Р Е Ш Е Н И Е
№ 2134
гр. Русе, 17.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2297 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 213, ал.1 КЗ(отм.).
Постъпила е искова
молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, против Агенция „Пътна
инфраструктура”, в която се твърди, че на 24.03.2015 г. Л.П.К. е управлявал лек
автомобил ***с рег. № ***, като се движел по републикански път ***гр. *** – гр. ***. На влизане в гр. ***, К. преминал през
поредица от дупки на пътното платно, следствие на което на информационното табло
на автомобила се появило съобщение за проблем в налягането в ходовата част. По
тази причина той спрял движението. Установил, че в резултат на преминаването на
автомобила през дупките е настъпилата повреда в окачването на автомобила и в
джантата на предно ляво колело. За настъпилото ПТП подал сигнал и то било регистрирано
в КАТ под № ***от същата дата.
Твърди се, че на
06.03.2015г. между ищцовото дружество и К., като собственик на увредения от
описаното по-горе ПТП лек автомобил, е сключен договор за застраховка "Каско"
под формата на застрахователна полица № ******. По подадено заявление в
застрахователното дружество е образувана преписка с № ******. След извършен
оглед на лекият автомобил е установено, че са увредени: въздушна възглавница на
задно ляво окачване; преден ляв носач; преден десен носач; комплект накрайник
ляв и предна лява лята джанта, като общият размер на причинените имуществени
вреди възлизал на 183лв., които застрахователното дружество изплатило на
21.04.2015г. чрез превод по банковата сметка на собственика.
Ищецът твърди, че пътят,
на който е настъпило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно
чл.8, ал.2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна
държавна собственост, като Агенция "Пътна инфраструктура" имала
задължение за тяхното поддържане. Именно с проявеното бездействие, изразило се
в бездействие на служители на агенцията, които не само не са отстранили
образувалото се препятствие, но и не са изпълнили задължението си да го
сигнализират, станали причина за настъпване на описаното по-горе произшествие,
съответно и настъпилите от него вреди.
На основание чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, ищецът с
изплащане на застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото
определяне. Въпреки поканата, отправена до ответника да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение, това не било направено, с оглед на
което се моли в настоящото производство Агенция пътна инфраструктура да бъде
осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 183лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил ***с рег. № ***, при ПТП
на 24.03.2015г., при движение по републикански път ***гр. *** – гр. ***, на
влизане в гр. ***, ведно със законната лихва върху претендираната главница, от
датата на предявяване на иска, до нейното окончателно изплащане. Претендира се
и присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК, Агенция пътна инфраструктура, чрез ОПУ Русе, изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Оспорва се
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил, по което да е покрит настъпилия риск "Увреждане на
гуми". На следващо място се оспорва, че е настъпило ПТП по описания в
исковата молба начин. Твърди се, че към датата на произшествието 24.03.2015г.,
процесния пътен участък, включително и целия път Русе-Иваново-Две
могили-Борово-Бяла, се е намирал в условията на зимно поддържане и е
представлявал затворен участък от републиканската пътна мрежа, за което са били
поставени и указателни табели в началото и в края на участъците с надпис:
"Не се поддържа през зимния сезон" и "Забранено влизането на
пътни превозни средства в двете посоки".
На следващо място в
условията на евентуалност се твърди, че изключителна вина за настъпването на
процесното ПТП е на водача на автомобила, тъй като той се е движел в нарушение
на поставените пътни знаци и при управление с несъобразена скорост над
разрешената в резултат на което не е могъл да реагира и да избегне
преминаването през твърдените дупки.
В условията на
евентуалност се твърди още, че с поведението си водачът е съпричинил вредоносния резултат.
По тези съображения
се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъдат
присъдени направените от ответника разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2015г.
между ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” и Л.П.К. е сключен договор за
застраховка “Каско Стандарт” под формата на застрахователна полица №****** за лек
автомобил "******" с рег. №*** със срок на действие от 07.03.2015г.
до 07.03.2016г.
Въз основа на
подадени от водача Л.К. и свид. П.К. декларации за настъпилото ПТП (преминаване
през поредица от дупки на пътното платно) и щетите от него, в ищцовото
дружество е образувана преписка №****** и извършен оглед, опис и оценка на
установените вреди – въздушна възглавница на задно ляво окачване, преден ляв
носач, преден десен носач, комплект накрайник ляв и предна лява лята джанта. С
преводно нареждане от 21.04.2015г. застрахователното дружество е превело
обезщетение на Л.К. в размер на 183лв.
Според представения
по делото План за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа на ОПУ – Русе,
през есенно-зимния сезон 2014/2015г., път ***(Русе-Иваново-Две
могили-Борово-Бяла) представлява затворен участък от републикански пътища и ВОД
за целия зимен период 2014/2015г. Според плана този пътен участък следва да бъде
обозначен в началото и в края с надпис „Не се поддържа през зимния сезон“ и ПЗ
„В 2“ „Забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. В т. І
от Плана е предвидено, че зимното поддържане на републиканските пътища обхваща
периода от 01.11.2014г. до 31.03.2015г., като при необходимост съобразно
метеорологичните условия, този срок може да бъде променен.
По делото е
представен констативен протокол от 31.10.2014г. за временно затваряне на
отсечка от РПМ за зимния период между гр. Борово и гр. Бяла, чрез поставяне на
пътни знаци В 2 (забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки)
на км. 46+655 дясно и км. 51+245 ляво.
Според представена
разпечатка от електронния сайт на АПИ,
съдържащ информация за състоянието на републиканските пътища и въведените
ограничения към 17,30 часа на 24.03.2015г., за път *** при км. 6+100 временно е
въведена забрана за движение на МПС в едното платно поради наводнен участък.
Свидетелят Л.П.К.
установява, че в деня на процесния инцидент се прибирал с автомобила си от гр.
Русе в гр. Бяла. Той управлявал автомобила, в който се возел и баща му свид. П.К..
Движели се по пътя Борово – Бяла. Малко преди навлизане в гр. Бяла „ударил на
дупка“, но продължил. Това станало в прав участък на пътя, по който в момента
нямало други превозни средства. Времето било сухо, преди свечеряване, движел се
с около 60-70км.ч. След удара изминал 100-200м. и усетил, че има проблем с
гумата си и спрял. Видял, че тя е изпихнала и позвънил на 112, но полицейски
екип не дошъл. Сменил сам гумата с резервна и се придвижил до РПУ – Бяла,
където подал сигнал за инцидента. На следващия ден посетил застрахователя
„Булстрад“, където извършили оглед на автомобила. Било му преведено по банков
път обезщетение за инцидента. Свидетелят сочи, че в участъка на инцидента имало
„множество“ дупки, но последната не я видял. Нямало обозначения на дупките. Тъй
като той често пътувал по този път му било известно, че зимата пътя се затваря
със знак „Забранено влизането“. За датата на процесното ПТП свидетелят заявява
„мисля, че нямаше такъв знак“.
Свидетелят П. Л. К.
установява, че се возел на задната седалка в автомобила на сина си по време на
инцидента. Прибирали се в гр. Бяла и около мястото където се намирала Пожарната
на града, усетил удар, но малко по-късно спрели и разбрали, че гумата им е
спукана. Свидетелят докато се возел не наблюдавал пътя и пътните знаци.
Свидетелят П.А.П.
установява, че работи като „специалист пътен участък“ в ОПУ – Русе, която
длъжност изпълнявал и към месец март 2015г. Сочи, че републикански път ***през
зимния период не се поддържа и е затворен за движение със заповед от Агенцията.
Затварял се с табела с надпис „През зимния период пътят не се поддържа“ и знаци
в двете посоки „Забранено влизането“. Твърди, че лично е участвал в
премахването на тези знаци на 31.03.2015г., които били поставени на изхода от
гр. Борово и на изхода от гр. Бяла. Свидетелят твърди, че не е имало случай
тези знаци да се махнат по-рано.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, пазарната
стойност на щетите нанесени на лекия автомобил, описани в опис-претенцията на
застрахователното дружество от 26.03.2015г., изчислени към него момент по
пазарни цени възлиза на 519лв. Според вещото лице при преминаване през
вдлъбната неравност (дупка) на платното за движение в резултат на действието на
ударна сила, джантата притиска гумата към отсрещния ръб. При попадане на
колелото във вдлъбната неравност (дупка), в резултат на ударното въздействие
технически е възможно да се получат деформации по гумата, джантата и по
елементи от окачването на колелото, което преминава през неравността.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 213 от КЗ/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се
установява от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил, който е бил в сила към момента
на реализиране на процесното ПТП.
Видно от
заключението на вещото лице, дори от подлежащите на обезщетяване щети по
автомобила от процесното ПТП да бъде изключена стойността за ремонт на
джантата, то за останалите, които безспорно попадат в обхвата на застраховката
„Каско“, дължимото обезщетение значително надвишава платеното от
застрахователното дружество. По тази причина неоснователно се явява
възражението на ответника за недължимо платено застрахователно обезщетение (за
непокрит риск), въпреки, че в случая обезщетяване на увредени гуми няма.
Следващия спорен по
делото и от значение за изхода му въпрос е дали пътят на който е настъпил
процесния инцидент по него време е бил забранен (затворен) за ползване.
Показанията на управляващия автомобила Л.К. по този въпрос не са категорични,
същият потвърждава, че като често пътуващ знае, че въпросният път се затваря
през зимата със знак „Забранено влизането“, но за деня на инцидента заявява
„…на 24.03.2015г. мисля, че нямаше такъв пътен знак“, а след това в показанията
си сочи, че „…последната година си спомням, че пътят беше затворен до първи
март, но за тогава не си спомням“. От друга страна свидетелят П.А. е
категоричен, че зимният период, в който въпросният път е затворен е от месец
ноември до 31 март. Свидетелят лично участвал в поставянето и премахването на
забранителните знаци и указателните табели, като точно сочи и къде са били
те. Тези негови показания кореспондират
и с приложените по делото писмени доказателства – План за зимно поддържане на
републиканската пътна мрежа на ОПУ – Русе, през есенно-зимния сезон 2014/2015г.
и констативен протокол от 31.10.2014г. за временно затваряне на отсечка от РПМ
за зимния период между гр. Борово и гр. Бяла. Няма доказателства по делото,
които да сочат, че планът е променен и пътят е бил отворен за ползване преди
процесното ПТП. Липсата на публикувана информация в официалния сайт на АПИ в
част „архив“ за въпросната дата не би могло да обоснове извод, че пътят е бил
отворен за ползване. Представената разпечатка от сайта от процесуалния
представител на ищеца касае друг пътен участък, за който е отбелязано временно
ограничение на движението. Публикуваните данни в сайта на АПИ имат информативно
значение, а определящо дали даден пътен участък е затворен за ползване е
поставянето на съответните пътни знаци и табели, въз основа на законосъобразно
решение на компетентен за това орган, което в случая се установява. Поради
това, дори и да се приеме за доказано настъпването на щети по автомобила на
свид. К. по описания от него начин – преминаване пред дупка на пътното платно,
след като движението по същото е било забранено, не би могла да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяването на вредите, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, без да бъдат
обсъждани останалите възражения на ответника за недоказаност на иска и в
условията на евентуалност възражението му за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят направените от ответника разноски за настоящото производство в размер
на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
на 18.11.2019г. съдът е задължил ищецът да внесе допълнително възнаграждение за
вещото лице в размер на 85лв. До настоящия момент ищецът не е представил
доказателство, че тази сума е внесена по депозитната сметка на РС – Русе, с
оглед на което е останал задължен за тях и на осн. чл. 77 ГПК следва да бъде
осъден да ги заплати.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД
“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ” гр.София, ЕИК *********, представлявано от
изп. директори Недялко Чандъров и Кристоф Рат, със съдебен адрес *** против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със седалище гр.
София, представлявано от Георги Терзийски, чрез Областно Пътно управление гр.
Русе, ул. “Отец Паисий” №5, иск за сумата от 183лв. представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско” на автомобил „***” с рег. №*** при ПТП на 24.03.2015г.
при движение на републикански път ***гр. *** – гр. ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София ЕИК ********* да заплати на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със седалище
гр. София, чрез Областно Пътно управление гр. Русе, ул. “Отец Паисий” №5, сумата от 100лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен
съд – Русе сумата от 85лв.
допълнително възнаграждение за изготвената и приета по делото автотехническа
експертиза.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: