№ 6824
гр. С., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110133615 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 411 от
КЗ за сумата от 411,00 лева главница, представляваща регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено по имуществена застраховка „....“ с полица № ...., с период на
застрахователното покритие 22.02.2018 г. - 21.02.2019 г., за щети, нанесени в .... в гр. Т.,
обект „ФИРМА“ АД, причинени на 29.07.2018 г. от водача на лек автомобил, марка “.....”,
модел „...“ с рег. № ....., чиято отговорност е застрахована при ответното дружество по
силата на застраховка „....“, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2023 г. /датата на
подаване заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 125,13 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за заплащането на главницата за периода от 15.03.2020 г. до 15.03.2023 г. За сумите е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. №
13613/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „....“ е настъпило събитие - ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество на стойност 411,00 лева (с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева), като поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в този размер. Посочва, че
на 29.07.2018 г. на околовръстното шосе в гр. Т., на „....“, е настъпило ПТП с лек автомобил
марка „.....“, модел „...“ с peг. № ....., като при зареждане на автомобила на бензиноколонка с
пропанбутан, по невнимание, водачът на автомобила потеглил, без да е отстранил маркуча
за зареждане, вследствие на което същият е скъсан и са повредени зъбите на пистолета на
маркуча. ПТП-то е документирано с Протокол за ПТП № ...., съставен на място и подписан
от органите на КАТ. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му. Твърди, че е упражнил правата си по чл. 411
КЗ, като бил поканил ответната страна с писмо - покана с изх. № Л-8167 от 13.11.2018 г.,
1
получено на 14.11.2018 г., да възстанови посочената по-горе сума, но последният не е
осъществил плащане към настоящия момент.
Ответникът ФИРМА АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор изцяло
оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при ответника водач, настъпването на вреди в причинна връзка с неговото
поведения в посочения в исковата молба размер. Оспорва размера на определеното от
ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната
стойност на причинените от процесното ПТП щети. Поддържа, че представените от ищеца
писмени доказателствени средства не могат да послужат за установяване на механизма на
ПТП-то. Оспорва към момента на сключване на застраховката застрахованото имущество да
е било в добро състояние. Не оспорва наличие на застрахователните правоотношения по
договор за застраховка „....“ за лек автомобил марка „.....“, модел „...“ с peг. № ...... В случай
на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение от ищцовото дружество. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято .... е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Не е спорно между страните, че на 29.07.2018 г., на околовръстното шосе на гр. Т., на
“....”, е настъпило ПТП с лек автомобил марка „.....“, модел „...“ с peг. № ......
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на процесното ПТП, а именно: между ищеца и собственика на увреденото имущество –
“ФИРМА” АД по договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна
полица „....“ № ..../19.02.2018 г., и между ответника и собственика на лек автомобил, марка
“.....”, модел „...“ с рег. № ....., по застраховка „....“.
Представено е искане за котация от 14.02.2018 г., с посочени застрахованото
имущество: непроизводствени сгради; машини, съоръжения и оборудване; компютри и офис
техника; други ДМА; чуждо имущество; и адрес на застрахованото имущество: гр. Т.,
околовръстен път – .....
При застрахователя .. “ФИРМА” АД е образувана преписка по щета № .....
По делото са представени следните писмени доказателства: протокол за ПТП №
..../29.07.2018 г., констативен протокол по щета № .....от 30.07.2018 г., уведомление за щета
№ .....от 30.07.2018 г., опис на повредено и унищожено имущество по щета № .....от
30.07.2018 г. и доклад по щета № .....от 18.10.2018 г.
Между страните не се спори, че по образуваната при ищеца преписка по щета № .....е
определено застрахователно обезщетение в размер на 411,00 лева /396,00 лева –
обезщетение за претърпените от ПТП вреди и 15,00 лева за извършени ликвидационни
разноски/.
От приетата по делото фактура-оригинал № **********/13.08.2018 г., издадена от
“ФИРМА” ООД, се установява, че стойността на ремонта по протокол 4127/30.07.2018 г.,
възлиза в размер на 396,00 лева, от които маркуч LPG 4.5 м. – 236,00 лева, челюсти за газов
пистолет – 30,00 лева, труд – 10,00 лева и транспорт – 120,00 лева.
2
Видно от писмо с изх. № Л-7495/22.10.2018 г. ищецът е извършил прихващане с
насрещно дължима от застрахования четвърта вноска от уговорената застрахователна
премия по застрахователна полица № ..... В писмото е посочено, че след направеното
прихващане, на датата на падежа на четвъртата вноска, застрахованият дължи разлика в
размер на 97,76 лева и 2% данък върху нея в размер на 1,96 лева или общо 99,72 лева.
Поради тази причина по делото не са налице данни за действително изплатено от
застрахователя обезщетение. Писмото е получено от представител на застрахования –
“ФИРМА” АД на 25.10.2018 г.
С писмо с изх. № Л-8167/13.11.2018 г. ищецът е уведомил ответника за 13 бр.
регресни покани по щети, в това число и сумата от 411,00 лв. – процесното регресно
вземане по щета № ..... включваща определеното обезщетение в размер на 396,00 лева, ведно
с ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
За установяване механизма на ПТП, ищецът се позовава на съставения от органите на
МВР протокол за ПТП и приетото заключение на съдебната-автотехническа експертиза.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № .... от 29.07.2018
г., в който е отразено, че на същата дата около 15:00 часа, водачът на лек автомобил, марка
“.....”, модел „...“ с рег. № ....., зарежда втечнен петролен газ на .... в района на гр. Т., където
без да съобрази, че маркучът на колонката за гориво е на управлявания от него автомобил,
потегля и настъпва ПТП, в резултат на което се нанасят щети на колонка за гориво.
Видимите щети по колонката, отразени в протокола, са следните: скъсан маркуч на
газоколонка.
Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен, след като е
било извършено посещение от органите на полицията на мястото на произшествието. Това
обстоятелство се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на
място”, при възможни отговора – „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужния
отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след извършен оглед на
местопроизшествието, то същият, в качеството си на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
към механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В конкретния случай,
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, се отнасят до датата
и мястото на инцидента, разположението на колонката и автомобила, уврежданията по
колонката, както и проявената от водача на лекия автомобил несъобразителност.
По делото е разпитан по делегация свидетелят И. Ю. Х. – водачът на лек автомобил,
марка “.....”, модел „...“ с рег. № ....., който в разпита си заявява, че пътувайки от гр. Р., се
отбил до газстанцията на околовръстния път, след кръговото, посока село Д.. Посочва, че
застанал на колонката и бил обслужен от служител. След като видял, че служителят тръгнал
нанякъде, си помислил, че колата вече е заредена, потеглил и тогава маркучът се скъсал.
Свидетелят твърди, че след настъпване на ПТП-то дошъл управителят, който се скарал на
въпросния служител и го попитал защо е тръгнал без да извади маркуча.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е изслушана САТЕ по делото и
според заключението на вещото лице по нея от техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил, марка “.....”, модел „...“ с рег. № ....., който при
зареждане на втечнен петролен газ на .... в района на гр. Т., без да съобрази, че маркучът на
колонката за гориво е на управлявания от него автомобил, потегля и настъпва процесното
ПТП.
3
Доказателствата - писмени, гласни и заключението на приетата по делото, изцяло
кредитираната от съда и неоспорена от страните САТЕ, мотивират извода на съда да приеме
за установен посочения от ищеца механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че
повредените части на газоколонката са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило поради проявена несъобразителност от водача на лек автомобил, марка “.....”,
модел „...“ с рег. № ....., чиято отговорност е застрахована при ответното дружество по
силата на застраховка „....“.
Наличието на същите вреди се установява от опис на повредено и унищожено
имущество и доклад по образувана при ищеца щета № .....от 18.10.2018 г. От приетото
заключение по изслушаната САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на колонка за гориво, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП-то, възлиза на 475,20 лева с ДДС /396,00 лева без ДДС/.
От изложеното следва, че застрахователното обезщетение в общ размер на 411,00
лева – 396,00 лева за претърпените от ПТП вреди и 15,00 лева за извършени ликвидационни
разноски, е определено в съответствие с правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, съответства на
обезщетителния характер на застрахователното правоотношение и е адекватнo на
стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на собственика
на увреденото имущество - газоколонка. Както беше посочено по-горе ищецът е извършил
прихващане на определеното застрахователното обезщетение с насрещно дължима от
застрахования четвърта вноска от застрахователната премия. В случая се установява, че
размерът на четвъртата вноска от застрахователната премия надвишава размера на
определеното застрахователно обезщетение, поради което и не е налице остатък от
обезщетението, който да е дължим, но неизплатен от ищеца на застрахования.
От изложеното следва, че по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 411, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ....
“ФИРМА” АД, в качеството му на застраховател по застраховка „....” на прекия причинител,
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „....“, определено и
впоследствие прихванато от ищеца със задължение на застрахования - собственик на
увреденото и застраховано имущество. Следва да се разгледа и въпросът за размера на
суброгационното вземане по чл. 411, ал. 1 КЗ на ищеца .. “ФИРМА” АД.
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата съдебна-автотехническа
експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан механизмът на ПТП,
несъобразителността на водача на застрахования при ответника лек автомобил, довела до
увреждане на газоколонката - настъпване на посочените в описа на застрахователя щети
върху газоколонката, както и действителният размер на вредата, който съгласно
заключението на вещото лице съответства на определеното от застрахователя обезщетение,
следва че на основание чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу .... “ФИРМА” АД за вредата до размера на определеното обезщетение от 411,00 лева
/396,00 лева - обезщетение за претърпените от ПТП вреди и 15,00 лева - ликвидационни
разноски/. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2023 г. /датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
4
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е бил в забава, считано от 13.12.2018 г. - датата, на която е
изтекъл 30-дневният срок за плащане по отправената покана /л. 36/. В случая ищецът
претендира лихва от забава, считано от 15.03.2020 г. до 15.03.2023 г. Съдът намира, че
размерът на мораторната лихва за забава за заплащането на установената в производството
главница в размер на 411,00 лева, възлиза на 126,33 лева за заявения с исковата молба
период, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното
начало искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
изцяло за сумата 125,13 лева за периода от 15.03.2020 г. до 15.03.2023 г.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 500,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 100,00 лева – разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... “ФИРМА” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “...” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на ... “ФИРМА” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “....”, ул. “...” № 2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 411,00 лева,
представляваща регресно вземане, от които 396,00 лева - определено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „....“ с полица № ...., и 15,00 лева – ликвидационни
разноски по щета № ..... ведно със законната лихва, считано от считано от 15.03.2023 г.
/датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 125,13 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за заплащането на главницата за периода от 15.03.2020 г. до 15.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. №
13613/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК .... “ФИРМА” АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “...” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на .. “ФИРМА” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “....”, ул. “...” № 2, сумата 500,00
лева - разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото и 100,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5