№ 127
гр. Велико Търново, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500189 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗК „Лев Инс“ АД против
Решение № 5/ 04.01.2024 г. по гр.д. № 82/ 2022 г. по описа на ОС – Велико Търново в
частта, с която застрахователят е осъден да заплати на М. В. Г. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 28.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата над 40 000 лв.
до присъдения размер от 65 000 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност
и необоснованост на решението. Счита присъденото обезщетение над 40 000 лв. за
прекомерно завишено, несъответстващо на действително причинените вреди при
обсъждане характера на получените травматични увреждания, начина на тяхното
настъпване, периода и степента на възстановяване, степента на засягане на
нематериалната сфера на пострадалия, както и несъобразено със социално-
икономическите условия в страната. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и исковата претенция в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. В. Г. не е депозирала отговор.
В съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдът е
обсъдил всички факи и обстоятелства. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Процесуалният представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
1
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от
първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и
възприетата от него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да
преповтаря. При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при
доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗК „Лев Инс“ АД за
обезщетяване на вредите от конкретното ПТП и за неоснователност на заявеното от
ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка
с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос. Пред въззивния съд спорът е сведен само до справедливия
размер на дължимото обезщетение с оглед обема и степента на засягане на телесния
интегритет на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори: От приетата съдебно-медицинска експертиза, базирана на представените
медицински документи и личен преглед на ищеца Г., на 45 г. към датата на ПТП, се
установява, че в пряка причинно-следствена връзка с случилото се са му причинени три
фрактури: закрито счупване на долния край на лъчевата кост, вклинена интраставна
многофрагментна фрактура с дислокация на костни фрагменти на десния радиус на
гривнената става на типично място и фрактура на таза. Освен това той е получил
мозъчно сътресение без загуба на съзнанието и без открита вътрешна травма и
множество охлузни рани – по ляв лакът и мишница, по ляво рамо, на таза и на челото и
кръвонасядане с оток по лицето. Във връзка с травмата на гривнената става на Г. е
проведено оперативно лечение под обща анестезия – първоначално е претърпял
операция на 29.04.2021 г. в болницата в гр. Велико Търново, където след извършена
репозиция на фрактурата му е поставен външен фиксатор, но поради липса на
подобрение на 14.05.2021 г. в болницата в гр. Плевен му е направена нова оперативна
интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, която да изгради анатомичната
цялост на дясната лъчева кост в областта на гривнената става. Общо престоят му в
болнични заведения е бил 11 дни, като лечението е съпътствано с медикаментозна
терапия. Приемът на обезболяващи лекарства е продължил и през целия период на
възстановяване. По показания на св. В. Жикова – фактически съжител на пострадалия
– след операцията той 8 месеца ходил на рехабилитация, като твърденият от нея
период на възстановяване се сочи от вещото лице за обичаен клиничен
възстановителен срок при подобно травматично увреждане. През цялото време ищецът
изпитвал силни болки и страдания, което се установява от показанията на св. Жикова.
Съдът кредитира показанията на св. Жикова в тази насока като достоверни независимо
от връзката й с ищеца и невъзможността поради това да бъде считана за
2
безпристрастна и незаинтересована, защото впечатленията й са непосредствени,
изложеното от нея е подробно, непротиворечиво и логично и кореспондира с
медицинските документи и изводите на вещото лице. Болките са били особено
интензивни непосредствено след инцидента – ищецът бил много зле, в рани и синини,
говорел несвързано и неадекватно, както и след първата операция – ръката му била
посиняла и подута и толкова го боляло, че „умирал от болка“, а приеманите
обезболяващи и направени инжекции не повлиявали болковата симптоматика. При
извършения от вещото лице преглед на ищеца на 21.08.2023 г. – повече от две години
след ПТП – е установено, че движения при отвеждане настрани, напред и нагоре на
ръката в дясната гривнена става са силно ограничени и болезнени и има оток на
ставата, като мускулна сила/при стискане и захват/ с дясната ръка е ограничена и
отслабена. Заключението му е, че функционалните изменения в областта на дясната
гривнена става на горния десен крайник имат постоянен за здравния статус на Г.
характер, т.е. пълно възстановяване не е настъпило и не би могло да се очаква. Ищецът
съобщавал и за болки в лявата половина на таза при физически натоварвания,
ирадииращи по хода на седалищния нерв, които според експерта ще го съпътстват
неопределено дълго време през живота му. Видно е от представеното по делото ЕР на
ТЕЛК от 28.06.2023 г., че за срок от 3 г. на ищеца е определена 72 % временна
нетрудоспособност. Водещата диагноза е „увреждане на седалищния нерв“, данни за
което заболяване се констатират от етапната епикриза на личния лекар /от 2016 г.
ищецът е имал диагнози радикулопатия и увреждане на лумбо-сакралните коренчета/,
като са отчетени и другите травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП, в
това число за травмата на гривнената става е определена 40 % трудова
неработоспособност с посочване, че се касае до доминантен горен крайник. Освен
търпените физически болки и страдания, случилото се е повлияло негативно върху
личния и социален живот на ищеца през значителен период от време. Няколко месеца
след инцидента той имал нужда от чужда помощ и обгрижване, защото през първите
седмици бил почти неподвижен поради травмата в таза, кръстът го болял, не можел да
сяда и веднага лягал, а заради фрактурата на дясната му водеща ръка, не можел да
извършва елементарни дейности – да се храни, да се облича, да се обува. Претърпяното
ПТП и последиците от него засягат пряко и възможността на ищеца да полага труд ,
като бъде съобразено, че той е в най-активната си трудова възраст, работил е в
строителството, а след случилото се не може да извършва физически труд, според
съжителката му не можел да си взема дори стотинките с дясната ръка, изтървал
всичко. Наложило се е да смени професионалната си заетост и да започне работа, която
не изисква натоварване на ръката – като пазач. Логично е да се приеме, че това
състояние го угнетява, тормози и изнервя. Съдът не приема за доказано, че едва след
инцидента Г. е започнал да има проблеми с кръвното налягане. Поначало такава вреда
не се твърди в исковата молба, но видно от епикризата на МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.
Плевен, още при постъпването му в болницата по-малко от месец след датата на ПТП
като придружаващо заболяване е записано „хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност“.
За определяне размер на обезщетението съдът съобрази и икономическата
конюнктура в Р България към датата на ПТП, ориентир за която са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2021 г. –
650 лв. и средната работна заплата в страната към средата на 2021 г. по данни на НСИ
– около 1 525 лв. Съдът анализира и съдебната практика по казуси със сходни
травматични увреждания и с остатъчни последици.
3
При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС приема, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в
размер 65 000 лв. е справедливо и годно да възмезди пострадалия за вредите,
причинени му от застрахования при ответното дружество водач. Предвид съвпадането
на изводите на двете инстанции, решението на ВТОС в обжалваната му от
застрахователя част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществената защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Като съобрази,
че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност и има за
предмет само справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение,
определянето на което е в правомощията на съда и размерът на което ищецът вече е
обосновал с исковата си молба, че е проведено едно съдебно заседание, на което не са
събирани нови доказателства, че защитаваният от адв. И. материален интерес е 25 000
лв., съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. С. И. в размер на 1 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/ 04.01.2024 г. по гр.д. № 82/ 2022 г. по описа на
ОС – Велико Търново в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗАдв. на адв. С. И. от ВТАК в качеството му на процесуален представител на М.
В. Г. адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС в размер на 1 000
/хиляда/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4