
въпреки това е настъпило съприкосновение и управляваният от нея лек автомобил е
бил ударен със страничната част на камиона. На въпрос на съда към свидетеля дали е
изчакала водачът пред нея да направи десния завой, свидетелят е отговорила, че му е
дала път, карала е нормално и счита, че не е пречила на товарния автомобил, просто е
искала да продължи движението си направо. След настъпване на произшествието
свидетелят потърсила съдействие от познати лица, които поддържали автомобила й. На
място пристигнал млад мъж, който говорил с другия водач и попълнил двустранен
констативен протокол. На свидетеля М. е предявен представеният за събитието и
приложен към исковата молба, намиращ се на л. 9 от делото, двустранен констативен
протокол, като свидетелят е потвърдила, че нейният автомобил е означен като
автомобил „Б“, потвърдила е и подписа си в протокола, както и изявлението „Невинна
съм.“
Свидетелят Й. е заявил пред съда, че спомня произшествието. Предприел маневра
за завиване надясно, пуснал мигач, но с оглед габаритите на товарния автомобил, който
3
управлявал, трябвало да изнесе същия в средната част на улицата, за да успее да влезе в
пряката. Вече бил навлязъл в кръстовището и завивал надясно, когато в последния
момент видял на огледалото, че някаква кола се забива в предните мостове на камиона
отдясно. Според свидетеля водачът на този автомобил е искала да го изпревари, само
че отдясно. В момента, в който Й. завивал, М. се опитала да премине, но се мушнала в
предните гуми на камиона. За камиона ударът бил в дясната част. След
произшествието на място пристигнали познати на другия водач, написали протокола и
свидетелят се подписал без да се запознава със съдържанието му. Свидетелят е
пояснил, че преди да предприеме маневра завиване надясно, се е убедил, че няма
насрещно движещи се автомобили, пуснал мигач, изнесъл леко камиона, за да влезе в
пряката. Възприел е движещи се зад него автомобили. Намирал се в средата на
улицата, т.е. частично бил навлязъл в платното за насрещно движение, за да завие, а
инцидентът настъпил след като вече е завивал надясно. Свидетелят е потвърдил
подписа си в протокола, съставен за събитието пред съда.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав
на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от
него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото
и при анализ на свидетелските показания, които не са противоречиви, съдът приема за
установено, че лек автомобил „М.“, рег. № . се е движил в дясна лента по ул. „Кумата“
преди кръстовището с ул. „Ралевица“. По същото време в лявата лента за движение със
същата посока товарен автомобил „М.“, рег. № . предприел маневра завиване надясно с
направление включване в движението по ул. „Ралевица“, като е пресякъл траекторията
на движение на лекия автомобил, в резултат от което е настъпило ПТП. Не са налице
данни по делото водачите да са били в невъзможност да се възприемат един друг.
Според вещото лице водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати
произшествието, като изчака водачът на лекия автомобил да извърши маневрата си и
след това да завие надясно Пато е пресякъл траекторията на движение на лекия
автомобил, в резултат от което е настъпило и останалите участници в движение
Щетите по застрахования при ответника автомобил се намират в причинна връзка с
процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяването им възлиза на
сумата 7117,74 лева.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.
Причина за настъпване на произшествието в случая е поведението на водача,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Установено е въз
основа на непротиворечивите показания на разпитаните свидетели, на които съдът дава
вяра като последователни, правдиви, отразяващи непосредствените впечатления и
спомените на водачите за събитието, че свидетелят М. със застрахованото имущество
се е движела по ул. „Кумата“ в гр. София, като свидетелят Й. с управлявания от него
товарен автомобил се е движел по същата улица непосредствено пред нея. Свидетелят
М. е спазвала известна дистанция, като е възприела подадения светлинен сигнал,
известяващ извършване на маневра завиване надясно. Съгласно показанията на
свидетеля Й. същият в действителност е искал да завие надясно, но тъй като товарният
автомобил с оглед габаритите му е следвало да бъде изнесен частично в платното за
насрещно движение, за да завие превозното средство надясно. В този случай водачът
на товарния автомобил е следвало да се увери, че може да извърши маневрата
безопасно, без да застраши останалите участници в движението.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
4
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Следва да се акцентира и на
съдържанието на правилата на чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, съгласно които когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя,
завиването може да започне и от друга част на платното за движение (а не от най-
дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за
движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно), но в този
случай водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, преминаващи от дясната му страна.
В случая от свидетелските показания на разпитаните водачи се установява, че
свидетелят Й. е възприел движението на лекия автомобил, управляван от свидетеля М.,
зад него. Бил е наясно, че за да завие надясно, е необходимо да изнесе товарния
автомобил вляво и след това да извърши маневрата. Дори е посочил в показанията си,
че свидетелят М. „се е опитала да го изпревари отдясно“. Същевременно от
показанията на М. стана ясно, че тя е продължила движението си направо, но в същия
момент е настъпило съприкосновение с товарния автомобил, който е завивал надясно.
Следователно водачът Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, не се е съобразил с правилото на чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, задължаващо
го преди да завие надясно от съседната пътна лента, да пропусне движещите се в дясно
от него участници в движението. От показанията на свидетеля Й. стана ясно, че
последният е считал, че движещите се зад него автомобили следва да го изчакат да
завърши маневрата си, независимо че завива надясно от лява пътна лента.
Действително чл. 35, ал. 2 ЗДвП му дава право да извърши тази маневра от съседната
пътна лента, но изисквайки същата да бъде извършена безопасно, предвижда водачът
да пропусне движещите се в дясно от него автомобили. Като не е пропуснал водача на
лекия автомобил, правомерно намиращ се вдясно от него, да премине преди да завие
надясно, водачът Й. е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, с което е предизвикал настъпването на произшествието.
Неоснователно от страна на ответника с подадения отговор на исковата молба се
поддържа, че ударът за водача на товарния автомобил е бил непредотвратим. Това
възражение се опровергава от всички събрани в хода на производството доказателства,
в т.ч. заключението на САТЕ и показанията на двамата водачи.
В случая с отговора на исковата молба ответникът застраховател не е релевирал
възражение за съпричиняване на вредите от водача, управлявал застрахованото по
силата на застрахователен договор за имуществена застраховка МПС, предвид което и
съдът не следва да прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да изследва въпроса бил
ли е ударът предотвратим, респ. била ли е налице възможност за този водач да спре без
да настъпи съприкосновение между автомобилите.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на товарен автомобил „М.“ е извършил виновно
противоправно деяние, като е нарушил горепосочените императивни разпоредби на
ЗДвП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по
имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите
5
съгласно заключението на САТЕ. Ето защо и искът следва да бъде уважен за пълния
предявен от ищеца размер /4819,33 лева/ с включени в тази сума ликвидационни
разноски в размер на сумата от 15 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т.
1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи
и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката,
когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното дружество е
било поканено да възстанови допълнително изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение с писмо, получено от ответника на 11.07.2023 г. С отговор, изпратен до
ищеца на 03.08.2023 г. ответникът е уведомил ищеца за отказа си да удовлетвори
претенцията. Следователно и съдът приема, че лихва за забава се дължи от деня на
постановяване на отказа, а именно от 03.08.2023 г. до 31.10.2023 г., до когато такава се
претендира от ищеца. В случая ищецът е посочил, че иска лихва за забава да бъде
присъдена от по-късна дата, а именно от 11.08.2023 г., като с оглед чл. 6 ГПК съдът
следва да съобрази принципа на диспозитивното начало и пределите на търсената
защита. На основание чл. 162 ГПК и като използва общодостъпен лихвен калкулатор,
съдът намира този иск за основателен за сумата 144,01 лева, за колкото е предявен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 1488,37
лева /държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел и адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС/. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, бул. „Д. да заплати на
„Д., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
4819,33 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. в гр.
София на кръстовището на ул. „Кумата“ и ул. „Ралевица“ по договор за застраховка
„Каско на МПС“, застрахователна полица № 440123213026755 за лек автомобил марка
„М.“, модел „.“, с peг. № CВ . СK, причинено от водача на товарен автомобил марка
„М.“, рег. № ., чиято гражданска отговорност е била застрахована от „ЗД Б., с
включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната
лихва от предявяване на иска /07.11.2023 г./ до окончателното плащане, а на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 144,01 лева, представляваща лихва за забава върху сумата за
главница за периода 11.08.2023 г. – 31.10.2023 г.
ОСЪЖДА „ЗД Б., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, бул. „Д. да заплати на
„Д., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1488,37 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG94 UBBS 8888 1000 2905 44, „Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7