№ 2830
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело №
20211100114368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, Глава двадесет и седма от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от Н. В. П. против И. Д. С., с правно основание
чл. 69 от Семейния кодекс СК), вр. с чл. 72, ал. 2 от СК.
Ищецът Н. В. П. твърди, че е син на покойния Д.Н. С., починал на 29.03.2021г.
в гр. София. Поддържа, че майка му В. В. П.а не е водила дело за бащинство в
определения срок, а след като навършил пълнолетие на 01.11.2020г. ищецът се ползва
от правата си по чл. 69 от СК. Твърди да е знаел, че негов баща е Д.Н. С., както и че
неговите родители М.С.С. и Н. Д. С. са негови кръвни баба и дядо. Моли съдът да
постанови решение с което да признае Д.Н. С. за баща на ищеца и това да бъде
отразено в регистрите на ЕСГРАОН. С исковата молба са приложени писмени
документи и са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения представител адв.
Е. Х. Ж. от САК, поддържа исковата си молба. Сочи доказателства. В хода на устните
състезания, чрез упълномощения представител, пледира за уважаване на иска по
съображенията в исковата молба. Не претендира разноски по делото.
Ответникът И. Д. С., в едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез
упълномощения адв. А. П. П. от САК, е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че починалият Д.Н. С. не е
баща на ищеца, тъй като никога не е имал интимна връзка с майката на ищеца – В. П.а.
Сочи доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа
отговора на исковата молба, а в хода на устните състезания пледира за отхвърляне на
иска. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която
1
развива доводи за недоказаност на предявения иск, както и моли за отхвърлянето му.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В изпълнение на чл. 69, изр. 2 от СК съдът е призовал майката на ищеца - В. В.
П.а (с актуално фамилно име В., съгласно молба от 08.04.2022г. - лист 91 от делото),
която е представила молба до съда, с която не оспорва исковата молба. Не сочи
доказателства.
В открито съдебно заседание майката на ищеца, чрез упълномощения
представител, поддържа исковата молба и пледира за основателност на иска.
Съдът, в настоящия си състав, като прецени относимите доказателства и
доводи на ищцата, намира за установено следното:
Видно от неоспореното от страните заверено копие на дубликат на
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0511/15.11.2002 г.
на Столична община, район Надежда, ищецът Н. В. П. е роден на **** г. от майка В. В.
П.а. Данни за баща не са отразени.
От дубликат на удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за раждане
№ 766/06.05.1970 г. на Ленински районен народен съвет, гр. София, се установява, че
Д.Н. С. е с ЕГН ********** и е роден на 04.05.1970г., а негови родители са М.С.С. и Н.
Д. С..
От удостоверение за наследници № 0486/05.04.2021г., издадено въз основа на
акт за смърт № 0196/30.03.2021 г. на Столична община, район Изгрев, се установява, че
Д.Н. С. е починал на 29.03.2021 г., а ответникът И. Д. С. е син на починалия Д.Н. С. и
негов единствен законен наследник.
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с № РСЦ22-УГ01-3261 от
06.06.2022г., издадено от Столична община, район Средец, се установява, че М.С.С. е
майка на един син - починалия на 29.03.2021 г. Д.Н. С. и на една дъщеря – А.Е.В.-Д.а, а
Н. Д. С. има единствен син - Д.Н. С..
От дубликат на удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за раждане
№ 0134/14.08.2003 г. на Столична община, район Изгрев, гр. София, се установява, че
И. Д. С. е роден на 31.07.2003г., а негови родители са К.И.С. и Д.Н. С..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от ТОА
„Триадица“ при СГО, Д.Н. С. и К.И.С. са сключили граждански брак на 29.01.1994г., а
съгласно решение № 185 от 30.10.2015г. по гр. д. № 649/2015г. по описа на
Костинбродския районен съд, влязло в сила на 30.10.2015г., бракът между тях е
прекратен на 30.10.2015г.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
М.С.С. – възходяща от втора степен по права линия по баща на ответника и Д.А.З. –
без дела и родство със страните. От показанията и на двете свидетелки се установява,
че Д.Н. С. е живял във фактическо съпружеско съжителство с майката на ищеца - В. В.
П.а преди раждането на Н. В. П., като в същото време е поддържал отношения и със
съпругата си К.И.С. (лист 116-119 от делото).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като обективно,
безпристрастно дадени, неоспорени от страните, кореспондиращи си взаимно и със
заключенията на вещото лице, като преценявайки ги съгласно нормата на чл. 172 от
ГПК не счита, че са заинтересовани в полза или вреда на някоя от страните.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ДНК експертиза за
определяне на биологично родство, изготвена от вещото лице д-р М. И. К. се
установява, че ищецът Н. В. П. и ответникът И. Д. С. имат биологично родство по
2
бащина линия, както и двамата принадлежат към бащиния род на починалия Д.Н. С..
Според заключението на експерта, при доказана принадлежност на ищеца към
бащиния род на починалия Д.Н. С., всеки друг мъж от този бащин род би могъл да
бъде биологичен баща на ищеца, стига възрастовата разлика да го позволява и ищецът
да не е заченат с ин-витро оплождане (лист 71-72 от делото).
От допълнителното заключение на ДНК експертиза за определяне на
биологично родство (лист 105-106 от делото), на вещото лице К. се установява, че ДНК
профилите на ищеца Н. В. П., на неговата майка В. В. П.а, майката (М.С.С.) и бащата
(Н. Д. С.) на починалия Д.Н. С. са определени по двадесет автозомни маркера. От това
заключение на вещото лице, чрез биостатистически анализ на определените четири
ДНК профила се установява, че хипотезата „майката и бащата на починалия Д.Н. С. са
биологични баба и дядо на ищеца Н. В. П. е значително по-вероятна (64 735 981 пъти)
от хипотезата, че те не са такива. В открито съдебно заседание вещото лице заявява
пред съда, че е категорично ясно, че починалия Д.Н. С. е биологичен баща на ищеца на
основание това, че родителите на починалия мъж е категорично доказано, че са
биологични баба и дядо на ищеца (лист 112 от делото).
Съдът изцяло кредитира основното и допълнително заключения на вещото
лице, като обективно и безпристрастно дадени и кореспондиращи със събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Нормата на чл. 69 от СК постановява, че произходът от бащата може да се
установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от
детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от
детето, призовава се и майката.
Според чл. 72, ал. 2 от СК когато бащата или майката са починали, искът за
установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
Предявеният иск с правна квалификация чл. 69, вр. чл.72, ал.2 от СК е
допустим. В случая ищецът е спазил тригодишния срок по чл. 69 от СК, тъй като Н. В.
П. е роден на ****г., респ. навършил е пълнолетие на 01.11.2020г., а исковата молба е
постъпила в съда на 01.12.2021г. Искът е насочен срещу И. Д. С. - единствен наследник
по закон на починалия на Д.Н. С., за когото се твърди да е баща на ищеца.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С определението си по доклада на делото съдът е разпределил
доказателствената тежест на страните, като в тежест на ищеца е да докаже, че Д.Н. С. е
починал на 29.03.2021 г., че наследник по закон е ответника И. Д. С., както и че ищецът
Н. В. П. е заченат от Д.Н. С.. В тежест на ответника е да докаже твърденията, наведени
в отговора на исковата молба. Страните не са правил възражения срещу доклада на
съда (лист 62 от делото).
Предмет на доказване при иска за установяване произход от бащата е фактът,
че майката на ищеца през вероятния период на зачеване е имала интимни връзки само
с мъжа, посочен от ищеца за негов баща. Този факт не се поддава на пряко
установяване, но може да бъде доказан по косвен път с всички доказателствени
средства. Законът позволява свободно изследване на всички обстоятелства, които
могат да разкрият материалната истина относно произхода от баща. От двете
заключения на ДНК експертизите на вещото лице К. се установи достатъчно сигурно,
за да се приеме от съда за доказано, че Д.Н. С., починал на 29.03.2021 г., е баща на
ищеца Н. В. П.. Последното кореспондира и със събраните гласни доказателства, че в
3
период от време преди раждането на ищеца и ответника, Д.Н. С. е поддържал интимни
отношения (вкл. и полови такива) с всяка от майките на двете страни.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на представителя на
ответника, развити в хода на устните състезания и в писмената защита, че не е
категорично доказан произхода от баща на ищеца, тъй като свидетелските показания
били протИ.речиви. Действително със свидетелските показания не се установява
полова връзка на починалия Д.Н. С. с майката на ищеца В. В. П.а, но от свидетелските
показания се установи, че двамата заедно са живели в наето жилище във фактическо
съпружеско съжителство преди раждането на ищеца, което житейски предполага и
полови отношения между родителите на ищеца. Същевременно от основното
заключение на вещото лице се установи, че ищецът Н. В. П. и ответникът И. Д. С. имат
биологично родство по бащина линия, като и двамата принадлежат към бащиния род
на починалия Д.Н. С.. Следва, че свидетелските показания са косвено доказателство за
създадените интимни отношения между родителите на ищеца преди неговото раждане.
Връзката на зависимост на този факт от действителността (създадените отношения
между родителите на ищеца) и установеното биологично родство на ищеца с
родителите на починалия Д.Н. С., са указание, че този факт се е осъществил, т.е. че
биологичен баща на ищеца е Д.Н. С..
Цитираната от пълномощника на ответника съдебна практика не обвързва съда,
тъй като е съобразена с различна фактическа обстановка.
В този смисъл съдът приема, че искът е изцяло доказан по основание и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 16, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
бащиното и фамилното име на Н. В. П. следва да бъде променено от съда според
разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, като ищецът ще носи имената Н. Д. С..
По разноските:
Ищецът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне, а искането за
присъждането им в полза на ответника, при този изход на спора, е неоснователно и
съдът го отхвърля.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен
състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 69
от Семейния кодекс, вр. с чл. 72, ал. 2 от СК предявен от Н. В. П., ЕГН
********** против И. Д. С., ЕГН **********, че Н. В. П., ЕГН **********,
роден на **** г. от майка В. В. П.а, ЕГН **********, за което е съставен акт
за раждане № 0511/15.11.2002 г. на Столична община, район Надежда, е
ЗАЧЕНАТ и ПРОИЗХОЖДА от баща Д.Н. С., ЕГН **********, починал на
29.03.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0196/30.03.2021 г. на
Столична община, район Изгрев и
4
ПОСТАНОВЯВА ищецът Н. В. П., ЕГН ********** да носи имената
Н. Д. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Д. С., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по гражданско дело № 14368/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен състав, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние по местоживеене на ищеца за
вписване на промяната в регистрите за гражданско състояние.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5