Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 95 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н. В. А., срещу отказ обективиран в писмо изход. № МД-Т23009911ВН/17.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, касаещ искане на А. за издаване на удостоверение за декларирани данни, което е прието с вх. № **********/13.11.2023 год.

Изложени са в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ предвид на това, че адм. орган не разполагал с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на поисканото удостоверение и извършването на заверка на молбата-декларация за обстоятелствена проверка. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалвания отказ с връщане на преписката на адм. орган за произнасяне по депозираното заявление в определен от съда разумен срок, както и присъждане на разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В. М..

Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна , чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Х. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна , а в представена от него писмена защита с.д. 3411/8.03.20024 г. изразява становище за недопустимост на жалбата като преждевременно подадена и за прекратяване на производството по делото, като същевременно отправя искане за връщане на преписката по компетентност за ново произнасяне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 13.11.2023 г. е подадено от Н. В. А. до кмета на община Варна заявление за издаване на удостоверение за декларирани данни / уникален идентификатор на административната услуга – 2071/, с което е поискано издаване на удостоверение за декларирани данни , необходимо за във връзка с придобиване на имот по давност в [населено място], ул*** – **кв.м. Заявлението е прието в Община Варна с вх. № **********/13.11.2023 г. , като при завеждането му е отбелязана дата на изпълнение 20.11.2023 год. Към заявлението е приложена молба-декларация на А. до нотариус при Районен съд-Варна за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, а именно имота на горепосоченият адрес имащ [идентификатор]. В одобрените със заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на А. К. имотът с посоченият идентификатор е записан като собственост на Община Варна, съгласно АЧОС № *, том *, рег. № *, дело *от ***год. В определения срок до 20.11.2023 г. молбата-декларация не е заверена от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и не е издадено поисканото със заявлението удостоверение. Вместо това, от директора на дирекция „Местни данъци“ С. И. е издадено писмо с рег. № МД-Т23009911ВН/17.11.2023 г. , съдържащо уведомление до А., че за [ПИ] е установено друго лице, което се индивидуализира с документ за собственост, поради което недължимо платените от нея суми за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци подлежат на възстановяване, което може да бъде извършено по писмено искане на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК. Писмото е връчено на А. на 20.11.2023 г. , а жалбата срещу него е подадена до съда чрез пощенски оператор на 1.12.2023 год. В хода на съдебното производство е представено влязло в сила на 2.06.2023 г. съдебно решение № 1017/24.03.2023 г. по гр. дело № 20223110105653/2022 г. по описа на ВРС, с което е прието в отношенията между Н. В. А. и Община Варна, че Община Варна не е собственик на недвижим имот находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с ид. номер ** по КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, с площ от *кв.м. , при съседи : **, **, **, **и **.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване неблагоприятен за А. ИАА - отказ за издаване на удостоверение, което по смисъла на чл. 88, ал.1 от ДОПК е от значение за признаване на нейно право, съгласно приложената към заявлението молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. За процесуалната допустимост на жалбата приложим е редът по чл.95, ал.3 от ДОПК, съгласно който : „Жалба до съда може да се подаде след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по адм. ред“. Съгласно чл.92, ал.1 от ДОПК, срокът за обжалване пред териториалния директор ,т.е. по адм. ред е 14- дневен, като в случа същият започва да тече на 21.11.2023 год. и изтича на 4.12.2023 г. , но въпреки че съдебната жалба е подадена на 1.12.2023 г., съдът не споделя възражението на ответника за нейното преждевременно подаване. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5, пр. ІІ от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на НАП, т.е. именно той е органът пред който се осъществява обжалването по административния ред регламентиран в разпоредбата на чл.92, ал.1 от ДОПК. В случая обаче, същият този орган е автор на обжалваното писмо, поради което с неговото произнасяне на 17.11.2023 г. на практика е преклудирана възможността за А. да предприеме обжалване по адм. ред , поради което тази процесуална възможност следва да се счита изчерпана по смисъла на чл. 95, ал.3 от ДОПК, съответно налице е процесуалната възможност за обжалване по съдебен ред. Съгласно чл.95, ал.1 от ДОПК, срокът за обжалване по съдебен ред е 7-дневен, но по изложените в определението от 27.02.2024 г. съображения, приложим в случая е двумесечния срок за съдебно обжалване съгласно пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 140, ал.1 от АПК. Този срок съдът намира за спазен – считано от 20.11.2023 г. , когато отказът е съобщен на А., срокът изтича на 20.01.2024 г., а както вече бе посочено, жалбата е подадена на 1.12.2023 год.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно субсидиарно приложимата на основание пар.2 от ДР на ДОПК разпоредба на чл. 168, ал.1 от АПК , съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл.146. В тази връзка, съдът намира, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган, в който смисъл той представлява нищожен адм. акт. Съгласно чл.88, ал.4 от ДОПК, компетентността за издаване на документа по чл.88, ал.1 принадлежи на органа по приходите , а съгласно чл.4, ал.3, изр. І от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Съгласно представените с преписката от самият ответник писмени доказателства, органите по приходите са определени с т. ІІ на издадената от кмета на община Варна заповед № 2888/15.07.2019 г., но сред тях не попада длъжността директор на дирекция „Местни данъци“, т.е. заповедта е изцяло съобразена с изискванията на закона – чл.4, ал.5, пр. ІІ от ЗМДТ. Съобразно тези обстоятелства, стоящият по-високо в служебната йерархия автор на обжалвания отказ, с произнасянето си неправомерно е иззел компетентността на определените по законовия ред на чл.4, ал.4 от ЗМДТ с цитираната заповед като органите по приходите служители на общинската администрация, поради което налице е основанието на чл.146, т.1 от АПК за обявяване на обективираният в обжалваното писмо отказ за нищожен адм. акт. С оглед последното и на основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния адм. орган, който при произнасянето си следва да се съобрази със следното тълкуване и прилагане на материалния закон : за законосъобразното издаване на документ по чл.88, ал.1 от ДОПК е достатъчно същият да бъде от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, като извън компетентността на органа по приходите остава в случая въпросът за действителната принадлежност на правото на собственост, решаването на който е от компетентност на нотариуса пред който след получаване на исканото удостоверение ще бъде подадена процесната молба-декларация, а що се касае до съставеният в полза на Община Варна акт за частна общинска собственост № *, том *, рег. *, дело *от * г. , то същият няма каквото и да било правно значение предвид влязлото в сила решение № 1017/24.03.2023 г. по гр. дело № ** г. по описа на ВРС.

При този изход на спора, основателна съгласно пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.143, ал.1 от АПК е претенцията на жалбоподателката за заплащане на сторените по делото разноски. С представеният списък на разноските се претендират такива в размер на 1010 лв. , включващи 10 лв. платена държавна такса и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният на л. 30 от делото договор за правна защита и съдействие от 1.12.2023 год. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което платеният и предвиден като минимален в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 9.07.2004 г. размер от 1000 лв. е несъответен на тази сложност, поради което в съответствие с решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до размера от 400 лв. С оглед последното, ЮЛ на ответника следва да възстанови на жалбоподателката разноски в общ размер на 410 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожен отказа на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна , обективиран в издаденото от него писмо с рег. № МД-Т23009911ВН/17.11.2023 г. и ИЗПРАЩА преписката на компетентния съгласно чл.4, ал.3, изр. І от З-на за местните данъци и такси орган по приходите за произнасяне при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. В. А. , [ЕГН], адрес : [населено място], ул. „*** за разноски за по делото сумата от 410,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.97 от ДОПК.